Решение по дело №322/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 900
Дата: 23 април 2018 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20187180700322
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№900

Град Пловдив, 23 април 2018 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 21, 03, 2018г. в състав:

Административен съдия:  Йордан Русев

и секретар  С. Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 322 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по реда на чл. 226 от АПК .

Първоначалното съдебно производство е било образувано по жалба на „***“ ООД със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ***, против предписание № 0000543 от 28.04.2015 г. на д-р С.П. и инж. тех. Ц.К. - гл. инспектори в отдел „КХ“ към Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ/, с което са констатирани несъответствия, подробно посочени от буква А до буква Д, и е предписано същите да се отстранят в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 37, ал. 1; чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните /отм./, чл. 21а и чл. 17 от Закона за храните /ЗХ/, както и Регламент /ЕО/ № 543/2008, във връзка с Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета и Приложение VI, част А, т. 6 и чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 г., за което е даден срок до 29.04.2015г., 30.04.2015 г., съответно до 11.05.2015 г.

В жалбата пред ад. № 1251 / 2015г.  се твърди, че предписанието е незаконосъобразно и като такова се иска от съда да бъде отменено изцяло. В производството по издаването му се посочва, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на установените от АПК норми, нарушаване на процедурата при изготвянето му и в частност неспазване изискванията за форма. Счита се също така, че предписанието е и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а отразените фактически констатации са неверни. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита, като се претендира и  присъждането на съдебни разноски.

Ответниците – С.П. и  Ц.К., ГЛАВНИ   ИНСПЕКТОРИ В ОТДЕЛ “КОНТРОЛ НА ХРАНИТЕ” КЪМ ОДБХ ПЛОВДИВ, чрез  юрк.С., оспорват жалбата  срещу предписание № 543 от 28.04.2015 г., издадено от инспектори при отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Пловдив. Твърдят , че всяко едно от констатираните нарушения е изнесено в отделни точки, в които са посочени членовете от нормативната база, които са нарушени и предписанието е целяло дружеството да преведе дейността си съобразно законовите изисквания. Представя и  писмена защита / л.32/ с която претендира и юрисконсултско възнаграждение, както за настоящата инстанция, така и за предходните.

По ад. № 1251/2015г. Административен съд - Пловдив съобразявайки се с постановеното Определение № 6151/25.05.2016 г., по адм. д. № 4978/2016 г. по описа на ВАС, Седмо отделение е приел жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.  С Решение № 20/09.01.2017 г. по адм.дело № 1251/2015 г. на  ХІV състав  съдът е отхвърлил жалбата на “***” ООД против Предписание № 0000543 от 28.04.2015 г. на д-р С.П. и инж. Тех.Ц.К. – гл.инспектори в отдел “КХ” към Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ/.

По реда на касационното обжалване с Решение № 1123/25.01.2018 г. по адм.дело № 3550/2017 г. по описа на ВАС, Седмо отделение  е обезсилено горното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд, като касационният съд е приел, че е следвало да бъдат конституирани като ответници издалите предписанието органи, а именно служителите на ОБДХ Пловдив заемащи длъжности гл.инспектор в отдел “Контрол на храните”, С.П. и Ц.К..

В настоящото съдебно производство  с молба  / л. 13/ от жалбоподателя от 01.03.2018 г. чрез адв. Л.Б., се заявява, че поддържа жалбата, няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. В случай, че ответниците представят нови доказателства, моли да и бъде даден срок за запознаване и изразяване на становище по тях, а в случай, че се даде ход по същество, моли за постановяване на решение, с което да се отмени оспорваното Предписание № 0000543 от 28.04.2015 г. като незаконосъобразно.

В първото о.з. ответниците, чрез юк. С. представят и съдът е приел /л. 15-23/  длъжностни характеристики на двамата ответника и Заповед № 97/06.04.2015 г., с които се доказва, че процесното предписание е издадено от материално-териториално компетентен орган.

Предвид горното от фактическа страна следва да се приеме, че в настоящото съдебно производство страните не са представили нови доказателства / освен длъжн. Характеристики на ответниците/, поради което  СЪДЪТ  е приобщил всички събрани доказателства по дело № 1251/15 г. по описа на Административен съд Пловдив,  към настоящото дело. В тая връзка съдът следва да приеме за доказана и неоспорена  установената от предходния съдебен състав фактическа обстановка.

В мотивите си предходния съдебен състав е посочил че със заповед № РД 11-618 от 17.04.2015 г.  и заповед № РД 11-709 от 22.04.2015 г на изпълнителния директор на БАБХ , в периода 20.04.2015 г. - 23.04.2015 г. е извършена проверка на място в Месопреработвателно предприятие BG 1604049, находящо се в *****, резултатите от която са обективирани в констативен протокол. Проверката е извършена в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, а именно Десислава Георгиева Димитрова с посочена длъжност “главен технолог“, на която е бил връчен и екземпляр от този констативен протокол.

Във връзка с хигиената в предприятието, спазването на технологичната поточност и предпазване на храните от замърсяване по време на производство, по отношение на възможността за проследяване на суровини, междинни продукти и готови продукти за експедиция, програмите за самоконтрол, записи ДПП и НАССР, както и по отношение етикетирането на готовите продукти, са констатирани следните несъответствия:

А. По отношение хигиената в предприятието, че:

1. Втората врата на хладилна камера № 1 се отваря директно към помещението за транжиране, което е прието, че е предпоставка за кръстосано замърсяване.

2. Липсва течаща топла вода в цялото предприятие.

3. Занижена е хигиена: силно замърсени стени на помещение за измиване на вътрешнооборотен амбалаж, помещение за тумблиране, помещение за термична обработка. В помещение за асамблиране на транспортни опаковки е установено наличие и на материали и предмети в контакт с храни /замърсени 30 бр. шпули за нанизване на шиш за дюнер/. В помещението за измиване на амбалаж е констатирано, че не се спазва поточност – съвместно се съхраняват чист и подготвен за измиване амбалаж.

Б. По отношение спазването на технологичната поточност и предпазване на храните от замърсяване по време на производството е констатирано, че:

1. В помещението за термична преработка, в което се намира пароварилната камера, се извършва и охлаждане на готовия продукт при амбиентна температура, слайсира се готов продукт и се извършва опаковане.

2. В складово помещение за съхранение на опаковъчни материали се съхраняват и дървесните частици за пароварилната камера.

В. По отношение възможността за проследяване на суровини, междинни продукти и готови продукти за експедиция е констатирано, че:

1. В хладилна камера № 1 – склад за съхранение на охладена суровина е установена невъзможност за оглед на всички налични суровини, поради липса на достъп до тях и липса на вътрешна партидност на някои от палетите.

2. В хладилна камера № 2 – склад за съхранение на охладени суровини е установено наличие на междинни продукти от производството.

3. В камерите за шоково замразяване - наличие на готов продукт в незатворени опаковки и опакован продукт. Не са били представени документални доказателства /записи/ за времето на постъпване на продуктите в шоковите камери, достигане на температура на съхранение /-18 °C/ и напускане на камерите. При огледа е установено наличие в шоковите камери на продукти, постъпили за замразяване на различни дати, започващи от 08.04.2015 г.

Г. По отношение програмите за самоконтрол, записи ДПП и НАССР е констатирано, че:

1. Проби се вземат от контактни повърхности, съгласно заложената честота във ВМП, но не се спазва принципът на ротация за обхващане на всички контактни повърхности – от началото на 2015 г. ежемесечно са вземани проби от едни и същи места.

2. Отривки от контактни повърхности за наличие на Листерия монощитогенес се вземат от неподходящи места, преди храната да е претърпяла термична преработка.

3. От представената ВМП е видно, че не е изпълнено изискването на Регламент /ЕО/ № 543/2008 относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици за контрол на общо съдържание на вода в птичи трупове.

4. Не се водят записи по отношение работните разтвори – количества, използван дезинфектант, разход на същия.

5. В ТД “Трупове и разфасовки от домашни птици ***”, включените в класификацията асортименти: шийки, гръден технологичен отпад, тръбен технологичен отпад и пилешки набор за супа не фигурират в описанието на технологичния процес със съответните показатели.

6. Отстраненият при транжирането технологичен отпад се етикетира като готов продукт за консумация /на етикета “Консумирай след термична обработка”/, а не като продукт за последваща преработка, фигуриращо в определението му по ТД.

Д. По отношение етикетирането на готовите продукти е констатирано следното:

1. Не е изпълнено изискването на чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011, относно начина на посочване в списъка на съставките на определени вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост, подчертани с оформление.

2. На етикетите не е спазено изискването на Приложение VІ, част А, т. 6 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 в наименованието на храната да се посочи наличието на добавена вода над 5 %.

Въз основа на така направената проверка и констатираните обстоятелства е издадено и процесното предписание № 0000543/28.04.2015 г., с което главни инспектори в отдел “КХ”  /ответниците в настоящото производство/ към ОДБХ гр. Пловдив, на основание чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 и във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за храните, са предписали гореописаните несъответствия да се отстранят по следния начин:

1. По отношение хигиената в предприятието - в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните /отм./ в срок до 29.04.2015 г.

2. По отношение спазването на технологичната поточност и предпазване на храните от замърсяване по време на производството – в съответствие с изискванията на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните /отм./ в срок до 30.04.2015 г.

3. По отношение възможността за проследяване на суровини, междинни продукти и готови продукти за експедиция – в съответствие с изискванията на чл. 21а от ЗХ в срок до 30.04.2015 г.

4. По отношение програмите за самоконтрол, записи ДПП и НАССР – в съответствие с изискванията на чл. 17 от Закона за храните и Регламент /ЕО/ № 543/2008 относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици за контрол на общо съдържание на вода в птичи трупове в срок до 11.05.2015 г.

5. По отношение етикетирането на готовите продукти – в съответствие с изискванията на Приложение VІ, част А, т. 6 и чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 г. в срок до 11.05.2015 г.

Процесното предписание е връчено на дружеството-жалбоподател чрез управителя му ***, като видно от наличния по делото екземпляр в оригинал на л. 14-16, същият е възразил, поради изпълнение на горепосоченото в деня на връчване. Като на дата, на която е връчено е посочено - 30.04.2015 г.

От правна страна съдът следва да приеме , че с оспореното предписание по чл.30а, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 от същия закон на жалбоподателя са дадени задължителни предписания за отстраняване на констатираните несъответствия в хода на извършена проверка в периода 20.04.2015 г. до 24.04.2015 г.

Оспореният акт – предписание е издаден от компетентен административен орган, доколкото в настоящото съдебно производство се представиха /л. 15-23/  длъжностни характеристики на двамата ответника и Заповед № 97/06.04.2015 г., с които се доказва, че процесното предписание е издадено от материално и териториално компетентен орган.

При това положение, съдът намира, че в изпълнение на предоставените му правомощия, компетентният да предприеме административните мерки по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, орган на държавна власт, е преценил, че с констатираното по време на проверката, дружеството-жалбоподател е извършило нарушения на изискванията на чл. 12, чл. 37, ал. 1, чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните, както и чл. 21 и чл. 17 от ЗХ, Регламент /ЕО/ № 543/2008 относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета и Приложение VІ, част А, т. 6 и чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011.

Няма спор , че жалбоподателя притежава регистриран обект /Месопреработвателно предприятие /МПП/ за производство, съхранение и реализация на определени групи храни, съгласно § 1, т. 12 от ЗХ, посочени в Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 2554/11.12.2014 г. в гр. Съединение , обл. Пловдив.

Основната цел на Закона за храните, съгласно неговия чл. 1а, е да гарантира спазването на нормативните изисквания за производство и търговия с храни, с оглед защита на здравето и интересите на потребителите и да се осигури прилагането на законодателството на Европейските общности в областта на храните и тяхната безопасност на национално ниво. В тази връзка една от основните дейности на БАБХ в този смисъл е осъществяването на контрол по спазването на тези нормативни изисквания, като при констатирано неспазване на изискванията в обекти за производство на храни, какъвто не се спори между страните, че е процесният, контролните органи имат право да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване, така чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ и да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания - чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗХ.

Поради констатирани нарушения на изискванията за функциониране на МПП, административният орган е издал описаното предписание по реда и на основание чл. 30 от ЗХ за отстраняването им в определен срок.

В конкретния случай основният спорен между страните въпрос е налице ли са констатираните и описани несъответствия към момента на издаване на процесното предписание. 

В хода на съдебното производство  по ад. № 1251 /2015г. е Бил разпитан св. Тодор Грамов / л.166/  от показанията на който се установява , че действително в деня на проверката не е имало топла вода  по чешмите в предприятието, тъй като не е имало монтирани бойлери.

Съдът дава вяра на събраните по делото доказателства относно това, че към момента на издаване на процесното предписание, са били налице констатираните от проверяващите несъответствия, съгласно констатациите на констативния протокол, който е официален документ, тъй като и в настоящото производство други доказателства в тая посока не са ангажирани.

Няма спор , че в хода на проверката изготвения протокол, удостоверяващ резултата от проверката на място,  е бил и надлежно връчен на представител на “***” ООД, а именно Десислава Димитрова, като направените и обективирани в него констатации са дали и основанието за издаване на оспореното предписание. В тази връзка, съдът намира, че не са налице нарушения на административнопроизводствените правила, дотолкова доколкото производството се е развило именно съгласно правилата, залегнали в Глава шеста “Официален контрол върху храните” от Закона за храните.

По отношение наведените възражения за неспазване на установената от закона форма и по-конкретно липсата на фактически и правни основания в оспорения административен акт, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази насока следва да се отбележи, че в оспореното предписание като фактически основания за издаването му подробно са изброени всички нарушения, извършени от дружеството-жалбоподател, изразяващи се в редица несъответствия, групирани в пет групи, всяка от които съдържа няколко подточки. Подробни данни за извършените нарушения се съдържат и в констативния протокол за извършена проверка в периода 20.04.2015 г. до 24.04.2015 г. Под всяка една група констатации е посочено и кои разпоредби се нарушени с предписание да се отстранят същите /несъответствията/ в съответствие с изискванията на нарушените разпоредби, сиреч посочени са и относимите към нарушението правни норми, а именно чл. 12, чл. 37, ал. 1, чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните, както и чл. 21 и чл. 17 от ЗХ, Регламент /ЕО/ № 543/2008 относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета и Приложение VІ, част А, т. 6 и чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011. Като правно основание за издаване на оспореното предписание са посочени разпоредбите на чл. 30а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗХ. При тези данни, съдът намира, че актът е мотивиран както с посочване на фактическите основания, така и с правните такива.

Разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните /отм./ предвижда, че обектите за производство и търговия с храни и прилежащите им терени следва да се поддържат чисти и в добро състояние, а съответно чл. 37, ал. 1 от същата наредба, че предметите, приборите и оборудването, които влизат в контакт с храните се поддържат чисти и при необходимост - дезинфекцирани; почистването и дезинфекцията се извършват с периодичност, която не допуска риск от замърсяване на храните; са с конструкции, изработени от материали и поддържани в добро състояние, така че да се намали до минимум рискът от замърсяване на храните; са с конструкция и изработени от материали, които позволяват ефективното им почистване, измиване и при необходимост – дезинфекциране и са инсталирани/монтирани по начин, който осигурява ефективното им почистване и на местата около тях.

Видно от констатациите в т. А по отношение хигиената в предприятието, а именно, че липсва течаща топла вода в цялото предприятие, че е налице занижаване на хигиената, изразяващо се в силно замърсени стени на няколко помещения, че са налице замърсени шпули, че не се спазва поточността, че са налице предпоставки за кръстосано замърсяване, всичко това води до обоснования извод, че е налице нарушаване на посочените разпоредби, които предвиждат обектите за производство и търговия с храни, прилежащите им терени, в т. ч. и предметите, приборите и оборудването, които влизат в контакт с храните, да се поддържат чисти и в добро състояние. Доказателства, които да оборят твърденията на административния орган, не са представени от страна на жалбоподателя. Представените такива касаят отстраняване на вече констатираните несъответствия, още повече, че в процесното предписание сам жалбоподателят е посочил, че в деня на връчването му /30.04.2015 г./ предписанието е изпълнено, сиреч, нито към датите на констатиране 20.04.2015 г. – 24.04.2015 г., нито към момента на постановяване на предписанието 28.04.2015 г., това е било сторено.

По отношение констатациите в т. Б, а именно, че са нарушени изискванията на чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните /отм./, съдът намира, че посочената норма изисква проектът, технологичният план и местоположението на помещенията, където се приготвят, обработват или преработват храни, да се изпълняват по начин, който позволява прилагане на добрите хигиенни практики, включително и защита на храните от замърсяване между и по време на операциите. Под хипотезата на горните правни основания, послужили за издаване на оспореното предписание, съответстват следните фактически твърдения: “В помещението за термична преработка, в което се намира пароварилната камера, се извършва и охлаждане на готовия продукт при амбиентна температура, слайсиране на готов продукт и опаковане” и “В складово помещение за съхранение на опаковъчни материали се съхраняват и дървесните частици за пароварилната камера”. Тези факти, съдът счита, че се установиха от събраните по делото доказателства и не бяха оборени от страна на жалбоподателя. Данни за посочените обстоятелства се съдържат и в констативния протокол, като същите бяха потвърдени и от разпитания по делото свидетел С.П., един от инспекторите, присъствал по време на проверката. Същата установява, че: “...продуктът излиза от пароварилната камера и стои на 20 градуса температура – амбиентна температура и на следващата маса, в същото помещение, машината го реже...”, както и че по време на проверката е имало наличие на дървесни частици в пароварилната камера. Горните обстоятелства не бяха оборени от представените по делото доказателства. Фактът, че МПП разполага с достатъчно помещения, не доказва, че те са се използвали по предназначение към момента на извършване на проверката.

В т. В са констатирани несъответствия с нормата на чл. 21а от Закона за храните. Съгласно тази разпоредба, производителите и търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта: 1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни; 2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти. В изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при поискване, съгласно ал.2 от същата разпоредба.

Под хипотезата на горните правни основания, послужили за издаване на оспореното предписание, съответстват следните фактически твърдения: “В хладилна камера № 1 – склад за съхранение на охладена суровина е установена невъзможност за оглед на всички налични суровини, поради липса на достъп до тях и липса на вътрешна партидност на някои от палетите.”, “В хладилна камера № 2 – склад за съхранение на охладени суровини е установено наличие на междинни продукти от производството.” и “В камерите за шоково замразяване - наличие на готов продукт в незатворени опаковки и опакован продукт. Не са били представени документални доказателства /записи/ за времето на постъпване на продуктите в шоковите камери, достигане на температура на съхранение /-18 °C/ и напускане на камерите. При огледа е установено наличие в шоковите камери на продукти, постъпили за замразяване на различни дати, започващи от 08.04.2015 г.”. Тези факти, съдът също счита, че се установиха от събраните по делото доказателства и не бяха оборени от страна на жалбоподателя. Данни за посочените обстоятелства се съдържат както в констативния протокол, така и в показанията на разпитаните по делото свидетели - както на поискания от ответника свидетел, така и този на жалбоподателя, който заявява, че: “В деня на проверката имаше месо в склада за охладени храни, който се състои от две камери плюсови, в едната си спомням, че имаше такава констатация за липса на вътрешна партидност...”, заявява също така и че е възможно да е имало паднал етикет. По отношение наличието на документи относно времето на постъпване на продуктите - този факт нито се твърди от страна на жалбоподателя, нито са ангажирани доказателства в тази връзка. 

От предходния състав е прието , че така стоят нещата и с констатациите в т. Г и т. Д, а от своя страна  нормата на чл.17 от ЗХ, предвижда, че производителите на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство и свързани с него дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания и да прилагат добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните.

 В § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗХ е дадено определение на понятието "добра практика" - това е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност. Правилата се отнасят до проектирането, състоянието и поддържането на сградите, помещенията, машините, апаратите и техническите съоръжения, използваните суровини, основни, спомагателни и опаковъчни материали, тяхното приемане и съхраняване, хигиената и обучението на персонала, системите за проследяване и контрол на качеството и технологичния процес, воденето на документация.

Установените по делото факти, и най-вече липсата на осигурена поточност и разделност в приема на суровини, опаковъчни материали и експедиция на готова продукция на отделните видове производства, съдът счита, че е съществено нарушение на посочените по-горе норми.

Като нарушени са посочени също така и Регламент /ЕО/ № 543/2008 относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици за контрол на общо съдържание на вода в птичи трупове,

Във връзка с възражението на жалбоподателя, че не става ясно коя точно разпоредба от посочените регламенти е нарушена и в какво се състои нарушението му, съдът намира, че действително в процесното предписание е посочено единствено, че не е изпълнено условието на Регламента по отношение на определените стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици за контрол на общо съдържание на вода в птичи трупове, но за сметка на това в КП, в раздел ІІІ, в раздела за документалната проверка в т. 2 е посочено следното: “Предоставени са Вътрешномониторингови програми за контрол на вода, суровини и готов продукт и чистота на контактни повърхности. Във ВМП за контрол на вода не фигурира изпитване на лед – при проверката се установи влагане на лед в производството”. При това положение, съдът намира, че за жалбоподателя е било ясно какво точно е нарушението му при положение, че при връчване на процесното предписание е заявил, че предписанията са изпълнени в деня на връчването – 30.04.2015 г., а с нарочно заявление от 04.05.2015 г. е поискано извършването на официален ветеринарен контрол, като е посочено, че са взети необходимите мерки за отстраняване на несъответствията, описани както в процесното предписание, така и тези в КП, сиреч, нарушението би следвало да му е станало ясно още с връчването на КП, поради което и наведените възражения в тази връзка, съдът намира за неоснователни.

И по ад. 1251/2015г. и по настоящото дело не се представиха от жалбоподателя други доказателства, с които да бъдат установени положителните факти, от които той черпи изгодни правни последици, а именно – да докаже наличието на спазени изисквания съобразно констатациите на проверяващите нито към датата на проверката, нито към датата на постановяване, респ. връчване на процесното предписание.

Както се каза по-горе в настоящото съдебно производство други доказателства , освен представите по ад № 1251 /2015г. не са представени поради което следва да се приеме , че  оспореният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона да не се допуска застрашаване живота и здравето на хората.

Предвид изхода на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за представителство  по ад.1251/2015г. и по ад. 322/2018г. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., което се констатира в размер на  1000 /хиляда / лв. По касац.дело №3550/2017г. на ВАС няма доказателства ответника да е представляван , както и не са претендирани разноски в писм.отговор / л. 25/ .

Предвид горното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд – гр. Пловдив,  V-ти  състав,

Р Е Ш И :

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ООД със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ***, против Предписание № 0000543 от 28.04.2015 г. на д-р С.П. и инж. тех. Ц.К. - гл. инспектори в отдел „КХ“ към Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ/, с което са констатирани несъответствия, подробно посочени от буква А до буква Д, и е предписано същите да се отстранят в съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 37, ал. 1; чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиената на храните /отм./, чл. 21а и чл. 17 от Закона за храните /ЗХ/, както и Регламент /ЕО/ № 543/2008, във връзка с Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета и Приложение VI, част А, т. 6 и чл. 21 от Регламент /ЕС/ № 1169/2011 г., за което е даден срок до 29.04.2015г., 30.04.2015 г., съответно до 11.05.2015 г.

ОСЪЖДА “***” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, сумата от 1000 /хиляда/ лева възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, по делата пред ПАС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: