№ 522
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000088 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. Ц. И. чрез
пълномощника му адв.Л.И. – ответник в първата инстанция против
решение №35 от 08.11.2021 год. на Видински окръжен съд, постановено по
т.д.№73/2020 год., с което е уважен иска по чл.266,ал.1 ЗЗД и ответника в
качеството му на земеделски производител е осъден да заплати на
„Хидроинженеринг 1“-ЕООД сумата 67 200 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за изработване на комплексен проект за инвестиционна
инициатива съгласно Договор от 10.02.2016 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 02.11.2020 г. до окончателното изплащане,както и
направените разноски в производството в размер на 2 693 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че
съдът не е изготвил подробен доклад по делото и съответно не е разпределил
доказателствената тежест между страните. Съдът не бил указал за кои
твърдени от тях факти не сочат доказателства. Твърди също, че решението е
необосновано. Ищецът не представил оригинал на Договора от 10.02.2016 г.,
обвързващ страните, на който всъщност ищеца основава исковата си
претенция. Процесуалният представител заявил в с.з., че не притежава
оригинал, но съдът не го е изключил при условията на чл.183,ал.1,изр.2-ро
ГПК от доказателствата по делото. Моли за отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
1
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца
„ХИДРОИНЖЕНЕРИНГ 1“-ЕООД чрез пълномощника му адв. Н.В., в
който се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Оспорват се твърденията за допуснати от съда процесуални
нарушения, както и за необоснованост. Изцяло споделя изложените от съда
мотиви за основателност на исковата претенция. Моли за потвърждаване на
решението като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с доводите на страните и събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и
правилно като краен резултат.
От събраните в производството доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск на
„ХИДРОИНЖЕНЕРИНГ 1“ ЕООД с правно основание чл.266 ЗЗД за
заплащане от ответника на възнаграждение в размер на 67 200 лева за
извършената работа по Договор за изработка от 10.02.2016 г. на комплексен
проект за инвестиционна инициатива, като проектът следвало да се изработи
във фаза „Работен проект“ по всички части. Проектът бил за кравеферма за
100 броя месодайни крави в село Воднянци, Видинска област. За изготвяне на
проекта било уговорено възнаграждение в размер на 78 000 лева без ДДС. От
възложителя бил заплатен аванс съгласно договора, поради което исковата
претенция е в по-нисък размер. Ищецът твърди, че изработването на такъв
проект бил необходим на ответника във връзка с кандидатстването му за
безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони. Работата била свършена – инвестиционния
проект изготвен във всичките му части и въз основа на него било издадено
Разрешение за строеж на кравефермата. Окончателното плащане било
уговорено в договора в зависимост от момента, когато ответникът сключи
договор с ДФ „Земеделие“ за безвъзмездна финансова помощ – в 10 дневен
срок от сключването му. Тъй като такъв договор бил подписан на
03.01.2019г.,то на 13.01. задължението за плащане на възнаграждението по
договора за изработка вече било изискуемо, но останало неизпълнено. Това
породило исковата претенция на ищеца-изпълнител за заплащането му.
С отговора си ответникът е оспорил предявения иск с твърдение, че
подписа под договора за „възложител“ не е негов. Не бил подписвал такъв
договор. Имал друг договор с този изпълнител, но не и този, представен с ИМ.
Имали с управителя на ищеца преддоговорни отношения, но до договор така
2
и не се стигнало.
С оглед оспорването на автентичността на договора, основополагащ
за породеното задължение на ответника, съдът на основание чл.193 ГПК е
открил производство по оспорването му, като е указал доказателствената
тежест за това на ответника. Във връзка с оспорването е назначил съдебно-
графологическа експертиза, по която ВЛ е дало заключение, че поради факта,
че договора за изработка е представен във вид на ксеро-копие, не може да
даде отговор на въпроса дали подписът за „възложител“ е на ответника.На
основание чл.183,ал.1 ГПК съдът е задължил ищеца да представи оригинала
на договора, но процесуалният му представител в съд.заседание от 16.04.2021
г. /л.77/ е заявил, че не разполага с оригинала на договора. Поради това и във
връзка с разменената доказателствена тежест - в случай, че по обективни
причини страната не разполага с оригинала на документа, то върху нея пада
доказателствената тежест да докаже истинността му, съдът е допуснал по
искане на ищеца, на основание чл.176 ГПК ответникът да отговори на
въпроси, поставени от ищеца.
След обсъждане на събраните в производството писмени
доказателства - за авансово плащане по процесния договор съгласно
представена фактура за това, вкл. отговорите на ответника в о.с.з. на въпроси
на ищеца по чл.176 от ГПК, където ответникът е признал авансовото плащане
в размер на 12 960 лв., преведени по банков път, както и получаването на
разрешение за строеж от главния архитект, приемайки, че оспорената
неавтентичност на договора не е доказана, съдът е стигнал до крайния извод,
че страните са били обвързани от валидно облигационно отношение по силата
на представения с ИМ договор за изработка от 10.02.2016г., че изпълнителят е
изпълнил поетото договорно задължение да изработи работен проект за
кравеферма, предмет на договора, въз основа на който е издадено разрешение
за строеж, но възложителят не твърди и не доказва да е изпълнил
задължението си за заплащане на възнаграждение за извършената работа,
поради което иска по чл.266 ЗЗД е уважен в заявения размер.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е изготвил
подробен доклад по делото и съответно не е разпределил доказателствената
тежест между страните. Съдът не бил указал за кои твърдени от тях факти не
сочат доказателства. Твърди също, че решението е необосновано. Ищецът не
представил оригинал на Договора от 10.02.2016 г., обвързващ страните, на
който всъщност ищеца основава исковата си претенция. Процесуалният
представител заявил в с.з., че не притежава оригинал, но съдът не го е
изключил при условията на чл.183,ал.1,изр.2-ро ГПК от доказателствата по
делото. Прави оплакване за необоснованост на извода на съда, че оспорения
договор е истински, тъй като е основал решението си единствено на
отговорите на ответника по чл.176 ГПК. Въззивният съд намира за оборено
твърдението на ответника, че подписът за „възложител“ в договора за
изработка от 10.02.2016 г. не е негов, респ. липсата на облигационна
3
обвързаност между страните поради следното:
Съгласно общото правило на чл.193, ал.3 от ГПК, изр. първо,
тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го
оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея, и като такъв
разполага с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК.
Това правило обаче е неприложимо тогава, когато оригиналът на документа
не може да бъде представен от страната, която се позовава на него, по
извинителни за нея причини по смисъла на чл.165, ал.1 от ГПК. При
отсъствието на оригиналния документ, оспорващият е в обективна
невъзможност да докаже, че не е негов автор, тъй като копието като обект на
изследване не позволява на експертизата да изключи евентуално извършена
техническа подправка на документа. Наличието на обективни пречки за
провеждане на пълно и главно доказване на оспорването на автентичността на
представения в заверен препис документ, налага доказателствената тежест да
бъде възложена /по аргумент от чл.165, ал.1 ГПК/ върху ползващата се от
него страна, при положение, че оригиналът му липсва по причини, които
законът признава за извинителни. Посоченото разрешение на правния въпрос
е възприето в решение № 79/ 10.09.2010 г., постановено по т.д. № 628/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, относно процесуалните
правила по отменения ГПК, както и в Решение №91/01.04.2015 г. по гр.д.
№5960/2014 г. на ВКС – 4-то г.о., постановено относно процесуалните
правила по действащия ГПК, към които се придържа и настоящият състав.
Затова в настоящия случай правилно съдът е приел, че с оглед
невъзможността на изпълнителя да представи оригинала на договора от
10.02.2016г., с което е поставил в невъзможност възложителя-ответник да
проведе пълно и главно доказване на оспорването на неговата автентичност, е
възложил в тежест на ищеца да докаже, че договорът съществува, истински е
и е породил действие между страните. В тази връзка, по искане на ищеца е
допуснал на основание чл.176 ГПК ответникът да отговори на въпроси,
поставени от ищеца. С тези отговори ответникът всъщност е признал
неизгодни за него факти – че е заплатил авансово сума в размер на 12 960 лв.,
преведени по банков път /колкото се твърди от ищца в ИМ/, както и
получаването на разрешение за строеж от главния архитект на Община
Димово, в което изрично е посочено, че се издава въз основа на одобрените
проекти на 03.10.2016 г. от Гл. архитект на същата община. Затова
възражението на ответника, че договорът от 10.02.2016г. е неистински, т.е. не
е подписан от него, е оборено по несъмнен начин.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните в
производството писмени доказателства се установява, че страните са
обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по силата на
Договор за изработване на комплексен проект за инвестиционна
инициатива, сключен на 10.02.2016 г. По силата на този договор ответникът
И. Ц. И. като Земеделски производител, в качеството му на възложител
възложил на ищеца „ХИДРОИНЖЕНЕРИНГ 1“-ЕООД, в качеството му на
4
изпълнител, да изработи проект за кравеферма за месодайни крави 100 броя в
село Воднянци, Област Видин. Според уговореното в чл.1, ал.2, проектът
следвало да се изработи във фаза „Работен проект“ по всички части.
Страните уговорили възнаграждение в размер на 78 000 лева без ДДС -
чл.3, ал.1. От тази сума и на основание чл.3, ал.2 възложителят е заплатил
аванс в размер на 10 800 лева без ДДС, съответно 12 960 лева с ДДС.
Плащането е удостоверено с фактура № **********. Плащането е извършено
на три части, както следва 6 000 лева на 19.09.2016 г., 2 160 лева на 25.10.2016
г. и 4 800 лева на 25.11.2016 г.
Съгласно чл.3,ал.3, останалата част от договореното възнаграждение
е платимо в срок до 10 дни след подписване от възложителя-ответник на
договор за финансиране с ДФ „Земеделие“. Всъщност възлагането,
изготвянето, одобряването на проекта и издаването на разрешение за строеж
били във връзка с участие на ответника в качеството му на Земеделски
производител по Програма на ДФ „Земеделие за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ за изграждане на кравеферма за 100 месодайни крави.
На 03.01.2019г. възложителят И. Ц. И. сключил Договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.,
съфинансирана от Европейския Земеделски фонд за развитие на селските
райони. Със сключването на този договор, на 13.01.2019г., съгласно чл.3, ал.3
от Договора за изработване комплексен проект за инвестиционна инициатива,
е настъпил падежа на задължението за плащане на пълния размер на
възнаграждението.
Установява се по делото, че предмета на договора е изцяло изпълнен
от страна на изпълнителя, като изработения проект е одобрен на 03.10.2016 г.
от Главният Архитект на Община Димово, което се удостоверява с
издаденото за обекта Разрешение за строеж № 10/04.10.2016 г. Същото е
връчено на възложителя, видно от неговите обяснения по чл.176 ГПК.
Установява се също, че след процесния договор, страните са
сключили още един договор със същия предмет на 20.05.2016г./л.70, който
обаче не е предмет на настоящото дело.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявения иск е за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка. Съгласно нормата на чл.266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа.
Договорите за извършване на проектантски услуги са разновидност
на обикновения договор за изработка, към който обаче приложение намират и
съответните особени правила на ЗУТ, както и на Наредба №4 от 21.05.2001 г.
на МРРБ, регламентираща подробно обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти. Така в §3, т.1 и т.2 от ДР на Наредбата,
5
инвестиционният проект е дефиниран като „проект, предназначен за
строителство на обекти”.
Както бе отбелязано по-горе, съдът намира за безспорно доказана
облигационната обвързаност между страните по силата на договора за
изработване на комплексен инвестиционен проект, както и че този
инвестиционен проект е изработен от ищцовото дружество във всичките
му договорени части, одобрен е от гл.архитект на общината и въз основа на
него е издадено Разрешение за строеж, връчено на възложителя И.И.. С тези
действия съдът намира, че работата е приета от ответника. След като се е
снабдил с този инвестиционен проект и разрешение за строеж, ответникът е
кандидатствал по обявената от ДФ „Земеделие“ Програма за развитие на
селските райони за периода 2014 - 2020 г., одобрен е и на 03.01.2018 г. е
подписал договор с ДФ „Земеделие“.
Предметът на договора за изработване на комплексен проект за
инвестиционна инициатива (проектиране) е изпълнен, защото е бил
съществена и необходима част от предмета и документацията, с която
ответникът е кандидатствал за получаване на безвъзмездна финансова помощ
пред ДФ „Земеделие“.Този извод следва и от издаденото на ответника
Разрешение за строеж № 10/04.10.2016 г. от Главният архитект на Община
Димово. Съгласно чл.148 ал.2 от ЗУТ, разрешение за строеж се издава от
главният архитект на общината, а съгласно ал.4, разрешението за строеж се
издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разрешението за строеж се
издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е
поискано в заявлението. На основание чл.148, ал.8 от ЗУТ, одобреният
инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от
разрешението за строеж.
В конкретно издаденото разрешение за строеж изрично е вписано, че
разрешението за строеж се издава съгласно одобрените проекти на
03.10.2016г. от Главният архитект на Община Димово, по части: архитектура,
технология, строителни конструкции, ВиК инсталации, геодезия, геоложки
доклад, ПБЗ, пожарна безопасност и ПУСО.
В придружителното писмо при предоставянето на документите от
ДФ „Земеделие“ се установява, че договорът на ответника за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. е прекратен със
споразумение за прекратяване от 02.08.2018. В споразумението изрично е
посочено, че страните са взели предвид Молба от 20.03.2018 г. на И. Ц. И., с
която е заявил желание договора да бъде прекратен на основание чл.23, ал.1,
т.2 - по взаимно писмено съгласие между страните. Този акт обаче не
освобождава ответника от задължението за плащане на възложените,
изработени и одобрени проекти, които са приети от ответника с връчването
му на разрешението за строеж.
С приемането на работата възложителят дължи заплащане на
6
уговореното в договора възнаграждение. Съгласно чл.3, ал.3 от Договора от
10.02.2016 г., окончателно плащане на възнаграждението в пълният му размер
се заплаща в срок до 10 дни след подписване на договор за финансиране с ДФ
„Земеделие“. Този договор е сключен от ответника на 03.01.2019 г. и е
представен като доказателство с исковата молба. Падежът на задължението
за плащане на пълният размер на възнаграждението, съгласно чл.3, ал.3 от
Договора за изработване комплексен проект за инвестиционна инициатива е
настъпило на 13.01.2019 г. Ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил
задължението си за плащане на дължимата сума от 67 200 лева. При така
установените факти правилно съдът е приел предявения иск за основателен и
доказан в пълния му заявен размер, върху който се следва и законната лихва
от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
Възраженията на ответника, поддържани във въззивната жалба, са
неоснователни, поради което не могат да повлияят върху правилността на
решението. Неоснователно е оплакването за неизготвяне на доклад от съда,
отговарящ на условията на чл.146 от ГПК. С определението по чл.374 ГПК, с
което се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съдът е
изготвил и проект на доклад, в който е разпределил доказателствената тежест,
който проекто-доклад е връчен на страните. В първото съдебно заседание
съдът изрично е запитал страните имат ли възражения по доклада и при
изразеното изрично становище на всяка една от тях го е приел за окончателен.
В така приетия доклад се съдържа и посочване на фактите и обстоятелствата,
които страните следва да докажат, и посочване на доказателствената тежест.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът е стигнал до
извода, че оспорения договор е истински само въз основа на въпроси по реда
на чл.176 към ответника. Както ясно бе посочено в настоящите мотиви,
отговорите на въпросите се потвърждават от останалите писмени
доказателства, приложени по делото, които преценени в тяхната съвкупност,
безспорно установяват основателността на твърденията на ищеца и на
исковата претенция.
Възражението, касаещо разпределената доказателствена тежест във
връзка с невъзможността ищецът да представи оригинал на процесния
договор, е неоснователно по съображенията, изложени по-горе в настоящото
решение.
Неоснователни са и възраженията за необоснованост на решението.
Напротив, правните изводи на съда се подкрепят от всички сбрани по делото
писмени и гласни доказателства.
Предвид изложеното и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК право на
разноски би имал ищецът, въззиваема страна в производството, но по делото
липсват доказателства за реализирани такива във въззивното производство.
7
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №35 от 08.11.2021 год. на Видински
окръжен съд, постановено по т.д.№73/2020 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8