№ 1488
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502351 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 8672/18.12.2019г, постановено по гр.д.№ 8908/2018г по описа на СГС,
I ГО, 2-ри с-в, е осъдена ЗК „Лев Инс” АД да заплати на Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез
законния си представител майка им К. М. К., по 52 500лв., обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния брат Й. К. К., настъпила на 01.11.2015 г., на основание чл. 223,
ал. 1 от КЗ (отм.) плюс законната лихва от 01.11.2015г. до окончателното изплащане, на
адвокат С. С. 2 903.25лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; на
СГС – 4 200,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Отхвърлени са
исковете по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) на Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез законния си
представител и тяхна майка К. М. К., срещу ЗК „Лев Инс” АД, за разликата над 52 500,00
лева до пълните им предявени размери от по 100 000,00 лева за обезщетение за
неимуществени вреди. Осъдени са Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез законния
представител си майка им К. М. К., да заплатят на ЗК „Лев Инс” АД 287,38 лева разноски по
делото и 95,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е обжалвано от ЗК „Лев Инс” АД, представлявана от адв.Д.Т., в частта му,
с която са уважени исковите претенции. Възразява срещу приетото, че на ищците се дължи
обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на ТР №1/2016г от 21.06.2018г на
ОСНГТК на ВКС. Поддържа, че не е достатъчно да е налице родство между страните, а е
необходимо да се установи, че преживелият родственик е понесъл морални болки и
страдания, които обосновават извод, че е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка между починалия и неговите роднини, каквато не е доказана по делото. Претендира
1
да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответниците по жалбата-Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез законния си
представител майка им К. М. К., чрез адв.Св.С. от ВАК, са оспорили въззивната жалба.
Решението е обжалвано с насрещна въззивна жалба и от Д. П. Г. и И. К. М.,
действащи чрез законния си представител майка им К. М. К., чрез адв.Св.С. от ВАК, в
частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата от 52 500лв. до 100 000лв.
за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от
1.11.2015г до окончателното изплащане. Възразяват срещу приетия размер на
съпричиняване от страна на пострадалия. Претендират да се отмени решението в
обжалваната му част и да се присъдят разноски.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са
неоснователни.
Ищците по делото- Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез законния си представител
майка им К. М. К., чрез адв.Св.С. от ВАК, са посочили в исковата молба, че на 1.11.2015г,
около 8.00ч, Л. К. Р. управлявал своя автомобил „Хонда Сивик” с ДК № ******* и качил в
автомобила свои приятели Й. К. К. и П. И.. Й. К. К. седял на задната седалка, а П. И. на
предна дясна седалка. Автомобилът се движел по пътя Добрич-Варна в посока
гр.Аксаково. На около един километър от разклона за с.Изворско, Л. Р. предприел маневра
изпреварване на лекотоварен камион. След като изпреварил камиона, предприел рязко
маневра за прибиране в своята лента за движение, при което се завъртял и навлязъл в
затревения банкет вдясно с предната си част.Ударил се в пътен знак, изкъртил го от
бетонната му основа, навлязъл в скат с денивелация около 1.70м, след което се забил с
лявата си страна в крайпътно дърво. Пътникът на предна дясна седалка излетял заедно с
панорамното стъкло напред, а Й. К. се ударил в предната седалка и колонка на автомобила
вдясно. Получил съчетана черепно-мозъчна травма, гръдни и коремни травми, изразяващи
се в несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи. Образуваното наказателно
производство било прекратено поради смъртта на виновния водач.
Ищците са посочили са, че са брат и сестра на починалия Й. К. К. и претендират чрез
своята майка и представител К. М. К. обезщетение за неимуществени вреди. Преди ПТП са
живели в едно домакинство със своя брат, като между тях е била налице силна духовна и
емоционална връзка. Били задружно и сплотено семейство. Останали без своята най-голяма
опора в живота, тъй като той бил най-големия и са разчитали ежедневно на неговата помощ,
тъй като са израснали без баща. Майка им ги е отглеждала сама, поради което помощна на
най-големия й син е била решаваща за останалите й деца. Процесният автомобил е имал
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Лев Инс” АД. Претендирали са да бъде
осъден ответника да им заплати по 100 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците от 1.11.2014г до окончателното изплащане на
сумите.
Ответникът по делото- ЗК „Лев Инс” АД, представляван от юрисконсулт Д.Т., е
оспорил исковите претенции като неоснователни. Възразил е, че на ищците не се дължат
обезщетения за неимуществени вреди, тъй като не са създали особена близост с
пострадалия. Посочил е, че с решение по гр.д. № 7181/2016г по описа на СГС, на К. М. К. е
било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 1.11.2015г. Направил е възражение за съпричиняване от
2
страна на пострадалия, тъй като е пътувал на задната седалка на лекия автомобил без
поставен обезопасителен колан.
Безспорно между страните по делото е, а и видно от представеното по делото
удостоверение, е, че ищците Д. П. Г. и И. К. К. са сестра и брат на починалия Й. К. К., чиято
смърт е била причинена при ПТП, настъпило на 1.11.2015г.
Не се спори между страните, че виновен за настъпилото ПТП е водачът Л. К. Р.,
управлявал своя автомобил „Хонда Сивик” с ДК № *******, застрахован при ответното
застрахователно дружество, поради което следва да се ангажира отговорността на същото.
Спори се между страните по делото дали ищците са имали отношения с починалия,
основаващи правото им на обезщетение за неимуществени вреди и размера на
съпричиняване от страна на пострадалия.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. С. К.,
който е дал показания, че е съсед на ищците по делото и е работил заедно с починалия в
ПТП. Й. К. К. се е грижел за своите братя и сестри, тъй като майка им е неподвижна и има
здравословни проблеми. Пострадалият е водил на лекар ищците, ходил е на родителски
срещи, живеели са заедно. Бил е на погребението и ищцата много е плакала. Децата не
можели да повярват, в стрес са, питали за него и чакали да се върне.
По делото е предявен иск с правно основание чл.223, ал.1, изр.1 КЗ, /отм./, по който
застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва ищецът да е от кръга на лицата,
на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък 2. този близък
на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е
причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищците да са претърпели
неимуществени вреди.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
3
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни
(като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищците имат право на
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като са живели в едно
домакинство, починалият се е грижил за тях, тъй като майка им е имала здравословни
проблеми. Пострадалият, като най-голямо дете в семейството, е замествал отсъстващата
фигура на бащата в семейството. Грижите за ищците са се изразявали в това да ги води на
лекар, да ходи на родителски срещи в училище. От това следва, че между ищците и
починалия им й брат е била изградена силна и трайна емоционална връзка, че са изпитали
болки и страдания от загубата на близък над обичайните. Поради това следва извод, че се
установяват отношения на емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от
смъртта на близък човек.
Поради изложените съображения следва да се определи обезщетение за всеки от
ищците в размер на по 75 000лв., ведно със законната лихва върху 1.11.2015г. до
окончателното изплащане на сумите.
По отношение на възражението за съпричиняване следва да се съобрази съдебната
практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което е акцентирано върху предпоставките за
намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е
необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. /Така Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.
№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК,
решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.
№1117/2009г. и решение №58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на II Т.О./
От заключението по комплексната медицинска и автотехническа експертиза, се
установява, че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани. Поради
намирането на пострадалия, заклещен между предна дясна седалка и дясната колонка на
автомобила, което е описано в протокола за оглед и снимките към него, се направили извод,
че К. е бил на задна дясна седалка без поставен предпазен колан. Ударът на автомобила е
предизвикал голяма инерционна сила върху пътниците, която е била насочена по посока на
движението на автомобила. Същата сила е предизвикала движението на телата на
пътниците в първия момент напред и наляво за посоката на движение на автомобила, тъй
като в момента на удара се е движил странично с лявата си страна напред. Около задната
дясна седалка не са описани повреди от интериора на автомобила, които да навлизат в
купето. Предпазният колан е щял да задържи пътника в областта на таза му и не е могъл да
го задържи в областта на гърдите. Ако е бил с поставен колан е нямало да полети напред и
4
надясно. Ако е бил с поставен предпазен колан е щял да оживее, тъй като е нямало да
получи смъртоносни наранявания. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че
пострадалият е допринесъл за съпричиняването на настъпването на вредите в размер на 30%
и обезщетенията за неимуществени вреди следва да се намали като се присъдят сумите от по
52 500лв. на всеки от ищците, ведно с дължимата законна лихва върху тях от 1.11.2015г до
окончателното изплащане.
Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, следва
решението да се потвърди в обжалваните му части на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски на страните по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8672/18.12.2019г, постановено по гр.д.№ 8908/2018г по
описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдена ЗК „Лев Инс” АД да заплати
на всеки от Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез законния си представител майка им К. М. К.,
по 52 500лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния брат Й. К. К.,
настъпила на 01.11.2015 г., на основание чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.), плюс законната лихва от
01.11.2015г. до окончателното изплащане, на адвокат С. С. 2 903.25лв. за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; на СГС – 4 200,00 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени исковете по чл. 223,
ал. 1 от КЗ (отм.) на Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез своята законния си представител
майка им К. М. К., срещу ЗК „Лев Инс” АД, за разликата над 52 500,00 лева до пълните им
предявени размери от по 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и са осъдени
Д. П. Г. и И. К. М., действащи чрез законния си представител майка им К. М. К., да заплатят
на ЗК „Лев Инс” АД 287,38 лева разноски по делото и 95,00 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5