№ 11
гр. гр.Несебър, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200836 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и висящо за втори
път пред настоящата инстанция, след като с Решение по КНАХД № ..../2023 г. Адм.С-
Бургас е отменил решение № 132/21.07.2023 г., постановено по АНД№ .../2022 г. по
описа на РС- Несебър, и върнал делото за ново разглеждане.
Образувано е по повод жалбата на Д. Т. С., ЕГН **********, живущ в гр. П.,
ул. Д.Ч., № ..., против Наказателно постановление № 29/04.04.2022 г. на Директор на
Басейнова дирекция „Черноморски район” /Дирекцията/, с което за пет нарушения на
чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.31 от същия закон, на
жалбоподателя са наложени 5 административни наказания „Глоба” всяко в размер на
по 2000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото
постановление, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се допълва и съображението, че
констативния протокол, с който са дадени предписанията е нищожен, като издаден от
лице, нямащо компетентност за това.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
1
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
съгласно представените заповеди.
На настоящият съдебен състав му е служебно известно, че в РП- Бургас е било
образувано ДП за това, че в имота на жалбоподателя, който е бил проверен, е
изградено водовземно съоръжение в нарушение на Закона за водите- престъпление по
чл.353ж от НК. Настоящото производство, обаче, е за неизпълнени предписания,
поради което липсва идентитет между образуваното наказателно и образуваното
административно- наказателно производство. В този смисъл не следва да бъде
споделено искането за прекратяване на делото.
От представеният по делото констативен протокол № 658б/23.09.2021 г. се
установява, че на 23.09.2021 г. е била извършена проверка в поземлен имот с
идентификатор 27454.23.82, находящ се в м.“К.“, землището на с.Е., собственост на
жалбоподателя, по повод писмо от РЗИ. На място се констатирало наличието на
къмпинг с наименование „И.“, в който се установил собствен водоизточник- сондаж,
изцяло закрит с пръст, под автомобил. При разравянето му се констатирало, че сондажа
бил оборудван за експлоатация. От страна на жалбоподателя не се представили
документи за изграждането на водовземното съоръжение, като същото не било вписано
в Регистъра на БДЧР. В тази връзка били дадени на С. следните предписания: 1. Да
заяви намерения пред БД“ЧР“ относно ползване на сондаж, установен в имота –
регистрация/ликвидация в срок до 30.09.2021г.; 2. Да премахне помпено оборудване и
тръбни разводки от сондажа като осигури възможност за пломбиране в срок до
30.09.2021г.; 3. Да прекъсне захранващата тръба към резервоара за вода на територията
на къмпинга чрез затапване, като осигури възможност за пломбиране; 4. В същия срок
писмено да уведоми БД“ЧР“ за изпълнение на предписанията с цел пломбиране; 5. Да
декларира пред БД“ЧР“ ползваните водни количества за целите на проверените имоти
по години за периода 2006 – 2021г. в срок до 30.09.2021г.
На 23.09.2021г. е постъпило искане от Д. С. за удължаване срока на
предписанията, което не е било уважено, като на 08.10.2021 г. му е изпратена покана за
съставяне на АУАН за констатираното нарушение за дадените от БДЧР 5 броя
предписания. С писмо от същата дата, подписано от Директора на БДЧР, отново са
били дадени същите предписания на жалбоподателя, със срок на изпълнение
15.10.2021 г.
Атакуваното наказателно постановление е било издадено въз основа на АУАН
бланков № 001239/12.10.2021 г., съставен за това, че при извършена документална
проверка на 01.10.2021 се констатирало, че не са изпълнени дадените на
2
жалбоподателя с констативен протокол № 658б/23.09.2021 г. 5 броя предписания, в
качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор 27454.23.82, находящ
се в м.“К.“, землището на с.Е., в който имот е било установено водовземно
съоръжение- сондаж. С това била извършени пет нарушения на нормата на чл.155,
ал.1, т.22 от Закона за водите.
От страна на жалбоподателя бе наведено възражение за нищожност на така
сочения констативен протокол, тъй като лицето, което го е съставило, не разполагало с
правомощията да издава предписания.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, Директорът
на Басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като
издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Със заповед №
192/20.07.2021 г. Директорът на БДЧР е оправомощил 14 лица, включително и
разпитаната в съдебното производство свидетелка С.Р.- актосъставител, да извършват
контролни проверки, да съставят констативни протоколи от проверките, да издават
предписания в рамките на компетентността на Директора на БДЧР по Закона за водите
и Закона за опазване на околната среда и да съставят АУАН по тези закони.
В най- новата си практика касационната и върховната инстанции споделят
възражението на жалбоподателя. Така в Решение № 651 от 22.06.2023г. по КАНД №
502/2023г., постановено по аналогична хипотеза /дадени предписания отново от св.
С.Р. с констативен протокол/, Адм.С- Бургас е приел, че от съдържанието на чл.155,
ал.1, т.22 от Закона за водите Директорът на Басейнова дирекция е единственият орган,
който е оправомощен да издава предписания, доколкото самата норма не предвижда
тези негови правомощия да могат да се предоставят на други лица- служители на
същата дирекция, както това е предвидено например в ал.2 на същата разпоредба.
Прието е, че е ангажирана административнонаказателна отговорност за неизпълнение
на един нищожен административен акт, доколкото той е издаден от орган- главен
експерт С.Р., на който законът не е предоставил такива правомощия. Касационната
инстанция е посочила, че според Решение № 2/14.02.2023 г., постановено по к. д. №
1/2022 г. на Конституционният съд, съдът в наказателното производство може да
извършва инцидентен (косвен) контрол на индивидуални административни актове,
какъвто е съставения от св. Р. констативен протокол, обективиращ предписанията до
жалбоподателя. Тъй като този индивидуален административен акт е издаден от
некомпетентен орган, то същия е нищожен.
По подобен начин се е произнесъл и Върховния административен съд с
Решение № 8167/27.09.2022г. по адм. дело № 1867/2022г., приемайки, че компетентен
да дава предписания по Закона за водите по отношение на дейностите, върху които
упражнява контрол, е само Директорът на Басейнова дирекция и неговото правомощие
не подлежи на делегиране. С чл. 5, ал. 7 от Правилника за дейността, организацията на
3
работа и състав на басейновите дирекции е въведена изрична забрана да бъдат
делегирани правомощия на определени длъжностни лица, които по закон не подлежат
на делегиране.
Настоящият случай е аналогичен на приетото от касационната и върховната
инстанция в новата им практика. Няма спор, че на 23.09.2021 г. на жалбоподателя са
били дадени предписания не от Директора на БДЧР, а от св. Р.. Това, съобразно
изложеното по- горе, опорочава съществено съставения индивидуален
административен акт, като го прави нищожен и непораждащ правни последици. В тази
връзка за жалбоподателя не е имало задължение да изпълнява сочените предписания,
каквото задължение е имал вече при повторното им даване с писмо изх.№ СЖ-
98/08.10.2021 г., подписано от Директора на БДЧР. Атакуваното наказателно
постановление обаче, е издадено за неизпълнение на първите предписания, дадени с
констативния протокол от св. Р.. В тази връзка и само на това основание наказателното
постановление се явява незаконосъобразно.
На следващо място със соченото решение на касационната инстанция е прието
и обстоятелството, че индивидуалния административен акт, с който са дадени
предписания, по аргумент на чл.140, ал.1 от АПК, подлежи на обжалване в двумесечен
срок от връчването му, тъй като в него не е посочен реда и срока за обжалване. В този
смисъл дадения срок за изпълнение на предписанията- 30.09.2021 г., е
незаконосъобразен, тъй като към тази дата не е бил изтекъл срока за обжалване на
констативния акт. В такива случаи Административен съд- Бургас приема, че след като
на конкретното предписание не е придадено предварително изпълнение нито със
закон, нито с нарочно разпореждане на органа, то подлежи на изпълнение след като
влезе в сила. По тази причина се приема, че не е налице неизпълнение, т.е. няма
осъществено деяние, за което да се ангажира административнонаказателна отговорност
за извършено нарушение по чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите.
Сочените по- горе две основания са достатъчни за да се приеме, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, независимо, че безспорно дадените предписания не са били
изпълнени от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора и доколкото настоящата инстанция разполага с
правото да се произнася за сторените разноски само пред нея, на жалбоподателя следва
да бъде присъдена сумата от 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и при двете разглеждания на делото. На основание чл.18, ал.4 вр. ал.2
вр. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г., заплатеното възнаграждение не се явява
прекомерно, тъй като е под предвидения минимален размер, с оглед наложените
санкции в общ размер от 10 000 лв.
Мотивиран от горното, Несебърски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29/04.04.2022 г. на Директор на
Басейнова дирекция „Черноморски район”, с което за пет нарушения на чл.155, ал.1,
т.22, на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите, на Д. Т. С., ЕГН **********,
живущ в гр. П., ул. Д.Ч., № ..., са наложени пет административни наказания „Глоба” в
размер на по 2000 лв. за всяко едно
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Черноморски район“, представлявана от инж.
Явор Димитров- Директор, да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, живущ в гр. П., ул.
Д.Ч., № ..., сумата от 1000 лв., представляващи разноски и при двете разглеждания на
делото пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5