Р Е Ш Е Н И Е
№261687/20.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №1388
по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно осн. чл.135 ЗЗД
предявен от „У.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу Б.Б.Б., ЕГН ********** *** и М.Г.Б., ЕГН **********
*** за обявяване на относителната недействителност по
отношение на „У.Б.“ АД на договор за покупко – продажба от 15.06.2018г. на
недвижими имот с идентификатор ************, представляващ лозе с площ от 400
кв.м., находящ се в село Е., община Б., местност „Т.Б.“, при граници: ************,
************, ************, ************, ведно с всички подобрения и приращения
в имота, обективиран в нотариален акт №**, том ІІІ, рег. № ****, дело №***/****г.,
по описа на нотариус Огнян Шарабански с район на действие Варненки районен съд,
в частта,
с която длъжникът Б.Б.Б., ЕГН ********** се е разпоредил с ½ ид.част от имота в полза на М.Г.Б.,
ЕГН ********** ***.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът има качество на кредитор
по отношение на първия ответник, което качество произтича от договор за банков
кредит – овърдрафт №0042/303/29112017/29.11.2017г., по който търговското
дружество „Ф.С.“ ЕООД е кредитополучател за сумата от 50000 лева, а първият
ответник има качество на солидарен длъжник. Задължението по кредита е падежирало на 29.11.2018г., по отношение на същото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
постановена по ч.гр. дело №10172/2019г. на ВРС, по което производство в полза
на кредитора е издадена изпълнителен лист №5109/02.07.2019г., въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20197180400472 по описа на ЧСИ С.К.Дс
район на действие ВОС.
Качество на кредитор по отношение на първият ответник ищецът придобил и по
силата на договор за кредитна карта от 01.09.2017г., по която в полза на Б. бил
разрешен кредитен лимит в размер на 3000 лева. По този договор ищецът обявил
вземането за предсрочно изискуемо, което намерение било доведено до знанието на
ищеца на 01.07.2019г. с връчване на нотариална покана. По това вземане било
образувано ч.гр. дело № 41924/2019г. на СРС, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
05.08.2019г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2019718040505 по описа на ЧСИ С.К.Дс район на действие ВОС.
Твърди, че на 15.06.2018г. след възникване на качеството му на длъжник по
посочените договори, първият ответник и съпругата му са осъществили
разпореждане със собствен имот представляващ лозе с площ от 400 кв.м., находящ
се в село Е., община Б., местност „Т.Б.“, като за сумата от 500 лева са
прехвърлили собствеността на имота в полза на втория ответник, която е и майка
на ответникът Б.. Намира, че след стабилизиране на заповедите за парично задължение
по чл. 41 ГПК, които са издадени в полза на ищеца, то ответникът Б. придобива
качество на длъжник.Излага, че ответникът Б. е знаел за увреждането, което
осъществява спрямо кредитора при осъществяване на разпоредителната сделка с
процесния имот, а по отношение на втората ответница посочва, че тя е сред кръга
от лицата посочени в разпоредбата на чл. 135, ал.2 ГПК, която предполага знание
у последната, предвид близката родствена връзка с длъжника. При тези
съображения желае да бъде прогласена относителната недействителност за ½
ид. части от имота предмет на договор за покупко –
продажба от 15.06.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Б. и от
ответницата М.Б..
Ответникът Б. излага възражения, като посочва, че приобретателя
на имота –М.Б. не е знаела за увреждането, доколкото последната не е била
информирана от първия ответника за задълженията на представляваното от него търговско дружество -„Ф.С.“ ЕООД. Посочва, че в действителност в
един по-ранен момент през 2017г. била постигната уговорка за прехвърляне на
имота, като едва през 2018г. била изповядана сделката в надлежната нотариална
форма. Излага, че не е споделял с вторият ответник осъществяваната финансова
дейност от представляваното от него търговско дружество, както и за
задълженията си, които е имал като физическо лице. Посочва, че с вторият
ответник не живеят в едно домакинство, при което макар и в родствена връзка,
отношенията между тях се свеждали до обсъждане на лични семейни въпроси.
Ответникът М.Б. посочва, че от 1990г. живее в гр. София, не живее в едно
домакинство с първия ответник и неговата съпруга. Не и е известна информация
относно осъществяваната от него търговска дейност, като и за поетите от него
банкови кредити. Излага възражения, като посочва, че не е знаела за увреждане
на банката към момента на осъществяване на прехвърлителната сделка.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е договор за
банков кредит–овърдрафт №0042/303/29112017/29.11.29.11.2017г. , по силата на
който ищецът е отпуснал на на търговското дружество „Ф.С.”
ЕООД, представлявано от ответника Б.Б. кредит в
размер на 50000 лева с цел оборотни средства за разплащане с доставчици, като
крайният срок за изплащане на задължението е определен на 29.11.2018г.Солидарен
длъжник по договора е ответникът Б..
С договор за кредитна карта
на физически лица №ССIR-303-00269-2017/01.09.2017г.
на ответникът Б. е предоставена кредитна карта,като е уговорен кредитен лимит в
размер до 3000 лева.
С нотариална покана от
03.06.2019г., рег. № 6917, том 3, №154 на нотариус И.И.Ж.с
район на действие СРС, връчена на 01.07.2019г. е обявена предсрочната
изискуемост на вземането по договор за кредитна карта на физически лица №ССIR-303-00269-2017/01.09.2017г.
Представен е изпълнителен
лист от 02.07.2019г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК №5088/02.07.2019г., постановена по ч.гр.дело №
10172/2019г. на ВРС, с която търговското дружество „Ф.С.” ЕООД представлявано
от ответника Б.Б., както и последния в лично качество
са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 44794,62 лева
главница по договор – овърдрафт от 29.11.2017г.
Въз основа на изпълнителен
лист от 05.08.2019г., издаден на основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, постановена по ч.гр. дело № 41924/2019г. на СРС,
ответникът Б. е осъден да заплати на ищеца сумата от 2882,05 лева – главница по
договор от 01.09.2017г. за кредитна карта на физическо лице.
От представените по делото
удостоверения от ЧСИ С.К.Дс район на действие ВОС се установява, че въз основа
на изпълнителен лист от 02.07.2019г. е образувано изп.
Дело № 201971804000472 срещу длъжниците „Ф.С.” ЕООД – в ликвидация и Б.Б., а въз основа на изпълнител лист от 05.08.2019г. е
образувано изпълнително дело № 20197180400505 срещу длъжника Б.. Взискател по посочените изпълнителни дела е ищецът „У.Б.“ АД.
С договор за покупко – продажба от 15.06.2018г. обективиран в нотариален акт
№**, том ІІІ, рег. № ****,дело №***/****г., по описа на нотариус Огнян
Шарабански с район на действие Варненки районен съд, ищецът Б. и неговата
съпруга – свидетелят Д.Б. са се разпоредили със свой недвижим имот с
идентификатор ************, представляващ лозе с площ от 400 кв.м., находящ се
в село Е., община Б., местност „Т.Б.“, при граници: ************, ************,
************, ************, ведно с всички подобрения и приращения в имота, в
полза на втория ответник М.Б.. Уговорена е продажна цена в размер на 500 лева.
Разпитана по искане на първият ответник е Д.П.Б. – съпруга на страната. Свидетелят
посочва, че ответницата М.Б. – майка на ответникът Б. и нейна свекърва живее в
гр. София, а те като семейство живеят в гр. Варна. Посочва, че при общи
събирания на семейството не се е повдигал въпроса относно задълженията на
ответника Б.. По отношение на процесната разпоредителна сделка посочва, че и е известно,
че съпругът й е споделил със своята майка, че продава имота в близост до гр.
Варна, като е посочил, че има нужда от пари. Тогава ответницата Б. е проявила интерес от неговото закупуване,
доколкото е пожелала този имот да остане в семейството, при което и доколкото
продажната цена от около 500 лева не била висока, тя се съгласила да закупи
имота.
Разпитан по искане на втория свидетел е свидетеля Б.Г.Б. - баща на ответникът Б. и съпруг на вторият
ответник Б.. Свидетеля посочва, че той живее в гр. Варна, а неговата съпруга
живее от 90 – те години в гр.София, като същите се виждат по празници. Не му
известно процесният имот при какви условия е придобит от ответницата. В
последствие разбрал, че имотът в землището на село Е. е придобит от неговата
съпруга. Посочва, че не му е известно ответникът Б. да е споделял със своята
майка за задълженията си във връзка с търговската дейност на представлявано от
него търговско дружество.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Претенцията се
основава на чл. 135 ЗЗД. За да се
уважи Павловият
иск, е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки:
(1) ищецът да има качеството на кредитор; (2) правното действие, което се атакува,
обективно да уврежда кредитора- ищец чрез намаляване на имуществото на длъжника или чрез създаване
на затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) длъжникът да
е знаел, че уврежда кредитора си с атакуваното действие; (4) когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането.
Знанието по третата и четвъртата
предпоставка се предполага до доказване
на противното, ако третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, роднина по права
линия, брат или сестра (чл. 135, ал.2 ЗЗД).
Искът по чл.
135 ЗЗД има за
предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни
по отношение на себе си действията,
с които длъжникът го уврежда. Това право възниква
за кредитора по силата на закона
при установен фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по
давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо.Не е необходимо вземането по отношение на кредитора да е съдебно установено
с влязло в сила съдебно решение или влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение. Не е необходимо да е настъпил падежа на задължението. За легитимацията на ищеца по последния иск
съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича
от твърдените от ищеца факти,
освен ако вземането е отречено със сила на пресъдено
нещо. Последиците от уважаване на иска
се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка, остава
действителна за страните по нея /прехвърлителя и приобретателя/, но се
счита за недействителна /т.е. за нестанала/
по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване
на вземането си към прехвърленото имущество, въпреки че то е преминало в патримониума на приобретателя по увреждащата го сделка, в
който смисъл и Тълкувателно решение №2/09.07.2019г. , постановено по тълк.дело №2/2017г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай от анализа на
събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че между ищецът в
качеството му на кредитор и търговското дружество „Ф.С.” ЕООД, съответно ответникът
Б. в качеството му на солидарен длъжник е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит – овърдрафт от 29.11.2017г., по
който кредиторът е предоставил сумата от 50000 лева за оборотни средства.
Валидно облигационно правоотношение между страните е възникнало и въз основа на
договор за кредитна карта за физически лица, по който на ответника Б. е
предоставена кредитна карта, по която е отпуснат кредитен лимит в размер на
3000 лева. От представените по делото заповеди за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК се установява, че ответникът Б., като солидарен
длъжник по първия договор за кредит, съответно кредитополучател по втория
договор, не е изпълнил задължението си по договорите, при което и след успешно
проведено заповедно производство, ищецът се е сдобил с изпълнителен лист за
всяко едно от вземането си по всеки един от договорите за банков кредит. В
качеството му на солидарен длъжник по договора за кредит от 29.11.2017г., на
осн. чл. 121 ЗЗД, отговорността на ответника Б. е самостоятелна. Солидарният
длъжник отговоря за задължението на кредитополучателя наред с главния длъжник,
без задължението му да е поставено в зависимост на друго валидно възникнало и
непогасено задължение. Така качеството на длъжник на първия ответник възниква
още със сключване на договора за кредит – овърдрафт от 29.11.2017г., а по
отношение на договора за кредитна карта на физически лица, също от неговото
сключване на 01.09.2017г. Няма по делото доказателства, че вземането по двата
договора за банков кредит е погасено, съответно липсват и доказателства, че вземанията
са съдебно отречени, поради което следва да бъде прието, че ищецът в качеството
му на заемодател има качество на кредитор по отношение на ответника Б.. При
изложените съображения съдът намира, че първата предпоставка от хипотезата на
чл. 135 ЗЗД е доказана.
На следващо място следва да бъде
установено дали с правното действие, което е осъществено от длъжника, последният
е увредил интересите на кредитора. Увреждането е налице тогава, когато е
осъществена от длъжника прехвърлителна сделка с вещ, която е негова
собственост, доколкото с последната сделка имуществено на длъжника се намалява.
Уреждащо действие за кредитора ще бъде налице не само когато разпоредителната
сделка е безвъзмездна, но и при възмездно отчуждаване на вещта доколкото до
осъществяване на принудителното изпълнение от кредитора, в имуществото на длъжника
могат да настъпят промени, при които получената сума вследствие възмездното
разпореждане с имота да не бъде налична, поради което и със същата да не може
да се удовлетвори кредитора. Хипотезата на чл. 133 ЗЗД постановява, че цялото
имущество на длъжника следва да послужи за общо обезпечаване на неговите
кредитори, при което следва да бъде прието, че разпореждането – възмездно или
безвъзмездно с вещ, която е част от патримониума на
длъжника е действие, което уврежда кредиторовия
интерес. В настоящия случай имота предмет на разпоредителната сделка, като част
от имущественото на длъжника може да послужи за удовлетворяване на ищеца в
качеството му на кредитор, поради което и с изповядване на процесната
прехвърлителна сделка през 2018г. е нарушен интереса на ищеца. Удовлетворяване
на неговото вземане, за което са образувани изпълнителни производства
№472/2019г. и №505/2019г. по описа на ЧСИ С.К.Дс район на действие ВОС, въз
основа на вече издадените изпълнителни листи в следствие реализираните
заповедни производства от 02.07.2019г., както и от 05.08.2019г., би могло да се
затрудни предвид това, че общото притежавано имущество се намалява в резултат
от тази сделка. При така изложеното и доколкото не е възможно да бъдат
изчерпани конкретните хипотези по отношение развитието на получената от възмездната
сделка парична сума, която представлява продажна цена при прехвърляне на вещта
на длъжника, то настоящият съдебен състав приема, че независимо възмездния
характер на прехвърлителната сделка, която е обективирана в нотариален акт №**/2018г.
по описа на нотариус Огнян Шарабански с район на действие ВРС, то същата е
увреждаща интересите на ищеца в качеството му на кредитора на ответника.
На следващо място следва да бъде
установено знанието за увреждане. От една страна длъжникът следва да е знаел,
че с атакуваното действие той уврежда кредитора, а при възмезден характер на
разпореждането, знанието следва да бъде установено и у третото лице
/приобретател/, с което длъжникът е договарял. Знанието като субективна
категория отношение на длъжника, съответно на третото лице към интересите на
кредитора следва да бъде установено в хода на процеса. Хипотезата на чл. 135, ал.2 ЗЗД постановява,
че знанието се предполага единствено в случаите ако третото лице, с което
длъжникът е договарял е съпруг, роднина по права линия, брат и сестра. В
настоящия спор първият ответник Б. и съпругата му са осъществили възмездна
разпоредителна сделка по отношение на втория ответник Б., която е майка на
първия. Първият ответник в качеството му на продавач по договора за покупко –
продажба оформен в НА № **/2018г. има качество на низходящ по отношение на
купувача по разпоредителната сделка, при което следва и извода, че посочените
страни са роднини по права линия. Така с оглед въведената от закона презумпция
тежестта на доказване е обърната, като ответниците в условията на пълно и
главно доказване следва да установят, че не са знаели за увреждането на
кредитора.
За да бъде прието, че
приобретателя по увреждащата сделка е недобросъвестен, следва да бъде доказано,
че той знае, че продавачът и главен длъжник има дългове, както и че с
продажбата на свой недвижим имот той прави невъзможно удовлетворяването на
кредитора или поне с тази разпоредителна сделка, това го би затруднило, като е
без значение дали на приобретателя са известни личността на кредитора,
съответно съдържанието на неговото вземане, в който смисъл и Решение №13/19.02.2015 г. по
гр. д. 4606/2014г. по описа на ВКС, IV ГО, и Решение № 60/20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г., ГК, ІV Г. О. на ВКС.
С оглед законовата презумпция и
предвид разпределението на доказателствената тежест за оборването й, в полза на
ответните страни бяха допуснати гласни доказателства, като в съдебното
производство бяха изслушани показанията на свидетелите Д.П.Б. – съпруга на
първия ответник и Б.Г.Б. – съпруг на вторият ответник и баща на първия. Свидетелите
Д.Б. и Богдан Б. установиха, че вторият ответник М.Б. живее отделно от
семейството на първия ответник, а именно същата трайно още към 90-те години се
е устроила и живее в гр. София, а ответникът със своето семейство живее в гр.
Варна. Общите контакти на страните се изчерпват със събирането им по празници.
Свидетеля Д.Б. посочи, че при общи събирания на семейството ответникът Б. не е
споделял на своята майка обстоятелство относно осъществяваната от него
търговска дейност, съответно за задълженията си към кредитори. По отношение на
процесния имот посочва, че съпругът й е решил преди около 2-3 години да го
продава доколкото се е нуждаел от пари, при което е споделил това със своята
майка, която предвид ниската продажна цена, която била от около 500 лева е
взела решение да го закупи, с оглед това имота да остане в семейството. Свидетеля
Богдан Б. посочва, че той като съпруг на втория ответник живее в гр. Варна,
като с ответницата се виждат по празници. Не му е станало известно неговият син
да е споделил със своята майка за задължения, които има към кредитори.
Гласните показания на свидетелите
следва да бъдат обсъдени под ограничителната разпоредба на чл.172 ГПК, като
бъде взето в предвид възможната им заинтересованост от изхода на спора, предвид
родствената им връзка. В отговора на исковата си молба ответникът Б. сочи, че
намерението за разпореждане с имота е било взето назад във времето, като втория
ответник още тогава е пожелала да придобие имота, а през 2018г. е изповядана
сделката по така постигната уговорка.Тези възражения не се установяват от
показанията на разпитаните свидетели. Свидетеля Д.Б. посочва, че при общо събиране
на страните съпругът и - първи ответник в производство е посочил, че желае да
се разпореди с имота, като е изложил мотиви с оглед това, че се нуждае от пари,
а неговата майка и втори ответник в производството е пожелала да го закупи за
да остане той в семейството. При тези данни от разпита на свидетеля не се
установява посоченото в отговора на исковата молба от ответника Б., че със
своята майка са постигнали уговорка този имот да бъде придобит от нея в един по
– предходен момент, като едва през 2018г. е осъществена разпоредителната сделка
в предвидената от закона форма. Отделно от това следва да бъде посочено, че
показанията на свидетеля Д.Б. са и вътрешно противоречиви, от една страна
същата сочи, че съпругът й не е споделял със своята майка информация относно
осъществяваната от него търговска дейност, съответно за задълженията си към
кредитора, а от друга страна се посочи, че именно поради липсата на парични
средства ответникът Б. е взел решение да осъществи разпоредителната сделка с
имота, което обстоятелство било изрично споделено с ответницата Б.. От своя
страна последната взела решение да придобие имота в село Е., област Варна
независимо от обстоятелството, че трайно още от към 90- години се е установила
да живее в гр. София. Нелогични са изложените от свидетеля факти, който от една
страна изрично посочва, че съпругът й не е споделял със своята майка за
задълженията си към кредитора, а от друга страна е споделил с нея мотивите си
за разпореждане с имота, а именно, че се нужда от парични средства. От
показанията на свидетеля Богдан Б. съдът също не може да извлече данни, от
които да бъде прието, че презумпцията за знание е оборена от ответните страни.
Свидетеля поддържа ограничени контакти със своята съпруга, доколкото същия
живее в гр. Варна, а ответницата в гр. София. За атакуваната разпоредителна
сделка свидетеля като съпруг на страната не е узнал непосредствено при нейното
осъществяване, а в последствие. Не са му станали известни никакви подробности
относно реализирането на тази сделка. Свидетеля също не изложи данни, че между
неговата съпруга и синът му е имало предхождаща във времето уговорка, съобразно
която ищцата е следвало да придобие този имот.
При тези показания на разпитаните
свидетели съдът прави извода, че презумпцията за знание не е оборена.
Показанията на свидетеля Д.Б. са вътрешно противоречиви, изолирани и
неподкрепени от останалия по делото доказателствена материал. Следва да бъде взето в предвид и
възможната и заинтересованост от изхода на спора не само като съпруга на първия
ответник, но и като страна по разпоредителната сделка, чието съдебно атакуване
се осъществява с предявяване на настоящия иск. При тези съображения съдът не
кредитира тези показания, като ги изключва. Показанията на свидетеля Богдан Б.
се непълни. На последния релевантни за спора факти не са му станали известни,
предвид това че се установи, че той живее отделно от своята съпруга, с която се
виждат по празници. От самото обстоятелство, че на последния своевременно не са
станали достояние факти относно разпоредителната сделка, а в последствие той е
узнал за осъществяването й, следва да бъде прието, че конкретни, относими към
казуса факти той не е узнал. Свидетелят не живее със своята съпруга, вижда се с
нея по празници, при което няма как да му бъдат известни факти дали синът му е
споделил със своята майка обстоятелства относно негови задължения към
кредитори.
При изключване на събраните
гласни доказателства, съдът приема, че въведената в разпоредбата на чл. 135,
ал.2 ЗЗД презумпция за знание не е оборена. За приобретателя по сделката –
ответницата Б. следва да бъде прието, че е знаела за задълженията на синът си
към кредитори към момента на осъществяване на сделката през 2018г., посредством
което разпореждане биват увредени интересите на кредитора, като тук отново
съдът посочва, че е без значение дали третото лице по увреждащата сделка е
узнало точно личността на кредитора, съответно точно възприело и съдържанието
на неговото вземане по конкретното облигационно правоотношение. При така
изложеното съдът намира, че събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства не са достатъчни за провеждане на успешно обратно доказване.
С Тълкувателно решение № 5/2013 г. от
29.12.2014 г. по тълк.дело
№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС си прие, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната
сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява
за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2 идеална част от
имота. Искът с правно основание
чл.135 ЗЗД е облигационен, а не
вещен. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител
и приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за
неизвършена само по отношение на кредитора-ищец. Прие се изрично, че този иск няма вещноправно
действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от
патримониума на приобретателя, като
при успешното провеждане на иска, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало
в патримониума на трето лице. След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била
прекратена с настъпването
на вещно-транслативното действие
на разпореждането. Собственик на имота
е третото лице -
приобретател. С уважаването
на иска сделката си остава действителна,
имотът не се връща в патримониума
на съпрузите и съпружеската
имуществена общност върху него не
се възстановява. От това следва, че
ищецът и съпругът-недлъжник
не са активно/пасивно материалноправно легитимирани по отменителния иск по чл.13 ЗЗД.
По изложените съображения
предявеният иск следва да бъде уважен. Предметът на разпоредителната сделка е
имот, по отношение на който няма спор, че е придобит от първия ответник и
свидетеля Д.Б. в режим на съпружеска
имуществена общност. Няма спор между страните, че поетият дълг от първия
ответник спрямо кредитора – ищец е личен за него, т.е такъв който не е поет за
посрещане нуждите на семейството. При тези съображения предявеният иск за прогласяване
на относителната недействителност по отношение на ½ ид.части
от сделката с този имот следва да бъде уважен, като бъде обявена относителната
недействителност по отношение на кредитора „У.Б.“ АД.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 455 лева, от които 95
лева съдебно – деловодни разноски и 360 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА относително
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН до размера от ½
/една втора/ идеална част, по отношение на „У.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, пл.”С.Н.” №7,
договор за продажба от 15.06.2018г., обективиран в нотариален акт №**, том ІІІ,
рег. № ****, дело №***/****г., по описа на нотариус Огнян Шарабански с район на
действие Варненки районен съд, с който длъжникът Б.Б.Б.,
ЕГН ********** *** и Д.П.Б., ЕГН ********** *** продават на М.Г.Б., ЕГН **********
*** недвижими
имот с идентификатор ************,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване:лозе, категория на земята при неполивни условия:4/четири/, номер по
предходен план:018153, с площ от 400 /четиристотин/ кв.м., находящ се в село Е.,
община Б., местност „Т.Б.“, при граници: ************, ************, ************,
************, ведно с всички подобрения и приращения в имота, за сумата от 500
/петстотин/ лева, по предявеният иск от „У.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** срещу Б.Б.Б., ЕГН ********** ***
и М.Г.Б., ЕГН ********** ***, на осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД.
осъжда Б.Б.Б., ЕГН ********** *** и М.Г.Б., ЕГН ********** *** да
заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, пл.
„С.Н.” №7 сумата от 455
/четиристотин петдесет и пет/ лева, от които 95 лева съдебно – деловодни
разноски и 360 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :