№ 868
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100510716 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 04.01.2021 г., гр.д. 13772/2014 г., СРС, 176 с-в оставя без
уважение молбата с вх.№ 5073796/ 16.06.2020г., подадена от ответника Д. А.
М., чрез адв. П. Г., с искане за допълване на постановеното по гр.д. №
13773/2014 г. на 29.04.2020 г. решение, по реда на чл. 250 ГПК.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от молителя и ответник по
иска Д. А. М.. Счита, че щом като предявеният срещу него иск по чл. 38а
ЗЖСК е неоснователен и е прието, че ответниците са собственици на имота,
подлежи на отмяна констативният нотариален акт, с който ищецът е признат
за собственик. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отмени същия нот. акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
По реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към въззивната жалба се присъединява
ответникът по иска П. Т. М., като поддържа изложеното в нея.
Въззиваемият – ответникът по молбата и ищец в първа инстанция К. Г.
А., оспорва жалбата.
1
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявена е молба с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК.
С влязлото в сила, като необжалвано, първоначално решение от
29.04.2020 г., гр.д. 13772/2014 г., СРС, 176 с-в се отхвърля предявеният от К.
Г. А. срещу П. Т. М. и Д. А. М. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за
извеждане на ответниците от апартамент № 125, находящ се в гр. София, ж.к.
****, състоящ се от дневна, кухня, стая, баня-тоалетна, предверие и два
балкона.
В мотивите е прието, че с влязло в сила решение от 18.12.2015 г., гр.д.
2881/2015 г., САС, 8 състав, се признава за установено по отношение на ЖСК
„Български художник“ и настоящия ищец, че настоящите ответници са
собственици при условията на СИО на апартамента.
В мотивите не са формирани изводи за приложимост на чл. 537, ал. 2
ГПК спрямо издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт за
собственост, нито изобщо е обсъждан фактът за издаването на такъв титул
или неговото съдържание.
2
Според ТР № 178/30.06.1986 г., ОСГК на ВС, при уважаване на иск за
собственост, дори и при липса на изрично искане, се отменя на основание чл.
431, ал. 2 ГПК/отм./ издаденият в полза на ответника нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка за същия имот.
Съобразно постановките на ТР № 3/29.11.2012 г., т.д. № 3/2012г., ОСГК
на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
В същото тълкувателно решение се застъпва становището, че лице,
което претендира правото на собственост, признато с констативния
нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по
исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на
пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален
акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице.
По настоящото дело, спорният предмет произтича от иск с правно
основание чл. 38а ЗЖСК, с който се защитава правото на владение върху
недвижим имот, отреден на член-кооператор в ЖСК с разпределителен
протокол. Обект на защита не е владението на член-кооператора в ЖСК като
фактическо състояние, а неговото право на владение, породено чрез
отреждането от ОС на ЖСК за конкретен имот – жилище, ателие или гараж.
За да може искът да бъде предявен, трябва ЖСК да не е прекратена - в
противен случай на разположение на собственика са средствата за посесорна
и петиторна защита. Този иск може да бъде предявен само от член-
кооператор, а не от собственик, т.к. защитава ищцовото право на владение, а
не на собственост.
Отделно, искът по чл. 38а ЗЖСК е отхвърлен. Ответникът Д. А. М.
участва в правния спор пред първа инстанция и не предявява насрещен иск в
защита на оспореното си право си за собственост върху процесния имот.
3
Затова не е изпълнена хипотезата на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издаден
констативен нотариален акт в полза на ищец по иск за собственост, респ. за
допълване в този смисъл на първоначалното решение по реда на чл. 250, ал. 1
ГПК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.01.2021 г., гр.д. 13772/2014 г., СРС, 176 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4