№ 160
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263541/01.06.2021г., постановено по гр.д. № 2154/2018г. по описа на
СГС, ГО, 9 състав, е изцяло уважен иск с правно основание чл.226 КЗ/отм./ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК Лев
инс АД е осъдена да заплати в полза С. П. Б. обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 180 000 лева, настъпили в резултат на ПТП от 25.10.2015г., при което е
починала дъщеря й С. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.02.2018г. до окончателното й плащане.
Присъдени са разноски, като "ЗК Лев инс " АД са осъдени да заплатят в полза на адв.
Г.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 5130 лева на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА, а на
основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на
7200лева.
Решението е постановено при участието на С. М. Ж. и Гранционен фонд като трето
лице помагач на страната на ответника.
С решение, постановено на 26.08.2021г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива
на решението по реда на чл.247 ГПК, като вместо „исковата молба“ следва да се чете
„увреждането“ и страница 7, ред 2 , от долу на горе, да се чете дата 25.10.2015г. вместо
погрешно посоченото - ведно със законната лихва от 15.02.2018г. до окончателното й
плащане.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
1
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник "ЗК Лев инс" АД оспорва решението в неговата
осъдителната част изцяло и молят съда да го отмени и намали размера на претенцията, която
е уважена в пълен размер. Изтъкват факта, че съдът е определил незаконосъобразно (в
нарушение на чл.52 ЗЗД) и необосновано с оглед установените по делото обстоятелства
прекалено високо обезщетение за неимуществени вреди. Посочват, че насрещно е заявено
възражение, че транспортният инцидент е настъпил в условията на независимо
съизвършителство с водача на неустановено в хода на досъдебното производство пътно
превозно средство, който в нарушение на чл. 25 ЗДвП е предприел навлизане в платното за
движение на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№***, без да пропусне движещия се по пътя с
предимство „Сеат Леон“. Възражението, че произшествието е настъпило при условията на
независимо съизвършителство е установено пълно и главно от доказателствата, приобщени
в настоящото производство. Доказан е пълно и главно факта, че неустановеното превозно
средство е навлязло на главния път, по който се е движел л.а.„Сеат Леон“ с per. № ***, без
да спре, отнемайки предимството на движещият се по път II-53 лек автомобил „Сеат Леон“,
то за водача на последния не би възникнала причина за отклоняване на посоката на
движението чрез предприетите маневри, съответно - не би последвало навлизане в
насрещната пътна лента и удар в крайпътната мантинела. Наказателният съд, с оглед
произнасянето си по вината е обсъдил навлизането на неизвестен тъмен лек автомобил
внезапно в лентата за движение на управлявания от Ж. автомобил - обстоятелство,
определено като първопричина за осъществяване на транспортния инцидент. Въз основа на
даденото обсъждане от фактическа страна, наказателният съд е формирал правен извод за
това че процесното произшествие е настъпило както по причина от превишената скорост, с
която е бил управляван л.а.„Сеат Леон“, така и поради предприетото технически неправилно
навлизане на неизвестният автомобил по пътя с предимство при наличие на приближаващ се
по него автомобил, с което са нарушени правилата за предимство при движение по
пътищата.
На следващо място считат, че не са доказани близки родствени връзки между
починалата и ищцата. Предвид предмета на делото, като доказателство са приобщени
свидетелски показания на св.Т., която посочва, че има лични наблюдения за отношенията
между ищцата и пострадалата от времето, в което пострадалата е живеела в гр. ***, към
който момент ищцата вече е била в нова семейна връзка и дете от този брак. Не знае от кого
е била отглеждана пострадалата, но за времето, в което пострадалата е живеела в гр, ***,
била подкрепяна от ищцата. Няма наблюдения от живота на пострадалата в гр.***, където тя
се е била установила след пълнолетие, но от изолирани срещи по празнични поводи
определя отношенията им като прекрасни. Втория разпитан свидетел В. е посочила в
разпита, че познава пострадалата, тъй като нейните родители и бабата и дядото на
пострадалата били приятели. Пострадалата живеела с майка си, докато отишла да живее в
гр. ***, където работела и където спортувал сина й, въпреки че е нелогично да се приеме, че
единствено в посочения град има клуб за упражняване на конкретно посочения спорт и това
2
обстоятелство би следвало да се счита за несъществено. По дефиниция, съдът следва да
прецени естеството на фактически прекъснатите лични отношения между загиналия при
ПТП и неговия близък, за което същите следва да са установени в тяхната конкретност
отпреди и съобразно настъпилата промяна, което не е сторено в настоящия случай, тъй като
по делото единствените данни за житейски факт е установената родствена връзка между
майка и дъщеря. Тъй като в настоящето производство не са установени именно конкретните
аспекти на взаимоотношенията между пострадалото лице и ищцата в тяхното обичайно,
конкретно и насрещно проявление, което е от значение за формиране на правните изводи по
предявената претенция намираме, че съдебният акт е незаконосъобразен поради нарушение
на материалния закон, не се основава на конкретно приложение на критериите за прилагане
на принципа за справедливост и е неправилен. Претендират разноски.
Въззиваемата страна С. П. Б. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че в тежест на ответника е да докаже при
условията на пълно доказване възраженията си за съпричиняване. включително и за
въведеното твърдение за наличие на „независимо съизвършителство“. В случая дори
да се предполага чисто хипотетично, че е налице наличие на т.н. „независимо
съизвършителство“, то това обстоятелство не би следвало да рефлектира и да се
отчита, при определяне на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, тъй
като за него пострадалата няма никаква вина. Следователно, поведението на
пострадалата, освен противоправно /в нарушение на регламентирани в ЗДвП
изисквания/, трябва да е такова, че да е довело да настъпване на някой от последиците,
или обективно да е допринесло за увеличаване обема на вредите, за да повлияе, при
определяне на обезщетението, което в случая не е установено. Наред с горното дори да
бъде установено независимо съизвършителство от виновния водач и още един водач на
неустановено МПС, (каквото се предполага в мотивите на Присъдата №14 от
15.06.2016г. на ОС Сливен, по НОХД № 256/2016г. по описа на същия), то това е
обстоятелство, което съобразно терминологията в гражданското право представлява
съпричиняване на вредите по чл.53 ЗЗД от две или повече лица, за които те отговарят
солидарно. В случая този факт не може да рефлектира неблагоприятно по отношение
на пострадалата, тъй като тя няма принос към настъпилия резултат. По отношение на
възражението за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД посочва, че се касае за
изключително тежка житейска ситуация, оказала своето влияние върху ищцата, в
следствие загубата на изключително обичан и скъп човек - нейната дъщеря. Налице са
емоционални последици, предвид факта, че никога повече няма да може да види детето
си. Няма да може да получи обич и подкрепа, въпреки, че тя е изключително важна за
нея. Налице е била дълбока и силна емоционална връзка между майка и дъщеря,
установена по безспорен начин. Размерът на обезщетението е съобразен и с
обстоятелството, че пострадалата е в една изключително млада човешка възраст, а
именно С. Ж. е била само на 33г. Претендира разноски.
3
Третото лице-помагач ГФ оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът правилно е приел, че
възражението на ответника за настъпване на ПТП при условията на съизвършителство
в резултат от действията на трето лице, водач на неустановен трети автомобил са
останали недоказани. В хода на процеса е изслушана и допълнителна авто-техническа
експертиза, по която е направено заключение за липса на еднозначни и категорични
данни, че при настъпваме на ПТП автомобилът "Сеат" е бил в процес на аварийно
спиране преди удара в мантинелата. Според вещото лице причините за настъпване на
ПТП са субективните действия и бездействия на водача, тъй като при движение със
скорост от 98 км.ч. произшествието е било непредотвратимо при предприети действия
само и единствено за спиране па автомобила. При скорост на движение на автомобила
не по-висока от 64 км.ч. и при спиране със закъснение 6,67м/с. водачът би имал
възможност да спре преди мястото на пресичане на траекториите на автомобилите и
без необходимост да реагира за отклоняване посоката на движение. Счита, че съдът
правилно е кредитирал това заключение и е направил извод за неоснователност на
възражението за настъпване на ПТП при условията на съизвършителство в резултат от
действията на трето лице, тъй като от заключението на вещото лице става ясно, че
основна причина за настъпването му са действията на водача на л.а."Сеат". Същият се
е движел с несъобразена скорост, поради което не е могъл своевременно и безопасно
да спре. Правилно СГС е приел заключението на вещото лице, че ако се е движел с
малко по-ниска скорост, дори над разрешената - 64км,ч„ би могъл да овладее
автомобила и своевременно и безопасно да спре, което не би довело да настъпване на
произшествието и тежките му последици.
Третото лице –помагач С. М. Ж. не изразява становище по жалбата.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ
/отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата С. П. Б. твърди, че на 21.10.2015г. дъщеря й С. Ж. Ж. пътувала като пътник
в л.а."Сеат", модел "Леон" с рег.№***, движещ се по път II.53, когато на км. 126,2, района
на детелината за гр.Ямбол, поради превишена скорост - 91км./ч. при разрешена 40км./ч.
водачът С.Ж. изгубил управление на автомобила и катастрофирал. За случилото се има
влязла в сила присъда №14/15.06.2016г. по НОХД №256/2016г. Вследствие от катастрофата
починала дъщеря й, което причинило на ищцата непреодолима мъка и страдание, поради
близката им връзка и взаимоотношенията им, изпълнени с обич. Към момента на
настъпилия инцидент пострадалата била в отлично здравословно и психическо състояние и
била много близка с майка си. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
180 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.10.2015г. - датата на
4
произшествието до окончателното й плащане.
Ответникът "ЗК Лев Инс" АД оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че
транспортният инцидент е настъпил в условията на независимо съизвършителство с водача
на неустановено МПС, който в нарушение на чл.25 ЗДвП и без да осигури предимство е
предприел навлизане в платното за движение , без да пропусне движещия се по пътя с
предимство л.а. "Сеат", модел "Леон" с рег.№***. Прави възражение за съпричиняване
относно поведението на пострадалата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Счита, че началната датата от която се дължи лихва за забава по действащия към момента на
предявяване на претенцията КЗ е след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, определен като
рекламационен. Оспорва претенциите за неимуществени вреди по размер, които намира за
прекомерни.
Третото лице помагач на страната на ответника С. М. Ж. не изразява становище по
исковете.
Третото лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд излага
съображения за неоснователност на иска. Оспорва ПТП да е настъпило в условията на
независимо съизвършителство с водача на неустановено МПС, който в нарушение на чл.25
ЗДвП и без да осигури предимство е предприел навлизане в платното за движение, без да
пропусне движещия се по пътя с предимство л.а. "Сеат", модел "Леон" с рег.№***. Счита, че
ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на л.а. "Сеат". Поддържа възражението за
съпричиняване, направено от ответника.
От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 18.10.2016г. присъда от
15.06.2016г. постановена по НОХД №256/23016г. по описа на ОС Сливен С. М. Ж. е признат
за виновен за това, че на 25.10.2015г. при управление на л.а. "Сеат", модел "Леон" с рег.№
***, движещ се по път ІІ.53, когато на км.126,2 в района на детелината за гр.Ямбол нарушил
правилата за движение по пътищата -чл.21, ал.2, във вр. ал.1 ЗДвП, съгласно който при
избиране скоростта за движение на водача на ППС е забранено да превишава стойността на
скоростта обозначена с пътен знак, като се е движел с превишена скорост от 91км/ч. при
максимално разрешена скорост в пътния участък от 40км/ч. и по непредпазливост причинил
смъртта на С. Ж. Ж. на 33г. пътник на предна дясна седалка в л.а. Следователно съгласно чл.300
ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а.
Във връзка с възражението на ответника за настъпване на ПТП при условията на
независимо съизвършителство в резултат от действията на трето лице, водач на неустановен
трети автомобил, са събрани гласни доказателства чрез разпит на очевидец на ПТП - св.Д.
Т., пътувала в катастрофиралия автомобил, зад шофьора, а пострадалата С. пътувала до него
- на предна дясна седалка. Същата е разпитана по делегация на 08.01.2021г. /протокол на
л.285/.
Св.Т. посочва, че се движели в дясна пътна лента като автомобилът бил засечен от
друго превозно средство, излизащо от пресечката за гр.Ямбол и завиващо към гр.Сливен.
5
Той излязъл от дясната им страна, направил ляв завой и поел към гр.Сливен. Автомобилът
не спрял преди да предприеме маневра навлизане на главния път. Между автомобилите
изобщо не настъпил удар. Водачът на техния автомобил натиснал спирачки, завил рязко
волана надясно, първо се ударили в дясна мантинела, после колата отскочила наляво и
лявата мантинела навлязла в колата, като по този начин причинил травмите на пътничката
отпред. Не помни какъв е бил автомобилът, единствено помни, че бил с малки габарити, но
не спрял на знак стоп и засякъл техния автомобил. Твърди, че тя е била с поставен колан, но
не знае за другите пътници дали са били с колани или без.
От заключението на депозираната на л.290 основна и на л.298 допълнителна
АТЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че няма еднозначни и категорични данни, че при настъпваме на ПТП
автомобилът "Сеат" е бил в процес на аварийно спиране преди удара в мантинелата. Според
вещото лице причините за настъпване на ПТП са субективните действия и бездействия на
водача, тъй като при движение със скорост от 98 км.ч. произшествието е било
непредотвратимо при предприети действия само и единствено за спиране па автомобила.
Според вещото лице причините за настъпване на ПТП са субективните действия и
бездействия на водача, тъй като при движение със скорост от 98 км.ч. произшествието е
било непредотвратимо при предприети действия само и единствено за спиране на
автомобила. При скорост на движение на автомобила не по-висока от 64 км.ч. и при спиране
със закъснение 6,67м/с. водачът би имал възможност да спре преди мястото на пресичане на
траекториите на автомобилите и без необходимост да реагира за отклоняване посоката на
движение.
Настоящата инстанция намира, че съдът правилно е кредитирал това заключение и е
направил извод за неоснователност на възражението за настъпване на ПТП при условията на
независимо съизвършителство в резултат от действията на трето лице, тъй като от
заключението на вещото лице става ясно, че основна причина за настъпването му са
действията на водача на л.а."Сеат". Същият се е движел с несъобразена скорост, поради
което не е могъл своевременно и безопасно да спре. Правилно СГС е приел, че ако се е
движел с малко по-ниска скорост, дори над разрешената - 64км,ч„ би могъл да овладее
автомобила и своевременно и безопасно да спре, което не би довело да настъпване на
произшествието и тежките му последици.
Наред с горното дори ако бъде установено независимо съизвършителство от
виновния водач и още един водач на неустановено МПС, (каквото се предполага в мотивите
на Присъдата №14 от 15.06.2016г. по НОХД № 256/2016г. по описа на ОС Сливен), то това е
обстоятелство, което по смисъла на чл.53 ЗЗД не води до отпадане отговорността на
деликвента, а до тяхната солидарна отговорност. В случая този факт не може да рефлектира
неблагоприятно по отношение на пострадалата, тъй като тя няма принос към настъпилия
резултат респ. подобно възражение не може да й бъде противопоставено, доколкото не е
предмет на настоящото производство, а на бъдещо такова за разпределение на вината между
съизвършителите респ. техните застрахователи.
6
От заключението на депозираната на л.184 СМЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че при катастрофата
пострадалата, която е била на предна дясна седалка е получила установената широко зееща
разкъсна рана с натъртени и неравни разкъсани ръбове, обхващаща цялата дясна половина
на шията с разрушаване в дълбочина на шийните прешлени с оформен откъснат сегмент;
масивна разкъсна рана с неправилна форма в дясната половина на лицето, от която се
подават подлежащите натрошени кости на горна и долна челюсти и другите лицеви кости.
Описаните травматични увреждания могат да бъдат причинени от навлизането на
разкъсаната мантинела в купето. Касае се за крайно тежка поли- травма, несъвместима с
човешкия живот, като вещото лице посочва, че между уврежданията получени при ПТП и
причината, за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка.
Описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със
значителна кинетична енергия вътре в купето на автомобила и са с доказан произход,
получени при ПТП. Според в.л. пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. С
оглед механизма на ПТП съдът намира, че дори ако ако пострадалата бе пътувала с поставен
обезопасителен колан, отново би настъпил летален изход, тъй като е получила повече от
една травми, от които може да настъпи смъртен изход.
С оглед горното правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че п ри този
механизъм на ПТП смъртта е щяла да споходи пострадалата дори и при правилно поставен обезопасителен
колан т.е. неоснователно е направеното възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като въпреки, че е била без поставен колан на предна седалка, това
поведение не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт предвид
механизма на ПТП.
Безспорно е установено, че ищцата С.Б. /на 66г./ е майка на починалата С. /на 33 г./
т.е. притежава активна материално-правна легитимация.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Т., В., Т.
и Д., чийто показания съдът кредитира напълно.
От показанията на св. Т. се установява, че познава ищцата и дъщеря й от 2004г., която
живеела в гр.*** преди произшествието, но всеки месец намирала начин да се види с
роднините си и да прекара отпуската си при тях. Има лични наблюдения за отношенията
между двете. Първоначално, когато двете се запознали С. живеела в гр.*** с родителите си,
но после се преместила да живее в гр.***, самостоятелно с детето си, за което няма лични
впечатления, тъй като не е ходила там. Това станало две или три години преди инцидента.
Намерила си работа в гр.*** и отишла да живее там. Родителите на С. не са семейство
отдавна, но не знае при кого е отглеждана С.. Когато се запознала със С., тя вече била
разведена, имала друг съпруг и дете. С. живеела при нея. Докато живеела в гр.*** С. била
подкрепяна от майка си, но няма наблюдения за живота й в гр.***, само знае, че С. й
помагала. Бащата на С. е назначен за попечител на сина й и затова живеят заедно. С. също
помагала, а П. всяка ваканция е ходил при нея. Тя им помагала и преди произшествието.
Ищцата и дъщеря й били в прекрасни взаимоотношения, грижели се една за друга, живеели
заедно до заминаването на С. за гр.Сливен, имали дълбока емоционална връзка. По това
време С. била омъжена, а С. разделена със съпруга си. С. била грижовна и всеотдайна майка.
Свидетелката ги срещала предимно по празнични поводи, минимум един, два пъти в месеца,
през уикендите. Знае за претърпения от С. инцидент, тъй като С. й се обадила и заминали за
гр.Сливен. Знае, че са тръгнали за Ямбол с братовчед й и две техни приятелки, колата
управлявал братовчед й. Посочва, че майката С. и до момента е на лечение, не е добре с
нервите, отдръпнала се от приятелите си, контактува само със свидетелката. Все още не е
превъзмогнала загубата на дъщеря си, контактува само с П. и децата си.
7
От своя страна св.В. познавала починалата С., тъй като родителите й били приятели
със семейството на С. и настоящия й съпруг, знае, че след инцидента се преместили да
живеят в с.***, от където пътуват за работа до гр.***. С. била с майка си до 2010г., когато
отишла да живее в гр.***, където й предложили много хубава работа, както и заради сина
си, който започнал да спортува джудо, а в гр.Бургас нямало такъв спортен клуб. До 2010г.
двете поддържали прекрасни отношения, С. живеела в *** при тях, въпреки че имала свой
апартамент. Получавала помощ само от тях. След инцидента С. изпаднала в нервна криза, не
била на себе, когато научила за инцидента, наложило се да извикат линейка, за да й поставят
инжекция за успокоение. След това започнали здравословните й проблеми, тръгнала по
психиатри, психолог, опитвала с хомеопатично лечение, когато я заболи нещо стига до
нервен срив. Свидетелката не е присъствала на поклонението в гр.Сливен. Знае, че С. е
кремирана и прахът й е положен в урна в гр.Бургас. След смъртта на дъщеря си С. се
затворила в себе си. За нея като че ли свършил вече животът, въпреки че има още две деца,
за които се грижи, както и за внука си. Преди това нямала никакви здравословни проблеми.
Свидетелката е в близки отношения със С. и има лични впечатления за това, как й се е
отразила смъртта на дъщеря й. Стигала до болница, била с лицево изкривяване, заради
нерви. Познавали се със С. още от деца на 6-7 години и оттогава познава майка й. През
цялото време била отглеждана от новото семейство на майка си, заедно с двете им деца.
Синът й П. се родил през 2001 г. и израснали заедно със сина на свидетелката. Съпругът на
С. починал през 2013г. при катастрофа, а С. през 2010r. отишла да живее в гр.***, доколкото
знае в собствено жилище, където живее и биологичният й баща. След това се виждали по-
рядко по 1-2 пъти месечно. На срещите си говорели за децата. С. помагала на С., не знае
дали и баща й е помагал. В момента попечител на П. е дядо му Ж. и двамата живеят в
гр.***. Първо П. го гледали С. и С., след развода й с бащата на детето. С. гледала сама
детето само по време на ваканциите. След катастрофата С. отишла да живее в с. ***. Знае
как се чувства, тъй като се виждат всеки ден по работа- имат павилион за закуски, а
съпругът на свидетелката произвежда питки за хамбургери и сам ги доставя. Вижда ги всеки
ден, но имат по-сериозни срещи по празници, защото синът й е техен кръщелник.
Св.Д. е приятел на С.Ж., бащата на С., от 1981г. Тогава се оженил за С. и от там я
познава, но не поддържа контакти с нея. Развели се 1983-84г., след което не знае при кого е
останала да живее С.. Предполага, че тя и дъщеря й са били в близки отношения, но няма
лични впечатления. Познавал и дъщеря му С., но я е виждал няколко пъти, знае че живеела
заедно с баща си. Предполага, че Ж. е помагал повече при отглеждане на внука си, тъй като
през последните години С. живеела при него в гр.Сливен, освен това той го издържа. Не му
е известно С. да е поемала грижи за непълнолетния син на С., след смъртта й.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.”
8
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а.
Въпросът за съпричиняването по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се прецени поведението и
на пострадалия, и за да се приеме, че е причинил настъпването на увреждането, той трябва
да е допринесъл по някакъв начин, приносът му да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива действия, което да е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - Р. № 45/15.04.2009 г. по
т.д. № 525/2008 г. на ВКС, Р. № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р. №
165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ІІ т.о., Р. № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2011 г. на
ІІ т.о.
В случая не е налице съпричиняване, тъй като пострадалата не е допринесла с поведението си за настъпване на
смъртта с оглед механизма на ПТП /страничен удар в мантинелата/ и местоположението на тялото към момента на
ПТП- предна дясна седалка и установените при него травматични увреждания. Към момента на процесното ПТП
тя е пътувала без поставен обезопасителен колан, но при този механизъм смъртта е щяла да споходи пострадалата
и при правилно поставен обезопасителен колан. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди./в този смисъл РЕШЕНИЕ № 165 от
26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК/. В случая не е налице нито една от горепосочените предпоставки, поради което
възражението е неоснователно.
На трето място гражданската отговорност на причинителя на вредите към момента на
причиняването им е била застрахована при Лев инс АД, по силата на сключен договор на
01.06.2015г. за застраховка "гражданска отговорност" по смисъла на чл. 223, ал. 1 КЗ.
Ищцата по настоящото дело попада в кръга на легитимираните лица, които имат
право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно
Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969г.
на Пленума на ВС „Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се
определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. При това положение майката по правило има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата С. /на 66г./ претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на загуба на своята дъщеря С.. В тази насока следва да
бъдат разграничени вредите на бащата, който е живеел съвместно с починалата в последните пет
години преди датата на смъртта от тези на майката С., която е създала свое второ семейство, в
рамките на което има още две деца.
Съдът отчита факта, че С. и С. не са живеели в едно домакинство, не са в едно и също
населено място - гр.Бургас и гр.Сливен, доколкото всяка от тях е била еманципирана, двете били
изключително близки, ищцата тежко преживява загубата й, след катастрофата била в
9
състояние на шок, пиела хапчета, била неадекватна и изглеждала така, сякаш не знае къде се
намира. След инцидента С. изпаднала в нервна криза, не била на себе, когато научила за
инцидента, наложило се да извикат линейка, за да й поставят инжекция за успокоение. След
това започнали здравословните й проблеми, тръгнала по психиатри, психолог, опитвала с
хомеопатично лечение, стигнала до нервен срив. Същата до момента е на лечение, не е добре
с нервите, отдръпнала се от приятелите си, все още не е превъзмогнала загубата на дъщеря
си, затворила се в себе си. Въпреки че има още две деца, за които се грижи, както и за внука
си от С., тя е изпаднала в депресия. От друга страна съдът отчита икономическата конюктура в
страна към 2015г., когато са настъпили вредите.
Ето защо съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено спрямо годината на ПТП 2015г. на сумата от 120 000 лв. Върху главницата се
дължи и законна лихва, считано от датата на смъртта до окончателното й изплащане.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в осъдителната част - за разликата над 120
000 лв. до 180 000 лв. и потвърдено в останалата обжалвана част
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 80 000 лв. Жалбата на застрахователя е частично
основателна до 60 000 лв. Затова в полза на последния се дължат разноски за въззивна
инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата дължи в полза на жалбоподателя-ответник
направените по делото разноски в размер на 1600 лв. внесена д.т. по сметка на съда, от
които дължими с оглед уважената част от жалбата са само 1200 лв., както и сумата от 150
лв. юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл.38 ЗА в полза на адв.Н. е дължимо адв.възнаграждение само върху
отхвърлената част от жалбата /20 000 лв./ или сумата от 1130 лв. Предвид факта, че видно от
молба, приложена от застрахователя в о.с.з., вече е било изплатено обезщетение в размер на
100 000 лв. в полза на пострадалата, съдът намира, че не са налице предпоставките за
осъществяване на безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.
Затова същото не следва да се присъжда.
Разноските присъдени от първа инстанция следва да бъдат преизчислени, както
следва:
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят дължи в полза на съда сумата от общо 4200
лв. дължима д.т. от заплащането на която ищцата е била освободена, вместо вече
присъдените от СГС 7200 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се
присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в
размер на 3930 лв. вместо вече присъдените 5130 лева, което да се присъди на адвокат Г. И.
Н. за оказано безплатно процесуално представителство пред първа инстанция /върху интерес
от 120 000 лв./
10
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на застрахователя се дължат разноски, съобразно
отхвърлената част от иска /60 000 лв./, като съгласно списък по чл.80 ГПК, приложен на
л.302, общо те възлизат на 1155 лв. От тях дължими са само 385 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263541/01.06.2021г., постановено по гр.д. № 2154/2018г. по
описа на СГС, ГО, 9 състав и решение, постановено на 26.08.2021г. по реда на чл.247 ГПК,
неразделна част от него, в обжалваната осъдителна част, както следва: за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв.,
дължимата д.т. за разликата над 4800 лв. до 7200 лв. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Б., ЕГН **********, постоянен адрес; обл. ***, общ. ***,
гр. ***, ж.к. „***“, бл. 25, вх, 11, ет. 7, ап. № 19 срещу "ЗК Лев Инс" АД ЕИК121130788
гр.София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.52
ЗЗД за заплащане на разликата над сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ до 180 000 лв./сто и
осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на дъщеря й С. Ж. /на 33 г./ настъпила в резултат на ПТП от
25.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2015г. до
окончателното й плащане, като неоснователен в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. П. Б., ЕГН **********, постоянен адрес; обл. ***, общ. ***, гр. ***,
ж.к. „***“, бл. 25, вх, 11, ет. 7, ап. № 19 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА "ЗК Лев Инс" АД
ЕИК121130788 гр.София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 1350 лв./хиляда
триста и петдесет лева/ направени по делото разноски пред въззивна инстанция, както и
сумата от 385 лв./триста осемдесет и пет лева/ направени разноски пред първа инстанция, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД ЕИК ********* гр.София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА адвокат Г. И. Н. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 3930
лв./три хиляди деветстотин и тридесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, без вкл.ДДС, за оказано безплатно процесуално представителство пред първа
инстанция.
Решението е постановено при участието на С. М. Ж. и Гранционен фонд като трето
лице помагач на страната на ответника.
В необжалваната осъдителна част до 100 000 лв. решението е влязло в сила
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12