Определение по дело №576/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….04.2019 г.

Гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Маркова,

в.т.д. № 576/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна     жалба вх. № 14011/22.02.2019 г., допълнена с допълнение към въззивна жалба вх. № 14678/26.02.2019 г. от Я.И.Я., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 399/04.02.2018 г., постановено по гр.д. № 9842/2018 г., на ВРС, XХXV с., с което е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев", № 2,  представляван от Борислав И. Михайлов, сумата 847.94 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета № 11-0777/09.12.2013 г.,  за причинени имуществени щети по л.а. „***”, ДК № ***, собственост на Д.Г.К., в резултат на виновно причинено ПТП на 16.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно, и постановено при съществени нарушения на матетериания и процесуалния закон. Излага становище за правомощията на въззивния съд при разглеждане на делото. Излага коментар на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и счита, че съдът следвало да уважи искане за нова експертиза, тъй като било ясно, че изготвената не отговаря на основни въпроси по делото. Счита, че съдът бил задължен да назначи експертиза, независимо дали е бил сезиран с такова искане. Счита, че от събраните доказателства ставало ясно, че са допуснати изключително много нарушения при признаването му за виновна страна в ПТП. По същество отправя искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. Релевира доказателствено искане за назначаване на тройна съдебно-автотехническа експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Гаранционен фонд, депозира отговор, в който счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за правилно и законосъобразно. Счита, че са налице всички предпоставки за възникване на регресното право на Фонда. Сочи, че от страна на въззивника в депозирания отговор на исковата молба е наравено единствено възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок от 3 години и бланкетно оспорване на предявения иск. Нито едно от приложените към исковата молба писмени доказателства не са били оспорени в депозирания отговор, поради което счита по-късното им оспорване за преклудирано. Не са били направени и доказателствени искания. Излага становище за правната природа и доказателствената стойност на Протокола за ПТП. Счита, че са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. По същество отправя искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт. По релевираното доказателствена искане изразява становище за неговата неоснователност. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

По доказателственото искане на въззивника съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. В конкретния случай, въззивникът не е навел твърдения за допуснато от първоинстанционния съд конкретно процесуално нарушение. Въззивния съд не споделя доводите на въззивника, че първоинстанционния съд бил задължен да назначи съдебна експертиза, дори и без да е сезиран с подобно искане от страната. Единствения случай, в който съдът служебно събира доказателства е, когато се касае до определяне основателността на иска по размер и съдът не е в състояние да стори това самостоятелно. Настоящият случай не е такъв. Следва да бъде посочено и, че ВРС е назначил съдебна експертиза за определяне механизма на процесното ПТП и ако ответникът не е бил съгласен с изводите на експерта е следвало да оспори експертизата в заседанието по изслушването й. В случая, въззивникът не е оспорил заключението на вещото лице, тъй като не се е явил в съдебното заседание по изслушването й. По изложените съображения искането за назначаване на тройна САТЕ не следва да бъде уважено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПРИЕМА за разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 14011/22.02.2019 г., допълнена с допълнение към въззивна жалба вх. № 14678/26.02.2019 г. от Я.И.Я., ЕГН **********, с местожителство *** срещу Решение № 399/04.02.2018 г., постановено по гр.д. № 9842/2018 г., на ВРС, XХXV с., с което е осъден да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев", № 2,  представляван от Борислав И. Михайлов, сумата 847.94 лв., изплатено застрахователно обезщетение по щета № 11-0777/09.12.2013 г.,  за причинени имуществени щети по л.а. „***”, ДК № ***, собственост на Д.Г.К., в резултат на виновно причинено ПТП на 16.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за назначаване от въззивната инстанция на тройна съдебно-автотехническа експертиза, релевирано във въззивната жалба.

НАСРОЧВА в съдебно заседание на 29.05.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.