№ 8770
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110133067 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на .......... против Л. И. В., с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на Л. И. В. да заплати на
ищеца сумата 1677,82 лв. – обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 03.06.2024 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с Л. И. В. са се намирали в трудово правна връзка по силата на
сключен по между им трудов договор №70ЛД от 17.09.2019 г. „...........“ в локомотивно депо
София при ........., към „.........“ ЕООД. Заявява, че със Заповед №Д-75/30.05.2022 г. на
директора на П..... на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 190, ал. 1, т. 3 вр. чл. 188, т. 3, предл. първо и т. 10 от КТ. Заповедта за
уволнение е оспорена от служителя по исков ред, за което е било образувано гр.д.
№49682/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, като с решение №9629 от 07.06.2023 г. исковете
на Л. И. В. са отхвърлени като неоснователни и е признато, че заповедта е законосъобразна.
При тези данни за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с искане
за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на една брутна заплата за
срок на предизвестието. Посочва, че размерът на последното брутно трудово
възнаграждение на ответника преди уволнението м. април 2022 г. е 1677,83 лева. Претендира
присъждане и на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК.
С нарочна молба, в първото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, тъй като са налице предпоставките на чл.238 ГПК. Претендира присъждането на
разноски за производството.
1
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея
/връчени са по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК /, не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока
за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото
и след като прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение,
като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на
чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да бъдат
уважени изцяло.
При този изход на делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира такива за заплатена държавна такса в размер
на 67,11 лева и юрисконсултско възнаграждение определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. И. В. ЕГН ********** с адрес: гр........... да заплати на П..... към „.......“
ЕООД с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание чл. 221, ал. 2
КТ сумата 1677,82 лева – обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 03.06.2024 г.
до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 167,11 лева –
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2