О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил,30.07.2020 г.
Кюстендилският окръжен
съд, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. № 316 по описа на съда за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е по
частната жалба на В.М.К., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника адв. ******* от АК – Кюстендил, против решение /имащо характера
на определение/ от 09.06.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№2302
по описа на съда за 2019 г., с което е оставен без разглеждане иск, предявен от
В.М.К. срещу ТП на НОИ гр. Кюстендил и „Анди Строй 08“ ЕООД с правно основание
чл.3, ал.2 от ЗУТОСС и производството по делото е прекратено като недопустимо.
Жалбоподателят обжалва
постановеното определение, релевирайки доводи за неговата неправилност,
породена от незаконосъобразността му. Счита извода на районния съд за
недопустимост на производството, базиран на разпоредбата на чл.5, ал.1 от
ЗУТОССР, за незаконосъобразен като постановен преждевременно. Излага, че
нередовността на исковата молба произтича от липсата на изложени в същата
фактически твърдения, дефиниращи отделните законови хипотези, обхванати от
разпоредбите на чл.5, ал1 и ал.2 от ЗУТОССР. Моли за отмяна на обжалваното
определение и връщане делото на районния съд за продължаване на
съдпороизводствените действия във връзка с даването на указания за представяне
на удостоверението по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР.
В срока по чл.276,
ал.1 ГПК единия ответник в производството – ТП на НОИ гр. Кюстендил е депозирал
отговор по частната жалба, чрез пълномощника юк *****. Оспорва довода за преждевременно постановяване на
обжалваното определение, като твърди, че в хода на производството са правени
опити за издирване на бившия работодател и втори ответник по иска - „Анди Строй
08“ ЕООД, разпитани били свидетели и бившият счетоводител на дружеството с цел
представяне на процесното удостоверение. Поддържа становище за недопустимост на
иска поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за неговата
допустимост, а именно удостоверението по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. Изтъква, че
представеното по делото удостоверение от ТП на НОИ гр. Кюстендил не
удостоверява обстоятелството, че архивът на осигурителя е унищожен или изгубен,
каквото е изискването за допустимост на иска по чл.3, ал.2 от ЗУТОССР. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение като правилно.
Кюстендилският окръжен
съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в частната жалба и
отговора към същата, и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е
подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против
подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, поради
което е допустима.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството по
гр.д.№ 2302/2019 г. по описа на РС – Кюстендил е образувано по исковата молба
на В.М.К. против ТП на НОИ гр. Кюстендил и „Анди Строй 08“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл.3, ал.2 от ЗУТОСС с искане да бъде признато
за установено, че през периода 01.11.2008 г. до 01.08.2009 г. ищецът е
престирал труд при ответника „Анди Строй 08“ ЕООД на длъжност „общ работник“. В
исковата молба е посочено, че фирмата на работодателя е преустановила дейността
си, но не е прекратена, а архивът й е унищожен, като в архивното стопанство на
ТП на НОИ гр. Кюстендил липсват данни за трудовия стаж за процесния период.
Изрично е посочено, че поради невъзможност да се свърже с работодателя, не може
да представи удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, като към исковата молба е
представено удостоверение от ТП на НОИ гр. Кюстендил, съдържащо уверение, че
разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „Анди Строй 08“ ЕООД
не са приети от ТП – Кюстендил, Отдел „Обединен осигурителен архив“ с.
Невестино.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответната страна ТП на НОИ – гр. Кюстендил, с
който исковата претенция е оспорена като недопустима поради липсата на
представено към исковата молба удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР,
алтернативно е изложено становище за нейната неоснователност.
Производството по
делото се е развило пред райнния съд, като са били разпитани свидетели,
установяващи положения от ищеца труд при ответника „Анди Строй 08“ ЕООД и е
прието експертно заключение по назначена съдебно – счетоводна експертиза.
Участието на втория ответник – сочения работодател „Анди Строй“ ЕООД не е
осъществено, доколкото същият не е намерен на обявения в Търговския регистър
адрес на управление.
В срока за произнасяне
с решение по чл.235 ГПК, съдът е постановил обжалваното в настоящото
производство определение, по силата на което е оставен без разглеждане искът,
предявен от В.М.К. срещу ТП на НОИ гр. Кюстендил и „Анди Строй 08“ ЕООД с
правно основание чл.3, ал.2 от ЗУТОСС и производството по делото е прекратено
като недопустимо. Съдът е мотивирал извода за недопустмост на производството с
липсата на абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, а именно
удостоверението по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР. Акцентирал е, че предвиденият особен
процесуален ред за установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите,
когато не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните
книжа, удостоверяващи положения труд и придобит трудов стаж, което се
установявало именно с процесното удостоверение. По тези съображения КнРС е
приел производството за недопустимо и е прекратил същото.
Кюстендилският окръжен
съд намира така постановеното определение за незаконосъобразно, тъй като е
постановено по нередовна искова молба. Същата не е отговаряла на изискванията
по чл. 127 ГПК, налице е било противоречие в изложените обстоятелства, на които
се основава иска.
Ищецът от една страна
твърди, че работодателят не е прекратил
дейността си, но архивът на същия е унищожен, което е предпоставка за
представяне на удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, а същевременно представя
удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, което се изисква когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са
иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен
институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално
осигуряване, каквито твърдения ищецът не излага. Отделно от това, при изложени
твърдения за унищожен архив, районният съд е следвало да съобрази, че
приложеното удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР е неприложимо в случая и че
същият е следвало да представи такова по чл.5, ал.1 от закона.
Несъответствието с
изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК правят исковата молба нередовна, при
което настъпват посочените в чл. 129 ГПК последици – производството по делото
се оставя без движение и на ищеца се съобщава да отстрани допуснатите
нередовности. При неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на
нередовностите, исковата молба се връща, респ. производството по образуваното
по нея дело се прекратява, и то на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Докато не се
отстранят нередовностите по реда на чл. 129, ал.2 ГПК, становище по
допустимостта на иска не може да се вземе, тъй като допустим, респ. недопустим
може да бъде само иск, който е предявен с редовна искова молба, т.е. такава,
която отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Разграничението между
двата института е видно и от самия закон – в разпоредбите на чл. 129, ал.3 ГПК
и чл. 130 ГПК е предвидено връщането на исковата молба като различни способи за
правомерен отказ от правосъдие. Така, в първия случай исковата молба се връща,
когато не е надлежно предявена и указанията на съда за поправянето й не са
изпълнени, при което връщането е функция на неизпълнение на задълженията на
ищеца, а във втория случай – молбата се връща, когато липсва процесуална
предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск, при което съдът
изначално не разполага с правото и задължението да разгледа поставения с
исковата молба въпрос. Ето защо, за да се пристъпи към проверка на
допустимостта на иска по смисъла на чл. 130 ГПК, съдът първо трябва да извърши
преценка на редовността на исковата молба и едва след извършването й, съответно
– след предприемане на надлежни действия по отстраняването на нередовностите,
може да се приложи чл. 129, ал.3 ГПК или да пристъпи към проверка на
допустимостта на иска по чл. 130 ГПК.
В конкретния случай,
исковата молба на В.М.К. е била нередовна, доколкото не е отговаряла на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и ал.2
от ГПК вр. чл.4, ал.3 от ЗУТОССР. При
този особен ред за установяване на трудов стаж законът е въвел като специфична
за този вид дела абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното
производство (от категорията на положителните), като в чл. 5, ал.1 ЗУТОССР е
посочено, че в тази хипотеза е нужно да се представи удостоверение от
работодателя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от
друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и др., че документите са изгубени или унищожени. Това изискване е
въведено в разпоредбата на чл. 4, ал.2, т.1 ЗУТОССР, съгласно която към
исковата молба следва да се представи съответното удостоверение по чл. 5, като
съгласно чл. 4, ал.3 ЗУТОССР искова молба, към която не е приложено
удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за
представянето му и ако удостоверението не бъде представено в указан срок,
исковата молба се връща на ищеца.
В случая, безспорно
такова удостоверение не е било представено с исковата молба, поради което
районният съд е бил длъжен да изпълни задълженията си по чл. 4, ал.3 ЗУТОССР,
което същият не е сторил.
След като са налице
нередовности на исковата молба, районният съд е следвало да даде на ищеца
указания за отстраняването им, като остави производството по делото без
движение и да даде конкретни, ясни и точни указания на ищеца за конкретизиране
на обстоятелствата, на които се основава иска и представяне на удостоверение по
чл. 5, ал.1 ЗУТОССР. В тази връзка при необходимост районният съд следва да
даде на ищеца и подходящ срок за снабдяване с подобно удостоверение.
Предвид изложеното,
като е приел, че искът е недопустим и е
прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК, преди да е
изпълнил задължението си по чл. 129, ал.2 ГПК за предприемане на действия по
отстраняване на нередовностите на исковата молба, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен съдебен акт. Ето защо, определението на районният
съд следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на КнРС за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-горе
указания.
Мотивиран от горното,
Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
решение /имащо характера на определение/ от 09.06.2020 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д.№2302 по описа на съда за 2019 г., с което е оставен без
разглеждане иск, предявен от В.М.К., ЕГН **********, срещу ТП на НОИ гр.
Кюстендил и „Анди Строй 08“ ЕООД с правно основание чл.3, ал.2 от ЗУТОСС и
производството по делото е прекратено като недопустимо.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.