Решение по дело №150/2020 на Районен съд - Кюстендил

  Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 239 ГПК - неприсъствено)

 

Номер                         дата:     29.07.2020 г.                  Град  Кюстендил

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 150 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана от Д.В.И., ЕГН: ********** против „ДЕСИ СТИЛ - 1979 “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от Д. Р. А. – собственик и управител.

В исковата молба се сочи, че страните били в трудовоправни отношения, като ищецът заемал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при ответното дружество с уговорено месечно възнаграждение в размер на 603 лв., както и уговорено между страните заплащане на командировъчни средства. Последният извършен по сметка на ищеца превод бил от 18.03.2019 г. като заплатените му възнаграждение и командировъчни пари били за м. февруари 2019 г.

Считано от 01.05.2019 г., на осн. чл. 325, ал.1 от КТ, трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено, без на първия да му е връчена заповедта за прекратяване и без да са му заплатени дължимите пари за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 от КТ за периода 01.03.2019г. – 01.05.2019 г.. Ищецът многократно се опитвал да уреди финансовите последици от прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество, но без резултат.

           Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено „ДЕСИ СТИЛ - 1979 “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от Д. Р. А. – собственик и управител, да заплати на Д.В.И., ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми:

-                     1206.00 лв. (хиляда двеста и шест лева), дължимо трудово възнаграждение на основание сключен между страните трудов договор № 030/12.11.2018 г. за периода 01.03.2019 г. – 01.05.2019 г. (по 603.00 лв. на месец);

-                     1093.00 лв. (хиляда и деветдесет и три лева), дължима сума за командировъчни средства, на осн. чл. 215 от КТ, за периода 01.03.2019 г. до 20.03.2019 г.;

-                     201.00 лв. (двеста и един лева), представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, на осн. чл. 224 КТ, за периода 12.11.2018 г. - 01.05.2019 г., както следва: 2 дни за периода 12.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и 5 дни за периода 01.01.2019 г. – 01.05.2019 г.;

            Претендират се и сторените деловодни разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, няма възражения по доклада, и заявява искане на основание чл. 239 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение, като се уважат изцяло претендираните искове и се присъдят направените разноски.

Ответното дружество в съдебно заседание не изпраща процесуален представител, не е депозирало отговор на исковата молба, не е направило искане за разглеждане на делото в негово отсъствие (чл.238, ал.1 ГПК), макар и да са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като разгледа книжата по делото съдът констатира, че постъпилото искане за постановяване на неприсъствено решение е основателно, доколкото са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 от ГПК - ответникът не е представил отговор в срок на исковата молба, не се явява в първо с.з., не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, а с оглед заявеното искане от ищеца, не са налице процесуални пречки за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ - за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите, посочени в исковата молба. В подкрепа на извода за вероятна основателност е и процесуалното поводение на ответника, който, въпреки указаната доказателствена тежест не ангажира доказателства за извършено плащане на соченото като дължимо трудово възнаграждение, поради което претенцията следва да се уважи в претендирания размер.

С оглед забавата в плащанията, основателно се явява и искането за присъждане на лихва за забава върху тях, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Съдът не излага подробни мотиви по смисъла на чл.236 ал.2 от ГПК, съгласно разпоредбата на чл.239 ал.2 ГПК, а настоящото решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

            Видно от представения на л. 19 от делото договор за правна помощ ищецът е договорил заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, като с оглед отбелязването в него същото е изплатено в брой, поради което с оглед изхода на делото следва посочената сума да му бъде присъдена.

  Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК – общо в размер на 150 лева (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

            Водим от горното и основание по чл. 128, ал. 1 от КТ, съдът

                                                 Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА „ДЕСИ СТИЛ - 1979 “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от Д. Р. А. – собственик и управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.И., ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми:

-                     1206.00 лв. (хиляда двеста и шест лева), дължимо трудово възнаграждение на основание сключен между страните трудов договор № 030/12.11.2018 г. за периода 01.03.2019 г. – 01.05.2019 г. (по 603.00 лв. на месец);

-                     1093.00 лв. (хиляда и деветдесет и три лева), дължима сума за командировъчни средства, на осн. чл. 215 от КТ, за периода 01.03.2019 г. до 20.03.2019 г.;

-                     201.00 лв. (двеста и един лева), представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск, на осн. чл. 224 КТ, за периода 12.11.2018 г. - 01.05.2019 г., както следва: 2 дни за периода 12.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и 5 дни за периода 01.01.2019 г. – 01.05.2019 г.;

ОСЪЖДА „ДЕСИ СТИЛ - 1979 “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от Д. Р. А. – собственик и управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.И., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), сторени деловодни разноски за един адвокат.

 

            ОСЪЖДА „ДЕСИ СТИЛ - 1979 “ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 64, ет.2, представлявано от Д. Р. А. – собственик и управител, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, по сметка на Районен съд Кюстендил, сумата в общ размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), дължима държавна такса по предявените искове, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване – арг. от разп. на чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: