Р
Е Ш Е Н И Е
260289/24.6.2021г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публично съдебно заседание, на втори юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила
Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №406 по описа за 2021 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание 717з от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК ,
представлявано от управителя К.Д.М., със съдебен адрес за призоваване: ***,
чрез адв. *** от САК, излага, че на 11.08.2014 г. между „Фючър Енерджи“ ООД- в
несъстоятелност, от една страна, като
търговец (продавач) и ответното дружество „ПЛАНТАБУЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.Д.И.,
от друга, като клиент (купувач), е сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги от 11.08.2014 г. Съгласно посочения договор „Фючър Енерджи“ ООД продава
на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 88.00 лева
за МБ/часа и предоставя услугата „Отговорност за балансиране", като поема
за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му. Същото
дружество следвало да предостави на ответника и услугата „Прогнозиране на
потреблението", като изготви прогнозни графици за доставка на електрическа
енергия до обектите на ответника. За закупените и доставени количества
електрическа енергия до обектите на клиента /ответното дружество/, същият дължи
на търговеца уговореното в Договора възнаграждение, посочено в съответната фактура,
изпратена на клиента и изчислено на база количествата, отчетени съгласно
средствата за измерване в точките на присъединяване. За стойността на
доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число всеки
месец, в който е извършена доставка, „Фючър Енерджи“ издавало фактура на
клиента. Цената по договора не включвала допълнително начисляваните акциз,
данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото", мрежови услуги
за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които се дължали
съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи. Тези
дължими суми, съгласно договора се начислявали отделно във фактурата, която
продавачът издавал на купувача. В
изпълнение на задълженията си по договора, „Фючър Енерджи“ е продавало и
доставяло електрическа енергия съгласно прогнозните графици за снабдяване. За
месеците ноември и декември 2017 г. дружеството е доставило на клиента
договореното количество електрическа енергия, като доставената електрическа
енергия е измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване,
и е надлежно фактурирана по реда, предвиден в договора. Уговорено е, че
плащането на доставената от продавача електрическа енергия се извършва в срок
до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка. Ответникът не бил
изпълнил задълженията си касателно месеците ноември и декември 2017 г.,
възлизащи на сума от 2291.69 лева. Предвид забавата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът дължал и обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва, в размер на 687.58 лева, считано за периода от 14.02.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че е
настоящ кредитор на описаното по- горе вземане, тъй като последното е придобито
въз основа на постановление за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г, постановено
по т.д. № 3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски градски съд. Със същото постановление
на ищцовото дружество са възложени вземанията на „Фючър Енерджи" ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, произтичащи от доставка на електрическа енергия,
продадени от синдика на „Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност) на
проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване, допуснат с определение от
02.12.2020 г., постановено по т.д. №3343/2017г., VI - 19 състав, Софийски
градски съд.
Предвид гореизложеното,
моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му
заплати сумата от 2291.69 лева, представляваща продажна цена за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците ноември и
декември 2017 г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 11.08.2014
г., сключен между „Фючър енерджи“ ЕООД и ответника, вземането, по който е
възложено на ищеца по силата на Постановление №260000 от 06.01.2021 г.,
постановено по т.д.№3343/2017 г. по описа на СГС. Ищецът претендира заплащане и
на сума от 687.58 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано за периода от 14.02.2018 г. до датата
на подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноските в
производството.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът представя писмен отговор, в който изразява становище за допустимост
на иска. Счита претенцията за главница за основателна, а за мораторната лихва –
за неоснователна. Заявява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на
настоящите претенции, поради което не дължи разноски в производството.
След като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, съдът възприе следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че на 11.08.2014 г. между „Фючър Енерджи“
ООД- в несъстоятелност, от една страна, като
търговец (продавач) и ответното дружество, от друга, като клиент (купувач), е
сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 11.08.2014 г. Не се спори,
че първото дружество е изпълнявало задълженията си по договора, като за
процесния период /месеците ноември и
декември 2017 г./ е предоставило предвидените в договора стока и услуги,
равнящи се на стойност от 2291.69 лева. Ответникът изрично призна това вземане. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че по силата на постановление
за възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г, постановено по т.д. № 3343/2017г., VI -
19 състав, Софийски градски съд, на ищцовото дружество са възложени вземанията
на „Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, произтичащи от
доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на „Фючър Енерджи"
ООД (в несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване,
допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. №3343/2017г., VI -
19 състав, Софийски градски съд. Ето защо и доколкото към датата на приключване
на устните състезания няма ангажирани доказателства за погасяване на този дълг,
няма и наведени твърдения в този смисъл,
заключава, че главната претенция е изцяло основателна и доказана и
следва да се уважи.
По отношение акцесорната претенция за присъждане на закъснителни лихви,
за да се произнесе, съобрази следното:
Безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение в срок на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Текстовете на разпоредбите на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗЗД гласят,
че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, след като
бъде поканен от кредитора. В разглеждания казус, страните изрично са уговорили
срок, в който клиентът следва да заплаща задълженията си по договора. В текста
на чл.11, т.3 от договора е предвидено, че клиентът се задължава да заплати на
търговеца дължимите суми по издадената фактура в срок до 14-то число на месеца,
в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента. Плащанията е следвало да
се извършват по банков път, на посочена в договора банкова сметка. ***, а се
установява и от ангажираните от ответника писмени доказателства /заверен препис
от извлечение на дневник на сметка 401 с дата на работа 31.12.2017 г./, че
продавачът по договора е изпълнил задълженията си да състави и изпрати на
ответното дружество фактури за дължимите суми касателно месеците ноември и
декември 2017 г. Ето защо и доколкото има данни, че към 31.12.2017 г. фактурите
са изпратени на ответника, счита, че вземанията по тях са изискуеми, като
считано от 15.01.2018 г., след изтичане
на уговорения срок за плащане, ответникът е изпаднал в забава. Съдът счита за
неоснователни възраженията на ответното дружество, че предвид обстоятелството,
че по отношение на предишния му кредитор е открито производство по
несъстоятелност, респ. са взети мерки по обезпечение на молба по чл.625 от ТЗ,
чрез назначаване на временен синдик на кредитора, не бил в състояние да плати
дълга си. Тези, сочени от ответника обстоятелства, не са препятствали
възможността му /фактически и правно/ да изпълни задълженията си по договора в
уговорения срок, като погаси същите по предвидения в договора начин. Неоснователни
са и възраженията му, че претенцията за закъснителни лихви е неоснователна,
поради факта, че за неизпълнение в срок на паричните задълженията, страните са
уговорили мораторна неустойка, тъй като няма пречка в случай на уговорена
неустойка за забавено плащане кредиторът да претендира обезщетение за забавено
плащане по смисъла на разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Няма спор в съдебната
практика, че обезщетение за забава се дължи и при наличието на договорена между
страните неустойка за забава, в случай, че претенция за неустойка не е
предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В разглежданата
хипотеза кредиторът има право на избор между двете обезщетения, като в случая
следва да се отбележи и, че размерът на уговорената между страните по договора
неустойка съвпада с размера на обезщетението за забава по чл.86 от ЗЗД. Ето
защо и доколкото се установи, че този иск е установен в своето основание, то с
оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определя размера на обезщетението за
забавено плащане, считано за периода от 14.02.2018
г. до датата на подаване на исковата молба /12.02.2021 г./ на сума от 687, 58 лева. За да определи
размера на обезщетението за забавено изпълнение, съдът използва съответните общодостъпни
електронни калкулатори. Ето защо счита претенцията по чл.86 от ЗЗД за
основателна, поради което следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете,
в размер на 532, 09 лева.
Неоснователно е искането на ответника за възлагане на разноските върху
ищеца, тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящите
искове, тъй като по делото ясно се установи, че ответникът оспори една от
претенциите, като досежно главния иск, въпреки признаване на задължението,
изрично заяви, че към датата на приключване на устните състезания, сумата не е
платена.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ПЛАНТАБУЛ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК ,
представлявано от управителя К.Д.М., със съдебен адрес за призоваване: ***,
чрез адв. *** от САК, следните суми: 2291.69 лева /две хиляди двеста деветдесет
и един лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща продажна цена за
доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за месеците
ноември и декември 2017 г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
11.08.2014 г., сключен между „Фючър енерджи“ ЕООД и ответника, вземането, по
който е възложено на ищеца по силата на Постановление №260000 от 06.01.2021 г.,
постановено по т.д.№3343/2017 г. по описа на СГС; 687.58 лв. /шестстотин
осемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 14.02.2018
г. до датата на подаване на исковата молба- 12.02.2021 г., ведно с обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2021
г. до окончателно изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от
532, 09 лева /петстотин тридесет и два лева и девет стотинки/, представляваща
извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: