Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/…………11.2019
год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Димитричка Георгиева, сложи за разглеждане в. гр. дело
№ 1358 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията Ю.
Бажлекова и за да произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
е по въззивна жалба на Д.П.П. срещу решение № 2483 от 05.06.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 18436 по описа за 2018г. на Районен съд –
Варна, с което е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Д.П.П., ЕГН
**********, детето К.Д.П., ЕГН **********, придружавано от своята майка А.П.А.,
ЕГН **********, да пътува до държавите членки на Европейския съюз неограничено,
което разрешение важи за срок от пет години, и разрешение, заместващо
съгласието на майката А.П.А., ЕГН **********, детето К.Д.П., ЕГН **********,
придружавано от своя баща Д.П.П., ЕГН **********, да пътува до държавите членки
на Европейския съюз неограничено, което разрешение важи за срок от пет
години, на осн. чл. 127а, ал. 2 СК.
Във
въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно в
частите, с които се дава разрешение, заместващо съгласието на родителите,
детето да пътува до държави –членки на ЕС неограничено и за срок от пет години.
Твърди се, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано извън
границата на страната по усмотрение само на единия родител и за срок от пет
години, както и, че при постановяване на решението, съдът не е извършил анализ
на фактите. Счита, че съдът е преценил неправилно
събраните по делото доказателства, съобразно интереса на детето, като твърди,
че по делото липсват данни за наличие на причини, които да налагат
неограничените пътувания на детето за срок от пет години. Моли за отмяна
на обжалваното решение, като се постанови ново, с което да се даде разрешение,
заместващо съгласието на родителите детето да пътува извън границите на
България до страните от ЕС, в т.ч. Германия, Италия, Франция , Румъния,
Унгария, Австрия, Люксембург, Испания, придружавано от единия родител три пъти
за всяка календарна година за срок от 7 дни, за период от три години, считано
от влизане в сила на решението.
В
писмен отговор, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител,
въззиваемата А.П.А. оспорва
жалбата. Счита решението за допустимо, а по същество – за правилно и настоява
да бъде потвърдено.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от А.П.А. *** иск по чл. 127а СК за
даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето К.Д.П., ЕГН **********, да пътува
извън пределите на Република България до държавите членки на Европейския съюз,
с майка си, за срок от 5 години.
В молбата
се твърди, че ищцата и ответникът са живеели на семейни начала и от съвместното
им съжителство е родено детето К.Д.П., родена на *** г. След раздялата на родителите с Решение № 4545
от 08.11.2017 г., постановено по гр.д. № 9184/2017г. по описа на ВРС, влязло в
законна сила на 07.12.2017г., упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на майката, при
която е определено и местоживеенето му,
на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да
заплаща месечна издръжка в полза на детето. Ищцата твърди, че бащата отказва да
даде съгласие за пътуване на детето в чужбина. Молителката излага, че е
завършила балетно изкуство /балетна педагогика/ и има покани за съдийство по
различни международни проекти. Имала възможност и за екскурзии извън страната.
Детето танцува от рА.възраст и също имало възможност за участие в международни
фестивали, като балерина, за което имала получени покани за събития през 2019г.
В писмен
отговор и в съдебно заседание, Д.П. заявява, че не се противопоставя да бъде
издаден паспорт за пътуване в чужбина на детето. Счита, че не е налице
конкретна нужда и защитим интерес на детето да пътува извън страната предвид
възрастта му. Отправя искане да се разреши на детето да пътува до страните от
ЕС, придружавано от своята майка три пъти през една календарна година, за срок
от по 7 дни, за период от три години, считано от влизане в сила на решението.
Предявява и
искане за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, детето К.да
пътува извън пределите на Р България до страните от ЕС, придружавано от своя
баща, три пъти всяка календарна година за срок от по седем дни, за период от 3
години, считано от влизане на решението в сила.
А.А. не
оспорва насрещното искане. По отношение на престоя на детето в чужбина, моли
същият да е с продължителност минимум 2 седмици, тъй като предлаганите пакети
за почивки са с времетраене 10 дни, а следва да се предвидят дни за пътуване.
Дирекция
„Социално подпомагане”–Варна, в писмено становище по моли да се постанови
решение, което ще даде възможност на детето да пътува в чужбина.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
по делото, че ищцата и ответникът са родители на детето К.Д.П. е родена на ***
г. – в тази насока е и удостоверението за раждане на детето, представено по
делото.
Не се спори, а това се установява и
от събраните доказателства, че след раздялата на родителите, детето К.живее с
майка си, на която е предоставено и упражняването на родителските права. На
бащата е определен режим на лични контакт.
Детето
посещава балетна школа през учебната 2018г/2019г.
По делото
са представени диплом за завършено висше образование по специалност „Балетно
изкуство/балетна педагогика“ на А.А. и разпечатка от интернет страница на
направена от А.А. резервация за хотел в Гърция за периода 15.12.-20.12.2018г.;
програми за балетни фестивали и състезания.
От
показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка В.С.В.(леля на
ищцата) се установява, че детето К.посещава балетна школа в гр.Варна и следва
майка си на много балетни спектакли. А.А. преподавала в балетна школа и има
желание да се развива в тази сфера. Детето имало възможност да пътува с майка
си в чужбина, за да посещава баба си, който работи и живее в Германия, но била
възпрепятствана от баща си. Свидетелката посочва, че майката е имала желание да
заведе К.на спектакли на балетисти от цял свят, гостуващи в Букурещ, но бащата
отказвал да даде съгласие.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 127а от Семейния кодекс въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не
може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Установено
е по делото, че ответникът, като баща на детето отказва да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, за
повече от три пъти в годината за по 7 дни, като аргументите за това са че не е
налице конкретна нужда и защитен интерес на детето да пътува извън страната или
страхове и опасения относно сигурността в държавите от Европейския съюз.
Установено е по делото също, че детето е на 5 години и посещава детска градина
и балетна школа; Бабата на детето по
майчина линия живее и работи в Германия. Ограничаването на детето от пътувания
с майката или бащата, ограничаването на възможностите му за посещение на други
държави по същество ограничават негови основни права и свободи, регламентирани
и защитени от закона. Пътуването на детето в чужбина би допринесло за
повишаване на неговото социално и образователно развитие, както и възможност за
пълноценен контакт с членовете на разширеното семейство, които живеят извън
България. В този смисъл е и изразеното от Дирекция „Социално подпомагане” Варна
становище. От друга страна целта на закона е да осигури сигурност и стабилност
по повод правилното възпитание, образование и развитие на децата, поради което
в настоящия случай, с оглед на това, че детето проявява интерес към балетното
изкуство, то следва да има възможност и условия да пътува за посещение на
спектакли или участие в различни форми на изява във фестивали и конкурси.
Поради изложеното, съдът намира, че в интерес на детето е то да може свободно
да пътува извън пределите на България. Целта на закона е да защити в максимална
степен правата и интересите на децата и да ограничи възможностите за
злоупотреба с права на децата, с оглед ниската им възраст и превенция срещу
неправомерни актове срещу тях. Във възрастта, в която се намира детето – 5
години, както и проявения интерес към балетното изкуство, от особена важност за
развитието му са социалните контакти, възможността да се изявява, както и
връзките му с деца на негова възраст и интереси. Те зависят от възможностите за
включване в групови занимания, общуване по време на пътувания и екскурзии,
включително и в чужбина, които развиват познанията на детето за света. Съдът
намира, че в настоящия случай не е налице нито заплаха, нито опасност за
здравето и/или сигурността на детето при пътувания заедно с неговата майка или
с бащата до страни – членки на ЕС, доколкото тези държави не са място на размирици; не са и места, в което временно не е
препоръчително пътуване по различни причини, с оглед съществуващ риск за
живота, здравето или сигурността на гражданите.
Ответникът
не е изложил конкретни твърдения и не е ангажирал доказателства, относно
наличие на опасност за детето във връзка с извеждането му зад граница от
майката.
Поради
изложеното съдът намира, че молбите са основателни и следва да бъдат уважени, като се даде разрешение детето К.да напуска
страната и да пътува в държавите – членки на ЕС, заедно с майка си А.А. или
баща си Д.П.П. многократно. Разрешението следва да бъде дадено за срок от 5
години от влизане на решението в сила.
Наведените
в жалбата оплаквания, че съдът се е произнесъл свръх петитум, които по същество
касаят допустимостта на решението, са неоснователни. Съдът е бил сезиран със
спор по чл. 127а от СК и е разрешил именно спора, с който е бил сезиран.
Наведените
в жалбата оплаквания, че даденото разрешение за
неограничен брой пътувания и за срок от 5 години не е в интерес на детето и би
могло да осуети възможността на бащата да осъществява пълноценно лични контакти
с детето и да упражнява родителските си права са неоснователни. Установено е по
делото, че бащата контактува с детето и не са налице данни за препятстване на
тези контакти от страна на майката. И двамата родители са заявили становище, че
на детето следва да се предостави възможност да пътува извън пределите на Р България,
придружавано от един от родителите. По делото няма никакви данни, че
разрешението детето да пътува извън страната по някакъв начин ще затрудни
бащата да общува с дъщеря си при желание и възможност от негова страна за това.
Даденото разрешение касае пътувания на детето в чужбина, а не промяна на
местоживеене му, което е в България.
Определения 5 годишен срок е съобразен със срока на действие на международния
паспорт и възрастта на детето, като е отчетен интереса на детето при възникнала
възможност или необходимост от участие в международен фестивал, то безпрепятствено
да пътува и вземе участие в мероприятието или да прекара ваканция извън
страната, придружавано от някой от родителите.
В обобщение
въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изхода от спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски
в размер на 200лв., съгласно представения списък.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2483 от 05.06.2019г., постановено по гражданско дело № 18436 по описа
за 2018г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д.П.П.,
ЕГН ********** от гр.Варна, да заплати на майка А. П.А., ЕГН ********** ***,
сумата от 200лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.2 ГПК.
Председател: Членове: