Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 01.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 1592 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк С., сграда 6, чрез пълномощника
си адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
гр. С., ж.к. „*******“, ул. „*******“ № *******, против Р.Р.А., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 372,64 лв.
Исковата молба първоначално е
депозирана пред РС-В., но след извършена проверка за настоящ и постоянен адрес
на ответника в НБД „Население“, делото е прекратено и е изпратено на
компетентния съд, тъй като настоящият адрес на ответника е в съдебния район на
РС-К..
Ищцовото дружество чрез процесуалния
си представител сочи, че между Р.Р.А. и ищцовото дружество били сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********
от 18.09.2017 г. - предоставен мобилен номер
********със стандартна месечна абонаментиа такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82
лв. без вкл. ДДС; Договор за мобилни услуга № ******** от 11.10.2017 г.
-предоставен мобилен номер ********със стандартна месечна абонаментиа такса
24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без вкл. ДДС.
Ответникът не изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2017 г.
- м. март 2018 г.: фактура № ********/15.11.2017
г., фактура № ********/15.12.2017 г., фактура № ********/15.01.2018 г. и
фактура № ********/15.03.2018 г.
Сочи, че фактура № ********/15.11.2017
г. била издадена за отчетния период 15/10/2017-14/11/2017 г. и включвала
следните задължения на клиента: за мобилен номер ********: месечна абонаментна
такса 25.82 лв., както и ползвани услуги 27.49 лв. (от които допълнителни
услуги мобилен интернет 22.49 лв. и други услуги с добавена стойност 5.00 лв.),
които били в общ размер на 53.33 лв. без ДДС - 63.97 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер ********: месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползвани услуги
28.51 лв. (от които допълнителни услуги мобилен интернет 6.66 лв., кратки
текстови съобщенин 17.29 лв. и мултимедийни съобщения 4.56 лв.), които били в
общ размер на 49.33 лв. без ДДС - 59.20 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата била 123.17 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 18.06 лв.. претендираната
сума по фактурата била 105.11 лв.
Сочи, че фактура № ********/15.12.2017
г. е издадена за отчетния период 15/11/2017-14/12/2017 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********: месечна
абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и
ползвани услуги 0.06 лв. (от които разговори към „Грижа за клиента 0,06 лв.),
които били в общ размер на 26.63 лв. без ДДС - 31.96 лв. с вкл. ДДС; за мобилен
номер ********; месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер
0.75 лв., както и ползвани услуги 11.50 лв. (от които допълнителни услуги
мобилен интернет 3.33 лв., кратки текстови съобщения 3.61 лв. и Мултимедийни
съобщения 4.56 лв.), които били в общ
размер на 33.07 лв. без ДДС - 39.68 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и
претендирана по фактурата, е 71.64 лв.
Сочи, че фактура № ********/15.01.2018
г. е издадена за отчетния период ********-14/01/2018 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********: месечна
абонаментна такса 25.82 лв. без ДДС - 30.98 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********:
месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена и претендирана по фактурата е 55.97 лв.
Твърди, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на ответника и поради
изпадането му в забава, му била издадена и фактура № ********/15,03.2018 г..
която включвала задължения за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, чрез които са ползвани номера ********и
********в общ размер на 139.92 лв.
Сочи, че размерът и основанието за
възникване на задължениего за неустойка за номер ********при предсрочно
прекратяване на процесния договор били уредени в чл. 11 от Договор за мобилни
услуги № ******** от 18.09.2017 г. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********при предсрочно прекратяване на процесния договор били уредени в чл. 11 от
Договор за мобилни услуги №******** от 11.10.2017 г.
Сочи, че предвид обстоятелството, че
прекратяването на правоотношението настъпило след 11.01.2018 г.. размерът на
дължимата неустойка бил определен в съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл.
1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Т.Б.“
ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на Софийски градски съд,
приложили и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, сключени преди посочената дата. Размерът на неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер ********била 77,46 лв. Сумата
представлявала сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДД, а именно 77,46 лв. Размерът на неустойката по договора за предоставяне
на услуги чрез номер ********била 62.46 лв. Сумата представлявала сбор от: три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, а именно 62.46 лв.
Претендираната сума по фактурата била в общ размер на 139.92 лв.
Сочи, че общата стойност на
неизплатените парични задължения на Р.Р.А. спрямо „Т.Б.“ ЕАД по издадените
Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе била в размер на 372.64 лв.
От страна на „Т.Б.“ ЕАД било
депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - В., въз основа на което
е образувано ч.гр.д. № ***/**** г, и издадена Заповед за изпьлнение на парично
задължение за част от заявените суми, но
същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за уетановено наличието на вземането по издадената Заповед за
изпьлнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на Районен
съд - В., ГК, IV състав, против длъжника - ответник Р.Р.А. с ЕГН **********,
както следва: 372.64 лв. (триста седемдесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки), съгласно фактура № ********/15.11.2017 г., фактура № ********/15.12.2017
г., фактура № ********/15.01.2018 г. и фактура № ********/15.03.2018 г., ведно
със законата лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноски в запоредното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от назначения от съда особен представител ответника.
Сочи, че няма връзка с ответника. От
представените с исковата молба документи, не ставало ясно дали Общите условия
за взаимоотношенията на „Т.Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите били подписани
от ответника, затова счета, че нямали действие спрямо него.
Сочи, че шщецът твърдял, че
прекратил договорите за услуги едностранно, като се позовавал на Общите
условия. Следвало операторът да направи изрично волеизявление - съгласно ОУ той имал право да прекрати
договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата. Такова волеизявление не било представено и не се
твърдяло. Въпросът за прекратяване на правоотношението бил важен с оглед претендираните
неустойки. Представените сметки за начислени неустойки били начислени и
издадени преди да бъде направено волеизявление относно прекратяване на
правоотношението и поради това счита, че вземането от претендираната неустойка
за предсрочно прекратяване на договора не била възникнала по време на издаване
на представените документи.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото са представени и приети като писмени доказателства:
Договор
за мобилни услуги № ******** от 18.09.2017 г. Договор за мобилни услуги № ********
от 11.10.2017 г.; Фактура № ********/15.11.2017 г.; Фактура № ********/15.12.2017
г; Фактура № ********/15.01.2018 г; Фактура № ********/15.03.2018 г.; Спогодба
от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Т.Б.“ ЕАД по гр.д.
№ 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на Софийски градски съд.
Фактура № ********/15.11.2017 г., е издадена за отчетния период 15/10/2017-14/11/2017
г. и и включва следните задължения на
клиента: за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса 25.82 лв., както
и ползвани услуги 27.49 лв. (от които допълнителни услуги мобилен интернет
22.49 лв. и други услуги с добавена стойност 5.00 лв.), в общ размер на 53.31
лв.; за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и
ползвани услуги 28.51 лв., в общ размер на 49.33 лв. Общата сума, начислена във
фактурата е 123.17 лв., по която е 105.11 лв. с ДДС.
Фактура № ********/15.12.2017 г. е издадена за
отчетния период 15/11/2017-14/12/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********: месечна абонаментна
такса 25.82 лв., ползвани услуги в общ размер на 26.63 лв.; за мобилен номер ********;
месечна абонаментна такса 20.82 лв., ползвани услуги 11.50 лв., Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 71.64 лв. Във фактурата е отбелязан
балансът от предходния период – 123,17 лева.
Фактура № ********/15.01.2018 г. е издадена за
отчетния период ********-14/01/2018 г. и включва следните задължения на клиента
за посочения период: за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса 25.82
лв.; за мобилен номер ********: месечна абонаментна такса 20.82 лв. Общата
сума, начислена и претендирана по фактурата е 55.97 лв., като е отбелязан
балансът от предходния период – 194,81 лева.
Фактура № ********/15,03.2018 г.. включва
задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги, чрез които са ползвани номера ********и ********и е в общ
размер на 139.92 лв. Претендираната сума по фактурата е 372,64 лева, като
включва сумата на задълженията по гореизброените фактури по предходни периоди с
ДДС в размер на 232,72 лева и неустойки
предсрочно погасяване на договори за услуги.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно страните се намират в договорни отношения.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е подписал договори за услуги с ищеца, ползвал е мобилни номера и мобилни услуги, предоставени по
договора и не е изпълнил задължението си
да заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства
за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.
Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № ***/**** г.
по описа на РС-В., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да е налице валидно възникнало вземане на
ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти:
че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период
и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери.
Ищецът обосновава исковата си
претенция на посочените договори и фактури.
С оглед на
ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договор за мобилни услуги № ******** от 18.09.2017 г. и Договор
за мобилни услуги № ******** от 11.10.2017 г. са валидно сключени между страните. Представените
договори не са оспорени от ответника, и тъй като носят подписите на лицата,
посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство,
че изявленията, които се съдържат в същите,
са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на
което с подписването на процесните договори за мобилни услуги в правната сфера
на всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва,
че ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя на
ответника далекосъобщителни услуги. Доказателство относно факта на плащане на
сумите по фактурите не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното
дирене.
С оглед на изложеното съдът намира,
че исковете на ищеца към ответника за всички претендирани дължими суми са
основателни и доказани, а като такива следва да бъдат уважени.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното
уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени
в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/**** г.
по описа на РС-В. съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лв.
В производството по гражданско дело
№ 1592/2020 г. ищецът има разноски в общ размер на 685,00 лева, от които 25,00
лева държавна такса, 360,00 лева
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за особен представител.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените
в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 685,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Р.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че дължи на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:***, бизнес парк С. сграда 6, по Заповед за изпълнение № ***/08.08.**** г. по ч.гр.д. № ***/**** г. по
описа на РС-В. сумата от: 372,64
лева /триста седемдесет и два лева и
64 ст./ - представляваща неизпълнение парични задължения по Договор за мобилни услуги № ******** от 18.09.2017 г. и Договор
за мобилни услуги № ******** от 11.10.2017 г. ведно със законата лихва върху главницата,
считано от 07.08.**** г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.Р.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк С.
сграда 6, по Заповед за изпълнение № ***/08.08.****
г. по ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на РС-В. сумата от 385,00 лева /триста осемдесет и пет лева и
нула стотинки/ разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Р.Р.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк С.
сграда 6 направените съдебни и деловодни разноски в размер на 685,00 лева /шестстотин осемдесет и пет и
пет лева и нула стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ***/**** г. по описа на РС-В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: