Решение по дело №3958/2020 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260397

гр. Сливен, 30.06.2021  год.

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 Сливенски районен съд, гражданско отделение - Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от  съдията гр. дело № 3958/2020 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от  М.Г.В., ЕГН: ********** *** чрез адв. С.С. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу М.П.Х., ЕГН: ********** *** за разваляне частично до размер на ½ по отношение на ищцата сключения с ответницата договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в Нотариален акт № 31, том две, нот.д. № 560/1991 г. по силата на който се прехвърля собствеността по отношение на описан недвижим имот срещу задължението ответницата купувач да поеме задължението за издръжка и гледане на двамата продавачи поради виновно неизпълнение от страна на ответницата на задължението по договора по отношение на ищцата.

          Ищцата твърди, че с починалия й съпруг в режим на СИО били придобили недвижим имот-апартамент № 8 на първи етаж в жилищен блок № 1 в кв. „Кольо Фичето” на гр. Сливен, застроен върху 71 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-клозет, антре и изолационно антре ведно с избено помещение № 9, ведно с право на строеж върху държавна земя и 1,7 % от общите части на сградата. На 27.02.1991 г. тя и съпругът й били сключили договор с ответницата, за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 31, том две, нот.д. № 560/1991 г. по силата на който се прехвърля собствеността по отношение на описан недвижим имот срещу задължението ответницата купувач да поеме задължението за издръжка и гледане на двамата продавачи, като следвало да поеме грижите за тях след навършването на пълнолетие, като до този момент грижите следвало да бъдат полагани от нейната майка. Продавачите си били запазили пожизнено правото на ползване върху едната кухня. В пълна мяра задълженията по договора до навършване на пълнолетието на ответницата били изпълнявани от нейната майка. Преди повече от три години ответницата била полагала спорадични грижи по отношение на ищцата, като била получавала нейната пенсия и покривала с нея разходите й за храна и режийните разноски и лекарства. Преди повече от три години ответницата била спряла да се интересува от нея и да задоволява нейните всекидневни нужди. През този период ответницата била живяла на квартири и грижите за ищцата били полагани от нейната дъщеря, която с нейни средства и средства на ищцата била покривала всички техни нужди. Твърди, че преди повече от месец била напуснала процесното жилище и била заживяла в жилището на своята дъщеря.

Моли съдът на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да развали частично договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на нейната ½ ид.ч. от процесния имот поради виновно неизпълнение на договора от  ответницата и да бъде отменен изготвения нотариален акт до ½ ид.ч. от имота. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор  е депозиран от ответницата. Посочва, че искът бил допустим, но не бил основателен. Твърди, че не било вярно, че се била дезинтересирала от ищцата и че била спряла да полага грижи за нея. Заявява, че със свои лични средства била извършила ремонт на жилището. Била напускала жилището не поради своето желание, а защото била изгонена от  него от ищцата и майка й поради неразбирателство по битови въпроси, като това било продължило два месеца, като през това време не била спирала да полага грижи за ищцата да я посещава и да й носи храна. Ищцата се била изнесла от жилището и се била настанила при нейната дъщеря за да бъде развален договора.

В хода на производството на ищцата М.Г.В. е починала на 10.03.2021 г., което е видно от представения акт за смърт. На основание чл. 227 ГПК са конституирани нейните наследници съгласно представеното удостоверение за наследници-М.И.Д. и В.И.С.. Същите заявяват, че поддържат предявеният от наследодателката им иск.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

М.Г.В. заедно с починалия й съпруг в режим на СИО са придобили недвижим имот-апартамент № 8 на първи етаж в жилищен блок № 1 в кв. „Кольо Фичето” на гр. Сливен, застроен върху 71 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-клозет, антре и изолационно антре ведно с избено помещение № 9, ведно с право на строеж върху държавна земя и 1,7 % от общите части на сградата. На 27.02.1991 г. тя и съпругът й сключили договор с ответницата, за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 31, том две, нот.д. № 560/1991 г. по силата на който се прехвърля собствеността по отношение на описан недвижим имот срещу задължението ответницата купувач да поеме задължението за издръжка и гледане на двамата продавачи, като следвало да поеме грижите за тях след навършването на пълнолетие, като до този момент грижите следвало да бъдат полагани от нейната майка. Продавачите си били запазили пожизнено правото на ползване върху едната кухня. В пълна мяра задълженията по договора до навършване на пълнолетието на ответницата били изпълнявани от нейната майка.

Ответницата се била задължила да осигури на прехвърлителите спокоен и нормален живот и грижи при болест и немощ.

Видно от представените от ищците писмени доказателства ищцата М.Д. е закупила пералня и хладилник, които да се ползват от наследодателката им и е поела режийните разноски за периода от около година преди смъртта на наследодателката й.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Неделчева ищцата М.Д. се била грижила за своята наследодателка, приготвяла й храна, купувала и лекарства, водила я на лекар и я посещавала всяка събота и неделя независимо, че не живеела в едно домакинство заедно с нея. След като бабата била паднала те я били отвели в дома на Д., тъй като след инцидента случил се през октомври 2020 г. не могла да ходи. През лятото на 2020 г. ответницата била напуснала жилището и била на квартира, като била оставила неплатени сметки за режийни разноски, които били платени от нейната майка.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка С.М.В. била живяла при дъщеря си М.Д. преди да почине, като същата и преди това била полагала грижи за нея, чистила, готвила и я водила на лекар. Независимо, че не живеели заедно я посещавала често и била заплащала разходите и й купувала лекарства. След като М.В. била паднала през октомври 2020 г., ищцата Д. била поела изцяло грижите за нея до смъртта й. Ответницата била два месеца през лятото на 2020 г. на квартира.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Аксакова, която живее в съседство с починалата В. повече от 20 години ответницата и нейните деца били живели заедно с нея, като апартаментът не бил в добро състояние поради което ответницата била извършвала ремонти. Ответницата се била грижила за своята баба като й била донасяла дърва, викала спешна медицинска помощ, когато се било налагало. С течение на времето здравословното състояние на В. се било влошило, тя си била наранила гърба и трудно се движила и отивала до тоалетна като затова й била помагала нейната внучка. Ответницата била поемала всички разноски на домакинството и не била оставяла баба си без да полага всички необходими грижи за нея. Била готвила и пазарувала за своята баба, която последните години не била излизала от вкъщи. Купувала и лекарства и я водила в болница, когато се било налагало.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Х., която е съседка на ответницата, последната се била грижила за своята баба била й готвила и пазарувала. Водила я на лекар и викала спешна медицинска помощ, когато се било налагало. Ищцата Д. напоследък била започнала да посещава майка си по един два пъти в месеца. Преди да почине В. била взета от дъщеря й, която била полагала грижи за нея непосредствено преди смъртта й. Ответницата била изгонена от жилището от майка й и леля й и била на квартира, но дори и тогава се грижила за баба си.

Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка З., която е била личен лекар на В. две години преди смъртта й същата била увредена пациентка след прекаран инсулт и захарен диабет и сърдечна недостатъчност. Последните 4-5 месеца не била могла да се движи и била обслужвана от нейната дъщеря, която била идвала да й взима лекарства. След последната хоспитализация на В. същата била починала през март 2020 г.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Малаков, който е син на ответницата и е живял в едно домакинство със своята прабаба неговата майка е полагала всички необходими грижи за нея и дори и когато били на квартира били полагали грижи за нея, тъй като били в съседния вход. Били напуснали, тъй като ищцата Д. им била 10 дневен ултиматум да напуснат. Прабаба му не била изразила пред тях желание да отиде да живее при своята дъщеря. Били обгрижвали неговата прабаба, били я водили до тоалетна, били викали спешна медицинска помощ, когато се било налагало. Прабаба му била живяла при баба му от октомври 2020 г. до март 2021 г., когато била починала, като през този период майка му била посещавала прабаба му. Прабаба му била доволна от грижите, които били полагали за нея. Била се чувствала като член на тяхното семейство и не се била оплаквала и била предпочитала те да се грижат за нея.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и безпристрастни, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал. В случая свидетелските показания на двете групи свидетели не са взаимно изключващи се, тъй като се отнасят до грижите, полагани и от ищцата и от ответницата по отношение на починалата В. в зависимост от домакинството, в което е живяла и свидетелите пресъздават свои преки впечатления за различни периоди. Свидетелките Аксакова, Х. и свидетелят Малаков пресъздават възприети непосредствено от тях факти, който се отнасят за продължителен период от време, а свидетелките З., С. и Неделчева пресъздават възприети от тях факти за период от време предхождащ непосредствено смъртта на В..

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правото да се претендира на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимопотестативно право, което може да бъде упражнено и от наследниците на прехвърлителя по сделката. Допустимо е договорът за издръжка и гледане да бъде развален единствено по отношение на частта на единия от двамата прехвърлители, който твърди, че приобретателят не е положил дължимите грижи за него и се явява неизправна страна.

Безспорно е, че атакуваният  договор е бил сключен в изискуемата за това нотариална форма. По начало този вид договор е двустранен и възмезден и при него кредиторът прехвърля веднага собствеността на насрещната страна, а длъжникът започва да престира задълженията си, които, най-общо формулирани, са за “издръжка и гледане”. В случая обемът на задълженията на приобретателя, страните са определили с фразата осигури нормален и спокоен живот и грижи при болест и немощ.

За да се развали поради неизпълнение този договор по принцип няма значение дали то е пълно или частично, и дали изпълнението на неизпълнената част е още възможно, или вече е станало невъзможно по вина на длъжника. Достатъчно е последният да не  е изпълнявал задълженията си известно време, за да може кредиторът, да развали договора, и единственото изключение е предвидено в чл. 87 ал. 4 от ЗЗД – ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Кога частта е незначителна, е въпрос на фактическа преценка – незначителността може да произлиза, както от това, че непрестираното количество е малко, така и от това, че качествената разлика между престираното и това,  което трябва да се престира, е малка. За целта е необходимо да се съпостави отклонението от дължимото с цялото дължимо по договора изпълнение. С оглед алеаторния характер на този вид договори, следва да се изхожда от формулировката, която страните са избрали при определяне задълженията на приобретателя.

В случая избраната от тях фраза характеризира типичното съдържание  на това задължение. Без съмнение в обема на задълженията на длъжника се включва извършването на постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота на прехвърлителката, и освен полагането на личен труд за гледане, предполага и даване на материалните средства, които са необходими да задоволят нуждите на лицето, което се гледа. В процесния договор не е изрично ограничено задължението, като, например, средствата за издръжка да се дават от кредитора, или да се установи отделно местоживеене, или да се ползват услуги на трето лице.

Съдът счита, че е безспорно установено, че през един период, предхождащ подаването на исковата молба – от октомври 2020 г. до март 2021 г., когато прехвърлителката е починала, е имало неизпълнение на задълженията на приобретателя, което обаче не може да обоснове разваляне на договора. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели ищцата Д. е поела грижите за прехвърлителката В. изцяло през октомври 2020 г. по свое собствено желание, като е започнала да живее с нея заедно в едно домакинство и да я обгрижва. Не се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, че волята на починалата е била нейната дъщеря, а не нейната внучка да полагат грижи за нея след влошаване на здравословното й състояние. Нещо повече от показанията на разпитания по делото свидетел Малаков, който е син на ответницата починалата В. е предпочитала нейната внучка да се грижи за нея и да живее в нейното домакинство. Ответницата е имала желание да продължи да се грижи за своята баба, както го е правила в продължение на повече от 20 г. след навършването си на пълнолетие през 2000 г., но е била възпрепятствана от своята майка. Същата не е виновно неизпълнила своите задължения по договора за издръжка и гледане за този период от около шест месеца преди смъртта на баба си.

Ответницатаангажира надеждни и убедителни доказателства/показанията на свидетелите Аксакова, Х. и Малаков кредитирани от съда /, че е осигурила пълно и точно изпълнение, доказвайки и съответствието на престираното по вид, обем, качество и количество грижи и издръжка, с дължимите в продължение на повече от 20 г. от навършването на пълнолетието й.

Установи се, че през този период ответницата и нейните деца са живели в едно домакинство с прехвърлителката като са полагали всички необходими грижи за нея- водили са й на лекар, викали са спешна медицинска помощ, когато се е налагало, пазарували са вместо нея и са я водили до тоалетна, когато същата е била трудно подвижна, осигурявали са и храна и лекарства, плащали са режийните разноски и са подобрили жилищно-битовите условия на общото им жилище.Прехвърлителката се е чувствала като член на тяхното семейство и не е била оставяна без всекидневни грижи. Особеният характер на договора за издръжка и гледане налага всички членове на семейството или домакинството на прекия длъжник да го подпомагат в изпълнението,  и той е длъжен да обезпечи тяхното съдействие за осигуряване на нормални домашни условия на живот на кредиторите като в едно семейство, каквото се установи да е сторил.

Така се установи, че ответницата  е извършвала преки действия, свързани със задоволяване на ежедневните и обикновени потребности на прехвърлителката.

Поради това е видно, че не е налице системно, пълно, непрекъснато и  цялостно и виновно неизпълнение. Самият характер на този вид договори е такъв, че задълженията на длъжника са изискуеми без покана, всеки ден, в пълен обем. Поради това е явно драстичното разминаване между очаквания обем на дължимото изпълнение и обективно осъщественото. В действителност можем единствено да приемем, че ответницата не е престирала за шест месеца преди смъртта на баба си никакво количество грижи и издръжка, което да се съпостави с цялото дължимо по договора изпълнение. Задълженията произтичащи от договора за издръжка и гледане обаче са били изпълнявани от ответница в продължение на 20 години в пълен обем и в необходимото количество и качество, което се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели Аксакова, Х. и Малаков. Ответницата е осигурила нормален и спокоен живот на прехвърлителката, полагала е грижи за нея, когато е била болна и възрастна и е осигурила необходимите битови условия в своето домакинство съответстващи на потребностите на нейната баба, като същата се е чувствала като член на нейното семейство. Ищцата Д. също е полагала грижи за своята майка в изпълнение на своя нравствен дълг към нея. Тези грижи са се изразили в посещения през последните години от живота на майка й по един до два пъти всеки месец, готвене на храна, чистене, купуване на лекарства и посещения при личния й лекар. Тези грижи сами по себе си не са достатъчни и не изключват полагането на ежедневни грижи от страна на ответницата за нейната баба. През последните 6 месеца от живота на майка й, когато е била във влошено здравословно състояние и е била неподвижна единствено ищцата Д. по свое желание се е грижила за нея и я е приела в своето домакинство. Поради влошените отношения между ответницата и ищцата Д. ответницата е била възпрепятствана да полага грижи за своята баба въпреки желанието си затова.

          Предявеният иск за разваляне на договора за гледане и издръжка с правно основание чл.87 ал. 3 от ЗЗД е допустим, но по съществото си неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищците следва да докажат наличието на договорни отношения между наследодателката им и ответницата възникнали по силата на договор за издръжка и гледане, обстоятелството, че наследодателката им  е изправната страна по договора .

Ответницата следва да докаже, че е изпълнила задължението си по договора, като е полагала необходимите грижи за ищцата и й е осигурявала средства за издръжка.

Безспорно се установява по делото, че междунаследодателката на ищците от една страна и ответницата, от друга страна е бил сключен в нотариална форма договор за прехвърляне на правото за собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. По силата на този договор собствеността върху процесния имот е преминала към момента на сключването му върхуответинцата. Последната е следвало от  навършването на пълнолетието си през 2000 г. да престира грижи формулирани най-общо в договора с израза “като им осигури нормален и спокоен живот, и грижи при болест и немощ”. Страните не са конкретизирали грижите необходими на прехвърлителите, поради което и с оглед трайната практика по този вид дела, както и след тълкуването на договора, с оглед всички събрани доказателства,  следва да се приеме, че се касае за обем от грижи, които да осигуряват на прехвърлителите нормален стандарт на живот, необходимата издръжка, осигуряване на грижа за здравословното им състояние.

Действието на процесния договор е продължило за период от около 20 г. През този период ответницата е осигурявала на баба си грижи, доколкото същата е имала нужда от такива, изразяващи се в помощ при осигуряване на храна, лекарства, дърва за зимния период, а също така и в помощ при заболявания и спешна медицинска помощ.

За неизпълнение на договорните задължения би могло да се приеме обстоятелството, че ответницата не  се е грижила ежедневно за баба си през последните шест месеца от живота й, тъй като същата е била обгрижвана от нейната майка ищцата Д. , но това неизпълнение е незначително с оглед периода на действие на договора от 20 г. и не може да обуслови извод за пълно неизпълнение на договорните задължения. Ответницата не е живеела в едно домакинство с баба си единствено 6 месеца преди смъртта й, като ищцата Д. по своя инициатива е поела грижите за нея и я е приела в своето домакинство. Влошените отношения между майка и дъщеря са възпрепятствали ответницата да полага грижи за баба си през този период.

Касае се за дълъг период на действие на договора, за който е трудно да бъдат събрани конкретни доказателства за изпълнението или не във всеки един момент на сключения между страните договор. Въпреки че ищците твърдят, че ответницатане е  изпълнявала задълженията си по договора,  факт е че дълъг период от време тяхната наследодателка  не е предприела действия по неговото разваляне до момента, в който е заживяла в едно домакинство с нейната дъщеря Д.  и е била във влошено здравословно състояние /октомври 2020 г. е заживяла, а исковата молба е от 12.11.2021 г./.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за  разваляне на договора за гледане и издръжка, поради което предявеният иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Основателна е претенцията на ответницата за присъждане на направените разноски в размер на  600 лв. за адвокатско възнаграждение.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р      Е       Ш      И      :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д.,***  и В.И.С., ЕГН: ********** *** 001 01 06 027 конституирани по чл. 227 ГПК в качеството им на наследници на прехвърлителката М. Г.В., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу М.П.Х., ЕГН: ********** *** за разваляне частично до размер на ½ по отношение на М.Г.В. сключения с ответницата договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в Нотариален акт № 31, том две, нот.д. № 560/1991 г. по силата на който се прехвърля собствеността по отношение на описан недвижим имот срещу задължението ответницата купувач да поеме задължението за издръжка и гледане на двамата продавачи поради виновно неизпълнение от страна на ответницата на задължението по договора по отношение на М.Г.В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДАМарияна И.Д.,***  и В.И.С., ЕГН: ********** *** 001 01 06 027 конституирани по чл. 227 ГПК в качеството им на наследници на прехвърлителката М.Г.В., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на  М.П.Х., ЕГН: ********** *** направените от нея разноски в размер на 600 лв., съставляващи адвокатски хонорар.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Сливен.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: