РЕШЕНИЕ
№ 2459
гр. Варна, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110114866 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. И. срещу ****, с
която е предявен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1328,00 лв.- главница по договор за кредит от 01.02.2008 г., сключен с
**** ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012 г. до изплащане на сумата, 249,10 лв.-
изискуема редовна лихва за периода 07.02.2011г.-30.08.2012 г., сумата 226,76 лв. – изискуема
наказателна лихва за периода 06.06.2011г.-29.11.2012 г., както и сумата от 136,08 лв.- съдебно
деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 04.12.2012г. по ч.гр.д.
17782/2012 г. по описа на ВРС, поради погасяване по давност.
Твърди се в исковата молба, че за събиране на процесните суми е образувано изп. дело
563/2024г. по описа на **** Сочи се, че за събиране на вземанията не са извършвани
действия повече от пет години, а ищецът не е получавал и покана за доброволно изпълнение
по изп. дело. Счита, че погасителната давност е започнала да тече на 07.03.2012 г. и е
изтекла към март 2017 г., като обаче поддържа, че съдът следва да съобразява и дали
давността е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва претенцията. Ответникът излага, че е придобил вземанията по договор за
кредит от 01.02.2008 г., сключен между *** и ищеца въз основа на договор за цесия от
27.08.2018г. Сочи, че за събиране на процесните вземания освен посоченото в исковата
молба изп. дела, преди това са образувани и изп. дело ***/2012 г. по описа на ***и изп. дело
1916/2015г. по описа на *** / след прехвърляне на архива на ***/. Изп. дело ***/2015г. било
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление от 21.05.2019г., след което било
образувано изп.д. 983/2019 г. по описа на ***. След прекратяване на последното на осн.
чл.433, ал.1, т.2 ГПК било образувано изп. дело ***/2024г. Доколкото първото изп. дело / от
2012г./ било образувано по време на действие на Постановление на Пленума на ВС на НРБ
3/18.11.1980г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителен процес
за вземането, счита, че 5-годишна давност е започнала да тече най-рано от 26.06.2015г.,
когато е постановено ТР 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което действието на
постановлението отпада. Поддържа, че започналата да тече на 26.06.2015г. давност е
прекъсната с молбата за образуване на изп. дело 983/2019 г. на 13.09.2019., тъй като с нея е
поискано извършването на опис на вещо, какъвто е насрочен на 18.12.2019 г. Поддържа, че
на 05.02.2020 г. давността отново е прекъсната с налагане на запори върху вземания на
1
ищеца по банкова сметка. След това отново бил наложен запор на банкова сметка на
13.11.2024 г. Тези действия намира за годни да прекъснат давността, позовавайки се на
съдебна практика. Отделно излага, че с отхвърлянето на исковете по предходните две дела с
правно основание чл.439 ГПК, давността също е прекъсвана. При изложеното иска
отхвърляне на исковете.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК
В доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на
действия вкл. в хода на изп. производство прекъсващи давността.
От фактическа страна:
От представения по делото изпълнителен лист от 04.12.2012г. се установява, че той
е издаден в полза на „**** за сумата 1328,00 лв. – главница по договор за кредит от
01.02.2008 г. ведно със законната лихва от 30.11.2012 г., 249,10 лв.-изискуема редовна лихва
за периода 07.02.2011 г. -30.08.2012 г., сумата от 226,76 лв.- изискуема наказателна лихва за
периода 06.06.2011г.-29.11.2012 г. и 136,08 лв.- разноски, въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение от 04.12.2012г. по ч.гр.д. 17782/2012 г. по описа на ВРС.
Във връзка със събиране на тези суми кредиторът е поискал и са образувани: 1. изп.д.
1916/2015 г. по описа на ЧСИ ***при КЧСИ 2. изп. дело 983/2019 г. по описа ***. по описа
***ри КЧСИ.
С окончателно решение 1044/21.11.2019г. по в.т.д. 1397/2019 г. по описа на ВОС е
потвърдено решение 3094/05.07.2019 г. по гр,д, 14784/2018 г. по описа на ВРС, 18 състав, с
което е е отхвърлен иск на ищеца срещу ответника за признаване недължимостта на осн.
чл.439 ГПК на вземанията, за които е издаден посочения по-горе изпълнителен лист от
04.12.2012г., поради изтекла след влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК давност.
С окончателно решение 1192/08.07.2021 г. по в.гр.д. 1089/2021 г. по описа на ВОС е
потвърдено решение 260573/19.02.2021г. по гр.д.195/2020 г. по описа на РС- Варна, с което е
отхвърлен иск на ищеца срещу ответника за признаване недължимостта на осн. чл.439 ГПК
на вземанията, за които е издаден посочения по-горе изпълнителен лист от 04.12.2012г.,
поради изтекла след влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК давност.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че ответникът по силата на договор за
цесия е придобил процесното вземане срещу ищеца.
От правна страна:
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск,
който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл. 110 ЗЗД
с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Следва да се отбележи, че съдът намира, че в случая относим е петгодишния давност
срок.
Процесния изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение, се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
2
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. / така
Решение № 100 от 20.06.2011 год. на ВКС по т. д. № 194/2010 год., II т. о., ТК, Решение №
131 от 23.06.2016 год. на ВКС по гр. д. №5140/2015 год., ІV г. о., ГК./
В Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, е
разяснено, че съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване
на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на започване на
помирително производство, а ако искът, възражението или искането не бъдат уважени,
давността не се смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен иск
за вземането е сходен със случая на предявен отрицателен установителен иск (чл. 46, ал. 2
ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че предявеният
отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът
бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет
години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало приключването на съдебното дирене пред
последната инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на отрицателни
установителен иск за вземането.
При тази правна уредба не е необходимо съдът да анализира извършените от ответника
действия прекъсващи давността в рамките на посочените по-горе три броя изпълнителни
дела. Давността за вземането не е изтекла, с оглед водените от ищеца две предходни съдебни
дела с предмет на всяко-отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по
изпълнителния лист от 04.12.2012г.. Т.е. предметът на предходните два иска и настоящия е
един и същ. Доколкото с съдебното дирене пред въззивната инстанция окръжен съд /
последна инстанция, с оглед цената на исковете/ по в.гр.д. 1089/2021 г. по описа на ВОС е
приключило на 23.06.2021г., видно от съдържанието на решението по същото дело от
08.07.2021 г., именно от 23.06.2021 г. е започнала да тече нова давност, която е всякога пет
години. Тази давност не е изтекла към момента на подаване на исковата молба, разглеждана
в настоящото производство – 25.11.2024 г., т.е. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предявения отрицателен установителен иск, на наведенето в него основание за
погасяване на задълженията – по давност, следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Държавната такса за производството остава за сметка на бюджета на съдебната власт,
доколкото ищецът е освободен от заплащането й на осн. чл.83,ал.2 ГПК, което
освобождаване не зависи от изхода на спора по делото.
Ищецът обаче на осн. чл.78, ал.6 от ГПК дължи на насрещната страна разноски при
неблагоприятен за него изход от спора.
Ответникът е поискал присъждането на такива и е доказал заплащането на 72 лв.-
такса за препис от изпълнителните дела, а на осн. чл.78, ал.8 вр. чл.25 от НППП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Ищецът следва да бъде осъден да плати
на ответника разноски от 172,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. И., ЕГН:**********, адрес: гр. *** срещу ***,
съдебен адрес: гр. *** установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 1328,00 лв.- главница по договор за кредит от 01.02.2008 г., сключен
с *** ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012 г. до изплащане на сумата, 249,10 лв.-
изискуема редовна лихва за периода 07.02.2011г.-30.08.2012 г., сумата 226,76 лв. – изискуема
наказателна лихва за периода 06.06.2011г.-29.11.2012 г., както и сумата от 136,08 лв.- съдебно
деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 04.12.2012г. по ч.гр.д.
***/2012 г. по описа на ВРС, поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. Б. И., ЕГН:**********, адрес: гр. ***
да заплати на „***, съдебен адрес: гр. *** сумата от 172,00 лв. - разноски в съдебното
производство
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4