Определение по дело №201/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпили два броя жалби против разпределение от 09.05.2014 г. по изпълнително дело № 2241/2012 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, с което са разпределени постъпили суми от проведена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело. Първата от жалбите е депозирана от „М.” О., Г. К., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 2241/2012 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК. В жалбата се твърди незаконосъобразност на разпределението, тъй като посочената в т. 7 от протокола сума, в размер на 33 124,64 лв., разпределена в полза на О. К., отдел МДТ, включвала, освен дължимия данък сгради, и ‗акса битови отпадъци. Последната, според жалбоподателя, не следвало да бъде разпределяна, тъй като съгласно чл. 71, т. 1 и 2 от ЗМДТ не се събирала такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не е предоставяна от общината. Жалбоподателят излага твърдения, че такава услуга не била организирана и до настоящия момент, но въпреки това таксата неправомерно се начислявала, за което сочи, че е подал възражение до О. К., отдел МДТ. В жалбата се излагат също и съображения, че част от разпределената сума е погасена по давност съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 от ДОПК, за което жалбоподателят твърди, че е подал възражение до О. К., отдел МДТ и ЧСИ Росен Сираков. Прави се доказателствено искане да бъде изискано и допуснато удостоверение от О. К., отдел МДТ относно дължимия от „М.” О., Г. К., данък сгради или за задължаване на О. К., отдел МДТ да представи такова. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което обжалваното разпределение да бъде отменено.

До първоначалния взискател „Ц. К. Б.” , както и до присъединените взискатели – О. К. и Държавата, са изпратени преписи от жалбата на длъжника „М.” О., Г. Кърджали, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК срещу жалбата няма постъпили писмени възражения.

Против разпределението е постъпила и жалба от първоначалния взискател - „Ц. К. Б.” , в която са изложени твърдения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Жалбоподателят сочи, че в протокола за разпределение не бил посочен размерът и характерът на вземанията на първоначалния и на присъединените взискатели, което обстоятелство следвало да се съобрази при преценка на тяхната конкуренция по правилата на чл. 136 от ЗЗД. Разпределението било неясно и неточно, както и извършено без да е изследван и установен характерът на държавните и общински вземания. Освен това, се навеждат и твърдения, че противоречиво и неправилно била начислена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в т. 7 и 8 от обжалваното разпределение, тъй като тази такса се изчислявала еднократно върху всички вземания, присъединени в едно изпълнително производство, включително и вземанията на държавата, а не поотделно върху всяко вземане съобразно прогресивните ставки по т. 26, б. „а”-„е” /в случая – по б „е” и б. „г”/. Твърди се, че по този начин се начислявала нова такса за изпълнение върху същия недвижим имот, но вече само върху вземанията на отделни взискатели /в случая – Община Кърджали и Държавата/. В жалбата се сочи и неправилност на разпределените суми в т. 5 от протокола, при твърдения, че разпределените разноски по изпълнително дело № 1107/2013 г. не ползвали взискателя по изпълнително дело № 2241/2012 г. и по тази причина не били привилегировани. Жалбоподателят навежда и доводи за незаконосъобразно разпределена сума по т. 7 от протокола в полза на О. К., отдел МДТ, при твърдения, че привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД се отнасяла само за дължимите данъци /не и за такси/ и само за имота, предмет на принудителното изпълнение, с оглед идеалните части от него /в случая - 34,94 % от УПИ V/, които са били продадени по реда за изпълнение върху недвижими вещи. Съдебният изпълнител обаче не бил проверил характера на вземанията на О. К., с което неправилно я присъединил като кредитор за непривилегировани вземания. Освен това жалбоподателят сочи, че съдебният изпълнител не бил съобразил и възражението на длъжника относно изтекла погасителна давност на вземанията на О. К., отдел МДТ до 2008 г. По отношение на разпределението по т. 8 от протокола жалбоподателят счита, че незаконосъобразно не бил посочен произходът на сумата от 14 755,79 лв., разпределена в полза на Държавата, тъй като от привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД изрично били изключени вземанията на Държавата за глоби, каквото би могло да бъде и така разпределеното вземане или част от него. Незаконосъобразно се явявало и разпределението по т. 9 от протокола, тъй като след преизчисляване на неправилно разпределените суми следвало да бъде налице остатък, който да бъде разпределен в полза на „Ц. К. Б.” . Прави се доказателствено искане да се изиска от О. К. подробна справка относно дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по години и имоти /земя и сгради/ за процесния недвижим имот, както и на копия от подадените от длъжника по изпълнителното дело възражения за изтекла давност и жалби. Иска се да бъде представена от СГКК, Г. Кърджали, скици за поземлен имот с идентификатор 40909.126.57 и сграда с идентификатор 40909.126.57.1. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпределение и сам да извърши разпределението на събраната по изпълнителното дело сума. Евентуално моли делото да бъде върнато на ЧСИ Росен Сираков за извършване на ново разпределение, като му бъдат дадени указания за отстраняване на допуснатите от него нарушения. Претендира разноски за настоящото производство.

До длъжника „М.” О., Г. К., както и до присъединените взискатели – О- К. и Държавата, са изпратени преписи от жалбата на „Ц. К. Б.” , като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК срещу жалбата е постъпило писмено възражение единствено от О. К.. В същото се излага становище за допустимост и неоснователност на жалбата, тъй като данните в подадената от длъжника декларация по чл. 14 от ЗМДТ не отговаряли на обективната действителност, а освен това длъжникът имал непогасени задължения към общината за данък сгради и такса смет от 2005 г.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, е изложил мотиви, в които е посочил, че счита жалбите за допустими, но по същество неоснователни. Излага съображения, че съгласно чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху определен имот. Сочи се, че след извършената публична продан на 15.04.2014 г. до О. К. е изпратено искане с изх. № 21024 относно задълженията за продадения имот, в отговор на което е постъпило писмо с вх. № 7028/07.05.2014 г., в което О. К. е удостоверила, че задълженията за имота възлизат на сумата от 33 124,64, която е разпределена в т. 7 от протокола. Съдебният изпълнител намира за необосновани твърденията от страна на длъжника, че част от дължимата на О. К. сума е погасена по давност и че е налице недължимост на такса за битови отпадъци.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбите, като подадени в срок и от легитимирани страни, са процесуално допустими.

Изпълнително дело № 780/2012 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, с рег. № 781 и Р. на действие – СГС, е образувано по молба на взискателя „Ц. К. Б.” въз основа на изпълнителен лист за парично вземане срещу длъжника „М.” О., Г. К., произтичащо от договор за предоставяне на кредит овърдрафт от 05.02.2007 г. с № 2241/2012 г. Същото се намира във фаза на принудително изпълнение. На основание чл. 427, ал. 2 от ГПК след налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в Г. Кърджали, и представляващ дърводелски цех /гатерен/ с площ от 313,49 кв. м., състоящ се от монтажна работилница, офис на „Началник производство” и складове за перлит /в груб строеж/, ведно с 34,94 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ V, в кв. 81 по плана Г. Кърджали, Складова зона - Юг, по молба на взискателя „Ц. К. Б.” , изпълнителното дело е препратено на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, за извършване на опис и публична продан на имота, както и на намиращите се в него движими вещи.

След извършената от ЧСИ Сираков втора публична продан (от 14.03.2014 г. до 14.04.2014 г.) на описания по-горе недвижим имот е постъпила сума в размер на 56 200,00 лв. В петдневен срок от постъпването на посочената сума е внесен ДДС в размер на 3 929,74 лв. в ТД на Н.. Поради недостатъчност на постъпилата по изпълнителното дело сума за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител е изготвил разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК, обективирано в протокол с изх. № 23779/09.05.2014 г. Съгласно т. 1 от протокола, постъпилата сума, подлежаща на разпределение, възлиза на сумата от 52 270,26 лв. (представляваща разликата между сумата от 56 200,00 лв., която обявеният за купувач на проданта е внесъл, и сумата от 3 929,74 лв. – внесеният ДДС). На следващо място, видно от т. 2 на протокола за разпределение, от определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 116,92 лв. /изчислена върху 157 077,07 лв. съразмерно на събраната сума от 52 270,26 лв./, е приспадната внесената от взискателя такса по т. 20 в размер на 3 762,60 лв. /1 500,00 лв. + 2 212,60 лв. + 50,00 лв./, поради което при разпределението не са отделени суми за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В т. 3 е посочено, че като привилегировано вземане, на основание чл. 136, т. 1 от ЗЗД, е отделена е сума в размер на 575,00 лв. за обикновени такси по ТТРЗЧСИ, включваща 140,00 лв. за изготвяне и връчване на 7 броя уведомления съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ, 350,00 лв. за изпращане по пощата на 35 броя уведомления съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ, 30,00 лв. за изготвяне и предявяване на разпределение съгласно т. 13 от ТТРЗЧСИ, 5,00 лв. за издаване на 1 брой удостоверение съгласно т. 6 от ТТРЗЧСИ, 15,00 лв. за вдигане на 1 брой възбрана съгласно т. 10 от ТТРЗЧСИ, както и 35,00 лв. за извършване на 7 броя справки съгласно т. 3 от ТТРЗЧСИ. На същото основание са отделени и сумите, посочени в т. 4-6 от протокола за разпределение, а именно: по т. 4 - ДДС върху обикновените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 115,00 лв.; по т. 5 - допълнителни разноски по делото в размер на 86,45 лв., включваща такса за СВ за вдигане на възбрана по ИД № 1107/2013 г. – 10,00 лв., пощенски разходи – 68,45 лв. /1,85*37/; куриерски такси – 8,00 лв. /2*4,00/; по т. 6 – 5 584,12 лв. за разноски, свързани с принудителното изпълнение, направени от взискателите по образувани пред ЧСИ Росен Сираков изпълнителни дела, както следва: за взискателя по ИД № 2241/2012 г. – 5 518,12 лв., от които 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение; 186,00 лв. – внесени такси за образуване, ПДИ, 2 ПП, 1 запор с ДДС; 200,00 лв. – внесен хонорар за вещо лице; 1 800,00 лв. – внесена такса по т. 20 с ДДС; 48,00 лв. - внесени ДТ за възбрана, удостоверение за тежести и копие от нотариален акт; 199,00 лв. – внесен хонорар за вещо лице; 2 655,12 лв. – внесена такса по т. 20 с ДДС; 150,00 лв. – внесен хонорар за вещо лице; 60,00 лв. – внесена такса по т. 20 с ДДС; 70,00 лв. – внесен хонорар за вещо лице; 50,00 лв. – внесен хонорар за вещо лице; а за взискателя по ИД № 1107/2013 г. – 66,00 лв., представляващи внесени такси за образуване, ПДИ и 3 броя справки с ДДС. Видно от т. 7 от протокола, за удовлетворяване на привилегировано вземане по чл. 136, т. 2 от ЗЗД за МДТ е разпределена сума в размер на 33 124,64 лв., определена съгласно писмо с изх. № 11-03-336-/1/ от 29.04.2014 г. по описа на Община Кърджали, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 2 648,98 лв. /2 207,48 + 441,50/. В т. 8 от протокола за разпределение е посочено, че съобразно привилегията по чл. 136, т. 6 от ЗЗД в полза на присъединения взискател Държавата се отделя сума в размер на 9 300,08 лв. за частично удовлетворяване на вземане в общ размер на 10 136,07 лв., както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 835,99 лв. /696,66 + 139,33/. Видно от т. 9 от протокола за разпределение, частният съдебен изпълнител изрично е приел, че в полза на първоначалния взискател - „Ц. К. Б.” , и присъединения взискател – Община Кърджали, не се разпределя сума, тъй като не останал остатък за разпределение.

Взискателите са призовавани за предявяване на разпределението на 16.05.2014 г. С протокол от 16.05.2014 г. същото им е предявено, като са дадени указания относно неговата обжалваемост.

Съдът в рамките на своите правомощия, ограничен от изложените в жалбите доводи, прие следното:

По жалбата на длъжника „М.” О., Г. К.

Настоящият състав намира за частично основателен наведеният в жалбата довод относно незаконосъобразно разпределената в т. 7 от протокола за разпределение сума, в размер на 33 124,64 лв., в полза на О. К., отдел МДТ. В действителност съдебният изпълнител, както и изрично е посочил в мотивите си, е разпределил сумата „за издължаване към МДТ” без да е съобразил какъв е характерът на погасяваното вземане. Видно от приложената към възражението на О. К. обобщена справка за задълженията на „М.” О., Г. К., към 16.05.2014 г. като задължение на дружеството за „данък имот” е посочена сумата от 6 724,90 лв., а за „такса смет” – 26 404,66 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху определен имот или превозно средство, както и вземанията, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори. Задължението за данъци е едностранно определено по силата на законова разпоредба безвъзмездно плащане в полза на държавата или общината, като същото е насочено към облагане на притежаваното имущество или получени доходи, винаги е парично и кредиторът не дължи нищо срещу него. Таксата е вземане, срещу което платецът получава насрещна услуга, което е първото й различие от данъка, а също така тя е цената на услугата без наличие на еквивалентност между тази цена и стойността от гледна точка на потребителя. Същата се заплаща при предявяването на искането за извършване на услугата или при получаването й, покрива административните разходи за извършване на услугата, поради което не служи за набиране на средства за осъществяване на дейности от обществен характер, както е при данъка. По тези съображения таксата за битови отпадъци във връзка с недвижимия имот, срещу който е било насочено принудителното изпълнение и осъществена публична продан, не може да се ползва от привилегията на посочената разпоредба тъй като по своята правна същност съставлява заплащане за една вече извършена от съответната община услуга – „по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места” /чл. 62 от ЗМДТ/. Следва да се посочи, че това вземане на общината при извършване на разпределение на постъпилите суми по реда на чл. 462 от ГПК, следва да се ползва с привилегията по чл. 135, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. /в този смисъл - решение № 968/22.05.2013 г., постановено по ч. Г. д. № 1457/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, решение № 212/07.05.2014 г., постановено по Г. д. № 212/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, решение от 20.09.2013 г., постановено по Г. д. № 122/2013 г. по описа на Габровски окръжен съд и др./.

Другият наведен в жалбата довод, а именно, че сумите, предвидени за заплащане на дължими данъци и такси, били погасени по давност и не подлежали на принудително събиране, е неоснователен, тъй като преценката за изтекла давност не може да бъде направена от съдебния изпълнител в производството по принудително изпълнение. Съдебният изпълнител няма правомощие в рамките на изпълнителното производство да прави преценка за съществуването на материалните права в отношенията между длъжника и взискателя, в казуса - О. К.

По жалбата на взискателя „Ц. К. Б.” .

Настоящият състав намира за основателен доводът, че разпределените в т. 5 от протокола разноски по изпълнително дело № 1107/2013 г., в размер на 66,00 лв., представляващи внесени такси за образуване, ПДИ и 3 броя справки с ДДС, не следва да се ползват с привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, доколкото не ползват взискателя по изпълнително дело № 2241/2012 г.

Доводът за незаконосъобразно разпределена сума по т. 7 от протокола в полза на О. К., отдел МДТ, доколкото привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД се отнася само за õължимите данъци /не и за такси/, съдът също намира за основателен по съображения, изложени по-горе по жалбата на длъжника „М.” О., Г. К. Неоснователно обаче е посочено от жалбоподателя „Ц. К. Б.” обстоятелство, че размерът на задължението е неправилно определен с оглед, че предмет на публична продан са идеалните части от недвижим имот /в случая - 34,94 % от УПИ V/, а не целия имот, тъй като видно от подадената от длъжника декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приложена по делото, в т. 7.3. длъжникът е декларирал право на собственост върху земя /УПИ, парцел и др./ с площ от 7 500 кв.м., като в т. 7.7. не е посочил, че притежава идеални части от нея и по тази причина на база собственост върху целия поземлен имот са начислявани и съответни местни данъци и такси. Освен това, както вече беше отбелязано по-горе, и доколкото се касае за материални правоотношения, съдебният изпълнител не е компетентен да преценява съществуването на това вземане на общината, още повече. Следва обаче при извършване на ново разпределение съдебният изпълнител да съобрази разпоредбата на чл.28 от ЗМДТ. Следва също да се отбележи, че по съображенията, изложени по отношение на жалбата на длъжника по изпълнителното дело, настоящият състав намира за неоснователен и доводът на взискателя, че съдебният изпълнител не е съобразил възражението на длъжника относно изтеклата погасителна давност.

По отношение на довода за противоречиво и неправилно начисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в т. 7 и 8 от обжалваното разпределение, съдът намира същия за неоснователен по следните съображения: въпросната такса се начислява за изпълнение на всяко парично вземане върху събраната по това вземане сума. В този смисъл вземанията на присъединените по изпълнителното дело взискатели са различни от вземането на първоначалния взискател и върху всяко от тях се дължи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в случай че в резултат на изпълнителните действия тези вземания бъдат напълно или частично удовлетворени в това именно изпълнително производство от този съдебен изпълнител / т.3 от забележката към чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/. Следователно, разпределените в т. 7 и 8 от протокола за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ не са начислени, както се твърди в жалбата, за изпълнение върху един и същи недвижим имот, но само върху вземанията на отделни взискатели – Община Кърджали и Държавата. Напротив, те следа да бъдат начислявани върху пълния размер на подлежащите на принудително изпълнение вземания на всеки от присъединените по право взискатели /О. К. – за дължимите й данъци за продадения на публична продан имот, и Държавата – за дължимите й публични вземания/, съобразно разпределената за удовлетворяване на тези вземания сума.

Неоснователен е и доводът за незаконосъобразно разпределена сума в т. 8 от протокола поради непосочване в протокола на произхода на сумата от 14 755,79 лв., разпределена в полза на Държавата, по съображения, че привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД не включва вземанията на Държавата за глоби, каквото би могло да бъде и така разпределеното вземане или част от него. Видно от намиращото се по делото удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № *18895/09.05.2014 г., издадено от ТД на Н. - С., Офис Ц., задълженията на "М.” О., Г. К., в общ размер на 14 755,79 лв. не включват вземания за глоби /по-конкретно, посочени са задължения за ДДС, данъци върху доходите и приравнените на тях правоотношения, корпоративен данък от нефинансови предприятия, ДОО, ФГВРС, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, ведно с начислени върху тези вземания лихви/.

Въз основа на гореизложеното обжалваното разпределение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като делото бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение съобразно мотивите на съда, изложени по-горе.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ извършеното с протокол с изх. № 23779/09.05.2014 г. по изпълнително дело № 2241/2012 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, с рег. № 812 и Р. на действие – Кърджалийския окръжен съд, разпределение на суми от продажба на недвижим имот, собственост на длъжника „М.” О., Г. К., ЕИК, и ВРЪЩА делото на ЧСИ Росен Сираков за извършване на ново разпределение, съобразно мотивите на съда, изложени в обстоятелствената част на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 463, ал. 2 от ГПК пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.