№ 121326
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110131048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Кредито“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата М. М. П. за солидарно
заплащане на следните суми: 500 лева – неплатена главница, ведно със
законната лихва от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; 60,55 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за периода от 03.07.2023 г. до 21.05.2024 г. – задължения по Договор
за потребителски кредит № 0L00080044/02.06.2023 г., сключен между
страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
да не допуска предварително изпълнение и да не издава заповеди за
изпълнение въз основа на задължения, възникнали от нищожни поради
противоречие със закона договорни клаузи и такива, които са вероятно
неравноправни (чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК), намира следното:
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР)
настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
1
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво
се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно
информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая на длъжницата са отпуснати 500 лева и в договора е записано,
че той е с ГПР 0 %, а в погасителния план като общо задължение са описани
610 лева, което е очевидно неправилно изчисляване на ГПР – ако той беше
нулев, длъжницата следваше да върне точно, колкото е получила, а не повече.
Поради
Следователно всички искания с изключение на тези за издаване на
2
заповед срещу длъжниците да изплати предоставената им главница от 1000
лева и лихва за забава до 04.08.2023 г., следва да се отхвърлят.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 500 лева, или 89,20 % от общо претендираните 560,55
лева, следва да се присъдят и държавна такса – 89,20 % от 25 лева, т.е. 22,30
лева, а разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй
като не е спазено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС за разноските – не е представен документ за плащане по
банков път, макар че в договора е записано, че се плаща по този начин.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 168183/23.05.2024 г., подадено от „Кредито“
ЕООД, В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу
М. М. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
за заплащане на „Кредито“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Черни връх“ № 51г, офис 32, на следните суми: 60,55 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за периода от 03.07.2023 г. до 21.05.2024 г., както и за законната
лихва от 22.05.2024 г. до датата на окончателното плащане – задължения по
Договор за потребителски кредит № 0L00080044/02.06.2023 г., сключен между
страните по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя – „Кредито“
ЕООД, че може да предяви за твърдените си вземания с осъдителен иск пред
Софийския районен съд в едномесечен срок от влизане на разпореждането в
сила, ако иска да запази платената държавна такса в размер на 7,70 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Кредито“ ЕООД. Препис да се връчи и на двете страни по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3