Определение по дело №547/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на вземане на „Б. Д.” EАД Г. С. срещу С. С. и Ж. С., както и насрещен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за ипотека.

В исковата си молба ищецът по пърноначалния иск „Б. Д.” EАД Г. С. твърди, че на 24.07.2012 г., в качеството си на кредитор, е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу С. Н. С. и Ж. Е. С., по което било образувано ч.Г.дело № 1662/ 2012 г. по описа на Районен съд – К. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3479/25.07.2012 г. и издаден изпълнителен лист от 26.07.2012 г. срещу длъжниците за следните суми: 150 384. 87 лева – главница, 11 900.41 лева – договорна лихва, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. вкл., 7 318.43 лева - наказателна лихва за забава за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 година. По ч.Г.дело № 1662/2012 г. било постъпило възражение от длъжниците, поради което банката предявила настоящия иск. Твърди, че вземането му произтича от отпуснат кредит на С. Н. С. и Ж. Е. С. по Договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 година, по силата на който е предоставен кредит в размер на 153 000лева, за срок от 360месеца, П. лихва и други условия. За обезпечаване вземането на банката за главница, лихви, такси и други, била учредена договорна ипотека в полза на „Б. Д." Е. върху недвижим имот, представляващ: Мезонет №3. находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ V-1441,1449, в кв.1, по плана на Г. С., кв. „Младост-2", с обща застроена площ от 109,76 кв.м., заедно с Мазе №18, с площ от 3,82 кв.м. и заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Ищецът предоставил на ответниците кредит в размер на 153 000 лева, който кредит бил усвоен в пълен размер - 153 000 лева на 04.02.2008 г. Поради нередовно погасяване на задълженията към „Б. Д." и във връзка с изявено от ответниците желание кредитът бил преструктуриран и върнат в редовност на 05.05.2010 г., след подписване на допълнително споразумение. По силата на допълнителното споразумение бил договорен гратисен период от 9 месеца за издължаване на главницата по кредита. Договорено било също през този период да се плащат част от месечната лихва по погасителен план, в размер на 565.54 лева, както и че кредиторът се отказва от вземането си за наказателна лихва за периода от 21.04.2010 г. до 05.05.2010 г. Към датата на сключване на допълнителното споразумение, остатъкът от дълга, включващ редовен дълг и текущо начислена лихва бил в размер на 154 509.28 лева. Твърди, че въпреки извършеното преструктуриране, ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. преустановяват плащанията по кредита през месец юни 2011 г. и на 09.09.2011 г. кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем. Твърди също, че кредитополучателите нарушили условия на банката, като допуснали забава на плащанията по главница и лихви над 90 дни, поради което съгласно раздел VII "Отговорности и санкции", т.20.2 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение към него от 05.05.2010 г., вземането станало предсрочно изискуемо на 09.09.2011 г., тъй като дължимите вноски за месеци юни, юли, август и септември 2011 г. не били погасени. В исковата молба се твърди също, че към датата на подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, кредитното задължение на С. Н. С. и Ж. Е. С. било както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., както и съответни съдебни разноски и юрисконсултсковъзнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. дължат на „Б. Д.” EАД Г. С. по силата на договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение към него от 05.05.2010 г. към 24.07.2012 г. сумите, както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Ответниците по първоначалния иск С. Н. С. и Ж. Е. С., в представен по делото отговор, не оспорват, че на 24.07.2012 г., „Б. Д.” EАД Г. С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.Г.дело №1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд за заплащане на претендираните с исковата молба суми. В тази връзка твърдят, че към заявлението не били приложени погасителните планове към договора за ипотечен кредит, както и че заявлението не отговаря на изискванията на чл.124, ал.1, т.4, като не е посочено от кой нормативен акт. Твърдят, че в заявлението имало неяснота по отношение на това какъв е целият размер на отпуснатия кредит, срока на договора, размера на вноските, падежа на вноските, какъв е размера на платената главница и договорената лихва, точния период, за който се претендира наказателна и договорена лихва. Твърдят също така, че Кърджалийският районен съд по ч.Г.дело №1662/2012 г. неправилно приел настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка се твърди, че в уведомления от 26.06.2012 г., с посочени изходящи номера, до длъжниците, липсвал подпис на получателя, а съдът приел, че длъжниците С. С. и Ж. С. били уведомени, чрез писмо с обратна разписка, подписано от неизвестно лице. Твърди се също, че наличието на неяснота по отношение на деня, в който задължението по кредита става предсрочно изискуемо налагало наличието на безспорен документ, удостоверяващ тези факти. Въпреки горните нередовности, Кърджалийският районен съд разпоредил издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което било незаконосъобразно. В отговора се излагат съображения, че няма уговорена между страните автоматична предсрочна изискуемост на кредита, няма яснота за длъжника, по отношение на който кредитора решава в кой точно момент да обяви за кредита предсрочно изискуем, както и че волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане следва да бъде обявена и доведена до знанието на длъжника в предхождащ заявлението исковата молба момент. В тази връзка се твърди, че към настоящия момент „Б. Д.” EАД Г. С. не е изпратило уведомление, което да е стигнало до знанието на С. С. и Ж. С. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се твърдението, че с подписване от страна на ответниците на споразумението от 27.05.2013 г., последните били запознати с издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Признава се подписването на споразумението от 27.05.2013 г., но се твърди, че ответниците били подведени от „Б. Д.” EАД, Г. С., като в тази връзка не им е била предоставена възможност да се запознаят със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, както и да ползват услугите на адвокат за разясняване съдържанието на документите. Признава се с отговора подписването на процесния договор за кредит, както и обстоятелството, че за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека от 31.01.2008 г. Признава се също подписването на допълнително споразумение от 05.05.2010 г., заедно с нов погасителен план, но се твърди, че допълнителното споразумение не представлява преструктуриране на първоначалния договор за кредит, а с него страните са новирали задълженията си съгласно Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на исковите експозиции на банката за установяване на специфични провизии за кредитен риск.

По делото е предявен и насрещен иск от С. С. и Ж. С. срещу „Б. Д.” EАД Г. С., с правно основание чл.26 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 11 от 31.01.2008 г., том.І, рег.№ 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд. Ищците по насрещния иск (ответници по първоначалния иск) твърдят, че между страните бил сключен договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., по силата на който „Б. Д.” EАД Г. С. предоставила на С. С. и Ж. С. сума в размер на 153 000 лева за текущи нужди със срок на издължаване 360 месеца П. ред и условия, описани в договора. За обезпечаване на кредита била учредена договорна ипотека от 31.01.2008 г. Твърдят също, че на 05.05.2010 г. между страните било подписано споразумение към договора за кредит с нов погасителен план. В тази връзка твърдят, че с подписването на допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. страните са новирали задължението съгласно посочената по-горе наредба № 9/03.04.2008 г. Твърди се, че на основание чл.107 от ЗЗД с допълнително споразумение страните са заместили задълженията по сключения договор от 24.01.2008 г. с нови, вследствие на което старите задължения са се погасили. Подновявянето прекратявало старото правоотношение заедно с всички акцесорни права и задължения. Извършената новация водела сама по себе си необходимостта от обявяване на учредената договорна ипотека от 31.01.2008г. за нищожна. Поради изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 11 от 31.01. 2008 г., том.І, рег.№ 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара.

Ответникът по насрещния иск – „Б. Д.” EАД Г. С., чрез своя процесуален представител, в представен по делото отговор, излага съображения за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че с подписването на допълнително споразумение от 05.05.2010 г. задълженията по сключения договор за ипотечен кредит е ´реструктурирано, а не новирано, като излага конкретни доводи. Твърди също, че в подкрепа на доводите му е и сключеното извънсъдебно споразумение от 27.05.2013 г., което не представлява договор за новация.

В съдебно заседание „Б. Д.” EАД Г. С., чрез своя представител по пълномощие, поддържа предявения първоначален иск. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата основателност. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск по съображенията, изложени в отговора. Претендира разноски по представен списък на разноските.

В съдебно заседание ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск С. Н. С. и Ж. Е. С., чрез своя представител по пълномощие, молят съда да отхвърли предявения от „Б. Д.” EАД Г. С. иск, като неоснователен, както и да уважи предявения от тях насрещен иск за обявяване нищожност на договорната ипотека. Претендират разноски по представен списък на разноските.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните във връзка с първоначалния и насрещния иск, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че на 24.07.2012 г. ищецът „Б. Д.” EАД Г. С. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.Г. дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, както и че е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми. В тази насока са и приетите по делото като доказателства: заповед № 3479 от 25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и съобщение от 19.11.2013 г. по ч.Г.д.№ 1662/ 2012 г. по описа на Районен съд – К., от които се установява, че въз основа на подадено от „Б. Д.” EАД Г. С. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е било образувано ч.Г.д.№ 1662/2012 г. по описа на Районен съд – К., по което е издадена заповед № 3479 от 25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. за сумата 169 983.53 лева, от която 150 384.87 лева – главница, ведно с договорна лихва от 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. в размер на 11 900.41 лева, наказателна лихва от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. в размер на 7 698.25 лева и законна лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 3 399.67 лева за държавна такса и 2 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт. С разпореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, какъвто е издаден за посочените суми на 26.07.2012 г. Установява се също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответниците по първоначалния иск С. Н. С. и Ж. Е. С. са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, както и че със съобщението от 19.11.2013 г. Кърджалийският районен съд е указал на заявителя „Б. Д.” EАД Г. С. да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 от ГПК. В изискуемия от закона срок ищецът „Б. Д.” EАД Г. С. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземане на „Б. Д.” EАД Г. С. срещу С. С. и Ж. С. в размер, както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за незабавно изпълнение, подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Не се спори също, че между страните по делото бил сключен договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., по силата на който „Б. Д.” EАД Г. С. е предоставила на С. Н. С. и Ж. Е. С. кредит в размер на 153 000 лева, за срок от 360 месеца, както и че за обезпечение на този кредит на 31.01.2008 г. е учредена договорна ипотека с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 11, том.І, рег. № 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара. Видно от цитирания нотариален акт № 11/ 31.01.2008 г., за обезпечаване на отпуснатия кредит в размер на 153 000 лева, съгласно договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., заедно с лихвите и разноските по него, включително и по принудителното му събиране, С. Н. С. и Ж. Е. С. са учредили в полза на кредитора Б. Д.” EАД договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ мезонет № 30 с обща застроена площ 109.76 кв.м., изграден в „груб строеж” в новострояща се жилищна сграда в урегулиран поземлен имот, съставляващ по документ за собственост парцел V-1441, 1449, в кв.1а по плана на Г.С., квартал”М – 2”, заедно с мазе № 18 с площ 3.82 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, подробно индивидуализиран в нотариалния акт, П. съответни граници.

Ответниците по първоначалния иск С. Н. С. и Ж. Е. С. признават също така, че 05.05.2010 г. между страните по делото е подписано допълнително споразумение към горепосочения договор за кредит. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото като доказателство допълнително споразумение от 05.05.2010 г., видно от което същото е сключено към договора за кредит от 24.01.2008 г., с който на ответниците по първоначалния иск е предоставен от ищеца ипотечен кредит в размер на 153 000 лева. В допълнителното споразумение страните изрично са посочили, че към датата на сключването му – 05.05.2010 г., остатъкът от дълга (главница и лихва) по договора за кредит от 24.01.2008 г. е в размер на 154 509.28 лева, като са се споразумели да изменят условията за погасяване на този дълг, както следва: 1.) договорен е гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 9 месеца без да се променя крайния срок за издължаване на кредита; 2.) в посочения 9-месечен срок кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора, в размер на 565.54 лева; 3.) непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния 9-месечен период; 4.) П. настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация на лихвата по т.3 не се извършва и 5.) в случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в общите условия, неразделна част от това допълнително споразумение, отпада капитализацията п т.3, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. С допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви за периода от 21.04.2010 г. до 05.05.2010 г.

Не се спори също така, че на 27.05.2013 г. между страните по делото е подписано споразумение, представено и прието по делото като доказателство. Видно от цитираното споразумение, страните изрично са посочили, че поради просрочие на плащанията по договора за ипотечен кредит, с който „Б. Д.” EАД е предоставила на С. Н. С. и Ж. Е. С. кредит в размер на 153 000 лева, на 26.07.2012 г. банката се е снабдила с изпълнителен лист и заповед за изпълнение, с които длъжниците – С. Н. С. и Ж. Е. С. са осъдени да заплатят на „Б. Д.” EАД сумите: 150 384.87 лева – главница по договора за кредит, 11 900.41 лева –договорна лихва за периода от 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г., 7 698.25 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г., 3 399.67 лева – разноски за производството по издаване на изпълнителен лист, 2 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г. Посочено е, че остатъкът от дълга към датата на сключване на това споразумение възлиза на 184 733.59 лева. Със споразумението страните са договорили присъдените със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист суми да бъдат заплащани от длъжниците на равни месечни вноски в размер на 1 350 лева за срок от 12 месеца, като след изтичане на този срок длъжниците се задължават да предложат нови адекватни мерки за обслужване на присъдените и посочени по – горе задължения. Договорено е също така, че ако в срок до 1 месец след 27.05.2014 г. не се подпише споразумение ново споразумение за цялостно погасяване на вземанията на кредитора към длъжниците, кредиторът има право да подаде молба за образуване на изпълнително дело, както и че ¤. неплащане на която и да е дължима сума по това споразумение, кредиторът („Б. Д.” EАД) прекратява действието му едностранно, без да е необходимо да уведомява за това длъжниците, като ще предприеме всички предвидени в закона действия, като поиска образуване на изпълнително дело и извършване на необходимите изпълнителни действия за събиране на своите вземания.

Във връзка с договора за кредит от 24.01.2008 г. и неговото изпъленние, по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда и която установява следното: Ипотечния кредит по договора за кредит от 24.01.2008 г., отпуснат от „Б. Д.” EАД на кредитоискателите С. Н. С. и Ж. Е. С., е усвоен на 04.02.2008 г. по сметка на С. С., като усвоената сума е в размер на 153 000 лева. Общата сума по сметката, обслужваща кредита, от 04.03.2008 г. до 23.07.2012 г. (деня преди подаване на завялението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист) използвана за погасяване на дължими главници и лихви е в размер на 61 379.21 лева, от която редовна главница – месечни вноски от 03.2008 г. до 07.2012 г. – 2 675.13 лева, договорна лихва – по погасителен план за същия период – 47 012.08 лева и санкционираща лихва съгласно чл.20, ал.1 от общите условия в размер на 5 852.75 лева. За периода от усвояване на средствата по кредита – 04.02.2008 г., до 05.05.2010 г., когато е подписано посоченото по – горе споразумение между страните, по разплащателната сметка на С. С. в „Б. Д.” EАД за погасяване на месечни анюитетни погасителни вноски е постъпила сума в размер на 26 919.09 лева, с която са направени погасявания, както следва: редовна главница – месечни вноски от 03.2008 г. до 01.2010 г. (вкл.) – 2 307.16 лева, договорна лихва- по погасителен план за същия период – 24 605.91 лева и санкционираща лихва съгласно чл.20, ал.1 от общите условия в размер на 6.02 лева. Експертизата установява, че последното захранване на средства по разплащателната сметка на С. С., преди да се преструктурира кредита, е на 26.02.2010 г., след което до преструктуриране на кредита на 05.05.2010 г. по разплащателната сметка не са постъпвали суми, като след погасяване на главница по кредита на 26.02.2010 г., остатъка по главницата е в размер на 150 692.84 лева. Експертизата установява също така, че на 05.05.2010 г. е подписано между страните допълнително споразумение към договора за кредит за промяна на условията за погасяване на кредита, като към датата на подписването му е констатиран остатък от главница в размер на 150692.84 лева, дължима лихва в размер на 3 715.46 лева, заемни такси в размер на 95 лева, наказателна лихва в размер на 1.12 лева. Съгласно съдебно – счетоводната експертиза, счетоводното записване на задължението на кредитополучателите по сключения с „Б. Д.” EАД договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение от 05.05.2010 г. към него, като предсрочно изискуемо е наредено на 09.09.2011 г. Експертизата установява също така, че след извършените от кредитополучателите плащания, подробно описани в заключението, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 24.07.2012 г., неиздължената главница по договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение от 05.05.2010 г., е в размер на 150 384.87 лева, размерът на непогасената договорна лихва е 11 900.40 лева, а непогасената лихва за забава е в размер на 7 318.43 лева.

От обсъдената дотук съдебно – счетоводна експертиза се установява по един несъмнен начин съществуването на вземане на „Б. Д.” EАД от С. Н. С. и Ж. Е. С. по договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение от 05.05.2010 г., което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е в претендирания размер, а именно: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Всъщност, размера на вземането на ищеца по първоначалния иск не се оспорва по същество от ответниците по този иск, като същите са признали задължението си към банката, сключвайки споразумението от 05.05.2010 г. и споразумението от 27.05.2013 г.

Във връзка с горнот¯, неоснователен е довода на ответниците С. и Ж. С., че с подписването на допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. страните са новирали задължението си, като на основание чл.107 от ЗЗД с това споразумение са заместили задълженията по сключения договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. с нови, вследствие на което старите задължения са се погасили. По силата на чл.107 ЗЗД задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора, П. което съществуващото (старо) облигационно отношение се прекратява и на негово място възниква ново правоотношение. П. обективната новация страните по новото правоотношение не се променят, но новото задължение, което възниква, се различава от старото по някои от съществените му елементи — обекта или основанието.

В случая, от допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. изрично се установява, че същото е сключено от страните към договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и касае именно предоставения на ответниците по първоначалния иск ипотечен кредит в размер на 153 000 лева. В допълнителното споразумение страните изрично са посочили, че към датата на сключването му – 05.05.2010 г., остатъкът от дълга (главница и лихва) по договора за кредит от 24.01.2008 г. е в размер на 154 509.28 лева, като са се споразумели да изменят условията за погасяване на този дълг, а именно: договорен е гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 9 месеца без да се променя крайния срок за издължаване на кредита, договорено е в този срок кредитополучателят да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора, в размер на 565.54 лева, договорено е също непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния 9-месечен период, както и че П. настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация на лихвата да не се извършва. От изложеното е видно, че не се касае за новация, тъй като не възниква ново задължение, което да се различава от старото по някои от съществените му елементи — обекта или основанието. Напротив, установява се, че и обекта на задължението и основанието са едни и същи – изплащане на парична сума на основание договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. Поради изложеното, следва да се приеме, че с подписване на допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. не е извършена новация, а е бил преструктуриран съществуващия дълг по първоначалния договор за кредит от 24.01.2008 г. чрез уговаряне на нови условия за изплащането му, в това число чрез договаряне на гратисен период за издължаване на главницата, без да се променя крайния срок за погасяване на кредита, отказ на кредитора от вземането си за наказателни лихви за периода от 21.04.2010 г. до 05.05.2010 г. и др. Впрочем, обстоятелството, че се касае до преструктуриране на кредита се установява и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза.

Ответниците С. С. и Ж. С. оспорват предявения иск, като твърдят, че не е била налице предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението, както и че към тази дата предсрочната изискуемост не им е била обявена редовно. Доводът, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била налице предсрочна изискуемост на кредита се опровергава от назначената по делото и обсъдена по – горе съдебно – счетоводна експертиза, която установява, че поради неплащане на част от дълживата вноска за месец юни 2011 г. и настъпила забава от 94 дни, на 09.09.2011 г. е наредено задължението на ответниците като кредитополучатели по сключения с ищеца договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение от 05.05.2010 г. към него да се осчетоводи и е осчетоводено като предсрочно изискуемо на тази дата.

Що се касае до довода на ответниците, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъленние предсрочната изискуемост не им е била обявена редовно, съдът съобрази следното:

Видно от представените по делото и приети като доказателства – писмо с изх.№ 27-00-01-1377/26.06.2012 г. и писмо с изх.№ 27-00-01-1379/26.06.2012 г., „Б. Д.” Е. уведомява ответниците С. и Ж. С., че поради нередовно погасяване на кредита в размер на 153 000 лева, отпуснат с договора за кредит, същият е превърнат в предсрочно изискуем и дълга ще се събира по съдебен ред. С писмата ответниците се канят в тридневен срок от получаване на писмото да внесат посочен в писмото като дължим остатък по договора за кредит. Представени са и два броя известия за доставяне на писмата, както следва: № 1333, касаещо пратка № PS6620006A4L0 ИД с получател Ж. С., оформена като получена от „Ст. С. съпруг”, и № 1335, касаещо пратка № PS6620006A4JY ИД с получател С. С., оформена като получена „лично” от получателя.

По отношение на цитираните две известия за доставяне – № 1333 и № 1335, по делото е открито, на основание чл.193 от ГПК, производство по оспорване истинността на положения за получател подпис. Във връзка с така откритото производство по оспорване истинността на известията за доставяне, по делото е назначена съдебно – почеркова експертиза – Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 163/08.09.2014 година, с вещо лице от Н. П. ОД на М. – К., която в своето заключение сочи, че поради установената графическа несъпоставимост, П. която не може да се извърши сравнителен анализ, не може да се отговори дали подписите, обекти на експертизата – подписите, положени в оспорените известия за доставяне, са положени или не са положени от лицата С. Н. С. и Ж. Е. С.. За да обоснове своето заключение, вещото лице сочи, че изследваните подписи се характеризират като съчетание, представляващо комбинация от нечитаеми щрихи с преобладаваща дъговидна форма, и парафна част изтичаща надолу, както и че същите са изпълнени произволно с едно движение, ниска степен на сложност и не притежават идентификационни признаци, даващи възможност за сравнителен анализ.

С писмо изх.№ УУ-01.05.-1100155/14.10.2014 г. Р. У. „. пощи” – П уведомява съда, че по сведение на пощальона С. И. от ПС 6. К., кореспондентски пратки – № PS6620006A4L0 ИД с получател Ж. С. и № PS6620006A4JY ИД с получател С. С., са получени на 29.06.2012 г. от С. С. срещу подпис в книга обр. 242Е. С писмото се представят – копие от книга обр.242Е, удостоверяващо получаването на пратките и копие на опис АПК, удостоверяващо получаването на обратните разписки, които са приети като доказателства.

По делото е назначена и съдебно – почеркова експертиза с вещо лице в Н./ЕКД/ П. ОД на М. – Х. – Протокол за съдебно -почеркова експертиза № 112/14.11.2014 г., съгласно която подписа, положен за „Получател” в известие за доставяне № 1335, не е изпълнен от С. Н. С., както и че подписа, положен за „Получател” в известие за доставяне № 1333, не е изпълнен от Ж. Е. С.. Експертизата установява също така, че е налице идентичност на подписите в оспорени известия за доставяне, касаещи връчването на пратка № ИД PS6620006A4L0 и пратка № ИД PS6620006A4JY, от една страна, с подписите, положени в графа последна за „получател” от книга образец 242 Е – опис на препоръчани пратки за разнос, изготвен от Мария Димитрова Георгиева от 29.06.2012 г., от друга страна.

Във връзка с откритото производство по оспорване истиността на подписите, положени в оспорените известия за доставяне, по делото е рапитан като свидетел пощальона С. И. Ф., извършил връчването на пратките и удостоверил същото в оспорените известия за доставяне. В своите показания свидетелят установява, че познава ответника С. С. и му е връчвал пратки в неговия кабинет. Твърди, че на 29.06.2012 г. е връчил процесните и оспорени пратки лично на ответника С. С. в неговия кабинет, а не на адреса – У. ”С. № 7. Установява, че ръкописния текст „Ст.С. съпруг”, положен в известието за доставяне (№ 1333), е изпълнен от него, както и че ръкописния текст „лично”, положен в известието за доставяне (№ 1335), не е изпълнен от него, като не може да каже от кого е изпълнен. Сочи също, че на 29.06.2012 г. е връчил процесните две пратки на ответника С., тъй като е имало шест пратки за него и не може да е връчил само 4, „а две да останат”.

По делото е назначена и съдебно – почеркова експертиза с вещо лице от Н. П. ОД на М. – К. – Протокол за съдебно – почеркова експертиза № 199/17.12.2014 г., която установява, че буквеният ръкописен текст „Ст.С. съпруг” и буквеният ръкописен текст „лично”, в известия за доставяне № 1333 и № 1335, не е написан от С. Н. С. и Ж. Е. С..

От назначената съдебно – почеркова експертиза с вещо лице от Н. П. ОД на М. – Х. – Протокол за съдебно – почеркова експертиза № 112/14.11.2014 г., се установява на първо място, че между положените за „получател” в известията за доставяне № 1333 и № 1335 два броя подписи, от една страна и подписите, положени за „получател” в книга образец 242Е, удостоверяваща получаването на пратките, е налице идентичност, което дава основание за съда да приеме, че същите са изпълнени от едно и също лице. Цитираната експертиза обаче установява, че подписа, положен за „получател” в известие за доставяне № 1335, не е изпълнен от С. Н. С., както и че подписа, положен за „Получател” в известие за доставяне № 1333, не е изпълнен от Ж. Е. С.. В тази й част експертизата не се опровергава и от другата назначена по делото съдебно – почеркова експертиза – Протокол за извършена съдебно – почеркова експертиза № 163/08.09.2014 година, с вещо лице от Н. П. ОД на М. – К., съгласно която поради установената графическа несъпоставимост, П. която не може да се извърши сравнителен анализ, не може да се отговори дали подписите, положени в оспорените известия за доставяне, са положени или не са положени от лицата С. Н. С. и Ж. Е. С..

От друга страна, самият свидетел С. Ф., удостоверил връчване на процесните две пратки, в своите показания изрично установява, че ръкописния текст „лично”, положен в известието за доставяне (№ 1335), не е изпълнен от него, като не може да каже от кого е изпълнен. В тази връзка, назначената по делото съдебно – почеркова експертиза с вещо лице от Н. П. ОД на М. – К. – Протокол за съдебно – почеркова експертиза № 199/17.12.2014 г., установява, че буквеният ръкописен текст „лично” в известие за доставяне № 1335, не е написан от С. Н. С. и Ж. Е. С..

От цитираната експертиза – Протокол за съдебно – почеркова експертиза № 199/17.12.2014 г., както и от признанието на самия свидетел, че текста „лично” не е изпълнен от него, се установява по един несъмен начин, че този текст е изпълнен от лице, различно от ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С. и от пощенския служител – свидетелят С. Ф.

П. това положение, доколкото констатацията за лично връчване на ответника С. С., отразена в известието за доставяне № 1335, не е изпълнена нито от пощенския служител, връчващ пратката, нито от някой от ответниците С. и Ж. С., и с оглед установеното по делото от съдебно – почерковата експертиза обстоятелство, че подписа, положен за „получател” в известие за доставяне № 1335, не е изпълнен от С. Н. С., и че подписа, положен за „получател” в известие за доставяне № 1333, не е изпълнен от Ж. Е. С., следва да се приеме, че оспорените документи – известия за доставяне № 1333 и № 1335, в частта относно положените за „получател” подписи, са неистински, тъй като не са положени от лицата, посочени като получател на двете пощенски пратки. Поради изложеното, следва оспорените документи да се признаят за неистински и да се изключат от доказателствата по делото, като се изпратят на Районна прокуратура – К. за извършване на проверка относно наличие на престъпление.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем П. неплащането на определен брой вноски или П. други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора П. настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В тази връзка, от събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства се установи, че кредиторът „Б. Д.” Е. е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като на 09.09.2011 г. е наредено задължението на кредитополучателите по сключения с банката договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение от 05.05.2010 г. към него да бъде счетоводно записано като предсрочно изискуемо. В случая обаче не се установява наличие на другата предпоставка, а именно – уведомяване на длъжниците С. и Ж. С. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това е така, тъй като претендираното от ищеца уведомяване се основава на цитираните по – горе два броя писма – с изх.№ 27-00-01-1377/26.06.2012 г. с изх.№ 27-00-01-1379/26.06.2012 г., както и на оспорените два броя известия за доставянето им – № 1333 и № 1335, които са неистински и са изключени от доказателствата по делото. Други доказателства, установяващи уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не са представени по делото. Следва да се посочи, че с цитираното Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. изрично се приема, че с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните П. сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Ето защо, и тъй като в настоящия случай не се установява длъжниците да са били уведомени за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то и процесното вземане, основано на извлечението от счетоводните книги на банката, произтичащо от договора за кредит, не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск, с правно основание чл.422 от ГПК, за съществуване на вземане на „Б. Д.” EАД Г. С. от ответниците С. Н. С. и Ж. Е. С., по силата на договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение към него от 05.05.2010 г., в размер към 24.07.2012 г. както следва: 150 384.87 лева – главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева – наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Що се касае до предявения от С. С. и Ж. С. срещу „Б. Д.” EАД Г. С. насрещен иск, с правно основание чл.26 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 11 от 31.01.2008 г., том.І, рег.№ 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара, то същият е неоснователен. С цитирания нотариален акт № 11/31.01.2008 г. С. Н. С. и Ж. Е. С. са учредили в полза на кредитора „Б. Д.” EАД договорна ипотека върху собствен недвижим имот за обезпечаване на отпуснатия кредит в размер на 153 000 лева, съгласно договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., заедно с лихвите и разноските по него, включително и по принудителното му събиране. В тази връзка, ищците по насрещния иск твърдят, че с подписването на допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. са новирали задължението по договора за ипотечен кредит с нови задължения, вследствие на което старите задължения са се погасили заедно с всички акцесорни права и задължения, в това число и учредената договорна ипотека. Този довод е неоснователен. В настоящия случай, с подписване на допълнителното споразумение от 05.05.2010 г. не е извършена новация, а е бил преструктуриран съществуващия дълг по първоначалния договор за кредит от 24.01.2008 г. чрез уговаряне на нови условия за изплащането му. И това е така, тъй като както се посочи по – горе, с подписването на споразумението от 05.05.2010 г. не възниква ново задължение, което да се различава от старото по някои от съществените му елементи — обекта или основанието. Напротив, установява се, че и обекта на задължението и основанието са едни и същи – изплащане на парична сума на основание договора за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. Впрочем, доводи в тази насока са изложени по – горе в мотивировъчната част на решението и съдът не намира за необходимо да ги повтаря. Поради изложеното, сключената от С. и Ж. С. ипотека за обезпечение на отпуснатия им кредит по договора за кредит от 24.01.2008 г. не е нищожна, поради което искът за обявяването й за нищожна е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

П. този изход на делото – неоснователност и на двата иска, ищецът по първоначалния иск няма право на претендираните разноски, в това число – разноски за държавна такса, за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, което видно от представения списък на разноските, е само за първоначалния иск. Нямат право на направените разноски за предявения насрещен иск и С. С. и Ж. С., които са общо в размер на 2 579.35 лева, от които 1 173.35 лева – разноски за държавна такса за насрещния иск и банкова комисионна (които и не се претендират от същите – видно от списъка за разноските), и 1 400 лева – адвокатско възнаграждение. Същите обаче, с оглед неоснователността на първоначалния иск, имат право на направените по него разноски общо в размер на 5 221 лева, от които 5 000 лева – адвокатски хонорар, и 221 лева – разноски за вещи лица.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че известие за доставяне № 1333, касаещо пратка № PS6620006A4L0 ИД с получател Ж. С., оформена като получена от „Ст. С. съпруг”, и известие за доставяне № 1335, касаещо пратка № PS6620006A4JY ИД с получател С. С., оформена като получена „лично”, са НЕИСТИНСКИ в частта относно подписа, положен за „получател”, и ги изключва от доказателствата по делото, като същите ведно с препис от решението да се изпратят на Районна прокуратура – К. за извършване на проверка относно извършване на престъпление.

ОТХВЪРЛЯ предявения от предявения от „Б. Д.” EАД със седалище и адрес на У. в Г.С., У. № 19, ЕИК ***********, против С. Н. С., с ЕГН * и Ж. Е. С., с ЕГН *, и двамата с постоянен адрес в Г. К., У.”С. № 7, иск, с правно основание чл.422 от ГПК, за съществуване на вземане на „Б. Д.” EАД Г. С. от С. Н. С. и Ж. Е. С., по силата на договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г. и допълнително споразумение към него от 05.05.2010 г., в размер към 24.07.2012 г. както следва: 150 384.87 лева-главница, договорна лихва – 11 900.41 лева, начислена за периода 24.01.2008 г. до 23.07.2012 г. включително, лихва за забава – 7 318.43 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 09.09.2011 г. до 23.07.2012 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2012 г., за което вземане е издадена заповед № 3479/ 25.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.Г.дело № 1662/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. С., с ЕГН * и Ж. Е. С., с ЕГН *, и двамата с постоянен адрес в Г. К., У.”С. № 7, против „Б. Д.” EАД със седалище и адрес на У. в Г.С., У. № 19, ЕИК *********, иск, с правно основание чл.26 от ЗЗД, за обявяване на нищожност на договорната ипотека, учредена с нотариален акт № 11 от 31.01.2008 г., том.І, рег.№ 380, дело № 10 от 2008 г. по описа на нотариус с рег. № 264 на Нотариалната камара, с район на действие – Софийски районен съд, върху недвижим имот, представляващ мезонет № 30 с обща застроена площ 109.76 кв.м., изграден в „груб строеж” в новострояща се жилищна сграда в урегулиран поземлен имот, съставляващ по документ за собственост парцел V-1441, 1449, в кв.1а по плана на Г.С., квартал”М – 2”, заедно с мазе № 18 с площ 3.82 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, подробно индивидуализиран в нотариалния акт, П. съответни граници, за обезпечаване на отпуснат кредит в размер на 153 000 лева, съгласно договор за ипотечен кредит от 24.01.2008 г., заедно с лихвите и разноските по него, включително и по принудителното му събиране, като несонователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б. Д.” EАД със седалище и адрес на У. в Г.С., У. № 19, ЕИК **********, за присъждане на разноски по делото в размер общо на 5 884.50 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. С., с ЕГН * и Ж. Е. С., с ЕГН *, и двамата с постоянен адрес в Г. К., У.”С. № 7, за присъждане на разноски за предявения насрещен иск в размер на 1 400 лева.

ОСЪЖДА „Б. Д.” EАД със седалище и адрес на У. в Г. С., У. № 19, ЕИК *********, да заплати на С. Н. С., с ЕГН * и Ж. Е. С., с ЕГН *, и двамата с постоянен адрес в Г. К., У.”С. № 7, направените по делото разноски в размер на 5 221 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :