№ 18635
гр. С., 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20221110117845 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№
65605/4.4.2022 година, депозирана от Д. СТ. ГР., ЕГН **********, чрез адвокат В.Ф. С., със
съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – град С., ул.(АДРЕС), представлявано от А.С.А. и И.Е..
С оглед преценка допустимостта на исковата претенция съдът е изискал и по делото е
постъпила справка, ведно с преписи от образуваното ч.гр.дело № 2949/2022 година по описа
на Софийски районен съд, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК със заявител – ответника – (ФИРМА) ЕАД и посочен
за длъжник – ищцата Д.Г..
Пред заповедния съд е депозирано заявление и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 3367/31.1.2022 година, препис от която връчен на
ищцата като длъжник и в указания срок – същата е депозирала възражение, като на
заявителя са били дадени указания за възможността да предяви иск относно съществуването
на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Видно е от получената по делото справка, че заповедта за изпълнение е връчена на
Д.Г., която е депозирала възражение на 16.3.2022 година, като заповедния съд е приел, че
същото е депозирано в срок. Исковата молба, станала повод за образуване на настоящето
производство е депозирана на 4.4.2022 година, като с нея се оспорва дължимостта на сумата,
за която е издадена заповедта за изпълнение, за което вече е било депозирано и възражение
пред заповедния съд.
Установява се, че пред заповедния съд е бил депозиран препис от искова молба с вх.№
130550/23.6.2022 година, въз основа на която е образувано гр.дело № 33884/2022 година по
описа на Софийски районен съд с ответник – ищцата в настоящето производство, с предмет
– установяване на съществуването на сумите, претендирани и пред настоящия съд за един и
същ процесен период.
При горното, настоящия съдебен състав, приема, че следва да прекрати производството
по гр.дело № 17845/2022 година – по аргумент от разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК, при
следните аргументи:
Както теорията, така и практиката приема, че исковото производство за установяване
на съществуването на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
1
– такова по реда на чл.422 от ГПК е продължение на вече развило се заповедно
производство, в което вземането по заповедта е оспорено от длъжника.
Вярно, че длъжника разполага с възможността да оспори вземането па издадената
заповед за изпълнение или с възражение или с предявяването на отрицателен установителен
иск, като сам длъжника избира пътя на защита на оспореното материално право.
За настоящия съдебен състав е недопустимо едновременното провеждане на два
съдебни процеса с предмет – дължимостта на вземане – едно и също по размер и период на
дължимост между същите страни – исково по предявен отрицателен установителен иск и
исково по предявен иск по реда на чл.422 от ГПК – в този смисъл и разпоредбата на чл.126,
ал.1 от ГПК. Недопустимо е пред съда да се поставя за разглеждане един и същ спор, който
да бъде решаван в отделни производства паралелно. На първо място – длъжникът в
производството по чл.422 от ГПК – разполага с възможността с отговора на исковата молба
да изложи всички свои възражения относно оспореното вземане по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. На следващо място, ако в срока за отговор на исковата
молба длъжникът пропусне да заяви такива възражения – е недопустимо, поради настъпила
преклузия да постави на разглеждане пред съда възраженията и оспорванията, които е
следвало да стори пред съда разглеждащ иска по чл.422 от ГПК.
Следва да се посочи, че за ищцата липсва правен интерес от воденето на две
производства за едно и също, доколкото това би я натоварило и с извършването на разноски
в две производства с един и същи предмет. Ищцата се е възползвала от възможността да
оспори вземането пред заповедния съд, с което е и защитила правата си в степен да
предизвика исков процес за установяване съществуването на вземането, в който исковия съд
да разгледа всичките възражения относно дължимостта на сумите по заповедта за
изпълнение.
Вярно е, че в разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК е посочено – между същите срани, на
същото основание и за същото искане. Следва да се има предвид, че по същото основание и
същото искане – се касае за материалното право, за което съществува спор между страните,
като не се следва да се съобразява редът и правната квалификация на неговата защита. В
този смисъл е без правно значение в хипотезата на чл.126,1 ал.1 от ГПК, че предявения пред
настоящия съд иск е такъв отрицателен установителен по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, а
в производството по чл.422 от ГПК е заявен положителен установителен иск относно
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. И в двете производства
защитимото материално право е свързано с установяване дължимост на една и съща сума, за
един и същи период, между едни и същи страни. Предметът на двата иска е един и същ,
което и дава основание на настоящия съдебен състав да приеме наличието на основание за
прекратяване на по-късно образуваното дело – настоящето.
С оглед на горното образувано по-късно производство – това по гр.дело № 17845/2022
година следва да се прекрати.
Мотивиран от горното и на основание чл.126, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 17845/2022 година, образувано по
искова молба с вх.№ 65605/4.4.2022 година, депозирана от Д. СТ. ГР., ЕГН **********,
ЧРЕЗ АДВОКАТ С., със съдебен адрес – град С., ул.(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град С., ул.(АДРЕС), представлявано от
А.С.А. и И.Е., като по-късно заведено дело между същите страни за същото вземане и на
същото основание.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд – в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3