№ 131
гр. П., 24.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
СъдебниАНТОНИЯ ИВАНОВА
заседатели:ГЕОРГИЕВА
ВАСИЛ БОРИСОВ КОЦЕВ
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Ст. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Наказателно дело от общ характер № 20215200200720 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Подсъдимият Г. АНГ. Т. се явява лично, редовно призован, и с адв.
Е.П., редовно упълномощена.
Свидетелят И.Ш. се явява лично.
За Окръжна прокуратура – П. се явява прокурор П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
СВИД. И.Е. Ш. – на ** г., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
На свидетеля се разясниха правата му по чл. 119 до чл. 122
включително от НПК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Ив. Ш.:
1
ПРОКУРОРЪТ: Разкажете под формата на свободен разказ
обстоятелствата, свързани с претърсването в автомобила и на адреса на
подсъдимия и по отношение на това как сте се ориентирали и каква
информация сте имали по отношение на местоживеенето на подсъдимия.
СВИД. Ш.: Работя като Оперативен работник при Сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ в ОД на МВР – гр. П.. Март
месец миналата година, точната дата не си я спомням, в Сектора, в който
работя се получи информация, че лицето държи и съхранява наркотични
вещества в себе си и в автомобила, с който се придвижва. Колеги от Сектора
го бяха спрели в с. К. въпросното лице /сочи подсъдимия/ и при извършване
на проверка в лекия автомобил, на задната седалка констатирахме
прахообразно вещество със жълтеникав цвят, който при тестването с полеви
наркотест реагира на метаамфетамин – точният грамаж за момента не си го
спомням, но беше някъде под грам. След това отидохме на адреса на г-н Т.,
той ни допусна доброволно до къщата, в която живее заедно с неговата баба.
ВЪПРОС НА СЪДА: В кое населено място?
СВИД. Ш.: В. и В. малко ги бъркам – в едно от двете. След това в
стаята, която ни посочи, че обитава г-н Т. пристъпихме към оглед и го
подканихме ако има някакви забранени вещи или предмети от закона да ни ги
предаде доброволно. Вътре намерихме малко количество зелена суха листна
маса, която при тестването с полеви наркотест реагира на марихуана. Той
каза, че е негова, за негово лично ползване, понякога пуши от нея, защото има
високо кръвно налягане и тя му помагала да се нормализира. Намерихме една
везна, гриндер, един пистолет, който беше обезопасен и каза, че ще представи
по-късно за него документи, че е обезопасен. Имаше и няколко
археологически предмета с различна форма и големина, които той каза, че ги
е намерил лично преди известно време със стар металдетектор в полето, което
е около самото населено място – той лично си ги е намерил. Мисля, че друго
при претърсването не открихме, просто не съм сигурен към момента, но каза,
че стаята е негова и той лично я обитава.
ПРОКУРОРЪТ: Други лица имаше ли в тази къща?
СВИД. Ш.: Неговата баба, но тя живее в допълнителна пристройка.
Там беше тя към момента. Самата стая, като влязохме каза, че той я обитава и
това е неговата стая в тази къща, която той обитава.
2
ПРОКУРОРЪТ: Това съвпада ли с Вашата информация,
предварителна, за местообитанието, местоживеенето на лицето?
СВИД. Ш.: Да.
ПРОКУРОРЪТ: Посоченият гриндер за какво служи по принцип?
СВИД. Ш.: Гриндерът, преведено от английски, е мелачка. Преди да се
направи една цигара, както се казва, самата марихуана се слага вътре и се
смила, за да стане в такива частици например както е тютюнът в една цигара
и вече в комбинация с тютюн служи, за да се направи т. нар. масур, за да
може самият огън да гори. Затова служи – за приготовлението на масура.
ПРОКУРОРЪТ: Това от къде го знаете? Вие в „Криминална полиция“
имате ли линейност някаква?
СВИД. Ш.: В момента работя по друга линия, но съм работил по тази
линия в Районно управление преди около две години и половина и мога да
твърдя, че съм запознат с тези неща.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. П.: Вие, когато отидохте при автомобила, в кой момент отидохте?
СВИД. Ш.: Вече колегите го бяха спрели и той беше до лекия
автомобил.
АДВ. П.: С белезници ли беше?
СВИД. Ш.: Не мога да се сетя сега в момента точно.
АДВ. П.: Имаше ли цивилни полицаи там?
СВИД. Ш.: Да.
АДВ. П.: В коя част на автомобила беше открито наркотичното
вещество?
СВИД. Ш.: На задната седалка беше, като при последващо снемане на
обяснения от лицето, той заяви специално за това наркотично вещество,
което е на задната седалка, че не е лично негово и за негова употреба, а
предната вечер е бил с някакво момиче, което го е оставило.
АДВ. П.: Когато отидохте в къщата в с. В., колко стаи имаше в тази
къща, спомняте ли си?
СВИД. Ш.: Къщата е двуетажна постройка, има избено помещение
3
отдолу, като частта, която обитава се пада на горния етаж – качваш се по
стълби и първата вдясно е неговата стая. Има една стаичка, която си личи, че
е след ремонт, не знам като какво я ползват, но е малко така като хол може би,
а в дъното на самата стая от лявата страна се пада заградена тераса, отдясно –
нещо като стар хол е бил и още една стая, мисля че която се обитава от сестра
му, но това са бегли спомени, не искам да конкретизирам, но първата вдясно
беше неговата.
АДВ. П.: В една и съща стая ли бяха марихуаната и тези
археологически предмети?
СВИД. Ш.: Да. В неговата стая.
АДВ. П.: По време на обиска в къщата беше ли с белезници?
СВИД. Ш.: Не мога да си спомня.
АДВ. П.: Нямам други въпроси.
ВЪПРОС НА СЪДА: Вие как разбрахте, че тази стая вдясно е негова?
СВИД. Ш.: Той я посочи.
ВЪПРОС НА СЪДА: Пред Вас отричал ли е, че тези археологически
предмети не ги знае?
СВИД. Ш.: Не. Той в самото обяснение си го написа, че ги е намерил.
ВЪПРОС НА СЪДА: Отричал ли е пред Вас, че живее там?
СВИД. Ш.: Работи в гр. С., но през времето когато е в почивка, обитава
тази стая.
ВЪПРОС НА СЪДА: Чувал ли сте някой от колегите Ви – полицаи,
които са били там да му е казвал да запише в протокола, че са негови тези
вещи?
СВИД. Ш.: Не.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля.
Същият се освободи със съгласието на страните.
СТРАНИТЕ ПООТДЕЛНО: Нямаме искания по доказателствата.
На основание чл. 283 от НПК, съдът счита, че следва да се прочетат и
приемат събрани в досъдебното производство доказателствата, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата, събрани по ДП, както следва:
Писмо от РИМ-П., изх. № 84/19.03.2021 г., докладна записка,
характеристична справка, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
На основание чл. 284 от НПК на страните се предявиха веществените
доказателства, както следва: Апликация, бронзова с размери 1,9 / 2,5 см, с
листовидна форма, в средата с пробит отвор за прикрепяне, покрита с
хетерогенни наслоявания, спукана от върха към средата, датировка -
Античност, Средновековие, на стойност 10,00 лева; Част от накит (висулка),
бронзова, с кръгла форма с диаметър 7 см., в средата изпъкнал конус с
точковидна украса, около него окръжност от дупчици, периферията е
оформена от листенца с изпъкнали точици, в единия край с ухо за окачване,
добро състояние, покрита с калцирала почва, датировка - Средновековие, на
стойност 15,00 лева; Част от накит (висулка за обеца), бронзова, с размери 1,8
/ 1,9 см., с форма на трилистно цвете, чашката на цветето преминава в ухо за
окачване, добро състояние, покрита с калцирала почва, датировка -
Средновековие, на стойност 15,00 лева; Оловна тежест със сферична форма, с
незачистен лиек, с размери диаметър 1,4 см., с тегло 15,14 гр., добро
състояние, покрита с хетерогенни наслоявания, датировка от III-VI в., на
стойност 5,00 лева; Пръстен, бронзов, диаметър на халка - 1,95 см., с плочка
0,75 /1,15 см. Затворена халка, която плавно се разширява към профилирана
елипсовидна плочка, широката част на халката е украсена с врязани линии, а
плочката с врязани флорални мотиви, част от халката е счупена и единият й
край е леко извит навън, в добро състояние, покрит с хетерогенни
наслоявания, датировка - Античност, на стойност 30,00 лева; Апликация,
бронзова с размери: 1,7 / 1,9 см., с овална форма, леко изпъкнала, от
обратната страна със следа от шип за прикрепване, зъбчата периферия, добро
състояние, покрита хетерогенни наслоявания, датировка - Античност,
Средновековие, на стойност 5,00 лева.
СТРАНИТЕ ПООТДЕЛНО: Да се приключи делото.
С оглед събраните доказателства и изявлението на страните, че нямат
искания по доказателствата, съдът счита делото за изяснено от фактическа
страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни
заседатели, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
считам, че категорично бяха доказани фактите, изложени в обвинителния акт.
От разпита на свидетелите И.Д. и Ш. се доказа, че на 12.03.2021 г.,
сутринта, подсъдимият Г. АНГ. Т. се е придвижвал с лекия си автомобил
„Ш.О.“, когато е бил спрян за проверка в с. К. от полицейски служители на
ОД на МВР – гр. П.. Тази проверка е започнала във връзка с получена
оперативна информация, че подсъдимият съхранява наркотични вещества.
Видно от протоколите по делото веднага е било извършено претърсване и
изземване, при което на задната седалка, зад подсъдимия е намерено жълто на
цвят, прахообразно вещество, което е било с брутно тегло при изземването
0.35 гр.
За така намереното и иззето вещество подсъдимият е пояснил, че
представлява амфетамин. Това е записано и в самия протокол за претърсване
и изземване от него. Това наркотично вещество се е намирало в автомобила
на подсъдимия, тоест в негово държане с ясното съзнаване от негова страна
за естеството на това вещество. Приетата по делото експертиза установи, че
това наркотично вещество представлява амфетамин с нетно тегло 0.134 гр. и с
12,1 тегловни процента съдържание на активно вещество.
На същата дата – на 12.03.2021 г., веднага след претърсването на
автомобила на подсъдимия, разследването е продължило с претърсване и
изземване в неговото жилище. Информацията на полицейските служители е
била тази, че подсъдимият живее в къща в с. В. във времето, в което не е на
работа в гр. С.. Самият подсъдим е посочил къщата, за която са имали
предварителна информация – посочил е и стаята, която обитава. В стаята на
подсъдимия е бил намерен и иззет полиетиленов плик, който е съдържал
зелена тревиста маса с брутно тегло 0.48 грама, която при тестване на място с
наркотест е реагирала на марихуана.
Химическата експертиза също е дала заключение, че зелената тревиста
маса представлява наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0.313 гр.
Освен това на същото място – в стаята на подсъдимия, са били
намерени още и електронна везна, както и мелничка или т. нар. грингер,
6
който се използва за смилане на листна маса, за да бъде пригодена за пушене.
Освен това в стаята на подсъдимия в чекмедже на секцията са били
намерени и иззети също 7 бр. предмети с външни белези на археологически
обекти с античен и средновековен произход. По-късно, в хода на
разследването историко-археологическата експертиза, приета по делото в
съдебното следствие, дава заключение, че шест от иззетите общо седем
предмета са автентични и притежават качествата на движими културни
ценности, съобразно чл. 7 и подлежат на идентификация по силата на чл. 96
от Закона за културните ценности. Това е видно също и от експертното
описание на вещите, което е извършено с историко-археологическата
експертиза. Тази експертиза посочва, че тези предмети представляват накити
или части от накити, и са покрити с наслоявания калцирана почва, което
обстоятелство показва, че предметите са престояли много години под земята.
Като време на произхода на тези вещи, експертизата ги е определила на
античност и средновековен. Съобразно всички тези обстоятелства относно
шестте предмета археологическата експертиза е заключила, че те
представляват археологически обекти по смисъла на чл. 1**, ал. 1 от ЗКН,
тоест движими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се в земните пластове. Освен това, тези предмети експертизата
сочи, че представляват културни ценности по смисъла на чл. 53, т. 1 от ЗКН.
По делото е изискана писмена информация относно евентуално
постъпили заявления за идентификация и регистрация на движими културни
ценности от подсъдимия Г.Т.. Установено е, чрез писмен отговор от
Директора на Регионалния музей гр. П., че от страна на Т. не е било подавано
заявление и в Регистъра за движимите културни ценности не е вписвана
никаква информация, свързана с подсъдимия.
Всички тези доказани факти по делото водят до категоричен извод, че
подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна две отделни
престъпления, а именно по чл. 278, ал. 6, предл. 3 от НК и по чл. 354, ал. 5 във
връзка с ал. 3, т. 1 от НК, тъй като от обективна страна подсъдимият Т. в
жилището си е държал повече от три археологически обекта, които не са били
идентифицирани и регистрирани по съответния ред, който ред е
регламентиран в Глава 6, Раздел 2 от Закона за културното наследство и
Раздел 3 от Наредба № 1/16.02.2021 г. за реда за извършване на
7
идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистъра на
движимите културни ценности.
От правна страна съставът на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК
съдържа забрана за държането на тези археологически обекти без да са
идентифицирани и регистрирани и този състав на престъпление има
препратка към ЗКН и съответната Наредба единствено по отношение на реда
за идентификация и регистрация, който ред, както казах, е уреден в Раздел 2,
Глава 6 от закона и Раздел 3 от Наредбата.
По делото се доказа, че подсъдимият не е предприел необходимите
активни действия за регистрация и идентификация на тези предмети, а освен
това по делото се доказа категорично и субективната страна на това
престъпление. Както и в днешното съдебно заседание заяви свидетелят,
подсъдимият е имал ясното съзнание за произхода на предметите, за тяхното
естество. Затова говори и начинът, по който са били събрани, отделени на
едно място, където са били намерени, а за да бъде осъществен
квалифицираният състав на престъплението по чл. 278, ал. 6, предл. 3, е
необходимо деецът да държи повече от три археологически обекта, а в случая
той е държал шест такива вещи, поради което въпреки че се касае за дребни
вещи с невисока художествена или историческа стойност, този състав на
престъпление е осъществен и доказан по делото категорично.
Категорично бе доказано и престъплението по чл. 354а, ал. 1 във връзка
с ал. 3, т. 1 от НК както от субективна, така и обективна страна. Доказано бе
държането на наркотичното високо рисково вещество амфетамин в
автомобила на подсъдимия, както и наркотичното вещество марихуана в дома
му.
Предвид ниския грамаж и стойност на тези наркотични вещества и
съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 9 от НК, това деяние представлява
маловажен случай. За да се определи случаят като маловажен от значение е
фактът, че подсъдимият не е осъждан, личността му не сочи на висока степен
на обществена опасност, а и самото деяние е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи за това престъпление. Именно
затова и е квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал. 3, т. 1 от НК.
По отношение на наказанието: Подсъдимият не е осъждан и за него са
налице единствено положителни характеристични данни.
8
По отношение престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК законът
предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода и глоба от 3 000 лв. до
15 000 лв. Предвид обществената опасност на конкретното деяние и данните
за личността на подсъдимия считам, че за това престъпление следва да се
определи минимумът на предвиденото наказание, а именно 3 месеца условно
с изпитателен срок от 3 години, както и минималната глоба в размер на 3 000
лв.
За престъплението по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал. 3, т. 1 от НК се
предвижда наказание глоба до 1 000 лв.
На основание чл. 23 считам, че следва да се определи едно общо
наказание, а именно по-тежкото наказание по чл. 278, ал. 6 от НК.
На основание чл. 278, ал. 7 от НК следва вещите, представляващи
предмет на престъплението – 6 бр. археологически обекти, да бъдат отнети в
полза на държавата, а наркотичните вещества на основание чл. 354а, ал. 6
следва да бъдат отнети и унищожени остатъците от тези наркотични
вещества, които са предадени на съхранение в Централно управление
„Агенция Митници“.
АДВ. П.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, на
моя подзащитен са повдигнати две обвинения.
Аз ще започна с обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК. По това обвинение
като доказателства по делото са събрани разпитите на двамата оперативни
работници – свидетелите-полицаи Д. и Ш.. Отделно от това има протокол за
претърсване и изземване, а също така и експертиза – историческа и оценъчна.
Моят подзащитен повече от 20 години живее и работи в гр. С., и когато
се връща в с. В., отсяда в наследствената къща, останала от дядо му където
към момента живее неговата баба на 84 години. Иззетите от къщата
археологически обекти, предмет на обвинението, са оценени на стойност 80
лв.
Сега доколко е коректно да се приемат показанията на оперативни
работници и разпитани като свидетели по делото, аз вече посочих съдебна
практика, но ще си позволя да я повторя: Това е Решение № 161/01.11.2018 г.
на ВКС по н. д. № 782/2018 г. на I-во н. о. Също Решение № 257/25.01.2017 г.
на ВКС по н. д. № 1076/2016 г. на III-то н. о. Има и още две решения на ВКС,
които посочих в предходното съдебно заседание, но от тази практика няма
9
място за отстъпление, особено след Решение от 08-ми март 2018 г. на
Европейския съд по правата на човека – IV-то отделение по делото Димитър
Митев срещу България, че чрез беседа, проведена от оперативни работници,
не могат да се събират валидни – това казва Европейският съд, валидни
доказателства, тъй като обратното би означавало да се заобикаля
процесуалният ред за снемане на обяснения на обвиняемия или подсъдимия.
От друга страна е порочна практиката по този начин да се доказва
обвинението, още повече от оперативни работници, които аз смятам и за
заинтересовани, тъй като те са служители на полицията и разбира се ще
подкрепят обвинителната теза. Ето защо аз смятам, че тези доказателства не
следва да бъдат приемани и кредитирани, и трябва да се изключат от
доказателствения материал.
Освен това по делото не е изяснено, като изключим показанията на тези
двама свидетели-полицаи, все пак само моят подзащитен ли е обитавал
стаята. Установи се, ако решим да се опрем на показанията на свидетеля Ш.,
че къщата има и стая, която се обитава и от сестрата на подсъдимия.
Също така искам да обърна внимание и пак в насока разпита на
свидетелите-полицаи, че обвиняемият пред тях или към настоящия момент
подсъдим, може да излага различни тези – дали защитни тези, дали те ще
отговарят на действителното фактическо положение, или не, е отделен
въпрос, така че аз ще моля тези показания да не бъдат кредитирани.
Също така смятам, че не следва да бъдат кредитирани и обясненията на
моя подзащитен и в тази част доколко се подкрепиха от показанията на
свидетелите Д. и Ш. той, начинът по който е бил задържан – с белезници от
цивилни лица с пистолети, бил е стресиран. Вие какво очаквате? Свидетелите
Ш. и Д. да кажат, че никой не му е диктувал какво да запише? Естествено, че
дори и така да е било и аз нямам основание да не вярвам на моя подзащитен,
че те няма да кажат, че някой му е диктувал какво да пише. Още повече, че
бабата на подсъдимия е болна, плачела е, притеснявала се е и той в крайна
сметка действително е писал това, което му е било казано, за да може по-
бързо да приключи претърсването в дома.
Подсъдимият обясни, че археологическите обекти, предмет на това
обвинение, той ги е виждал в къщата, но това не означава, че знае като ги
вижда, че ги държи и че били останали още от дядо му, който е работил по
10
полето и ги е намирал там – така се предполага. Тези обяснения не са
опровергани по никакъв начин от събраните доказателства по делото. Ето
защо смятам, че това обвинение не е доказано по безспорен и категоричен
начин нито от обективна, нито от субективна страна.
На второ място да разгледаме хипотезата и хипотетично да
предположим, че тези вещи са били държани от моя подзащитен: Смятам, че
в настоящия казус се касае за маловажен случай по чл. 9 от НК. Моля да
имате предвид, може да се види и на лист 20 от досъдебното производство,
става въпрос за 6 бр. археологически обекта на обща стойност 80 лв. – ще ги
видите в какво състояние са. Същевременно вещото лице в разпита си заяви,
че са с ниска археологическа стойност и с ниска историческа и оценъчна
стойност. Също така вещото лице уточни, че не са особено ценни предметите
– в смисъл, че нямат и висока научна стойност, защото са в много лошо
състояние, въпреки че по принцип са археологически обекти.
Защо аз пледирам за чл. 9, ал. 2 от НК? Степента на обществена
опасност на конкретното деяние е от съществено значение да се реши дали
представлява престъпление, или макар и формално да осъществява
признаците на престъпление, неразкривайки и неизключвайки изискуемата се
обществена опасност, водят до извод за малозначителност на деянието във
визираната форма. В случая по това обвинение самият брой на
археологическите обекти не е единственото изключително обстоятелство,
което да е достатъчно, за да се стигне до извода от нуждата за прилагане на
наказателна репресия спрямо подсъдимия. Значение има неговата личност –
същият е неосъждан, трудово ангажиран, с добри характеристични данни и
като съвкупност с вещите, предмет на престъплението, изводът, който следва
да се направи е за явна незначителност на обществената опасност на деянието
като не следва да се прилага буквалният формализъм по текста на
обвиненията, че археологическите обекти били повече от три на брой.
По другото обвинение – по чл. 354а, ал. 5 от НК, а именно маловажен
случай за държане на наркотични вещества, в дома на подзащитния ми е било
открито наркотично вещество, за което той и не отрича, че е негово. Това е
тетрахидроканабинол – марихуана, забележете – с тегло 0.313 гр. на стойност
1.88 лв., тоест 1/3 от грама.
Освен това другото наркотично вещество, което е открито на задната
11
седалка на автомобила, то е с тегло 0.134 гр. на стойност 3.35 лв. – тоест
почти 1/10 от грама.
В протокола за претърсване и изземване на автомобила моят
подзащитен не е заявил, че намереното вещество е негово. След като
полицаите са го тествали с полеви наркотест и се е установило, че е
амфетамин, той е записал, че това е амфетамин. От обясненията, не знам дали
да се позовавам на показанията на двамата свидетелите-полицаи, стана ясно,
че наркотичното вещество е било на задната седалка на автомобила и моят
подзащитен е бил предишната вечер с негова приятелка на задната седалка,
което най-вероятно означава, че може – не казвам, че със сигурност, че може
да е неин.
Освен това въпросният автомобил не е бил собственост на подсъдимия
– той е бил на негов приятел, така че тук не може да твърдим, че от
субективна страна моят подзащитен е знаел, че държи наркотично вещество в
автомобила си, още повече на задната седалка така оставено, нито скрито,
нито по някакъв начин да се избегне неговото намиране.
По това обвинение аз смятам, че обществената опасност на конкретното
деяние е висока, но също се касае за маловажен случай с малозначителност на
деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. От една страна не е безспорно
доказано, че това, което е било в автомобила, е било държано от моя
подзащитен, а от друга страна малкото количество и ниската стойност на
наркотичното вещество, както и вече посочените данни за личността на
подсъдимия, обуславят прилагането на маловажен случай, но не по чл. 354а,
ал. 5 от НК, а по чл. 9, ал. 2 от НК.
По абсолютно аналогичен казус аз ще Ви посоча съдебна практика с
точно такива две обвинения, дори с по-голям брой археологически обекти на
по-висока стойност, като същевременно с това държане и на наркотични
вещества в малко по-голямо количество, съдът на три инстанции е приел, че
се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Това е Решение
№ 42/15.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 63/2019 г. на II-ро н. о. и практика,
касаеща приложението на чл. 9 от НК само за обвинението по чл. 354а за по-
голямо количество наркотично вещество: Решение № 78/09.06.2017 г. на ВКС
по н. д. № 134/2017 г. на II-ро н. о. Представям на съда тези две решения и
искам да добавя, че независимо от броя на повдигнатите обвинения,
12
съдебната практика казва, че за всяко едно от тях може да бъде приложен чл.
9 от НК, а именно маловажен случай.
Ето защо аз ще моля действително и по двете обвинения да бъде
приложен маловажният случай и моят подзащитен да бъде признат за
невиновен – да го оправдаете.
ПРОКУРОРЪТ /РЕПЛИКА/: Аз искам да изразя несъгласие с тезата
на защитата за малозначителност на деянията по двете престъпления по
обвиненията срещу подсъдимия Т..
По отношение на държаните наркотични вещества, предвид
изключително високата степен на обществена опасност на това престъпление,
именно за такива хипотези законодателят е предвидил и ал. 5, когато случаите
са маловажни. Именно такъв е и конкретният случай. Още повече, че в случая
имаме два различни вида наркотични вещества в държане на подсъдимия.
Обстоятелството дали ги държи за собствена консумация, или за други цели,
в конкретния случай не е от значение.
По същия начин съм несъгласен и с твърденията, че е налице хипотезата
на чл. 9 от НК по отношение на престъплението по чл. 278, ал. 6, предл. 3 от
НК. Неслучаен е фактът, че съставът на това престъпление предвижда като
квалифициращо обстоятелство именно броят на археологическите обекти – в
случая повече от три. Законодателят не се интересува от стойността на тези
вещи, освен когато не се касае за съкровища, ценни ювелирни предмети. В
случая законодателят защитава с този състав на престъпление тези
обществени отношения, свързани с археологията и историята като наука,
защото именно присъствието в земните пластове на тези предмети дават за
тези науки и като цяло за човешкото познание изключително ценна
информация когато те биват намерени там, в земните пластове, където са
прележали дълги години. Именно за това и съставът на престъплението
предвижда квалифициращо обстоятелство когато са повече от три тези
археологически обекти. В случая имаме шест обекта, тоест двойно по-голям
брой от минимално изискуемия от закона. Считам, че категорично сме извън
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК и по този състав на престъплението.
По отношение на обясненията на подсъдимия в съдебното производство
считам, че те представляват единствено негова защитна теза, тъй като не се
подкрепят нито от писмените доказателства по делото – имам предвид
13
протоколите за извършени претърсвания и изземвания, нито от гласните
доказателства по делото, които не виждам никаква пречка да не бъдат ценени
от съда като незаинтересовани, непротиворечиви и такива, които разясняват в
цялост цялостната фактическа обстановка по делото.
Аз мисля, че като цяло правосъдието с цитираната съдебна практика не
би могло да се лиши от едни такива ценни свидетелски показания, каквито са
тези на полицейските органи, които са присъствали на местопроизшествия, на
процесуално-следствени действия. Именно затова законодателят ги е извадил
изрично от тези лица, които се изключват и не могат да дават показания в
наказателното производство.
Затова още веднъж считам, че обвинението е доказано в цялост така,
както е повдигнато и моля за Вашата присъда.
АДВ. П. /ДУПЛИКА/: Обвинението не вижда никаква пречка за ценене
и кредитиране показанията на полицейските служители като свидетели, само
че Европейският съд по правата на човека вижда така пречка, ВКС в много
свои решения също вижда такава пречка, тъй като се заобикаля
процесуалният ред за обяснения на подсъдимия.
По отношение на това, че след като обвинението е повдигнато за
държането на наркотични вещества по чл. 354а, ал. 5 от НК за маловажен
случай не означава, като се направи съвкупна преценка и с личността на
подсъдимия, че не може да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК, а именно маловажен
случай и малозначителност на деянието. Чл. 9 е приложим – абсолютно няма
престъпления, които да са изключени от приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Приложим е за абсолютно всички престъпления и в случая ал. 5 не означава,
че трябва да бъде изключен чл. 9.
Ето защо моля да признаете моя подзащитен за невиновен.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Г.Т.: Поддържам
казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Г.Т.: Моля да бъда оневинен.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест, и сроковете за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
14
в 12:32 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15