№ 122
гр. гр. Д., 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20233200500170 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 153/27.01.2023 год. на адв.В. Д. като назначен особен
представител на С. Й. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Т.,
общ.Т., обл.Д., *** срещу решение № 3/10.01.2023 год. по гр.д.
№20213250100352 /2021 год. на Районен съд Т.,с което е признато за
установено , че в качеството на длъжник по договор за издаване и ползване на
кредитна карта №*** от 14.11.2016 год., сключен с
„Райфайзенбанк/България/“ ЕАД , ЕИК *********, отпуснат в размер
1000.00 лева, вземането по който , с договор за цесия от 02.04.2020 год.
кредитора е прехвърлил на заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, дължи
на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
п.к. 1407 суми в общ размер от 1164.66 лв., от които главница в размер на
1000.00 лв., договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 82.25 лв. за
периода от 03.01.2017 год. до 14.11.2019 год., лихва за забава в размер на
82,41 лв. за периода от 14.07.2020 год. до 10.05.2021 год., ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението пред
1
съда –14.05.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 72/28.06.2021 год. по
ч.гр.дело № 210/2021 год. по описа на Районен съд – Т..Решението се обжалва
и в частта за отговорността за разноски.
С доводи за необоснованост на обжалваното решение и
постановяването му в отклонение от материалния закон се претендира
отмяната му , като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за
отхвърляне на установителния иск след заповедно производство.
При данни,че обжалваното решение е било връчено на дата 13.01.2023
год., жалба рег.№ 153/27.01.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от
ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви
въззивна жалба против решение № 3/10.01.2023 год. по гр.д.
№20213250100352 /2021 год., предвид разпоредените от последното
негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите
претенции и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД , гр.
София счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Спорни между страните са въпросите по приложението на разпоредбата
на чл. 99 ал.3 от ЗЗД в случаите на съобщаване на цесията от цесионера по
силата на упълномощаване от цедента,осъществено чрез връчване като
приложение на исковата молба на особен представител ,назначен на длъжника
в исковото производство.
С искова молба рег.№ 1153/15.10.2021 год. е предявен е иск по чл.422
ал.1 от ГПК,във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД срещу С. Й. С. за установяване на вземания- предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 72/28.06.2021 год. по ч.гр.дело № 210/2021
год. по описа на Районен съд – Т..
Ответникът е оспорил претенцията,чрез назначения му особен
представител с отговор рег.№ 1390/29.07.2022 год. с доводи, че претенция
относно вземания,които са били цедирани на дружеството- ищец ,може да
бъде уважена само ако е изпълнено от предишния кредитор задължението
по чл.99 ал.3 от ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника ,което в
процесния случай не е сторено от „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД.
Жалбата е неоснователна.
2
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в
първоинстанционното решение (изрично посочено), че на 14.11.2016 год.
между Райфайзенбанк (България) ЕАД , в качеството на кредитодател и С. Й.
С., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Рамков
договор № *** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic,по силата на
който на въззивника-кредитополучател е предоставен кредитен лимит в
размер на 1 000.00 лв.,усвоен от него и задълженията по който за връщането
му в сроковете и размерите,упоменати в исковата молба не са изпълнени от
него,както и че по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) на 07.12.2016 год., конкретен договор за цесия (прехвърляне
на вземания) от 02.04.2020 год., приложение №1А и потвърждение за
сключена цесия ,вземанията си по договора ,банката е прехвърлила на ищеца
по делото „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Ответникът не е оспорил и обстоятелството,че по силата на
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД , нотариално
заверено пълномощно от дата 13.04.2020 год. предишният кредитор
Райфайзенбанк (България) ЕАД е упълномощил купувача на вземанията
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми по законоустановения ред и
съгласно одобрения образец –приложение всички длъжници за сключения
конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 год.,по
силата на който вземанията на банката към конкретните длъжници (един от
които е ответникът) са прехвърлени на ищеца по делото и съобразно
изготвено от банката и отправено до С. Й. С. уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията срещу него от дата 13.10.2021 год.Установява се
по делото,че първоначално книжата за образуваното дело са били връчени
редовно на ответника С. Й. С. по реда на чл. 47 от ГПК и в хода на
производството същият е бил призоваван от назначен особен представител-
адвокат,на когото същите са били повторно връчени.
Неоснователно е възражението и за неизпълнено задължение на
кредитора по чл. 99 ал.3 от ЗЗД,тъй като ответникът не е могъл да бъде
призован и да участва в процеса лично или чрез упълномощен от него
представител, а интересите му са били защитавани от назначен на основание
чл.47 ал.6 от ГПК особен представител,който е носител само на определени
процесуални задължения за защита на интересите й,но не представлява
3
страната в материалното й правоотношение.
Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от
новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в
чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор.
Трайна е съдебната практика,че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата и приложенията й, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.Ответникът не е
могъл да бъде призован и да участва в процеса лично или чрез упълномощен
от него представител, а интересите му са били защитавани от назначен на
основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Назначеният адвокат
притежава особено процесуално качество да защитава интересите на
длъжника в хода на съдебното производство, но до назначаването му се
стига след като съдът установи редовност на връчването –чл.47 ал.6 изр.1-во
от ГПК. Съгласно чл. 47 ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита уведомен за образуваното
срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47 ал. 2 ГПК
двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в
процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в
частност изявлението от кредитора -цедент, обективирано в уведомителното
писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от ответника, а не
от назначения му особен представител. С оглед на горното,исковата молба
ведно с уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД следва да се считат за лично
връчени на ответника,а не на неговия особен представител,ако и да е налице
повторното им връчване на него с оглед осъществяване на процесуалното
представителство и защита по делото. Вън от горното, приемането на
4
изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно представителство и
представлява част от правомощията на особения представител да получава
адресираните до отсъстващия ответник изявления на съда и на ищеца. Ако
особеният представител не разполага с такова правомощие, неговото участие
в процеса би било лишено от смисъл. Приемането от особения представител
на материалноправното изявление по чл.99 ал.3 от ЗЗД до отсъстващия
ответник е допустимо, защото не е с оглед личността на длъжника и не се
свежда до негови строго лични субективни права.Отделно от това длъжникът
може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице и то до момента на уведомлението, каквито възражения
липсват в отговор на исковата молба, като от друга страна по делото е
установено, че вземанията не са погасени . Ето защо, противно на
поддържаното от ответника, по-късното уведомяване за цесията на длъжника,
който не е изпълнил на стария кредитор, не е предпоставка за нередовност на
подаденото от цесионера – ищец заявление по чл.410 от ГПК , не е
предпоставка за липса на активна процесуална легитимация за ищеца да
предяви иск за установяване съществуването на вземането, за които по
подаденото от него заявление е издадена заповед за изпълнение,респ. не
обуславя неоснователност на претенцията му.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено.
Относно отговорността за разноските:
Въззивната жалба,подадена от назначения на ответника особен
представител е неоснователна.Съобразно т.7 от тълкувателно решение №
6/06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС,не
особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им.
Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от
съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно
изхода на делото.В случая жалбата е неоснователна,поради което ДТ за
разглеждането й,възлизаща на 75 лв.,следва да бъде заплатена от С. Й. С. по
сметка на Окръжен съд Д..Той следва да понесе и сторените от противната
страна разноски във въззивното производство- заплатено от „Фронтекс
5
Интернешънъл“ ЕАД възнаграждение на особения му представител в размер
на 200 лв.,както и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК,във връзка с чл. 37 от ЗПП
и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 100 лв. за
защита от юрисконсулт.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3/10.01.2023 год. по гр.д.
№20213250100352 /2021 год. на Районен съд Т..
ОСЪЖДА С. Й. С. , ЕГН ********** ,с постоянен и настоящ адрес гр.Т.,
общ.Т., обл.Д., *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд Д. ДТ в размер
на 75 лв.
ОСЪЖДА С. Й. С. , ЕГН ********** ,с постоянен и настоящ адрес гр.Т.,
общ.Т., обл.Д., *** ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, п.к. 1407 сторените във въззивното
производство разноски в размер на 200 лв.,заплатено възнаграждение на
особен представител и 100 лв.,възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6