Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, …….2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15841/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано е по искова молба от Ю.Б. АД, с която са предявени срещу Г.Г.П. установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на следните вземания:

с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 265871,80 евро, представляваща част от дължимата главница по Договор за банков кредит от 10.09.2007 г.;

с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 1620,26 лв., представляваща нотариални такси.

Претендира направените разноски в заповедното и в исковото производство.

           

Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков кредит е предоставил на ответника сумата от 361000 евро, а ответникът са се задължил да върне заема на равни месечни вноски, включваща част от заетата сума, възнаградителна лихва и такса за управление. Ответникът е спрял плащанията и съгласно уговорките договорът е обявен за предсрочно изискуем с писмено изявление, връчено с нотариална покана. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница и нотариални такси.

Ответникът не взема становище по иска. По делото са постъпили отговор на исковата молба (неподписан) и отговор на допълнителната искова молба, изходящи от адвокат, за когото не са представени доказателства за валидно учредена представителна власт. След дадени указания на ответника по реда на чл.101 ГПК, не са представени доказателства за представителната власт на извършилият от негово име процесуални действия. Поради това съдът на основание чл.101, ал.3 ГПК приема за неизвършени действията по подаване на основен и допълнителен отговор.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:

Установява се от Договор за банков кредит от 10.09.2007 г., че между страните валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 361000 евро общо (чл.1.1), а ответникът се е задължил я да върне на 420 равни месечни вноски, включващи главницата, възнаградителна лихва и заемни такси (чл.5 и чл.6.1).

Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза, че сметка сумата в размер на 361000 евро е усвоена на 21.09.2007 г. по сметка с IBAN: *** Г.Г.П.. Поради това съдът приема, че ответникът е получил сумата, предмет на договора за кредит.

Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза, че на 17.06.2014 г. е било последното плащане на кредита, след тази дата плащанията са спрели. Първата просрочена вноска по договора е вноска с падеж 21.06.2014 г.

При преценка относно изискуемостта на вземането съдът съобрази следното:

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съгласно чл.18 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем когато кредитополучателят не е погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от представената нотариална покана, връчени на ответника на 24.11.2017 г., че банката е отправила до длъжника изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ, като изявлението е достигнало до ответника на 24.11.2017 г.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем, считано от 24.11.2017 г, а именно: към тази дата са налице неплатени вноски (с оглед спрените плащания по кредита от 17.06.2014 г.), отправено е писмено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същото е достигнало до кредитополучателя.

Относно размера на главницата, за който е възникнало вземането, съдът съобрази следното: Видно от приетата счетоводна експертиза, усвоеният размер на кредита е 361000 евро. С няколко допълнителни споразумения, приложени по делото (от 18.08.2008 г. – л.19 и сл. и от 17.06.2014 г. - л.22 и сл.) страните са установили, че са налице просрочени задължения за главница и лихва – неплатени на настъпилия падеж, като са се уговарили задълженията да се преоформят чрез натрупване към главницата по първоначално предоставения кредит. По същество тази уговорка представлява капитализиране - увеличаването на главницата за сметка на прибавянето към нея на дължими лихви. При капитализирането се постига като резултат олихвяване на изтекли лихви. По силата на чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ. Институтът на капитализация на лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода 31.05.1993 г. – 11.04.2008 г. (НАРЕДБА № 9 от 31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките, отменена с НАРЕДБА № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, отменена с НАРЕДБА № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка). С разпоредбите съответно на чл.15, чл.17 и чл.16 от посочените три наредби в периода 31.05.1993 г. – 11.04.2008 г. капитализиране на лихвите е било разрешено при спазване на нормативно установените изисквания, като на банките изрично е забранено да капитализират просрочени лихви (виж чл.16, ал.2 от Наредба №9 от 19.12.2002 г.). В периода от 11.04.2008 г. до настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл.10, ал.3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния случай. Поради това съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителни споразумения от 18.08.2008 г. и 17.06.2014 г., доколкото представляват уговорка за анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни (в този смисъл реш. №147/23.07.2012 г. на ВКС, III ГО, ГК по гр.д. №627/2011 г. и др.). Ето защо при преценка дължимата и непогасена главница, не следва да се вземат предвид капитализираните лихви, присъединени към главницата. При това положение размерът на задължението за главница включва просрочената главница, падежирала към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и предсрочно изискуемата главница. Съобразно заключението на счетоводната експертиза, формирано по този начин, размерът на вземането е 309441,64 евро, включващо 19398,43 евро - падежирала главница по 35 броя месечни вноски за периода от 21.01.2015 г. до 21.11.2017 г. и 290043,21 евро – предсрочно изискуема главница към 24.01.2018 г., изчислени съгласно първоначално уговорения погасителен план. Съдът приема този вариант, даден от експертизата, тъй като приема, че не следва да се зачита едностранно извършеното от банката увеличение на възнаградителната лихва, съобразно – сумите, заплатени за увеличения лихвен процент, следва да се отнесат за погасяване на месечните вноски съгласно първоначалния погасителен план. Искът е предявен като частичен за сумата от 265871,80 евро и следва да се уважи в предявения размер.

 

По иска по чл.430, ал.1 ТЗ за заемни такси:

С чл.13.2 от договора от 10.09.2007 г. страните са уговорили, че всички такси за вписване, подновяване и заличаване на ипотеката върху имота, който служи за обезпечение на договора, са за сметка на кредитополучателя. Установява се от експертизата, че платените от ищеца нотариални такси са в размер на 1620,26 лв. Искът е основателен.

 

По разноските:

С оглед искането по чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноските: 1). за исковото производство – за сумата от 12985,79 лв. и 2). за заповедното производство – за сумата от 11766,40 лв. (отчетена е частичната отмяна на заповедта за изпълнение в частта за разноските с Определение от 22.11.2019 г. на СГС по ч.гр.д. №14550/2019 г.)

 

       По изложените съображения Софийският градски съд

      

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Г.Г.П., ЕГН:**********, дължи на Ю.Б. АД, ЕИК:*******, вземания както следва:

на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 265871,80 евро, представляваща част от дължимата главница по Договор за банков кредит от 10.09.2007 г., заедно със законната лихва от 24.01.2018 г. до окончателното плащане, 

на основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 1620,26 лв., представляваща нотариални такси.

 

ОСЪЖДА Г.Г.П., ЕГН:**********, да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 12985,79 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 11766,40 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: