РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Перник, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20211700500394 по описа за 2021 година
С Решение № 260413 от 06.04.2021год., постановено по гр. дело № 5939/2020год.
Районен съд-Перник е отхвърлил предявеният от „Топлофикация Перник“ АД иск за
признаване за установено, че П. И. Р. от гр.Перник дължи на „Топлофикация Перник„ АД
гр.Перник сумата от 2 644.39лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но
незаплатена топлоенергия за апартамент № **, в *** в гр. ***за периода от 01.05.2018год.
до 30.04.2019год.; лихва за забава на месечните плащания в размер на 378.46 лв. за периода
от 10.07.2018год. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2020год. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2522/2020год.на Районен съд-Перник.
Със същото решение съдът е осъдил „Топлофикация Перник„ ЕАД да заплати на П.
И. Р. направени разноски по делото в размер на 300 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционния акт се прави искане той да бъде отменен и
постановен нов за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
Въззиваемата е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и прави искане за
нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124
ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответницата П.Р., че дължи на
„Топлофикация Перник”АД гр.Перник сумата от 2 644.39лева, представляваща стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, *** за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2019год включително,; лихва за забава на месечните плащания в
размер на 378.46лева за периода от 10.07.2018год. до 23.07.2020 год.., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.08.2020год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че
ответницата е абонат на топлопреносното дружество и че като такъв е страна по
възникналото между тях облигационно правоотношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия за процесния апартамент, по което правоотношение е неизправна страна и
дължи заплащане на доставената му и потребена от него топлинна енергия и БГВ.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила качеството си „клиент на
топлинна енергия“, в частност наличието на облигационно правоотношение с ищеца във
връзка с доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот. Направила е
възражение за погасяване на иска по давност.
В с.з. на 09.02.2020год. е прието за безспорно по делото, че претендираните от ищеца
суми са коректно начислени като периоди и суми.
Районният съд е отхвърлил иска като е приел, че ответницата не е собственик на
топлоснабдения апартамент. Този извод е мотивирал с липсата на идентичност между
имота, посочен в представения по делото документ за собственост и имота, за който се
претендират сумите.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на
„Топлофикация Перник„ АД гр.Перник е да докаже съществуването на вземането на
твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички
положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на
твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми.
Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или
правопогасяващите вземането на ищеца възражения.
Единственият спорен по делото момент е дали ответницата в първоинстанционното
производство има качеството „клиент“ на топлинна енергия, респ. дали дължи заплащане на
доставената и потребената в процесния апартамент - ап. **във *** в гр. *** топлинна
енергия и БГВ.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия
период топлинна енергия и БГВ в процесния апартамент ответницата Р. трябва да има
качеството „ клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ
/действаща към исковия период/, „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
2
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от ***, от
който е видно че П.Р. е закупила от фирма „Стомана“ ведомствен апартамент № **, на *
етаж, в бл.**вх.**, находящ се на ул.“ ***“ в гр.***. Договорът е сключен въз основа на
заповед № *** на Председателя на Общински /районен/ народен съвет, а в същата е посочен
апартамент, иднивидуализиран като апартамент № **, находящ се в бл.**, вх. ***. Именно
цитираният в заповедта апартамент е бил предмет на оценка във връзка с продажбата, която
оценка е обективирана в приложения по делото оценителен протокол от 08.11.1990год.
Искане за закупуване на апартамент, индивидуализиран като ап. № **, находящ се в *** в
гр. *** е направила и ответницата в молба от 08.10.1990год.
По делото е представено Удостоверение изх.№ 20/СЛУ-103/ 28.01.2020год., от което се
установява, че административните адреси, а именно : *** и *** не са идентични. В същото е
посочено, че в договора за продажба от 30.11.1990год. е допусната фактическа грешка като
вместо бл.**е посочен бл.**и вместо вх.“*“ е посочен вх.“*“, така както е отразено в заповед
№ ***.
От писмо от Община Перник, дирекция“ МПТ“ се установява, че за имот- ап.**в бл.**,
вх.“*“ е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от П. И. Р.. Декларацията е приобщена към
доказателствения материал по делото и от нея е видно, че П.Р. се е посочила като
собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот, като е посочено и
придобивното основание- „покупка“ с цитиран титул на собственост договор от
30.11.1990год. В декларацията е посочено, че П.Р. е единствен собственик на декларирания
имот като е посочен от нея и административния му адрес - ***.
При анализа на посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка
въззивният съд достига до извода, че П.Р. е била единствен собственик на процесния
апартамент през исковия период. Действително в договора за продажба е посочен друг
административен адрес на апартамента, различен от декларирания такъв в цитираната
декларация, но пък в декларацията е посочен договора за продажба като титул на
собственост на декларирания имот. Касае се за изявление, направено пред административен
орган, което съдът приема като извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт,
който в това производство е неблагоприятен за него, а именно-притежанието на правото на
собственост върху декларирания имот, които по административен адрес е идентичен на
процесния. Това извънсъдебно признание, преценено по реда на чл.175 от ГПК с оглед
останалите данни по делото, дава основание на въззивния съд да приеме, че за целите на
настоящото производство се установява, че П.Р. е собственик на процесния апартамент през
исковия период, респ. има качеството „клиент на топлинна енергия“ за процесния период и
за имота с адрес: *** и дължи на ищцовото дружество претендираните от него суми. Същите
не са оспорени от ответницата в първоинстанционното производство, предвид на което
изрично е прието за безспорно, че претендираните от ищеца суми са коректно начислени
като периоди и суми.
Неоснователно е възражението на ответницата, че претендираните вземания са
погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б.” В” от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията към ищеца. Съобразено, че най -ранното по време задължение, което се
претендира е за м.05.2018год., то същото не е погасено по давност, предвид на
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в ПРС
на 11.08.2020год. Оттук следва, че не са погасени по давност и по-късно възникналите
задължения.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.86 от ГПК са основателни и доказани в пълните им
предявени размери, поради което първоинстанционния акт следва да бъде отменен и
постановен нов за тяхното уважаване.
С оглед изхода от спора на дружеството жалбоподател се дължат разноски, които за
заповедното производство възлизат на сумата от 110.46 лева -50 лева юрисконсултско
възнаграждение и 60.46 лева държавна такса и 290.69лева разноски за исковото
3
производство- по 100лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите и
90.69лева държавна такса.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260413/06.04.2021год., постановено по гр.дело №
5939/2020год. на ПРС като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД по
отношение на П. И. Р. с ЕГН ********** от ***, че дължи на Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Перник , кв.“
Мошино“, ТЕЦ „ Република“ сумата от 2 644.39лева, представляваща стойността на
доставена и неплатена топлинна енергия за апартамент **, находящ се в *** за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2019год., сумата от 378.46лева, представляваща законна лихва за
забава на месечни плащания за периода от 10.07.2018год. до 23.07.2020год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 11.08.2020год. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4169/2020год. на ПРС.
ОСЪЖДА П. И. Р. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Топлофикация – Перник”
АД, гр. Перник с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник ,
кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ разноски по делото в размер на 401.15лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4