Р Е Ш Е Н И Е № 1432
04.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 05.11.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното
от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2355 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано по въззивна
жалба, подадена от Е.М.К., ЕГН **********, против решение № 2392 /10.06.2019г.,
постановено по гр.д.№386/ 2019г. по описа на РС-Пловдив, с което е било заместено неговото съгласие сина му Д.Е.К., ЕГН **********, да пътува многократно
извън пределите на Република България до държавите членки на Европейския съюз,
Република Турция, Република Македония и Република Сърбия, придружаван от своята
майка С.Д.М. , ЕГН **********, или от
упълномощено от нея лице за срок от шест години считано от влизане на решението
в сила и за издаване на паспорт за задгранично
пътуване на детето.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение,
постановено в противоречие с материалния закон
и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, за което са изложени и подробни съображения от въззивника.
В жалбата се твърди,че първоинстанционният съд е нарушил
правото на защита на ответника
и принципа на състезателното
начало в гражданския процес , тъй като е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, преди
изтичане на 1-месечния срок по чл.131 от ГПК, даващ право на страната да
организира правилно и в достатъчна степен защитата си . Поддържа се , че първоинстанционното решение е постановено от незаконен
състав , тъй като съдията-докладчик необосновано е отказал да се отведе от разглеждането на правния спор с оглед
породилите се у страната основателни съмнения в неговата
безпристрастност.Твърди се в жалбата, че първоинстанционният
съд необосновано и за продължителен 6-
годишен срок е дал разрешение на детето да пътува без съгласието на своя баща.С
даването на разрешение за такъв дълъг период се заобикаля възприетото от
ВКС разбиране в ТР№ 1/2016
от 03.07.2017 год. по т.д.№ 1 /2016г. на ОСГК, че разрешение не може да бъде дадено за неопределен период
от време.При определяне на срока на даденото
разрешението, съдът не е съобразил, че след неговото изтичане детето ще е
навършило пълнолетие и съгласието на родителите му няма да бъде необходимо,
като не е ясно дали през този
продължителен период от време детето ще има желание да продължи да тренира футбол.В жалбата се твърди, че спортната кариера на детето се ползва като средство от майката да бъде получена възможност детето да бъде
изведено извън страната трайно, за
неограничен период от време и за прекъсване на контактите на бащата с детето,
което не е в негов интерес.Поддържа се , че бащата никога не ограничавал
желанието на детето да се развива
, но не е бил уведомяван и не му е било искано съгласие за конкретно негово
пътуване.От събрания по делото доказателствен
материал е установено, че бащата е грижовен и отговорен родител , който подкрепя детето си си и се радва на неговите успехи. Винаги
когато е бил уведомяван за
необходимостта на детето да пътува с
отбора е депозирал своето съгласие, включително и за участие в турнира „Данониада“
на 03.05.2019г.
Въз основа на така изложените съображения се настоява
от жалбоподателя за отмяна на решението на първоинстанционния
съд и и отхвърляне на предявените искове
като неоснователни.В условията на евентуалност се настоява за отмяна на първоинстанционното решение
и връщане на делото за разглеждането му от друг състав на районния съд.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
Даниела М.,в който се поддържа, че
решението е правилно , не страда от релевираните
във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено
с присъждане на направените във въззивната инстанция
разноски.
Съдът, след преценка на събраните
в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае неблагоприятното за
него първоинстанционно решение и откъм съдържание е редовна, поради което се
явява допустима.
Пловдивският районен съд е
сезиран с молба от С.Д.М. , ЕГН **********,
с правно основание чл.127а от СК , за заместване на съгласието на
бащата Е.М.К., ЕГН **********, малолетното
на страните дете Д.Е.К., ЕГН **********,
да пътува многократно извън пределите на Република България до държавите членки
на Европейския съюз, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия,
за срок от шест години, придружавано от своята майка или от упълномощено от нея лице и за издаване
на паспорт за задгранично пътуване на детето.
В исковата молба молителката
е изложила съображения, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им
е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№9129/2017г. по описа на
РС-Пловдив, с което й е предоставено упражняване на родителските права по
отношение на малолетното им дете Д.К.,
родено на ***г. От 6-годишна възраст детето тренира футбол в академията на
Професионален футболен клуб „Локомотив Пловдив“. Посещава тренировките с
огромно желание и страст, а спортните
занимания са изключително полезни за неговото физическо и психическо
развитие.Без ясни и обосновани мотиви ответникът отказва да съдейства на ищцата
за издаването на международен паспорт на детето, както и да подпише декларация – съгласие детето да
напусне границите на страната, за да участва в предвидените спортни състезания
и да се развива като спортист и личност.Поради отказа на бащата да даде
необходимото съгласие, детето е пропуснало
10-дневния тренировъчен лагер на
отбора в турския курорт Кушадасъ през месец януари
2019г. С оглед поведението на бащата, детето няма да може да участва и в организирания от Футболен клуб Аталанта
международен турнир в Италия през
периода 01.04.-05.04.2019г. За това спортно събитие Д. е
избран измежду 40 деца , като е определен като едно от най-талантливите и
перспективни деца в школата на
Професионален футболен клуб „Локомотив Пловдив“, набор 2007г. На
международния турнир ще участват най-добрите юношески отбори в света , като
детето е положило неимоверни усилия , за
да заслужи правото да участва в такъв
престижен международен турнир. С поведението си ответникът ограничава развитието на детето , става причина за отделянето му от връстниците
и средата, в която живее , възпрепятства възможността да опознае Европа, да
срещне нови приятели , да повиши общата си култура и да разшири кръгозора си. В
повечето страни от Европейския съюз има значително по-добри условия за практикуване на избрания от детето спорт ,
което определя необходимостта да има
възможност да посещава тези страни и да
развива своите качества там. Заедно с това
в съседните на Република България страни, които не са в ЕС-Република Македония и Република Сърбия ,
често се организират спортни мероприятия , а в Република Турция има и по-добри
климатични условия през зимата, което е
предпоставка детето да има възможност да пътува до тези страни.Предвид
конкретните интереси на детето и фактът,
че Република България е страна членка на ЕС, ищцата счита,че е обосновано
детето Д.К. да има възможност да пътува в страните членки на ЕС и съседните на
родината му държави, което ще бъде изцяло в негов интерес.
В писмения си отговор бащата оспорва исковете и
настоява за тяхното отхвърляне като неоснователни. Твърди, че спорната кариера
на детето се ползва като средство от
майката да бъде получена възможност
детето да бъде изведено извън страната трайно,
за неограничен период от време и за прекъсване на контактите на бащата с
детето, което не е в негов интерес. Ответникът също обича детето си , иска то
да се развива , но не е бил информиран
своевременно за пътуването на детето, за да прецени дали да даде своето
съгласие.
От фактическа страна e безспорно
между страните и документално установено по делото, че са бивши , чиито брак е прекратен с влязло в
сила на 26.02.2018 г. решение по гр.д. №9129/2017 г. по описа на РС-Пловдив. Родителските права
върху роденото на ***г. от брака на
страните малолетно дете Д.К.,
са предоставени на майката, определено е местоживеене на детето при нея,
а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и осъден да му
заплаща месечна издръжка в размер от 200 лева.
От 2013г. Д.К. тренира футбол в академията на Професионален футболен клуб „Локомотив Пловдив“,
като е сред най- талантливите и перспективни млади футболисти и е избран да участва в международни
подготвителни лагери и турнири за 2019г.
Съгласно представената
служебна бележка от директора на
футболния клуб, през периода 25.01.-04.02.2019г. е проведен подготвителен лагер на отбора в
курорта Кушадасъ, Рупеблика
Турция , предвид по-добрите метерологични
условия и изградените там по-добри спортни бази.
През периода 01.04.-05.04.2019г. Д.К.
е бил избран измежду 40 деца , които да представят ПФК“Локомотив Пловдив“ в международен
футболен турнир в Италия, в базата на ФК“Аталанта“, с участието на най-добрите
футболни отбори в света от
школите на ФК“Милан“, ФК“Интер“, ФК“Аталанта“. Д.К.
не е взел участие в подготвителния лагер на футболния клуб и в международния
футболен турнир , тъй като не притежава валиден международен паспорт и поради
липса на съгласие от родителите да
пътува в чужбина заедно с отбора.
В първоинстанционното
производство по почин на страните са събрани и гласни доказателствени
средства.
Според показанията на
свидетелката Ю. М., баба на детето по
майчина линия, тренира футбол от 6-годишна възраст.През годините Д. се е
наложил като един от най-добрите футболисти
и бил избран да участва в международен футболен турнир в Италия и в подготвителен лагер в Турция. Спортното
израстване и дадената положителна оценка
на неговите качества, стимулирали детето да се готви още по-амбициозно , да има добри постижения и в
училище, както и да учи английски език. Когато разбрал, че няма да може да участва
в международния турнир в Италия , Д. бил
много разочарован. Взетото от ръководството на клуба решение детето да не бъде
включвано в предстоящите международни турнири, тъй като не може да пътува в
чужбина, се отразило негативно на
неговата психика .
От показанията на свидетеля
на ответника Б. И., без родство със
страните, се установява, че бащата никога
не е забранявал на детето да се развива в спорта , радвал се на неговите
футболни успехи и на тези в училище. Бащата споделил на свидетеля, че
отношенията между бившите съпрузи са влошени , опитите да комуникира с детето
били ограничени, като дори нямал възможност да разговаря с детето по
телефона.Споделил е и опасенията си
детето да бъде изведено в чужбина
и той да няма възможност да го вижда.
Изслушан по реда на чл.127а,
ал.3 от СК, бащата е заявил пред съда,
че го е страх да пуска детето в чужбина , защото няма да се върне.Ищцата лично
му е казвала, че няма да види повече децата и му е предлагала сумата от
200 000 лева. От около година и половина
ищцата препятствала срещите на
бащата с детето и го настройвала срещу него. След като се обърнал към съдебен
изпълнител бащата започнал да се вижда с
детето.
От представените по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства е установено също, че на
03.05.2019г. бащата е дал своето писмено
съгласие детето да вземе участие във
футболния турнир „Данониада“, който ще се проведе на
11.05.2019г., а с нотариално заверено пълномощно от 05.11.2019г. е упълномощил
ищцата С.М. да подаде заявление за издаване на
международен паспорт на детето.
С обжалваното решение първоинстанционния съд
е уважил изцяло молбата на С.М. и е заместено съгласието на бащата,
непълнолетното на страните дете , да
пътува многократно извън пределите на Република България до държавите членки на
Европейския съюз, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия за
срок от шест години, придружавано от своята майка или от упълномощено от нея лице и за издаване
на паспорт за задгранично пътуване на детето. Първоинстанционният
съд е изложил съображения , че е в
интерес на детето да има възможност да
пътува, да посещава лагери, срещи, тренировки извън страната и не е в негов интерес да се чувства ограничено и изолирано.Не е
сподели опасенията на ответника, че детето може да бъде изведено в чужбина,
поради липсата на доказателства в тази насока, както и че подобни основания не могат да бъдат причина
Д. да бъде лишен от възможността да
пътува в чужбина.
В съответствие с
правомощията си по чл.269 от ГПК, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че
последното е валидно и допустимо.
Като неоснователно се
преценява твърдението на въззивника
за нищожност на обжалваното решение, мотивирано с това, че е
постановено от незаконен състав. Твърдението си за незаконен състав въззивникът обосновава с тезата, че съдията, постановил
атакувания съдебен акт, необосновано
е отказал да се отведе от разглеждането
на правния спор с оглед породилите се у страната основателни съмнения в
неговата безпристрастност по чл.22, ал.1, т.6 ГПК.
Съобразно трайно
установената съдебна практика , обективирана в
решение №69 от 01.04.2015г. по гр.д.№4941/2014г. на ВКС, 3-то гр. отд. , Решение № 346 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1556/10 г.
на ІІ г.о, липсата на отвод /самоотвод/ на член на
съдебния състав при наличието на някое от основанията по чл.22 от ГПК не води
до нищожност или до недопустимост на решението, а би могло евентуално да
повлияе на правилността на съдебния акт , поради което въззивният
съд , сезиран с жалба срещу него , не разполага
с правомощие да го обяви за
нищожно или да го обезсили на това
основание.Обстоятелството, че при разглеждане на делото е взел участие съдия,
по отношение на когото е било налице основание за отвод по смисъла на чл.22 от ГПК, би могло да обуслови единствено евентуална дисциплинарна отговорност по чл.307, ал.4, т.3 ЗСВ за нарушаване на
чл.2.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В този
смисъл настоящият съдебен състав намира за
неоснователно и искането на жалбоподателя, обективирано в
подадената по делото на 27.11.2019г. писмена молба, за отмяна на определението, с което е
даден ход на делото по същество и за
приемане като писмени доказателства на подаден от него сигнал до Комисията по
професионална етика и превенция на корупцията
срещу съдията-докладчик постановил първоинстанционото
решение и изискване на образуваната пред същата комисия преписка. Тези писмени доказателства не са необходими за правилното
разрешаване на пренесения пред въззивната инстанция
правен спор, тъй като наличие на
основание за търсене на дисциплинарна отговорност на съдията- докладчик , не
обосновава нищожност или недопустимост
на постановеното от него съдебното
решение.
Изрично следва да се посочи и това, че
неправилността на първоинстанционното решение, вкл.
на разглежданото основание, не обуславя връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд, доколкото въззивната инстанция не е организирана като контролно-отменителна, а като такава по същество и
следователно, извън хипотезите на нищожност и
недопустимост на акта на първоинстанционния съд, е
длъжна да разгледа материалноправния спор независимо
от допуснатите в първата инстанция процесуални нарушения, които могат да бъдат
ценени единствено като основание за посочване на нови доказателства за първи
път пред въззивния съд /чл.266, ал.3 ГПК/.Така
независимо от допуснатото от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила , който е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, преди да изтече едномесечния срок за отговор на ответника по чл.131 от ГПК, въззивният съд няма правомощия да връща делото за ново
разглеждане , а по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК
следва да допусне събиране на новите
доказателства, които поради това нарушение не са били представени по делото.
С оглед на така изложените
съображения въззивният съд не констатира, да са
налице пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт,
като е допуснал за събиране във въззивната инстанци поисканите от жалбоподателя относими и
допустими нови доказателства.
При извършване на въззивен контрол за
правилността на обжалвания съдебен акт, в рамките
поставени от въззивната жалба, решаващият състав
приема следното:
Производството,
с което е сезиран по чл. 127а ал. 2 от СК, има характер на спорна съдебна администрация, поради което
постановеното от съда решение по него не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата, единствено изискване за което е наличието на рационален диалог
между родителите.
Предвид
характера на производството съдът не е обвързан от формулираното от молителя
искане относно броя на пътувания, период от време и посочените дестинации.
Основен критерии
при вземане на решението за заместване съгласието на единия родител за пътуване
в чужбина са интересите на детето /в този смисъл ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК/. Разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗДет съдържа легално определение на
понятието "най-добър интерес на детето", което понятие изисква да
бъдат преценени редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на
физическите и психо-емоционалните потребности на
детето, неговите желания и чувства, като се съобрази възрастта, пола, миналото
и други характеристики на детето, както и възможностите на родителите да се
грижат да него, а така и последиците, които ще настъпят за детето при промяната
на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена
при тази промяна. Преценката за този "най-добър интерес на детето" е
винаги конкретна, за всяко конкретно дете, поради което и решението, което се
взима следва да е съобразено с тази конкретна преценка.
Настоящият въззивен състав приема, че в процесния
случай е налице доказан интерес за детето да пътува извън страната, поради
което изцяло споделя изводите на първостепенния съд досежно
потребността на детето да пътува зад граница, съответно необходимостта да бъде
дадено разрешение за издаване на международен паспорт от компетентните органи
без съгласието на бащата.
По делото е
безспорно установено, че страните са родители на изключително талантливо 12-годишно
дете , което целенасочено и упорито тренира любимия си
спор-футбол, а избиране на детето за
участие в международни състезания
съставлява своеобразна награда и признание за полагания от него труд и
водещ стимул за постигане на по-високи
спортни резултати. Като негови родители, страните по делото не трябва да
спират неговия порив , а да го подкрепят, да насърчават развитието на спортните
му заложби и спомогнат за постигане на
мечтите му. Същевременно по делото е безспорно установено, че поради липсата на
съгласие на бащата за издаване на международен паспорт на детето и за напускане на пределите на страната, детето не е взело участие в проведения през месец април 2019г.
международен футболен турнир в Италия ,
за което е било избрано след проведена специална селекция на най-добрите и талантливи деца във футболната школа , като
не е участвало и в проведения през месец януари същата
година тренировъчен лагер на футболния
отбор в турския курорт Кушадасъ. Съдът намира,че това
ограничение на свободно придвижване на
детето е напълно неоснователно,
травмиращо и неоправдано спрямо неговите интереси. Правото на свободно
придвижване на детето е защитено и от чл. 10, т.2
Конвенцията за правата на детето и не може да бъде ограничавано без
основателни причини, каквито в случая не са налице. Пътуването на детето извън пределите
на България е изцяло в негов интерес,
който трябва да бъде защитен , като
му бъде предоставена възможност да опознава различни
светове и култури, правото да опита да постигне мечтата си.Едва пред въззивната инстанция,
в проведеното по делото на
05.11.2019г. открито съдебно заседание ,
в което е даден ход на делото по същество, бащата е представил нотариално заверено пълномощно от същата дата
, с което е упълномощил майката да подаде заявление за издаване на международен
паспорт на детето.Ответникът не представи доказателства за наличие на уважителни причини, които са му
попречили да се яви пред съответните
органи , за да бъде издаден такъв документ на детето в срока до
приключване разглеждане на делото пред двете съдебни инстанцици.С
оглед влошените отношения между родителите, висящият между тях спор по чл.19 ЗГР за промяна на имената на детето
и възможността пълномощното дадено от бащата да бъде оттеглено по всяко време,
съдът счита, че искането за издаване на
международен паспорт на детето е основателно и следва да се уважи, а първоинстанционното решение
в тази му част като правилно
следва да бъде потвърдено.
Аналогични са аргументите за
уважаване на претенцията на ищцата да бъде разрешено детето да напуска страната
и да пътува , придружавано от своята майка
или от упълномощено от нея лице до държавите членки на Европейския съюз,
Република Турция, Република Македония и Република Сърбия. Необходимостта от
това е обусловена от факта ,че бащата ,макар да заявява намерение да
даде съгласие за всяко отделно конкретно пътуване до конкретна
страна, до този момент не е дал такова принципно съгласие
за нито една държава,която счита за безопасна за детето.Даването на такова
съгласие не е пречка бащата да се осведомява къде и за колко време ще пътува
детето. Освен това конфликтните отношения с
майката поставят под съмнение готовността
му да дава съгласие за всяко отделно конкретно пътуване.
Съдът намира възражението на бащата за наличието на опасност детето да бъде
трайно установено за постоянно местоживеене в друга държава за неоснователно.
Същевременно съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на
майката, нито съзира вероятност тя да вземе решения, които не са в интерес на
детето.Доказателства майката да има
конкретно намерение или реално
предприети действия да напусне страната и да се установи в друга държава, заедно с детето, не са
ангажирани. При липсата на реална опасност от неправомерно отвеждане или
противозаконно задържане на детето в чужда държава, само хипотетичните опасения
в този смисъл не могат да бъдат обоснована причина за това едно дете да бъде
лишено до навършване на пълнолетие от възможността да пътува в чужбина.
Съдът намира, че е в интерес
на детето да може да пътува до посочените държави , както с оглед
възможността за развитие на спортната му
кариера, така и с цел почивка, туризъм , образование. Държавите са конкретни ,
всички са страни по Хагската конвенция
за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от
25.10.1980г. и не се установява в някоя от тези държави да е налице конкретен и
реален риск по отношение на детето/размирици, военни действия, природни
катаклизми и други/.
Настоящият състав на съда
намира за основателно оплакването във въззивната
жалба , че определеният от
първостепенния съд период на разрешение от
6 години е твърде дълъг, за да
бъде направена адекватна преценка за това , доколко би бил защитен интересът на детето да
пътува без разрешение на баща си за такъв период.Затова и съставът, като
съобрази и наложилата се съдебна
практика , намира, че следва
разрешението да бъде дадено за период не
по-дълъг от 5 години , какъвто е и срокът на валидност
на паспорта на детето за пътуване в чужбина съгласно разпоредбата на чл.36,
,ал.1 от ЗБЛД.
Съдът намира също, че разрешението за пътуване на
детето следва да бъде дадено за
неограничен като брой пътувания, но за
не повече от 3 месеца през всяка календарна година, тъй като при
по-продължително пребиваване на детето в
чужбина на практика се променя неговото местоживеене.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е било
заместено съгласието на бащата , детето
да пътува многократно извън пределите на Република България за срок от шест години и вместо него се
постанови ново по същество на правния
спор, с което разрешението бъде дадено за период от 5 години за неограничен като брой пътувания на детето, но за не
повече от 3 месеца през всяка календарна
година.
Съобразно изхода на делото пред настоящата
съдебна инстанция и с оглед частичната основателност на въззивната жалба, страните си дължат взаимно разноски,
съобразно нейната уважена, респективно отхвърлена част.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата С.М.
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 365 лева-разноски
по делото съразмерно с уважената част от
жалбата.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят Е.К. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 250 лева- разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
жалбата.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№35418/27.11.2019г. при регистратурата на ПдОС,
,подадена от Е.М.К., ЕГН
**********, чрез процесуалния представител адвокат Е.Д. , за отмяна на
определение от 05.11.2019г., с което е
даден ход на делото по същество.
ОТМЕНЯ Решение № 2392/10.06.2019 г., постановено по гр. д. №
386/2019 г., I- ви брачен състав, по описа на РС-
Пловдив, в ЧАСТТА, с която е разрешено на детето Д.Е.К., ЕГН **********, да
пътува многократно извън пределите на Република България до държавите членки на
Европейския съюз, Република Турция, Република Македония и Република Сърбия,
придружавано от своята майка С.Д.М. ,
ЕГН ********** или от упълномощено от нея лице за срок от шест години считано
от влизане на решението в сила, без съгласието на бащата Е.М.К. ЕГН **********,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДАВА
разрешение на основание чл. 127а СК
заместващо съгласието на бащата
Е.М.К.,с ЕГН **********, детето Д.Е.К., с ЕГН **********, да пътува придружавано от своята майка С.Д.М.
, с ЕГН ********** , или от упълномощено от нея лице до държави членки на
Европейския съюз и до Република Турция, Република Македония и Република Сърбия
, за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение, за
неограничен брой пътувания, но за не повече от 3 месеца през всяка календарна година.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2392/10.06.2019 г., постановено
по гр. д. № 386/2019 г., I- ви брачен състав, по описа на РС- Пловдив, в
ЧАСТТА, с която е дадено разрешение на
ОД на МВР гр. Пловдив да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето
Д.Е.К., с ЕГН **********, без да е необходимо за целта съгласието на бащата
Е.М.К., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА С.Д.М. , с ЕГН **********, да заплати на
Е.М.К.,с ЕГН **********, сумата от 365
лева-разноски по делото.
ОСЪЖДА
Е.М.К.,с
ЕГН **********, да заплати на С.Д.М. , с ЕГН **********, сумата от 250
лева-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.
2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.