№ 253
гр. К., 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510102163 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Ж.А., И., ЕГН ********** ,
лично и в качеството си на настойник на дъщеря си Р. ИВ. М., ЕГН
********** и двете живущи на адрес гр. К., ж.к. „*****“ бл. ******, чрез
упълномощената адвокат М.Д., вписана в АК - Ст. Загора, с адрес за
получаване на съдебни книжа гр. К., ул. „*******“ № 1, против
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ********, бул.
„*******“ 7, ет. 5, представлявано от двамата изпълнителни директори А.П.Л.
и РКД.
Процесуалният представител на ищците твърди, че същите били потребители
на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 на Кодекса за
застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ от 30.07.2019 г. на ответното дружество за лек
автомобил „*****“ с рег. № *****, с валидност до 29.07.2020 г. по
застрахователна полица ВG******, издадена от ответното дружество.
Сочи, че на ***** г. около 15.30 ч. на път I-6 на км. *** в общ. ПБ., обл. СЗ в
следствие на ПТП настъпило по вина на застрахованото при ответника МПС
лек автомобил „*****“ с рег. № *****, управлявано от Т. К. СТ. и
собственост на същата били причинени на ищците следните неимуществени
вреди:
На Ж. АС. ИВ. в следствие на ПТП били причинени травми в гърба и корема,
синини и натъртвания по двете ръце и гърба, като описаните травматични
увреждания причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. В резултат на увреждането, получено от процесното ПТП, ищцата
търпяла болки и страдания, възстановяването й било дълго и не се чувствала
добре физически и емоционално. Тази ищца преди процесното ПТП била в
добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена.
На Р. ИВ. М. - в следствие на ПТП били причинени синини и натъртвания по
1
двете ръце, като описаните травматични увреждания причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на увреждането,
получено от процесното ПТП, тази ищца търпяла болки и страдания, не се
чувствала добре физически и емоционално.
Сочи, че заради преживения стрес и травми от процесното ПТП ищцата Ж.
АС. ИВ. постъпила на 25.09.2019 г. за лечение в МБАЛ-Медицински
комплекс „*******“ ЕООД, клон Ст. Загора и бива изписана на 26.10.2019 г. с
диагноза „Колапс“.
Ищцата Р. ИВ. М. страдала от Детска Церебрална Квадрипареза, тежка
умствена изостаналост, била поставена под пълно запрещение и със Заповед
№ *** от 30.04.2014 г. на Органа по настойничеството при Община К.
нейната майка - ищцата Ж. АС. ИВ. била назначена за неин настойник.
Твърди, че за настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол с
пострадали лица от ***** г., изготвен от младши инспектор ГН.
На виновния водач Т. К. СТ. бил съставен АУАН ***** от ***** г. от РУП -
К.. Причина за настъпилото ПТП било виновното нарушаване на правилата за
движение по пътищата от страна на водача Т. К. СТ., която поради неспазване
на необходимата дистанция застигнала и блъснала колата на участник 3 /МПС
собственост на ищцата Р. ИВ. М., управлявано от ищцата Ж. АС. ИВ./.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищците предявили
претенцията си за изплащане на обезщетения от ответното дружество, за
което ответникът завел щета № 0********** г.
Ищците представили своевременно на ответника всички документи, с които
разполагат, но въпреки това ответникът отказал да изплати обезщетенията,
видно от писмо изходящо от ответника изх. № ЦУ 99-3042/21.04.2020 г.
С оглед гореизложеното, моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
събиране на достатъчно доказателства в подкрепа на заявените претенции,
съдът да постанови съдебно решение с което да осъди ответника: да заплати
на ищцата Ж. АС. ИВ., ЕГН ********** обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки, страдания
и стрес вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП, в
размер на сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането ***** г. до окончателното изплащане на
задължението; да заплати на ищцата Р. ИВ. М., ЕГН **********, чрез
настойника й Ж. АС. ИВ., обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки, страдания и стрес
вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП, в размер
на сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на увреждането ***** г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното
дружество, чрез процесуалния му представител юриск. ДД.
Заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер като
неоснователни и необосновани.
Сочи, че исковете били неоснователни, необосновани и не били подкрепени с
доказателства, същите били прекомерно завишени по размер. Съгласно чл.
432 ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди било необходимо да съществуват кумулативно следните положителни
предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно
2
поведение, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и вина.
Твърди, че в конкретния случай не били налице всички елементи на
фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не
следвало да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата и предявените
срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД искове следвало да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Оспорва твърдението на ищците, че са пострадали в процесното ПТП.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 13-41 от 12 януари 2009 за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд „Чл. 2
(1) За настъпило ПТП се съставяли следните документи: Констативен
Протокол с пострадали лица; Протокол за ПТП с материални щети;
Двустранен констативен протокол за ПТП.
Счита, че доколкото по делото бил представен констативен протокол, в който
никоя от двете ищци не била посочена като пострадало лице, то последните
не били пострадали в процесното ПТП.
Оспорва вината на водача ТК за причиняване на вредоносния резултат, като
твърди, че тя има вина за настъпилото ПТП. Доколкото по делото не бил
представен никакъв документ, удостоверяващ вина на някой от участниците в
ПТП, твърди, че застрахованото при ответника МПС няма вина за настъпилия
инцидент.
Оспорва механизма на ПТП като твърди, че описаният в исковата молба
механизъм на ПТП не отговарял на действително реализиралият се. По делото
бил представен единствено Констативен протокол за ПТП, от който не би
могъл да се определи механизмът на ПТП. Липсвали данни за поведението на
всеки от участниците в ПТП, както и за скоростта им. От данните по делото
ставало ясно, че Р.М. била с диагноза детска церебрална парализа и нямало
данни на коя седалка била, с поставен колан ли е била.
Оспорва твърдението, че в резултат на пътно-транспортното произшествие за
ищците възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер
телесни увреждания и съответно неимуществени вреди, както и тяхната
продължителност. По делото не бил представен нито един медицински
документ, съставен непосредствено след ПТП. Липсвал и Фиш за преглед от
спешна помощ. За Ж.И. била представена епикриза, в която била поставена
диагноза „колапс“, която нямала нищо общо с ПТП, а била в резултат на
придружаващите заболявания на ищцата. Епикризата била съставена за
постъпване на ищцата в болница месец след ПТП и по амбулаторна
процедура - предсрочно изпълнение на КП.
По отношение на ищцата Р.М. били представени единствено медицински
документи, касаещи основното й заболяване. Липсвала всякаква медицинска
документация, удостоверяваща описаните в исковата молба телесни
увреждания, за които се твърдяло да са настъпили в резултат на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищците били без
поставени колани, както и че Ж.И. управлявала МПС с несъобразена скорост.
Приносът на пострадалите бил основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2- ро от ЗЗД. В
конкретния случай пострадалата създала реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не положила необходимата грижа за опазване на
3
собственото си здраве и живот, като се возила в процесното МПС, без да си
постави обезопасителен колан и същевременно не положила необходимата
грижа, като настойник, за втората ищца, за която твърди, че също била без
поставен колан.
Оспорва исковете за неимуществени вреди и по размер.
Счита, че исковете били предявени и в неоснователно завишени и
прекомерни размери, както и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и предвид липсата на каквато и да е
медицинска документация, удостоверяваща твърденията в исковата молба, че
ищците са пострадали в ПТП.
На отделно основание, счита предявения размер за прекомерен, предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците,
настъпило като резултат от нарушение на вменените им по смисъла на ЗДвП
задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на
обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
Оспорва датата, от която се претендира лихва, доколкото съгласно чл. 380 КЗ,
застрахователят изпада в забава след представяне на банкова сметка от
ищците, каквито не били представени нито при завеждане на доброволната
претенция, нито към настоящия момент.
Моли на основание чл. 190 ГПК във връзка с чл. 127 ГПК съдът да задължи
ищците да представят банкови сметки, каквото изискване имало с оглед
редовността на исковата молба.
Твърди, чес оглед изложените съображения претенцията за лихва се явявала
недопустима и/или изцяло неоснователна и недоказана.
С оглед гореизложеното счита, че не били налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК – Застрахован“ АД, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което моли
съдът да приеме исковете за неоснователни и необосновани, и да ги отхвърли
изцяло като такива.
Претендира разноски в производството.
В съдебно заседание ищците и процесуалният си представител заявяват, че
поддържат исковата молба и изложените в нея доводи.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител оспорва исковете по изложените в отговора съображения,като
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, защото ищците
са били без предпазни колани.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че на *****г.
около 15.30ч. на път I-6 на км. *** в общ. ПБ. обл. СЗ е настъпило ПТП с
пострадали лица.
От представеният по делото АУАН серия GA № ***** от РУП – гр. К. от
*****г. се установява, че водачът Т.К. К е нарушила чл.23 ал.1 и чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП като по този начин е причинила процесното ПТП при което
са пострадали лица, сред които и ищците по делото.
Спорни по делото са механизма на ПТП, вината на водача ТК,получените от
пострадалите ищци увреждания както и търпените от тях болки и страдания.
4
Нанесените на ищците телесни увреждания и търпените от тях болки и
страдания,вследствие настъпилото ПТП се доказаха от показанията на
водената от ищцовата страна свидетелка.
Механизмът на ПТП се установява безспорно от заключението по
назначената Комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
както и от разпитаната в с.з. водачка ТК.Заключението на експертизата и
показанията на виновната водачка са непротиворечиви и съдът ги възприема
изцяло.
От заключението на експертизата по безспорен начин се доказва,че виновен
за настъпилото ПТП е автомобилът, управляван от Т.К. К, а именно лек
автомобил ***** с рег.№ *****, като водачът на този автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при
конкретните пътни условия, но не го е сторил защото не е спазил
разпоредбите на ЗДвП.
Водчът на лекия автомобил *******- ищцата Ж.И. е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
По делото е спорно и дали има съпричиняване от страна на пострадалите.
Съдът счита, че в настоящия случай не е налице съпричиняване от страна на
ищците, защото видно от заключението на експертизата те са били с
предпазни колани, както и че водчът на лекия автомобил ******* /в който са
били двете ищци/ е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, както и че водачът на виновния автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
По делото не се установиха никакви нарушения от страна на пострадалите
ищци, никакво тяхно действие или бездействие, с което да са допринесли за
настъпване на ПТП и причинените им наранявания,болки и страдания.
По делото не е спорно, че за увреждащия лек автомобил „*****“ с peг. №
*****, има сключена застраховка “Гражданска отговорност” с валидност до
29.07.2020г. по застрахователна полица BG****** издадена от ответното
дружество.
Страните, видно от приложената по делото разменена между тях
кореспонденция, и от изявленията им в исковата молба и отговора, не спорят
и относно това, че пострадалите са отправили претенции за заплащане на
причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по
делото), която е получена от последния и е заведена щета № 0**********.
Тъй като към претенциите са били приложени само констативен протокол за
ПТП и заповед от Община К., застрахователят изискал допълнително
документи. Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл по
неимуществените претенции на ищците.
Във връзка с процесното ПТП ищците са предявили пред застрахователя и
имуществена претенция за щетите нанесени по автомобила ******* с рег.№
*******, като на 23.10.2019г. ответникът е заплатил по сметката на ищцата Ж.
АС. ИВ. по заведената щета № 0**********, обезщетение за причинените
имуществени вреди на МПС сумата от 866.87лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове : частичен иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
5
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗ., пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на
*****г. около 15.30ч. на път I-6 на км. *** в общ. ПБ. обл. СЗ, при управление
на моторно превозно средство - ***** с рег.№ ***** водачът Т.К. К е
нарушила чл.23 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и е причинила ПТП с
пострадали лица ,между които и ищците Ж. АС. ИВ. с ЕГН ********** и Р.
ИВ. М. с ЕГН **********.
Противоправното поведение на водача Т.К. К се потвърждава и от
съставеният във връзка с процесното ПТП АУАН серия GA № ***** от
РУП – гр. К. за това че е нарушила чл.23 ал.1 от ЗДвП и по този начин е
реализирала ПТП с пострадали лица.
Съдът приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
от заключението на САМЕ се доказва по безспорен начин, че в резултат на
ПТП на пострадалите ищци Ж. АС. ИВ. с ЕГН ********** и Р. ИВ. М. с ЕГН
********** са причинени травматични увреждания, причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна
връзка между увредата на ищците и ПТП – то, което се опровергава от
заключението на вещото лице по САМЕ. В този смисъл данни се съдържат и
в изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалите, тъй като твърдението му не намира
опора в нито едно от събраните доказателства по делото.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с
чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове се
явяват доказани по своето основание. По делото се установи също така, че
пострадалите са изпълнили задължението си по чл. 380 КЗ, да предявят
претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията
/ПТП/, от техния вид, характер и времетраене и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да
уважи изцяло предявените искове за сумата от 3000,00 лева за обезщетение за
причинените на пострадалата Ж.И. неимуществени вреди и за сумата от
2000,00 лева за обезщетение за причинените на пострадалата Р.М.. Съдът не
6
възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният
размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в
предвид при преценката на размера на обезщетението. Определяне на по –
нисък размер на обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид
преживените от пострадалата болки и страдания вследствие телесната увреда.
По претенцията за лихви:
Процесното ПТП е настъпило на *****г. Ищците претендират лихви от
*****г., до окончателното изплащане.
Съдът намира, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай
застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него
възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден или
това конкретно е 01.09.19г.
Несъстоятелни са възраженията на ответника за недължимост на лихви
поради това, че не им били представени изискани от тях документи по
преписката. Пострадалият може да представи медицински документи, с които
разполага, за документи налични в полиция и органите по разследване,
страните имат равни възможности за събиране на документи. Поради това,
съдът намира, че следва на основание чл. 429, ал.3 КЗ да присъди законната
лихва от 01.09.2019г. (изтичане на 7 дни от дата 25.08.2018г). Още повече
върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането,
съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо
увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя
срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на
деликвента. В този смисъл разпоредбите на КЗ относно лихвите следва да се
ценят в защита интересите на пострадалото лице, както и застрахования,
който въпреки добросъвестното си застраховане би изпаднал в положение да
отговаря за лихви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на ищцата Ж. АС. ИВ. сумата от 3000,00 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от
*****г., ведно със законната лихва от 01.09.2019г. до окончателното
изплащане,както и да осъди ответника да заплати на ищцата Р. ИВ. М. сумата
от 2000,00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в следствие ПТП от *****г., ведно със законната лихва от
01.09.2019г. до окончателното изплащане, .
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на
всеки един от ищците за един адвокат. Видно от представените по делото
договори за правна помощ е оказана безплатна на всеки един от ищеците, на
основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът
7
следва да бъде осъден да заплати на адв. М.Д., САК, сумата от 528 лева за
адвокатско възнаграждение заедно с ДДС за процесуално представителство и
защита на Ж. АС. ИВ. .Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
М.Д., САК, сумата от 444 лева за адвокатско възнаграждение заедно с ДДС за
процесуално представителство и защита на Р. ИВ. М. на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът претендира разноски за процесуално представителство, но
предвид изхода на делото, такива не му се дължат.
Ищците са освободени от съда от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ЗД „ОЗК Застраховане”АД следва да заплати в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт сумата от 200,00 лева – дължима държавна такса
по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,р-н
********,бул.“*******“ 7 ет.5,представлявано от двамата изпълнителни
директори А.П.Л. и РКД да заплати на Ж. АС. ИВ. с ЕГН **********
сумата в размер на 3000,00 лева - /три хиляди лева/ за неимуществени вреди
- болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,р-н
********,бул.“*******“ 7 ет.5, представлявано от двамата изпълнителни
директори А.П.Л. и РКД да заплати на Р. ИВ. М. с ЕГН ********** чрез
настойника й Ж. АС. ИВ. с ЕГН ********** сумата в размер на 2000,00 лева
/две хиляди лева/ за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2019 г. до окончателното й
изплащане,
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“АД с ЕИК
********* да заплати на адв.М.Д. , САК, сумата от 528,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Ж. АС. ИВ. с
ЕГН ********** в настоящото производство.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“АД с ЕИК
********* да заплати на адв.М.Д., САК, сумата от 444,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Р. ИВ. М. с
ЕГН ********** в настоящото производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“АД с
ЕИК ********* да заплати в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната
власт, сумата от 200,00 лева /двеста лева и нула ст./ – дължима държавна
такса за разглеждане на исковете по делото.
8
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9