Р Е Ш
Е Н И Е № 260275
гр.Пловдив, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева,
като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2418/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.А.Ю.,
чрез особения представител адв.М.К. срещу решение № 260058/18.08.2020г. по
гр.д. № 13315/2019г. на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав. С
обжалваното решение е признато за установено по отношение на А.А.Ю. ***,
представляван от особения представител адвокат М.Д.К., че той дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пловдив сумата 723,87 лева – главница,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода 09.04.2016 г. - 28.02.2019 г. за обект, находящ се в *********
– като по отношение на тази претенция за периода 27.03.2008г. – 08.04.2016г. и
за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 113, 37 лева иска
е отхвърлен по правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124,
ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан; сумата 78, 75 лева – обезщетение за
забава за периода 09.04.2016 г. - 28.02.2019 г. - като по отношение на тази
претенция за периода 30.06.2008 г. – 08.04.2016 г. и за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 209, 27 лева иска е отхъвърлен като неоснователен
и недоказан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане,
които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3031/12.04.2019 г.,
издадена по ч. гр. дело № 5484/2019 г. по описа на ПРС – ХХІІ гр. състав.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят А.А.Ю., чрез особения
представител адв.М.К. твърди, че решението в установителната му част е
неправилно е незаконосъобразно. Твърди се, че в чл. 23, ал. 4 от Общите условия
на дружеството е определен ред за доказване консумацията на потребителя, който
в казуса не е спазен. Не е спазена процедурата на чл. 23, ал. 6 и чл. 24, ал. 3
от Общите условия. Не е доказано наличието и на хипотезите на чл. 20, чл. 21 и
чл. 26 от Общите условия на дружеството, поради което искът е недоказан. Иска
се отмяна на решението в частта, с която искът е уважен и отхвърлянето на иска
в тази част. Претендират се разноските по делото.
Подаден е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемото от „ВиК“ ЕООД – Пловдив, с който жалбата се намира
за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани
страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена
процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да уважи иска РС Пловдив е
приел, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 113,37 лева
– главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода 27.03.2008 г. - 28.02.2019 г. за обект,
находящ се в *********; сумата 209,27 лева – обезщетение за забава за периода
30.06.2008 г. - 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.04.2019 г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 26,45 лева –
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта е била връчена
на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз
основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът
намира, че искът се явява допустим. От заключението на ССЕ се установява, че
действително през процесния период на посочения имот (собственик на който е ОП
„Жилфонд“, а ответникът е наемател), е била доставяна питейна и отвеждана
канална вода – поради което съдът намира за неоснователни наведените от особени
представител на ответника доводи за неоснователност на иска, предвид
обстоятелството, че А.Ю. нямал качеството на потребител на услугите,
предоставяне от ищеца на посочения адрес. РС Пловдив прима на основание чл.111,
б.В от ЗЗД вземанията на ищеца за консумиране на питейна и отведена канална
вода за периода 27.03.2008 г. – 09.04.2016 г. са били погасени поради изтичане
на приложимия в конкретния случай 3-годишен давностен срок, в това число и за
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2008 г. – 09.04.2016 г.
Неоснователно е възражението в
жалбата, че не
е спазена процедурата на чл. 23, ал. 6 и чл. 24, ал. 3 от Общите условия. Не е
доказано наличието и на хипотезите на чл.20, чл.21 и чл.26 от Общите условия на
дружеството, поради което искът е недоказан. Ищецът изрично с молба след
отговора на исковата молба /л.70/ е уточнил, че отчетът в имота на потребителя
е извършван при условията на неизправно измервателно устройство, като са
начислявани по 10 куб.м. вода за двама обитатели на имота. При това положение в
доказателствена тежест на ответника е било да докаже изгодните за него
положителни факти, а именно че е имал изправно техническо средство за измерване
на потребяваната вода. Подобни твърдения от страна на ответника няма, като няма
и доказателства в тази насока. Ето защо правилно е изчислено количеството
потребена вода по 10 куб.м. вода за двама обитатели на имота. Което изцяло е в
съответствие с нормата на чл.23 ал.5 т.1 от Общите условия на дружеството. При
това положение искът правилно е бил уважен, за непогасените по давност
задължения и решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално
направени за 200 лв. - внесен хонорар на особен представител /л.20 от делото/ и
юрисконсултско възнаграждение формирано по чл.25 ал.1 от НЗП в размер на 100
лв. Мотивиран така съдът.
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260058/18.08.2020г. по гр.д. №
13315/2019г. на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав.
ОСЪЖДА А.А.Ю., ЕГН **********,
с последен известен постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Шести септември” № 250 сумата от 300 лева за разноски направени пред въззивния
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.