Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2018г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на единадесети
април 2018г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Петрова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 245 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Й.С.Р.
***, Разградска област срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Варна по
изп.д. № 7024/2014г. на ТД на НАП
Варна.
Жалбоподателят в жалбата сочи, че изпълнителното
дело е образувано по молба за взаимна помощ от Австрийските служби. По делото е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя и до дата на
подаване на жалбата му били удържани 39 вноски от трудовото възнаграждение.
Сочи, че през 2014г. е направил възражение пред компетентните български служби,
че е жертва на действията на Г.М.С., който в Австрия му прехвърлил командитното
дружество регистрирано в Австрия под фирма Блясък. Сочи, че се доверил на
Сюлейманов, че дружеството няма задължения. Към момента в Районен съд гр.Кубрат
било образувано НОХД № 139/2017г. срещу Г.М.С.. След насрочване на
наказателното дело е отправена молба до ръководителя на офиса на НАП в Разград
за спиране на изпълнителното производство. С писмо жалбоподателят бил уведомен,
че изпълнението се провежда по реда на Глава Двадесет и седма от ДОПК по молба
за взаимна помощ и, че жалбоподателят следва да отправи молбата за спиране на
изпълнителното производство до Австрийските власти. Сочи, че с молба от
20.10.2017г. е поискал от Директора на ТД на НАП Варна да разгледа случая и да
вземе справедливо Решение. Вместо това е получил от публичния изпълнител
Протокол за състоянието на изпълнителното дело. Обжалвал тези действия на
публичния изпълнител с жалба изготвена на 08.12.2017г., но до дата на подаване
на жалбата до съда не бил получил отговор на жалбата от 08.12.2017г.
В публично съдебно заседание жалбоподателя лично и
чрез процесуалният си представител поддържа първоначално подадената жалба и
сочи, че оспорва и Решение №326/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП Варна. Релевира
довод, че не оспорва действията на публичния изпълнител обективирани чрез
протокол, а иска директора на ТД на НАП да се произнесе по искането за спиране
на производството по изпълнителното дело.
Ответната страна, Директора ТД на НАП гр.Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.268 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е започнало по жалба на Й.С.Р. срещу мълчалив
отказ на Директора на ТД на НАП Варна да разгледа жалбата му от 08.12.2017г. по
изп.д. № 7024/2014г. на ТД на НАП
Варна. В хода на съдебното оспорване е представено Решение №326/20.12.2017г. на
Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№
ВхК9519/12.12.2017г. по регистъра на ТД на НАП Варна Офис Разград подадена от Й.С.Р.
срещу действия на публичен изпълнител обективирани в Протокол с изх.№ С 170017-026-0029755/03.11.2017г. на
публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна,
ИРМ Разград, като недопустима поради просрочие. Решението е връчено на
жалбоподателя на 07.02.2018г.
Съдът намира, че с оглед датата на издаване на
Решение №326/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП Варна и по арг. от чл.267,
ал.2 от ДОПК решението е издадено в срок и не е налице мълчалив отказ от
произнасяне, поради което по арг. от чл.172, ал.3 от АПК предмет на проверка в
настоящото производство е Решение №326/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП
Варна.
Спорът както е формиран в решение
№326/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП Варна е за спазване на срока за
подаване на жалбата на Й.С.Р. срещу действията на публичен изпълнител
обективирани в Протокол с изх.№ С
170017-026-0029755/03.11.2017г. на публичен изпълнител в отдел „ОСПВ“, Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Разград.
Спорът както е формиран с оглед твърденията на
жалбоподателя и процесуалният му представител е за отказа на Директора на ТД на
НАП да се произнесе по спирането на изпълнителното производство срещу
жалбоподателя.
Съдът приема, че жалбата поставила
начало на настоящото производство е подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в срок и в предвидената форма и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на проверка е Решение №326/20.12.2017г. на
Директора на ТД на НАП Варна. Решението е издадено в предписаната от закона
форма от компетентен орган в срок при спазване на процесуалните правила и е
валиден акт, годен за съдебна проверка.
Решението е правилно. Не се оспорва от
жалбоподателя, че датата на изпращане на жалбата до решаващият орган е тази,
приета в Решение №326/20.12.2017г. на
Директора на ТД на НАП Варна. При тези твърдения на жалбоподателя и
доказателствата за дата на подаване на жалбата до решаващият орган правилен е
извода за недопустимост на жалбата поради просрочие в оспореното решение.
Доводите за произнасянето на органа по същество
относно спиране на производството по изпълнението са неоснователни. При
просрочие на жалбата срещу действията на публичния изпълнител решаващият орган
има императивно поставено от закона задължение за оставяне на жалбата без
разглеждане. При оставяне на жалбата без разглеждане решаващият орган няма
задължение за произнасяне по съществото на жалбата в това число да разгледа и
основанията за спиране на изпълнителното производство. ДОПК включва строго
формални производства изискващи предоставяне на доказателства и подаване на
искания, жалби и молби в установени императивно срокове, при неспазването на
които за задължените лица настъпват неблагоприятни последици, като последицата
в случая – решаващият орган не е задължен да се произнесе по искането за спиране
на изпълнителното производство направено от жалбоподателя с жалбата му срещу действията
на публичен изпълнител обективирани в Протокол
с изх.№ С 170017-026-0029755/03.11.2017г. на публичен изпълнител в отдел
„ОСПВ“, Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ Разград.
Съдът в настоящото производство не може да се произнесе по искането за спиране на изпълнителното производство. Защитата срещу принудителното изпълнение е уредена в разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение". Не е предвидено правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре изпълнението (изпълнителното дело), респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че жалбата до директора на ТД на НАП не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, като тези самостоятелни права следва да бъдат установени с писмени доказателства, приложени към жалбата. Безспорно, жалбоподателят Й.С.Р. не е трето лице по смисъла на закона, а длъжник по изпълнителното дело.
В чл. 222 от ДОПК са регламентирани правомощията на публичния изпълнител с разпореждане да спре принудителното изпълнение в следните случаи: 1. поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител; 2. при отбиване от длъжника на наборна военна служба, както и при повикването му на учебен сбор - до завършването им; 3. при смърт на длъжника - до приемане на наследството; 4. други случаи, предвидени в закона.
Разпоредбите относно спирането, отлагане и възобновяване на
действията по изпълнителното производство са регламентирани в Раздел IV
наименован „Действия“ от Глава двадесет и пета наименована
„ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ“ на ДОПК. Тези разпоредби
уреждат публичното принудително изпълнение и са специални по отношение на
разпоредбите относно спиране на действията по извършване на ревизии, поради
което при искане за спиране на принудителното изпълнение следва да бъде
доказана предпоставка на чл.222 от ДОПК. Компетентността за спирането на
публичното принудително изпълнение е на публичния изпълнител. Налага се извод
за неоснователност на довода на жалбоподателя, че само решаващият орган –
Директорът на ТД на НАП Варна следва да се произнесе по искането за спиране на
принудителното изпълнение. Органът, който съгласно чл.222 от ДОПК е компетентен
да се произнесе по искането за спиране на принудителното изпълнение е публичния
изпълнител. Решаващият орган има правомощия да се произнесе относно спирането
на публичното изпълнение във фазата на административно обжалване на действията
на публичния изпълнител. С оглед горното неоснователен се явява доводът на
жалбоподателя, че решаващият орган е следвало да се произнесе по същество на
жалбата му, т.е. по искането за спиране на изпълнителното производство по
недопустимата жалба.
Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора е основателно искането за
присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника, поради което
му присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран и на основание чл.268 от ДОПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Й.С.Р. срещу
Решение №326/20.12.2017г. на Директора на ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА Й.С.Р. да заплати на Директора на ТД на НАП
Варна 100лв.
Решението е окончателно.
Съдия: