Р Е Ш Е Н И Е
№ 1152 09.04.2020г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16250 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за намаляване на
дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част, както и иск по чл.34
ЗС – за делба на недвижим имот от Д.М.Т. против А.М.Т..
В исковата молба от Д.М.Т.
против А.М.Т. се твърди, че страните са *****, законни наследници на майка им М.
А. Т., поч. на ****г. Твърди се, че през време на брака съгласно нотариален акт
№ ********* на н. при ПРС, родителите им М. А. Т. и М.П. Т. придобили ***********
от МЖС на ул. „********” № ************, жилищен комплекс „********”, построена
върху държавно дворно място, цялото от 5969 кв.м., парцел ***, в кв.****, който
апартамент бил със ЗП от 97.89 кв.м., ведно с таванско помещение № ***** с площ
от 8.54 кв.м., избено помещение № *** с площ 3.77 кв.м., 1.524 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Описаният
недвижим имот бил идентичен със СОС с идентификатор ********* по КККР на гр.П.,
одобрени със заповед № *********г. на ***** на АГКК. Твърди се, че след смъртта
на М.П. Т. на ******г., с нотариален акт за дарение № ****, том ****, рег.№ ****
, дело № **** от *******г. по описа на н. с рег.№ ******, М. А. Т. дарила
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота на
ответника, поради което последният станал собственик на 5/6 ид.ч., от които 1/6
ид.ч. по наследство от бащата на страните и 4/6 ид.ч. – придобити чрез дарение
от тяхната майка. Твърди се, че ищецът, като низходящ, има право на запазена
част от наследството, в размер от 1/3 от имуществото на наследодателя. Твърди
се, че в патримониума на наследодателя към момента на смъртта на М. А. Т. не се
е включвало никакво имущество, в полза на ищеца не били направени нито завети,
нито дарения, поради което счита, че чрез извършеното дарение е накърнена
запазената му част. Посочено е, че 1/3 дробна част от имуществото на
наследодателя се равнява на 1/3 от 4/6 ид.ч. от правото на собственост, тоест
размерът на запазената част е 2/9 ид.ч. от имота, с който размер дарението следва
да се намали. След намалението се сочи, че ищецът притежава 7/18 ид.ч. от
процесния недвижим имот, от които 1/6 ид.ч. по наследство от баща си и 2/9
ид.ч., придобити в резултат на допълване на запазената му част от наследството
на майка му М. А. Т.. Поради изложеното е направено искане за постановяване на
решение, с което да се намали дарението, направено от М. А. Т. в полза на А.М.Т.,
с нотариален акт за дарение № **************** г. по описа на н. с рег.№ ****,
като се възстанови запазената част на ищеца в размер на 2/9 ид.ч. от правото на
собственост върху описания недвижим имот, както и искане да се допусне делба
между страните по отношение на процесния недвижим имот, при квоти от 7/18 ид.ч.
за ищеца и
11/18 ид.ч. за А.М.Т.. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски. Посочено е, че ищецът не живее в апартамента, няма достъп до имота, поради което е направено искане на основание чл.344, ал.2 ГПК да се постанови кой ще ползва апартамента, предмет на делбата, до окончателното приключване на същата и каква сума ще се заплаща за това. Твърди се, че пазарната наемна цена на имота възлиза на сумата от 600 лв. месечно, или съответно на квотата на ищеца от съсобствеността, се претендира сумата от 233 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното приключване на делбата.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от А.М.Т., със становище за допустимост на предявените искове. Посочено е, че искът за допускане на делба на процесния недвижим имот е основателен. Изцяло неоснователен бил искът за възстановяване на запазена част. В тази връзка не се оспорват обстоятелствата, че страните са наследници на М. А. Т., поч. на ****г., както и че същата към момента на своята смърт не е притежавала друго имущество. Посочено е, че направеното от общата наследодателка прехвърляне е обвързано с полагане на грижи, заради придобиването на частите от имота. Всички други имоти, притежавани от родителите на страните, били прехвърлени на последните приживе, поради което съществувала уговорка притежаваните от майката идеални части да бъдат прехвърлени на А.Т., тъй като същият ще живее със своята майка до смъртта й и ще полага нужните грижи за нея. Сочи се, че ищецът живеел в Б. от над 20 години, поради което майка му разчитала на грижите на другия си син А.. Тази уговорка била известна на ищеца и той бил съгласен с нея. Именно ответникът полагал нужните грижи за майка си, същата била диагностицирана с онкологично заболяване, като той бил неотлъчно до нея от момента на диагностицирането й до нейната смърт, помагал със средства и отделено време, като я придружавал по прегледи и лечение. Поради това е изразено становище, че направеното от М.Т. дарение е привидно, като действителната воля на страните е била прехвърляне на идеални части от имот при запазено право на ползване и задължение за гледане и издръжка от страна на надарения. В тази хипотеза за другия наследник не съществувала правна възможност да иска възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на дарение. Поради това е направено искане да се допусне делба на процесния недвижим имот, при квоти 5/6 ид.ч. за А.М.Т. и 1/6 ид.ч. за Д.М.Т.. По отношение на исканата привременна мярка е посочено, че действително ищецът не живее в имота и същият се ползва само от А.Т., но не отговаряли на истината твърденията, че на същия бил отказан достъп. Ищецът никога не бил заявявал, че желае да ползва имота, като при идванията си в Пловдив отсядал в апартамента.
По делото е
постъпила молба от М.Н.Т., съпруга на ответника, с която е направено искане за главно
встъпване, с твърдения, че молителката е съсобственик в условията на СИО с
ответника на общо 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Посочено е, че
принципната уговорка между М. А., молителката и съпруга й била да се прехвърли
имот срещу задължение за издръжка и гледане. Поради какви причини А.Т. и майка
му решили през 2014г. да прехвърлят имота чрез дарение, на молителката не било
ясно. Сочи, че действителната воля на страните по договора за дарение била
имотът да бъде прехвърлен срещу задължение от страна на А.Т. за издръжка и
гледане. Тази воля била прикрита симулативно зад договора за дарение. Както
молителката, така и А.Т. гледали и издържали майка му до смъртта й, като
полагали грижи за нея и преди това. Необходимостта от грижи се налагала поради
напредналата възраст на М.Т. и обезпечаване на по-добри социално-битови условия
на живот. Посочено е, че молителката получила обяснения от съпруга си А.Т., че
така били решили с майка му, но за да е спокойна последната, че ще се грижат за
нея и няма да я изоставят на произвола на съдбата, и двамата – молителката и
съпругът
й направили
обратни писма, в които посочвали каква била действителната воля на страните по
договора за дарение. Поради това е направено искане за конституиране на М.Н.Т.
като главно встъпила страна, както и за постановяване на решение, с което да се
прогласи нищожността на договора за дарение като симулативен и се приеме за
установено, че прикритият договор е прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, както и да се приеме в отношенията между страните, че М.Н.Т.
е съсобственик в режим на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По делото, в открито съдебно заседание на 22.04.2019г. е конституирана М.Н.Т.
като главно встъпило лице, както и са приети за съвместно разглеждане иск за
прогласяване нищожност на сделка за дарение по нотариален акт № ************************
като симулативна и приемане за установено, че прикритият договор не е дарение,
а такъв за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
по чл.26, ал.2, изречение първо, предложение пето ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД против А.М.Т.
и иск за установяване, че М.Н.Т. е съсобственик в режим на СИО на 4/6 ид.ч. от
процесния недвижим имот, по чл.124, ал.1 ГПК срещу А.М.Т. и Д.М.Т..
Във връзка с това, с молба от Д.М.Т. е направено искане, в случай, че
предявените от главно встъпилото лице искове бъдат уважени и бъде отхвърлен
предявеният от Д.М.Т. против А.М.Т. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН – за
намаляване на дарението и възстановяване на запазената част от наследството, да
се допусне привличането на М.Н.Т. като ответник по иска за делба с правно
основание чл.34 ЗС, като вече предявените искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и чл.34 ЗС срещу А.М.Т. се считат за главни, а предявеният иск по чл.34 ЗС
срещу А.М.Т. и М.Н.Т. – за евентуален, при настъпване на горното условие.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *******,
***** *****, дело № ********* от ********* от дата *********** по описа на н.
при Пловдивски районен съд, по силата на който са признати М.П. Т. и М. А. Т.
за собственици на недвижим имот – апартамент № ***, на ет.5 на сграда, находяща
се в гр.П., ул. „********“ № ****, с площ 97.89 кв.м., таванско помещение № ***
с площ 8.54 кв.м. и избено помещение № **** с площ 3.77 кв.м., както и 1.524 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
От представеното удостоверение за наследници на М.П. Т., поч. на 13.09.1996г.
е видно, че негови законни наследници са преживялата съпруга М. А. Т., поч. на ****г.,
както и синовете А.М.Т. и и Д.М.Т..
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№
***, дело № ********* от дата *********** на н. с район на действие ПРС, М. А. Т.
е дарила на сина си А.М.Т. собствените си 4/6 ид.ч. от описания недвижим имот,
представляващ по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.П.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************.
Представено е по делото удостоверение за наследници на М. А. Т., поч. на
****г., видно от което нейни законни наследници са синовете й А.М.Т. и Д.М.Т. –
страни по делото.
Представена е схема на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********.
Представено е удостоверение за сключен граждански брак между А.М.Т. и М.Н.Т.,
сключен на ***********г.
Представени са 2 бр. документи, наименовани „обратно писмо“ от М.Н.Т. и А.М.Т.
от ******г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа
експертиза, според което размерът на пазарния наем на недвижимия имот за 1
месец е 524.70 лв., или за 7/18 ид.ч. е 204.05 лв. на месец, а за 1/6 ид.ч. –
87.50 лв. на месец. Прието е и допълнително заключение на в. л., според което
пазарният наем на имота възлиза на сумата от 524.70 лв. на месец.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.С. Т., ****
на ищеца и С.. Св.Т. разяснява, че знае апартамента на ул. „********“ № ****. В
последните години там живеели **** на Д., другата *****, ***** му с **** и
нейния ****. Последният път, когато св. и Д. били в апартамента, бил през месец
януари 2018г. Преди това, докато отношенията били добри, те идвали в
апартамента, били при свекървата. Имало случка, при която им било казано, че
трябва да си приберат багажа, но за да запазят отношенията си, свидетелката
замълчала. Все още имали багаж там. Имали стая, която ползвали. Впоследствие
нещата тръгнали в друга посока. Братът на Д. сменил вратата с блиндирана, което
св. разбрала от приятели. Никой от тях не бил казал на свидетелката и съпруга
й, че вратата била сменена, не им бил предоставил ключ. Двамата братя имали
разговори, преди да се заведе делото. Било им казано, че няма да получат
стотинка. Не им било отказвано влизане в имота, тъй като те не се опитвали да
влизат в имот, в който не са желани. Живеели в Б. от 1994г., поради това, че в
апартамента не можели да живеят две семейства.
Св.С. разяснява, че познава А. и Д. от ****
години. А. ***, а Д. – в Б., от **** години, откакто се оженил. А. ***, откакто
се бил родил. Много пъти свидетелят бил ходил в апартамента – и на гости, и
когато се правели ремонти. Холът бил преходен, имало 3 спални. Имотът бил на
майка му и баща му, а сега чрез гледането останал на А.. Ползвал се от А., жена
му, дъщеря му, зет му и внучето. Едната стая не се ползвала. Когато правили
ремонт свидетелят питал А. защо и той му отговорил, че е за брат му. В тази
стая нищо не било правено, не била измазана и ремонтирана. Основните ремонти,
които А. правил, били след смъртта на майка му. Свидетелят не бил забелязъл
вратата на апартамента да е сменена с блиндирана. Свидетелят не бил присъствал
на отсядане на Д. в апартамента, той почти не идвал в П.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:.
По делото не се спори, че Д.М.Т. и А.М.Т. са
законни наследници на М. А. Т., поч. на ****г., както и че към момента на
своята смърт същата не е притежавала друго имущество, освен дареното, които
обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
изготвения по делото проект на доклад. Няма спор, установява се и от
представените писмени доказателства, че по силата на договор за дарение,
обективиран в № *****, том ****, рег.№ *****, дело № ***** по описа на н. с
район на действие ПРС, М. А. Т. е дарила на сина си А.М.Т. 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот.
Преди произнасяне по предявения с исковата молба иск с правно основание
чл.30 ЗН, съдът следва да се произнесе по исковете на главно встъпилото лице –
за прогласяване нищожността на сделка за дарение по нотариален акт № ***, том *****,
рег.№ *****, дело № **** от ****** като симулативна и приемане за установено,
че прикритият договор не е дарение, а такъв за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, по чл.26, ал.2, изречение първо,
предложение пето ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД против А.М.Т. и иск за установяване, че М.Н.Т.
е съсобственик в режим на СИО на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, по
чл.124, ал.1 ГПК срещу А.М.Т. и Д.М.Т., тъй като искът за намаляване на
дарствено разпореждане и възстановяване на запазена част може да бъде разгледан
само в случай, че дарението е действително.
От страна на главно встъпилото лице към
молбата за главно встъпване са представени два документа, наименовани обратни
писма от М.Н.Т. и А.М.Т., датирани от дата *******, с които всеки от тях е
заявил, че сключеният между
А.Т. и майка му М.Т. договор за дарение на
4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот не е за дарение, а за прехвърляне на
недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало и за бъдеще
време. Посочено е също, че действителната воля на страните е да получат
идеалните части от имота поради това, че са се грижили и издържали М. А. Т.
преди прехвърлянето и затова, че М.Т. и А.Т. ще я гледат и издържат и след
прехвърляне на имота до края на живота й. Страната е направила искане и за
събиране на гласни доказателства, които съдът остави без уважение, тъй като
прие, че представените писмени доказателства не представляват начало на писмено
доказателство, поради което и свидетелски показания за обстоятелствата, които
страната иска да докаже, според съда са недопустими. В тази насока бяха
изложени съображения в съдебно заседание на 12.12.2019г., а именно, че
доколкото двата документа изхождат от А.Т. и М.Т. същите не съставляват начало
на писмено доказателство, доколкото изхождат от страната, която твърди
симулацията. За да е налице начало на писмено доказателство, следва изявлението
да изхожда от противната страна, респективно да е обективирано нейно изявление
пред държавен орган, което да прави вероятно твърдението на страната за
симулация. Без уважение бе оставено и искането за даване на обяснения от
ответника А.Т., тъй като по посочения законов ред обясненията на страната могат
да се ползват като доказателствено средство само в случаите, че страната твърди
неизгодни за нея факти, а в случая с формулираните въпроси се цели да се
установи твърдяното от ответника обстоятелство, че не се касае за договор за
дарение, а за договор за издръжка и гледане. За да е налице привидност на
договора следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на
сключването му страните не са желали да постигнат последиците му
- прехвърлянето на правото на собственост като дарствен акт, като с оглед на
събраните по делото доказателства съдът намира, че няма ангажирани
доказателства, които с категоричност да установяват, че действителната сделка
всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена. Не е доказана тезата,
че прехвърлянето е било с цел получаване на насрещна престация по полагане на
грижи и даване на издръжка. Липсват доказателства за това да е имало съгласие
или намерение и у насрещната страна – прехвърлител – М.Т.. Поради това съдът
намира, че предявените искове за обявяване на нищожност поради симулация на
договора за дарение и разкриване на твърдяната дисимиулирана сделка със
соченото съдържание не са доказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
Следва да се отхвърли и установителният иск за собственост, тъй като договорът
за дарение, сключен между М.Т. и сина й А.Т. е действителен, а доколкото
дарението е по време на брака между А.Т. и М.Т., то дарената ид.ч. е негова
лична собственост, съобразно разпоредбата на чл.22, ал.1 СК, а не СИО.
Размерът на запазената и
разполагаемата част е уреден в чл.29 ЗН и по отношение на низходящите зависи от
броя на децата. В настоящия случай и с оглед разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН - когато наследодателят е
оставил низходящи, при две деца, запазената част е 2/3 от имуществото на
наследодателя, съответно запазената част на ищеца е 1/3, а разполагаемата част - 1/3 от това
имущество. По делото няма спор, че наследодателката на страните, към момента на
настъпване на смъртта, не е притежавала друго имущество, освен 4/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, предмет на дарението. При това положение не се налага образуване
на наследствена маса, а намалението се постановява като дробна част. Доколкото М.
А. Т. се е разпоредила чрез дарение изцяло с притежаваните от нея идеални
части, в полза на ответника, то се налага извод за основателност на предявения
иск. Запазената част на ищеца е 1/3 от 4/6 ид.ч., или 2/9 ид.ч. от
наследството. При това положение съдът намира, че запазената част на ищеца
следва да бъде възстановена чрез намаляване на извършеното дарение на процесния
недвижим имот от наследодателката М.Т., с 2/9 ид.ч.
С оглед основателността на предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН и доколкото страните по делото са единствени законни наследници на
починалото лице, то се установява
наличие на съсобственост между тях по
отношение на недвижимия имот, предмет на исковата молба и следва да се допусне
делба между тях, при квоти – 7/18 ид.ч. за ищеца /представляващи сбор от
възстановената запазена част – 2/9 ид.ч. и наследената от ищеца 1/6 ид.ч. от
имота, след смъртта на неговия баща М.П. Т./ и 11/18 ид.ч. за ответника
/представляващи сбор от дарените му 4/9 идеални части, след намаление на дарението и наследената от ответника 1/6
ид.ч. от имота, след смъртта на неговия баща М.П. Т..
По направеното с исковата молба искане по чл.344, ал.2 ГПК съдът намира
следното. Посочената разпоредба предвижда, че в решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях да постанови кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете й форми е някой
от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността. В случая, от събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит и на двамата свидетели, може да се направи извод, че процесният недвижим
имот се ползва изцяло от съделителя А.Т., който живее в имота, заедно със
съпругата си, дъщеря им, зет им и внучето. При тези данни не би могло да се
приеме, че недвижимият имот може да се ползва от двамата съделители, съобразно
правата им в съсобствеността. При това положение е налице основание за
постановяване на привременна мярка по чл.344, ал.2 ГПК. Според приетите по
делото заключения на съдебно – техническата експертиза, които съдът възприема
като компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните, размерът на
пазарния наем на недвижимия имот е 524.70 лв. на месец или за притежаваните от
ищеца 7/18 ид.ч. възлиза на 204.05 лв. С оглед на това ответникът следва да
бъде осъден да заплаща на ищеца посочената сума като обезщетение за ползване на
имота, за периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното й приключване.
При този изход на делото и
предвид направеното от ищеца искане, на страната следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лв. с вкл. ДДС, по представения
списък по чл.80 ГПК – по предявените искове на главно встъпилото лице, за които
са налице доказателства да са договорени в посочения размер и да са
действително направени. На страната, предвид направеното искане, следва да се
присъдят направените по делото разноски по уважения иск по чл.30, ал.1 ЗН, в
размер на 715 лв., по представения списък по чл.80 ГПК – за внесена държавна
такса, такса за вписване на искова молба, депозити за СОЕ, адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв. за четири съдебни заседания, след второто
такова, както и 720 лв. адвокатско възнаграждение, или разноски в общ размер от
1435 лв. /в представения по делото договор за правна защита и съдействие е
отразено, че договореното възнаграждение по исковете за възстановяване на
запазена част и делба е в размер на 1440 лв. за първа фаза на делбата, но не е
разграничен размерът на възнаграждението по всеки от исковете, поради което
съдът намира, че договореното възнаграждение е в размер на 720 лв. по всеки от
двата иска, респективно, че по иска по чл.30, ал.1 ЗН на страната следва да се
присъди сумата от 720 лв., доколкото разноските при делбата в останалата им
част остават за страните, както са направени/.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.Т., ЕГН ********** *** против А.М.Т.,
ЕГН ********** *** иск за прогласяване
нищожност на сделка за дарение по нотариален акт № *******, том *******, рег.№ *******,
дело № ***** от *****г. по описа на н. с район на действие ПРС, рег.№ ***** в
Регистъра на Нотариалната камара като симулативна и приемане за установено, че
прикритият договор не е
дарение, а такъв за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и предявения срещу А.М.Т.,
ЕГН ********** *** и Д.М.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск за установяване, че М.Н.Т. е съсобственик
в режим на СИО на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
НАМАЛЯВА дарението, извършено от наследодателя М. А. Т., ЕГН **********,
поч. на ****г., обективирано в нотариален
акт № ************************* по описа на н. с район на действие ПРС, рег.№ ****
в Регистъра на Нотариалната камара в полза на А.М.Т., ЕГН ********** на 4/6
ид.ч. от недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със заповед
№ ************* г. на ***** на АГКК, с адрес: гр.П., ул. „********“ № ***, ет.***,
ап.***, който обект се намира в сграда № ***, построена в поземлен имот с
идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект: **********, със
застроена площ от 97.89 кв.м., прилежащи части: таван № *** с площ 8.54 кв.м.,
изба № *** с площ 3.77 кв.м., ведно с 1.524 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: **************, под обекта: ******, над обекта: **********,
с 2/9 ид.ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д.М.Т., ЕГН **********
от наследството на М. А. Т., ЕГН **********, поч. на ****г., в
размер на 2/9 ид.ч.
ДОПУСКА съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, одобрени със заповед № ****** г. на ****** на АГКК, адрес: гр.*****, ул. „********“ № ***, ет.***, ап.***, който обект се намира в сграда № ****, построена в поземлен имот с идентификатор *********, предназначение на самостоятелния обект: ****, ****, площ 97.89 кв.м., прилежащи части: таван № **** от 8.54 кв.м., изба № **** от 3.77 кв.м. и 1.524 % от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***********, под обекта: *****, над обекта: ***************,
която да се извърши между: Д.М.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и А.М.Т., ЕГН ********** ***,
при квоти от правото на собственост: 7/18 ид. ч. – за Д.М.Т. и 11/18 ид. ч. – за А.М.Т..
ОСЪЖДА А.М.Т., ЕГН ********** *** да заплаща на Д.М.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** месечна сума в размер на 204.05 лв. /двеста и четири лева и 05 ст./, представляваща съответния на квотата на последния от съсобствеността пазарен наем на делбения имот, за ползването му, считано от влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба до окончателното приключване на делбата.
ОСЪЖДА М.Н.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Д.М.Т., ЕГН ********** *** сумата от 2640 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/ направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА А.М.Т., ЕГН **********
*** да заплати на Д.М.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 1435 лв.
/хиляда четиристотин тридесет и
пет лева/ направени по делото разноски по предявения иск по чл.30 ЗН.
Решението, в частта му относно привременната мярка по
чл.344, ал.2 ГПК, има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в останалата му част, подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в сила на решението по
допускане на делбата делото да се докладва за подготовка във втората фаза!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Надежда Славчева
Вярно с оригинала!
КЯ