№ 814
гр. Б., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501049 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от „Съюз на глухите в България“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул.
„Иван Денкоглу" № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, чрез
процесуален представител адв. Ивайло Арсениев-САК, срещу решение №
600/16.03.2023 год. по гр.д.№ 7354/2022 год. по описа на Бургаския
районен съд, на което с решение № 944/04.05.2023 год. по гр.д.№ 7354/2022
год. по описа на Бургаския районен съд е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка и същото е допълнено, с което е признато за
незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на М. М.
Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. **, вх. *, ет. *, от
работодателя „Съюз на глухите в България“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул. „Иван Денкоглу“ № 12-14,
представлявано от Николай Динков Нинов, и е отменена заповед №
1
201/21.09.2022 год. на Председателя на „Съюза на глухите в България“.
Възстановена е М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл.
**, вх. *, ет. *, на заеманата преди прекратяване на трудовия договор
длъжност “к.” при работодателя „Съюз на глухите в България“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул.
„Иван Денкоглу" № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов,
териториално звено-Районна организация гр.Бургас. Осъден е „Съюз на
глухите в България“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, п.к.1000, ул. „Иван Денкоглу“ № 12-14, представлявано от Николай
Динков Нинов, да заплати на М. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к.
„Б. М.”, бл. **, вх. *, ет. *, сумата от 5758,62 лв. /пет хиляди седемстотин
петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от
шест месеца, считано от 27.09.2022 год. в размер на брутното трудово
възнаграждение за всеки месец от по 959,77 лв., съгласно чл. 225 КТ, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.11.2022 год. до
окончателното изплащане, както и сумата от 852 лв. /осемстотин петдесет и
два лева/ – разноски. Осъден е „Съюз на глухите в България“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул.
„Иван Денкоглу" № 12-14, представлявано от Николай Динков Нинов, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС, сумата от
430,34 лв. /четиристотин и тридесет лева и тридесет и четири стотинки/ –
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Сочи
се, че в трудовите правоотношения добросъвестността се предполага до
доказване на противното, като в случая тежестта на доказване за
недобросъвестност на работодателя е на ищцата. Твърди се, че ищцата не е
ангажирала нито едно доказателство относно използване от страна на
работодателя на правната възможност по чл.328, т.6 от КТ целенасочено
превратно. Сочи се, че изводът на съда за недобросъвестност на работодателя,
направен само на базата на длъжностната характеристика е необоснован, тъй
като е в противоречие с доказателствата по делото. Твърди се, че по същество
съдът е ревизирал целесъобразността на решението на работодателя за
въвеждане на специфични изисквания за заемане на длъжността „к.“, което е
2
извън неговите правомощия. Сочи се, че трудовите функции на тази длъжност
са предимно в икономическата и счетоводната сфера, като по-високите
изисквания са свързани с осигуряване на финансовата стабилност на
предприятието. Оспорен е извода на районния съд, че ищцата притежава
висше образование в областта на икономическите науки. Сочи се, че нейната
диплома съгласно Класификатора на областите на висше образование и
професионалните направления е за специалност „Стопанско управление“ към
направление „Администрация и управление“, а не към направление
„Икономика“ – т.е. не е в областта на икономическите, а е в областта на
стопанските науки, с което също са мотивирани твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените
искове.
В дадения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от М. М. Ч.,
чрез процесуален представител адв. Мима Иванова- БАК, в който са
изложени съображения за правилност на обжалваното решение и
неоснователност на възраженията на въззивника. След описание на
фактическата обстановка относно заеманите от ищцата длъжности при
ответника и трудови й функции по длъжностните характеристики, са
изложени съображения в подкрепа на изводите на съда, че е налице
недобросъвестност от страна на работодателя при уволнението на ищцата,
както и, че притежаваното от нея образование й позволява да изпълнява
трудовите функции на заеманата от нея длъжност. Сочи се, че изводите на
районния съд са направени при задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства и са обосновани. Сочи се, че за периода 2006-2022 год.
длъжностните задължения на ищцата не са се променили съществено, а
промяната им е в посока намаляване, като не е била налице реална и
обективна нужда от промяна на изискването за образование за заемането на
длъжността „к.“ чрез изменение в длъжностната характеристика от 2022 год.,
което е извършено от работодателя в нарушение на принципа на
добросъвестност. Сочи се, че изводите на съда за недобросъвестност на
работодателя са в съответствие с материалния закон и съдебната практика, на
базата на точно установена по делото фактическа обстановка. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
съдебните разноски за въззивната инстанция.
3
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт
на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ,
вр. чл.225 от КТ.
Районният съд е сезиран с искова молба подадена от ищцата М. М. Ч.,
срещу ответника Съюз на глухите в България, за признаване за
незаконосъобразно и отмяна на уволнението извършено със Заповед №
201/21.09.2022г. на Председателя на Съюза на глухите в България, с което
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал.1,
т.6 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност -
„к.” в Съюза на глухите в България, териториално звено- Регионална
организация гр.Бургас, и осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение на основание чл. 225, ал.1 КТ, за оставането без работа, в
размер на месечното трудово възнаграждение от 959,77 лв., считано от
27.09.2022 год. занапред, но за не повече от шест месеца, ведно със
законната лихва, начиная от внасяне на исковата молба в съда до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че уволнението и е незаконно, тъй като промяната за
изискванията за образование на заеманата от нея длъжност „к.“ не е наложена
от обективни причини и реална нужда, а единствено с цел прекратяване на
трудови й договор, поради което е налице заобикаляне на закона и
недобросъвестно упражняване на правомощия от страна на работодателя.
Ищцата поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане
за уважаване на исковете и за присъждане на съдебните разноски.
С писмения си отговор ответникът оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че ищцата не отговаря на изискванията за
образование по новата длъжностна характеристика на заеманата от нея
длъжност „к.“, тъй като притежаваното от нея висше образование по
специалността “Стопанско управление” е към направление “Администрация и
управление” в Публичния сектор, а изискванията посочени в длъжностната
характеристика са за притежаване на висше образование в областта на
икономическите науки или счетоводството. Прави искане за отхвърляне на
4
предявените искове и за присъждане на съдебните разноски, ангажира
доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, по допустими искове, поради което е валидно и
допустимо.
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че
ищцата работи в предприятието на ответника от 04.07.2005 год., като е
започнала работа по срочен трудов договор на длъжността „о. с.“.
Преназначена е с договор от 29.12.2005 год. на длъжността „о. с. т. с. к.“.
Преназначена е с договор от 31.07.2006 год. на длъжност „о. с. т. с. к. и д.“.
Преназначена е с договор от 03.07.2007 год. на длъжността “с. с. д.“.
Преназначена е с договор от 26.04.2010 год. на длъжността „к.“. Към
горепосочените моменти, включително към момента към който е назначена
на длъжността „к.“ ищцата е била със средно образование.
На 15.03.2006 год. на ищцата е била връчена длъжностна
характеристика на длъжността „о. с.“.
През 2014 год. ищцата е придобила висше образование по специалност
„Стопанско управление”.
На 08.09.2017 год. на ищцата е била връчена длъжностна
характеристика на длъжността „к.“. При съпоставка, става ясно, че както
основните длъжностни задължения на двете длъжности, които съвпадат
изцяло и се състоят в „организира и координира цялостната организационна и
масова работа в Районната организация е следа за изпълнението на годишния
план на РО и решенията на Районния съвет, общите събрания
/конференциите/ на РО, събранията на пълномощниците на СГБ, указанията
на ЦУ на СГБ“, така и основните функции и изискванията за заемане на
длъжностите, с несъществени разлики, също съвпадат. Към момента на
връчване на длъжностната характеристика на ищцата за длъжността “к.“ на
08.09.2017 год. изискването за образование за заемане на длъжността е било
„средно или висше“, без пояснения в коя област да е висшето образование.
5
На 02.09.2022 год. на ищцата е връчена нова длъжностна
характеристика на длъжността „к.“. При сравнение с предходната длъжностна
характеристика, става ясно, че по последно връчената на ищцата длъжностна
характеристика разликата е само в предвиденото образование – от „средно
или висше“, изискването за образование по новата длъжностна
характеристика е – „висше образование в областта на икономическите науки
или счетоводството.“ Останалите пунктове по двете характеристики,
включително квалификационните изисквания изцяло съвпадат. Без промяна
са основните длъжностни задължения. Основните отговорности присъщи на
длъжността и допълнителните функции и задължения също се запазват, като с
по-новата длъжностна характеристика е отпаднала функцията по изготвяне на
удостоверения и служебни бележки при необходимост и във връзка с
дейността на РО.
С обжалваната заповед № 201/21.09.2022г. на Председателя на Съюза на
глухите в България, връчена на ищцата на 26.09.2022 год. при условията на
неспазено предизвестие с изплащане на обезщетение, трудовото й
правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от
КТ – поради това, че „служителят не притежава необходимото висше
образование в областта на икономическите науки или счетоводството“ за
изпълняваната работа.
Съгласно чл.328, ал.1, т.6 от КТ, работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа.
По спорния и пред настоящия съд въпрос, дали работодателят е
упражнил законосъобразно правото си да прекрати правоотношението с
ищцата на посоченото основание, спазвайки принципа за добросъвестност по
чл. 8 КТ, районният съд е изложил следните мотиви, които се споделят от
настоящия съд и към които на осн. чл.272 от ГПК настоящият съд
препраща, но, които ще бъдат преповторени за яснота от въззивния съд:
Както е посочил районния съд, с приетото тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГК, са дадени задължителни
указания по тълкуването и прилагането на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
6
Прието е, че работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни
своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона
основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма
защита при уволнение на икономически по-слабата страна. В хипотезата на
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за
образование и професионална квалификация, какъвто е и настоящия случай,
доколкото не са изменени никакви други изисквания, необходими за
изпълнението на трудовата функция. Злоупотреба с права от страна на
работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се
установи, че единственото му желание е чрез законово допустими
средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия
договор с конкретен служител или работник. Затова е важно дали е
оборена презумпцията за добросъвестност на работодателя, респ. да е
установено, че правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ е използвана
целенасочено и превратно. В тази връзка съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане
на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават
твърдението на ищеца за злоупотреба с право. /Решение № 37 от 5.03.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3148/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 60240/09.11.2021г. на
ВКС по гр.д.№ 2195/2017г. на IV г. о., ГК/. Преценката дали е била
необходима промяната в образователните изисквания е за целесъобразност и
принадлежи на работодателя, но, когато въведените изисквания не са
свързани по никакъв начин с характера на работата, това е аргумент за
недобросъвестност при упражняване на субективното право на работодателя.
В случая ищцата, чиято е и доказателствената тежест, е изложила конкретни
факти и обстоятелства, от които могат да се направи извод за злоупотреба с
право. Този извод се базира на анализа на приетите по делото длъжностни
характеристики и притежаваното, считано от 2014 г., висше образование по
специалност „стопанско управление”. От връчените на служителя три
длъжностни характеристики установяващи еднаквост на трудовите функции и
задължения на длъжността „к.“, с несъществени отклонения изразяващи се в
намаляване на част от задълженията, като в новата длъжностна
характеристика е отпаднало предвиденото в характеристиката от 2017 г.
задължение на служителя да “завежда счетоводството на РО”, както и
“балансовите сметки на РО”. В трите длъжностни характеристики връчени на
7
ищцата са предвидени задължения, които предполагат познания в областта на
икономическите науки, като изготвяне на годишен проекто-бюджет и
проследяване на неговото разходване, съставяне на ведомости и изплащане на
заплати, извършване на касови операции и водене на приходно-разходни
документи. За дългогодишния си трудов стаж в предприятието на ответника
ищцата е изпълнявала своите трудови функции, като придобитата
квалификация по специалност „стопанско управление” е била известна на
работодателя, като към датата на предходната длъжностна характеристика от
2017 г. той е преценил, че тя притежава нужните умения и образование, които
са достатъчни за изпълнение на длъжността, в която към този момент са били
включени дори повече задължения, включително свързани с бюджет и
счетоводство. След което, през 2022 г., при намаляване на възложените
задачи, ответникът е въвел специфичното изискване за образование в
областта на “икономическите науки и счетоводството ”. Действително, с
оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието,
работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и
квалификация. В случая обаче не се наблюдава подобна особеност, а
напротив – задълженията касаещи конкретно икономическо образование са
намалени. Имайки предвид горното и съпоставяйки образованието на ищцата
в специалност “стопанско управление”, съдът приема, че е разколебана
добросъвестността на работодателя при прекратяване на правоотношението.
Макар и по приетия Класификатор на областите на висше образование и
професионални направления специалността “Стопанско управление ” да
попада в направление “Администрация и управление”, видно от
представената диплома ищцата е изучавала икономически науки, наред с тези
свързани с работата на публичната администрация. Промяната в изискването
за образованието за длъжността „к.” предполага необходимостта от по-висока
специализация за изпълнението на въведените задължения. В случая обаче,
при анализа на доказателствата, съдът приема, че е оборена презумпцията за
добросъвестност въведена в чл. 8 КТ и по делото е установено, че
единствената цел, с която е предприето изменението, е именно
прекратяването на трудовия договор с конкретния служител. Аргументът
изложен от ответника, че въведените специфични изисквания целят
обезпечаване на финансовата стабилност на предприятието, не могат да бъде
споделени, доколкото такава стабилност по правило се постига с баланс и
8
качествено управление на ресурса, с който разполага предприятието, което
пък от своя страна е по-близко до стопанското управление, отколкото до
икономиката, като наука. Отделно от това, водещо в случая не е наличието
или липсата на обективен интерес у работодателя от промяната в
изискването, а обстоятелствата, които доказват твърденията за
злоупотребата с право. При горните изводи искът за отмяна на уволнението
и възстановяване на ищцата на заеманата длъжност “к.”, се явява основателен
и доказан.
Извън изложеното от районния съд и споделено от настоящия съд,
по възраженията във въззивната жалба, Бургаският окръжен съд намира
следното:
Съгласно чл.8, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да спазва принципа
за добросъвестно упражняване на правата и да не злоупотребява с права,
което обстоятелство при своевременно наведен довод, подлежи на съдебен
контрол.
Както е посочено в Определение № 50086 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3052/2022 г., III г. о., в установената практика на ВКС последователно е
указвано, при наведено основание за злоупотреба с право да се изследва
целта на предприето от работодателя изменение на изискванията за
заемане на определена длъжност, което поначало е негово решение по
целесъобразност, но това не изключва установяване на злоупотреба с право на
уволнение –решение 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, , решение № 345/2013 г по гр. д № 3868/2013 на четвърто г. о,
решение № 66/19.03.2013 г. по гр. дело № 870/2012 г. на ІІІ-то гр решение №
73/2022 г по гр. дело № 1968/2021 год на Четвърто г. о. на ВКС и др. Важното
е дали е оборена добросъвестността на работодателя, т. е. да е установено, че
правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е използвана целенасочено за
да се уволни ищеца.
Съгласно мотивите към т.1А от Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г., ОСГК, когато минималните
изисквания за образование или професионална квалификация не са
предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези
изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание…
Прекратяването на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
9
при липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация,
не трябва да противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права
и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на
другите”.
Не може да бъде споделено възражението на въззивника, че ищцата не е
доказала възражението си за недобросъвестност на работодателя.
Доказаността на това възражение явства дори само при преглед на
длъжностните характеристики връчени на ищцата за времето на работа при
ответника.
Преценката за наличието на злоупотреба с право включва отговор на
въпроса дали при упражненото право на работодателя да промени
изискванията за образование, /когато изискванията не са нормативно
определени, какъвто е настоящия случай/, въведената промяна в изискванията
за образование на заеманата от ищцата длъжност не цели единствено
прекратяване на трудовото правоотношение с нея. Ясно е, че ищцата не
притежава изискуемото по връчената й на 02.09.2022 год. длъжностна
характеристика „образование в областта на икономическите науки или
счетоводството“. Съществено в случая обаче се явява, че от описанието на
трудовите функции на ищцата на длъжностите които тя е заемала при
ответника, поради липсата на промяна в характера на изпълняваната работа,
не се установява обективната необходимост от въвеждане на изискване за
такова образование за изпълнение на тези функции. Това, както и
фактическото изпълнение на същите тези функции повече от 17 години при
работодателя, недвусмислено показва, че ищцата притежава знанията и
уменията да изпълнява длъжността, на която е назначена при ответника.
Както е посочено в Коментар на КТ стр.412 /изд.1993 год. Мръчков,
Средкова, Василев/ за да бъде прекратен трудовия договор на осн. чл.328,
ал.1, т.6 от КТ важното и същественото е да се установи, че са настъпили
промени в професионалните и образователни изисквания за съответната
работа, на които работникът или служителят не отговаря. В случая
работодателят само формално е посочил ново образователно изискване за
заеманата от ищцата длъжност, без да е променил образователните
изисквания за съответната работа /липсват промени в трудовите функции/,
което също води до извод, че единствената му цел е била прекратяване на
10
трудовото правоотношение с ищцата, а не оптимизиране на работния процес,
като също обосновава твърдяната от ищцата злоупотреба с право и
недобросъвестност на работодателя.
Предвид горното, без значение за изхода на делото се явява
позоваването от страна на въззивника на обстоятелството, че дипломата на
ищцата за специалност „Стопанско управление“, което съгласно
Класификатора на областите на висше образование и професионални
направления е към направление „Администрация и управление“ в публичния
сектор, а не към направление „Икономика“.
Заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна по изложените по-
горе съображения, сочещи недобросъвестност и злоупотреба с право от
страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, а предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да
бъде уважен, като заповедта за уволнение на ищцата бъде отменена от съда.
Последица от уважаването на главния иск е уважаването и на
акцесорната претенция по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – ищцата следва да бъде
възстановен на длъжността заемана преди уволнението.
От представените пред районния съд доказателства се установява, че
след незаконното уволнение, за период от шест месеца ищцата е останала без
работа, поради което претенцията по чл.225 от КТ , вр. чл.344, ал.1 , т.3 от КТ
също е основателна. Дължимото обезщетение следва да бъде определено на
базата на размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата
посочен от вещото лице по приетата от районния съд експертиза - 959,77 лв. –
т.е. в общ размер от 5758,62 лв., което следва да бъде присъдено, ведно с
дължимата законна лихва.
Изводите на двете съдебни инстанции за основателност на предявените
искове съвпадат, поради което обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено от настоящия съд, включително в частта за разноските.
Съобразно изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 936 лв. с ДДС, които следва да се възложат в
тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 600/16.03.2023 год. по гр.д.№ 7354/2022
год. по описа на Бургаския районен съд, към което неразделна част е
решение № 944/04.05.2023 год. по гр.д.№ 7354/2022 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което на първото решение е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка и същото е допълнено.
ОСЪЖДА „Съюз на глухите в България“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, п.к.1000, ул. „Иван Денкоглу“ №
12-14, представлявано от Николай Динков Нинов да заплати на М. М. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.”, бл. **, вх. *, ет. * направените
пред въззивния съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 936 лв. /деветстотин тридесет и шест лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12