№ 15138
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110112386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на С. Е. С. срещу „Неткредит“
ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът не е обвързан от сключения между
страните Договор за потребителски кредит № 202406281054570070/28.06.2024
г., тъй като последният е нищожен поради противоречие със закона – не е
посочен правилно годишният процент на разходите.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № 202406281054570070/28.06.2024 г., по силата на който му бил
предоставен кредит от 1200 лева, които следвало да върне за 12 месеца при
лихвен процент от 40,06 % годишно, и в договора бил посочен годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 48,29 %. В чл. 4, ал. 3 от договора
обаче било договорено задължение ищецът да обезпечи още на следващия ден
задълженията си с банкова гаранция, като ако не го направи, съгласно чл. 6 от
договора дължал неустойка в размер на 1200 лева. Поддържа, че неустойката
следвало да се включи като част от ГПР по кредита, като същата била
неправомерно начислена, вкл. поради противоречие с добрите нрави, като
целяла повишаване на кредитните разходи, поради което целият договор бил
нищожен. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – „Неткредит“ ООД,
с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, защото договорът бил
валидно сключен в съответната форма, а уговорената неустойка целяла да
гарантира правилно обезпечаване на кредита, от което ответникът имал
интерес, и затова била правилно начислена, а не следвало да се включва в
разходите по кредита, от които се определя ГПР, защото била уговорена за
1
неизпълнение на акцесорно задължение на ищеца по договора за кредит. Иска
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът изпраща представител, който поддържа
иска и претендира разноски. Ответникът взема писмено становище, с което
поддържа отговора и иска юрисконсултско възнаграждение.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
От представения с исковата молба договор за потребителски кредит №
202406281054570070/28.06.2024 г., за който страните не спорят, че е сключен
между тях, се установява, че ответникът е представил на ищеца кредит от
1200 лева, който последният се задължил да върне на ответника за една
година, като заплати и договорна лихва от 40,66 % годишно, като в договора за
кредит е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 48,29 %, и обща
сума за връщане на главница и договорна лихва от 1476 лева (погасителен
план в чл. 11 от договора). В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че ищецът
се задължава в деня след сключването му да обезпечи кредита с банкова
гаранция в размер на 1476 рева или обезпечение от небанкова финансова
институция в същия размер. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, ако такова
обезпечение не бъде учредено от ищеца, последният дължи на ответника
неустойка в размер на 1200 лева, която обаче се заплаща не наведнъж, а
заедно с вноските по кредита. Ако се учреди обезпечението по-късно,
съгласно чл. 6, ал. 3, неустойка се начислява само за периода, в който
обезпечение не е учредено. С неустойката общата сума за връщане става 2676
лева.
С определението за насрочване на делото в открито заседание е
отделено за безспорно, че като разход по кредита не е била взета предвид
неустойката, посочена в чл. 6 от договора, за целите на изчисляване на ГПР.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК за установяване, че страните не са
обвързани от сключен помежду им договор за кредит поради неговата
нищожност поради противоречие със закона – не съдържа реквизит –
правилно посочен годишен процент на разходите.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, в който не всички вземания, които са
разходи, установени за отпускане на кредита, са били включени в общия
размер на разходите по формулата за изчисляване на ГПР.
Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит, който има
характер на потребителски такъв. Съдът не намира основания за нищожност
на договора поради по-малък размер на шрифта, нито са правени някои от
останалите заявени в отговора на исковата молба възражения – за липса на
2
подписи и под. Единствен въпрос е правилно ли е отразен ГПР в договора.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи проверка за правилно посочване на ГПР , като
намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно
посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР
не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е
императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част
транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът
на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
3
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В договора за кредит ГПР е определен като 48,29 %, т.е. щом кредитът е
отпуснат за 1 година, разходите за връщането му не могат да са повече от
42,58 % от 1200 лева, или 510,96 лева, т.е. общата сума за връщане съгласно
данните по договора не може да превишава 1710,56 лева. В случая обаче
разходът по кредита се явява равен на общата претенция за главница, лихва и
уговорената в чл. 6 от кредита неустойка за неосигуряване на обезпечение,
или общо 2676 лева.
В случая уговорената неустойка следва да се включи в размера на общия
разход по кредита съгласно § 1, т. 1 ЗПКр, тъй като съгласно чл. 6 от договора
за кредит, сумата по кредита се отпуска след учредяване на описаните там
обезпечения, а ако не се предостави обезпечение, то се дължи неустойката.
Т.е. в договора са формулирани търговски условия за два вида кредити –
обезпечен при общ размер на вноските 1476 лева, и необезпечен – при размер
от 2676 лева. Право на избор на потребителя е кое от двете да предпочете, но
съгласно цитираната по-горе практика е следвало да му се посочи
действителния ГПР и по двата варианта. Неосигуряването на обезпечение в
случая е толкова съществено за договора, че следва да се тълкува като друг
търговски продукт, което § 1, т. 1 ЗПКр има предвид под „прилагане на
търговски клаузи и условия“, като това се признава и от ответника в отговора
на исковата молба. Явно защо обаче ответникът отказва да посочи и
следващата логична стъпка, която изискванията за добросъвестност (честно
информиране на другата страна за условията по договора) налагат – да се
съобщи точният и правилно изчислен ГПР с неустойката. Необявяването на
това обстоятелство на потребителя прави договора за кредит нищожен поради
липса на реквизит – правилно посочен ГПР съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПКр във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. При това е без значение, че ответникът има
икономически интерес да предвиди неустойка – това не се оспорва, въпросът е
пропорционална ли е неустойката и дали честно е запознат ищецът като
потребителс последиците . Това не е така. Искът следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 169,08 лева – държавна такса,
като с исковата молба е представен договор за процесуално представителство,
извършвано първоначално безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв. Тъй като
съдът не е обвързан от други фактори при изчисляване на възнаграждението,
като има предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вкл. и
това, че между двете страни се води друго дело с подобен предмет (отново
нищожност на друг договор за кредит с подобни условия), както и цената на
иска от 2676 лева, съдът намира, че следва да определи възнаграждението на
адвоката на ищеца на 450 лева. На ищеца следователно следва да се присъдят
169,08 лева, на адвоката му – 450 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Е. С. отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, по отношение на „Неткредит“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Лъчезал Станчев“ № 3, сграда „Литкес тауър“, ет. 10,
че С. Е. С., с ЕГН: **********, и адрес: С. о., Н. И., ул. „Г. К.“ № **, не е
обвързан от сключения с дружеството Договор за потребителски кредит №
202406281054570070/28.06.2024 г., тъй като последният е нищожен поради
противоречие със закона – не е посочен правилно годишният процент на
разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Неткредит“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Лъчезал Станчев“ № 3, сграда
„Литкес тауър“, ет. 10, да плати на С. Е. С., с ЕГН: **********, и адрес: С. о.,
Н. И., ул. „Г. К.“ № **, сумата от 169,08 лева (сто шестдесет и девет лева и 8
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ГПК
„Неткредит“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул.
„Лъчезал Станчев“ № 3, сграда „Литкес тауър“, ет. 10, да плати на адв. П. С.
П., с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: С., бул. „А. С.“ № **,
ет. *, ап. *, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5