Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 72 23.07.2018 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и пети
юни, две хиляди и осемнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 766 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано по
повод въззивна жалба на „Аклади“ – ООД – с.Черноморец,
Бургаска област – ответник в първоинстанционното производство,
чрез процесуален представите адв. П., срещу Решение №455/20.03.18г.,
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№5596 по описа за 2017г., в частта, с което въззивникът е осъден
да заплати на ищеца „Водоснабдяване и ***, сума в общ размер 23742.84 лева, представляваща сбор от
неплатените части от главниците по фактури №31708300/22.05.15г. (дължим остатък
5540.04 лв.) и
№31842442/23.06.2015г. (дължим остатък 18202.80
лв), за потребените ВиК услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на студена
вода за водоснабдителен обект на ответника – аб.№204529, представляващ вилно
селище „Св.Никола“, разположено в местността „Аклади“, землището на
с.Черноморец, дължими за периода 16.04. – 17.06.2015г., ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
подаване на исковата молба – 02.08.17г., до окончателното й изплащане; 975.96 лева – обезщетение за забавено
плащане на горепосочената главница, в размер на законната лихва, за периода
02.08.2017г. – 21.05.2018г.; 5094.01
лева - обезщетение за забавено плащане на главница от 24508.80 лева по
горепосочените фактури, в размер на законната лихва, за периода
23.06.2015г. – 01.08.2018г.; 1634
лева – съдебно – деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с
което искът да бъде отхвърлен. Оспорва се извода на съда, че Община Созопол
няма качеството на потребител. В тази връзка основната теза на въззивника е, че
Община Созопол, като собственик на водопроводното отклонение – публична
общинска собственост, и на основание два договора, по които е страна, се е
задължила да заплаща всички задължения за изразходвана вода по централния
водомер, поставен в началото на водопровода.
Според въззивника, неговите задължения, във връзка с
ползваните услуги са изцяло изплатени, което е видно и от приетите експертизи.
съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, а се е позовал само
на издадена и приета фактура, която според него не е основание да се установи
основание за плащане.
Въззиваемият – ищец „Водоснабдяване
и ***, представя писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК – на 21.05.18г. В него излага
подробни съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемата страна,
процесните фактури, издадени от нея, са приети и осчетоводени в счетоводството
на въззивника, което означава признаване на задълженията по тях. При обсъждане
показанията на разпитан по делото свидетел – Михалева, е формиран краен извод,
че водопроводът е изграден от въззивното дружество, а неговият представител е
участвал при отчитане на централния и останалите водомери и е държал ключа за
централния. Изложени са аргументи, че услугите са били предоставени, ползвани и
отчетени на въззивника по поддържаните от него водопроводни съоръжения и
измервателни устройства.
Евентуално – при отхвърляне на
иска спрямо въззивното дружество, са изложени съображения за уважаването му по
отношение на Община Созопол.
Въззиваемият – ответник по
евентуалния иск Община Созопол представя писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК. В
него излага подробни съображения за потвърждаване на решението. Според
въззиваемия, собствеността върху съоръжението – водопровод, както и наличието
на договори, сключени с водопреносното дружество, не съставляват основание за
заплащане на услуги, предоставени на други лица. Съгласно разпоредбите на
Наредба №4 и Общите условия на ВиК, потребител на услуги е лице, което
притежава вещно право върху водоснабдяван недвижим имот, наемател или
предприятие, ползващо вода. Такова лице е въззивното дружество, на което са
доставени ВиК услугите, за които се претендира плащане с предявения иск.
Процесният водопровод не е водоснабдяван обект, а е водоснабдително съоръжение.
Изложени са аргументи, досежно
причините и начина на сключване на договорите, посочени от въззивника.
Аргументирана е теза при условията на евентуалност, че за да възникне
задължение на Общината, следва да бъде издадена фактура, каквато не е била
издадена. На последно място, доколкото претенцията спрямо Община Созопол е
предявена като евентуална и е налице извънсъдебно признание на задължението от
въззивника, чрез отразяване на фактурите в счетоводството, главната претенция е
основателна, поради което евентуалната не подлежи на разглеждане.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори, и видно от договор за доброволна делба от 21.01.2005г., удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж №34/25.04.2006г. на Община Созопол, „Аклади“
– ООД, в качеството си на собственик на УПИ XIII-8039, 8040
в землището на гр.Черноморец, местност „Аклади“, е изградило и е собственик на
вилно селище – блок А, блок Б, блок С, 2 бр. басейни, бар, помещения за
обслужване и експлоатация. Не се спори, че по силата на договор за осигуряване
на финансиране, изграждане и поддържане на ВиК връзки от 14.07.2005г., Община
Созопол и „Аклади“ – ООД са се договорили дружеството да инвестира за
изграждането на проект за външни ВиК връзки, подобект – уличен водопровод от
УПИ XIII до магистрален водопровод „Ясна поляна“, с оглед
осигуряване водоснабдяването на собственото на инвеститора вилно селище
„Св.Никола“. За изграждане на проекта е издадено разрешение за строеж
№261/14.07.2005г. и същият е въведен в експлоатация с разрешение за ползване
№ДК-06-195/09.08.2006г. С договор от
17.02.2012г., сключен между В и ***, е договорено доставянето на вода и ВиК
услуги за обект външни ВиК връзки за УПИ XIII
– 8039, 8040, подобект уличен водопровод в м.“Аклади“ на гр.Черноморец.
Между
ВиК – ЕАД и „Аклади“ – ООД на 11.07.2005г. е сключен предварителен договор на
осн. чл.84 ЗУТ, за включване към водоснабдителната и канализационна мрежа на
обект външни ВиК връзки за УПИ XIII-8039, 8040
Ищецът
твърди, че за периода 16.04.2015г. – 17.06.2015г. в полза на „Аклади“ – ООД, за
вилно селище „Св.Никола“, е доставил, отвел и пречистил вода, на стойност
24508.80 лева, за което е издал фактури №00311708300/22.05.15г., на стойност
6104.76 лева и №**********/23.06.15г., на стойност 18404.04 лева, които не са
заплатени от ответника. Прететндира осъждането му, ведно с обезщетение за
забава, в размер на 5100.66 лева. Евентуално претендира осъждане на ответника
Община Созопол.
Ответникът
„Аклади“ – ООД оспорва иска, с твърдението, че че не е потребител на ВиК
услуги, т.к. партидата е открита на името на Община Созопол за уличен
водопровод ПЕВП Ф315, която е негов собственик. Между дружеството и ищеца не е
бил сключен окончателен договор за доставка, отвеждане и пречистване на питейна
вода.
Ответникът
Община Созопол оспорва предявения иск. Заявява, че няма качеството на
потребител по см. на Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; тя
е собственик на не водоснабдяват имот, а на водопроводно съоръжение; собственик
на водоснабдявания имот, респ. – потребител е първият ответник.
Видно
от извършената съдебно – техническа експертиза, за процесния период към уличния
водопровод са включени двама потребители – „Камон турист сървиз“ – ООД – с
аб.№221596 за хотел „Коста Булгара“ и потребление 602 куб.м. и „Аклади“ – ООД,
за обект УПИ XIII и изграденото в него вилно селище „Св.Никола“, с
аб.№204529 и потребление 491 куб.м. за период 16.04.2015г. – 17.06.2015г. За
отчитане на изразходваната вода ответното дружество има монтирани три броя
водомери – централен неразпределяем - във водомерната шахта до мястото на
включване на уличния водопровод към водоснабдителната система; два водомера за
измерване на изразходваното количество вода за за вилното селище – с дебит 5
куб.м./ч. и 30 куб.м./ч. Отчитането на измервателните устройства се извършва
чрез мобилно устройство и електронен карнет по партидата на всеки клиент, по
присвоения за всеки водомер индивидуален баркод номер.
Видно
от извършената съдебно – икономическа експертиза, вземанията по процесните две
фактури като стойност на потребеното количество вода се водят в счетоводството
на ответното дружество като задължения на дружеството; същите се водат и в
счетоводството на ищеца по сметка 411 – Клиенти.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционното
решение въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
Нормата
на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
посочва лицата, които са потребители на
услугите В и К; това са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците
и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
За
възникване на качеството на потребител не е необходимо условие сключването на
договор за присъединяване. Достатъчно е обективно да са предоставени услугите
по см. на чл.5 по реда на чл.6 и 7 от Наредба №4/04г. В настоящия случай видно
от извършената съдебно – техническа експертиза, такива услуги са предоставени,
респ. отчетени от монтираните три броя водомери, за изграденото в УПИ XIII вилно селище „Св.Никола“, собственост на ответника
„Аклади“ – ООД. Задълженията по фактурите са осчетоводени в счетоводството на
ответника. Следователно за него е възникнало задължението да заплати стойността
на предоставените услуги.
Възраженията
че Община Созопол е длъжник по задължението за плащане, като титуляр на
абонатния номер, под който е заведен изградения водопровод са неоснователни. На
първо място, водопроводът е водоснабдително съоръжение, а не водоснабдяван
имот; на второ място, това съоръжение е изградено именно за водоснабдяване на
имота на ответника и последният е потребител на ВиК услугите, предоставяни от
ищеца.
Ето защо искат е основателен. Първоинстанционното
решение, с което е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата
страна не представя доказателства за направени разноски, поради което такива не
следва да й се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №455/20.03.18г., постановено от Бургаски
районен съд по гр.д.№5596 по описа за 2017г.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.