РЕШЕНИЕ
№ 21684
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. Ц.А
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110171697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXV ГПК.
Образувано е по предявени от В. С. Ц. срещу *** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със заповед № 196/03.10.2024 г. и неговата отмяна, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ***** отдел „***“, при
ответника и заплащане на сумата от 8646,39 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г.
Ищецът В. С. Ц. твърди, че по силата на трудов договор № 1496/04.10.2017 г.,
изменен с 2 броя допълнителни споразумения - от 27.11.2018 г. и от 24.04.2024 г., е заемал
длъжността *** при ответника ***, като трудовото му правоотношение било прекратено със
заповед № 196/03.10.2024 г., считано от 04.10.2024 г., поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Ищецът поддържа, че не му е бил представен екземпляр от трудовия
договор, а с оглед вписването в трудовата му книжка, съществувла неяснота относно
продължителността на работното му време - 4 часа или 8 часа. Сочи, че местоработата било
седалището на *** – ****, както и на други места, в съответствие със спецификите на
извършваната работа, длъжностната характеристика и изискванията на работодателя.
Поддържа, че в първото допълнително споразумение била предвидена възможност от
15.10.2018 г. за работа от разС.ие, която може да бъде инициирана от работодателя или
служителя, в който случай последният отправя искане до работодателя в този смисъл.
Заявява, че при извършване на работа от разС.ие служителят организира работното си време
1
така, че да е на разположение на работодателя и сам определя почивките и работното си
време в съответствие с Политиката и Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя,
осигурявайки безпроблемно осъществяване на своите дейности в съответствие със
стандартите на работодателя. Счита, че в трудовия договор и допълнителното споразумение
от 27.11.2018 г. към него има неяснота относно местоработата му, доколкото се съдържа
общото посочване „****“, считайки за недопустимо допълнителното такова „както и на
други места“. Като друг порок на допълнителното споразумение от 27.11.2018 г. изтъква
уговарянето със задна дата - считано от 15.10.2018 г., на местоработата му „****“, при
положение че фактически той е полагал труда си в ****** Твърди, че с посоченото
допълнително споразумение е уговорено и полагане на труд от разС.ие, като единствено е
посочено, че същото може да бъде по отношение на част от работния ден или за цял такъв.
Не бил уговорен обаче редът, по който следва да му се разреши полагането на труд от
разС.ие, а именно: дали искането до работодателя следва да е устно или писмено и в какви
срокове, както и по какъв начин става уведомяването за одобряването или за отказа на
работодателя. Оспорва констатациите, удостоверени в протокол за проведена среща от
26.09.2024 г., свързани с извършени от него нарушения, изразяващи се в „**** на работното
място и „е**** който не е подписан от него. Сочи, че в протокола липсва отразяване на
изрично заявеното от него, че е подавал форми за одобрение на работни часове, както и за
одобрение на работа от разС.ие за цял работен ден, поради което е отказал да го подпише.
Оспорва доказателствената сила на протокола, тъй като представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти, а
единствено изявленията на лицата, положили подписите си върху него. Оспорва да му е
връчвана цитираната в оспорената заповед докладна от 19.09.2024 г., считайки, че това е
следвало да бъде сторено най-късно с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което счита, че тя не може да замести липсващи в нея реквизити,
считайки я за немотивирана. Не оспорва, че работодателят е отправил до него покана за
даване на обяснения, получена на 26.09.2024 г., във връзка с твърдените нарушения на
установеното работно време, но счита, че му е предоставен изключително кратък срок за
това. Позовава се на подадени от него заявки за *** както за целия работен ден, така и за
част от работното време именно в дните, в които му се вменява да е извършил
дисциплинарни нарушения, които ответният работодател е одобрил. Поддържа, че е честа
практика служителите да заявяват работата от разС.ие, но въпреки одобрената заявка те да
работят и в офиса, като това обстоятелство може да бъде проследено именно от т.нар „****
която отчита и удостоверява идване и тръгване от работа. Именно поради това в част от
дните ищецът е напускал „преждевременно“ работа, а за други, за които е имал разрешение
за *** за целия ден, но е решил да отиде и в офиса, са налице „преждевременни“ напускания
и „закъснения“ при идването на работното място. Поддържа още, че при съставяне на
оспорената заповед № 196/03.10.2024 г. са допуснати нарушения на чл. 195 КТ поради
липсата на изложени в нея конкретни действия, съставляващи нарушения на трудовата
дисциплина, с техните обективни признаци - време и място на извършване, както и
субективните такива. Въпреки множеството изложени в заповедта обстоятелства, се счита,
2
че същата не съдържа мотиви за конкретно извършени нарушения на трудовата дисциплина.
Конкретно посочва, че в заповедта изобщо не се коментира подаването от негова страна на
заявки за извършване на работа от разС.ие за целия работен ден или за отделни часове.
Изтъква наличието на редица неясноти относно начина на организация на работното време и
работния процес, в т. ч. и при извършване на работа от разС.ие, което счита, че е основна
причина да се стигне до уволнението му. Уточнява, че заявките е подавал в електронна
форма за одобрение чрез специализираната система на работодателя, каквато е била
обичайната практика при него, което е проверимо чрез справка в електронната поща на
прекия му ръководител - Е. В.. Твърди, че е подавал исканията си за извършване на работа от
разС.ие по този ред, който се ползва и от всички останали служители. Счита, че се касае за
гъвкаво работно време, поради което разполага с възможност да се яви на работа в
диапазона между 07:30 часа и 09:30 часа при спазване на 8-часов работен ден, а освен това е
уговорена и възможността за полагане на труд от разС.ие по отношение на целия или част от
работния ден. Сочи, че по този начин се създава неяснота относно точно установеното му
работно време, отричайки да му е предоставена възможност за запознаване със
съдържанието на трудовия договор и т. н. „Политики“, действащи при работодателя, към
които се препраща в допълнителното споразумение от 27.11.2018 г. Изтъква наличието на
неяснота и несигурност в положението си, тъй като по този начин се създава възможност за
едностранно изменение на установеното работно време, начина на осъществяване на
работата от разС.ие вкл. и изискванията за уведомяване на работодателя от страна на
служителя. Изрично оспорва датата на Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и
т. н. „Политики“. Допълва, че графиците за полагане на труд от разС.ие не се връчват срещу
подпис на служителите, но при евентуална проверка на място при работодателя биха се
установили наличните при него графици за полагане на труд от разС.ие. Отрича да е
извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта, а освен
това липсва конкретизация на действията, които му се вменяват, което води до нендалежно
мотивиране на наложеното му дисциплинарно наказание, предвид липсата на посочване на
обективните и субективни признаци, както и конкретното място на тяхното извършване, а
непосочването на конкретното време и място на извършване на твърдените нарушения
препятства проверката за спазване сроковете за налагане на наказание за тези действия, по
смисъла на чл. 194 КТ. Излага доводи допуснати нарушения в процедурата по чл. 193 КТ,
тъй като обясненията са му само формално изискани от работодателя без предоставяне на
разумен срок и запознаване с констативните протоколи, въз основа на които е издадена
заповедта. Позовава се на липсата на положен от него подпис върху протокола от 26.09.2024
г., поради което счита, че не следва да го обвързва. Предвид изложеното, моли наложеното
му със заповед № 196/03.10.2024 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде отменено,
да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като му се присъди и
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на
8646,39 лв. за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Не оспорва да е бил в трудово правоотношение с ищеца, в рамките на
3
което той е заемал длъжността ***** произтичащо от трудов договор № 1496/04.10.2017 г.,
което със заповед № 196/03.10.2024 г. е било прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Поддържа, че работодателят е спазил всички законови изисквания
при провеждане на дисциплинарното производство. Позовава се на докладна от 19.09.2024 г.
от прекия ръководител на ищеца Е. В. – М., с която работодателят е бил уведомен за
системно неспазване на работното време от страна на Ц., а именно: че в периода от
12.08.2024 г. до 12.09.2024 г. са установени множество предварителни тръгвания от работа и
едно закъснение, които не са му били разрешени. Сочи, че с отправено до служителя
съобщение и покана на 26.09.2024 г. от същия е изискана информация за извършените от
него преждевременни напускания на работа и едно сериозно закъснение в конкретни
работни дни без предварително уведомяване на прекия ръководител и без получаване на
разрешение от страна на работодателя, съдържаща информация в обобщен вид за отчета на
системата за пропуск, установяваща час на идване и реално тръгване и неспазване на
работното време в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г., а именно: 7 броя ранни
тръгвания от работа най-краткото, от които е 1 час и 12 минути (на 12.08.2028 г.), а най-
дългото - 2 часа и 5 минути (на 20.08.2024 г.), както и закъснение от 1 час и 33 минути на
14.08.2024 г. Заявява, че ищецът е предоставил устни обяснения в хода на проведената среща
за връчване на поканата за писмени обяснения на 26.09.2024 г., протоколирана с протокол от
същата дата, който е неразделна част от заповедта, без той да е отрекъл преждевременните
напускания на работното си място в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г., признавайки,
че не е уведомил ръководителя си и не е поискал разрешение, отказвайки впоследствие да
подпише протокола. Предвид изложеното, счита, че ищецът е разполагал с достатъчен срок,
в който да вземе отношение по описаните в поканата нарушения, вкл. и допълнително
предоставен такъв, но той не се е възползвал от тази възможност. Счита, че за работодателя
не съществува задължение да ангажира доказателства по отношение на обстоятелствата,
формирали решението му за започване на дисциплинарна процедура, както и, че достатъчно
е служителят да разбере в какво се изразяват вменените му дисциплинарни нарушения.
Счита, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като е в достатъчна
степен мотивирана, а връчването й на 03.10.2024 г. е удостоверено с подпис на служителя.
Аргументира, че се касае за множество системни нарушения на трудовата дисциплина -
закъснения и преждевременни напускания на работа, характеризиращи се с дълга
продължителност, при нарушаване на установеното с трудовия договор работно време и
Правилника за вътрешния трудов ред, а именно: 8-часов работен ден, с 1 час почивка за
хранене, при 5-дневна работна седмица, при сменен график на работа. Позовава се на
заповед № 87/13.05.2024 г. относно установяване на сумарно изчисляване на работното
време, установяващи, че служителят е бил на сменен режим на работа, като е видно и
работното му време. Допълва, че всеки от служителите на работодателя е запознат както с
работните си графици, така и с правилника и приложимите заповеди и политики на
работодателя чрез официалните електронни канали за комуникация във фирмата в т. ч. и
публично известен достъп до сървъра с посочен точен адрес на местоположението на всички
документи. Описва начина на функциониране на системата за отчитане на работното време
4
и организацията на достъп до работните места и помещения на работодателя посредством
пръстов отпечатък и използване на персонална карта, предоставена от работодателя. Сочи
се, че регистрацията се извършва от служителите при идване на работа, ползване на почивки
с продължителност по-голяма от 1 час или при напускане пределите на сградите на „**** и
когато си тръгват от работа; че екипът за регистрация и отчитане на работното време (част
от отдел „Ч**** *****“) въвежда в системата *** информацията за отсъствия на
служителите и коригира в системата погрешни данни за работното време, но всяка корекция
се прави след одобрение на съответния ръководител. Освен това налице е и пропускателен
пункт с турникет, „въртележка“ на рецепцията, регистрацията на който се осъществява чрез
персоналната служебна карта. Заявява се, че при провеждане на дисциплинарното
производство са взети предвид както отчитане със служебна карта, така и отчитането
посредством пръстов отпечатък, като работодателят е възприел по-благоприятния резултат
от системата за отчитане с пръстов отпечатък, която отчита закъснения, по-кратки с няколко
минути. Позовава се на действаща при него Политика за хибриден модел на работа,
публично достъпна на сървъра на дружеството, с която служителят също е запознат и
според която всеки служител, с няколко изключения, може да подаде по електронен път
заявка до прекия си ръководител за работа от разС.ие в конкретни дни, който единствен има
правомощия да вземе решение дали да одобри или не искането за използване на хибриден
модел на работа от подчинените му служители. В тази връзка се сочи, че ищецът е подавал
искания за хибриден модел на работа за различни дни през месец август и септември 2024 г.,
като на датата 20.08.2024 г. му е било одобрено искането за работа от разС.ие, но въпреки
това той е отишъл в офиса. За останалите посочени в заповедта дни не са били одобрени
заявки за работа от вкъщи и той е следвало да работи в офиса. С оглед на отправените
заявки, работодателят счита, че ищецът е бил наясно с въведените правила за работно време
и хибриден модел на работа. Работодателят отрича да е налице изрично разрешение от
страна на прекия ръководител или други доказателства, оправдаващи преждевременните му
напускания/закъснения, поради което счита, че същият е действал умишлено. Счита за
спазена дисциплинарната процедура, както и наложеното наказание за съответно на
извършените нарушения след съобразяване на поведението на служителя. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. При евентуално
уважаване на исковете, сочи, че не оспорва размера на претендираното обезщетение.
Претендира и разноски.
Преди първото по делото съдебно заседание, във връзка с проекта за доклад, с молба
от 11.04.2025 г., впоследствие конкретизирана с молба от 21.05.2025 г. ищецът е уточнил, че
е подавал заявки за дистанционна работа за цели работни дни („**** така и за част от
работното време („a*****“), които са били одобрявани от работодателя. Тъй като заявките се
подавали занапред, честа практика била при наличие на одобрена заявка за конкретен ден
служителите да работят от офиса. Ищецът поддържа, че за 19.08.2024 г. и 20.08.2024 г. е
имал одобрени заявки за цели дни, а за другите посочени в заповедта дни е имал заявки за
работа от разС.ие за част от работното време. Оспорва твърденията на ответника, че
хибридният модел на работа включва само възможност за работа от разС.ие за цял работен
5
ден, но не и за отделни часове.
Във връзка с тези уточнения, ответникът е заявил със становище от 20.05.2025 г., че
има само един вид заявка за работа от разС.ие и тя е само за цял работен ден. Отрича да
съществува възможност за заявяване на работа от разС.ие за конкретни часове, тъй като при
вече започнал работен ден, това би наложило служителите да пътуват между офиса и
мястото за работа от разС.ие по време на извършване на трудовите им задължения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, въз основа на трудов договор
№ 1496/04.10.2017 г., изменен с 2 броя допълнителни споразумения, съответно от 27.11.2018
г. и от 24.04.2024 г., в рамките на което ищецът В. С. Ц. е заемал длъжността ***** отдел
„***“ при ***.
Видно от трудов договор № 1496/04.10.2017 г., страните са уговорили, че служителят
осъществява трудовите си задължения на адреса на управление на дружеството, както и в
работните помещения на Дружеството в комплекс ***, находящ се в г*******или на друго
място в *******я, определено от работодателя за изпълнение на задълженията. Съгласно чл.
4 от договора служителят изпълнява задълженията си при условията на 40-часова работна
седмица, като разпределението на работното време се установява в Правилника за
вътрешния трудов ред. Съгласно чл. 8, ал. 1 служителят е задължен да изпълнява трудовите
си задължения добросъвестно и в съответствие с изискванията на закона, разпоредбите на
трудовия договор, вътрешните правила и указанията на работодателя. Екземпляр от
договора е връчен на служителя срещу подпис на 04.10.2017 г.
Видно от представената длъжностна характеристика, *** е на директно подчинение
на „*********“. Съгласно същата задължение на служителя е да спазва вътрешния трудов
ред на компанията.
С допълнителното споразумение от 27.11.2018 г. страните са се договорили, че
служителят може да изпълнява трудовата си дейност частично извън помещенията на
работодателя, в своя дом в *****, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и
вътрешните актове и политики на работодателя, в т.ч., но не само, Политиката за
дистанционна работа. Със същото споразумение трудовият договор е изменен както следва:
считано от 15.10.2018 г. местоработата е седалището на ***, със седалище и адрес в *****
както и на други места, в съответствие със спецификите на извършваната работа,
длъжностна характеристика и изискванията на работодателя. Уговорено е още, че
служителят може да извършва работа от разС.ие по смисъла на чл. 107з и следващи КТ, при
необходимост, след предварително разрешение на работодателя или на упълномощено от
него лице, като работата от разС.ие следва да се извършва от дома на служителя. Изрично е
посочено, че изключения от това правило се допускат в строго ограничени случаи и при
обективни причини, само и единствено с предварително писмено разрешение от
6
ръководството на работодателя; че ако служителят желае да работи от разС.ие, той
представя искане за това до работодателя, а работодателят и/или оправомощени от него лица
определят дните, в които служителят извършва работа от разС.ие; че при извършване на
работата от разС.ие служителят организира своето работно време така, че да е на
разположение на работодателя съгласно договореното работно време, като служителят сам
определя регламентираните си почивки в работно време, в съответствие с Политиката и
Правилника за вътрешния трудов ред.
Не се спори още, че със заповед № 196/03.10.2024 г. на работодателя трудовото
правоотношение е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от съдържанието на заповедта, въз основа на
докладна от 19.09.2024 г. от Е. В.-М. - ******, отдел „***“, е установено, че Ц. е извършил
нарушения на трудовата дисциплина в периода 12.08.2024 г. - 12.09.2024 г., а именно:
преждевременни напускания на работа, без предварително уведомяване на прекия
ръководител за причините за тези напускания, съответно без получаване на разрешение от
работодателя, както и установено закъснение в разглеждания период - на 14.08.2024 г., също
без да е уведомен ръководителят и без да има разрешение за това. Описано е, че
нарушенията са установени не само от докладната на прекия ръководител, но и от отчетите
от системата за пропуски на територията на работодателя и от отчета за работно време от
системата за отчитане на работното време, според които на 12.08.2024 г. е регистрирано по-
ранно тръгване с 1 час и 12 минути (при реално идване в 08:41 ч. и реално тръгване в 16:29
ч.); на 14.08.2024 г. е регистрирано закъснение с 1 час и 33 минути (при реално идване в
11:03 ч. и реално тръгване в 18:26 ч.); на 19.08.2024 г. е регистрирано по-ранно тръгване с 1
час и 19 минути (при реално идване в 09:04 ч. и реално тръгване в 16:45 ч.); на 20.08.2024 г.
е регистрирано по-ранно тръгване с 2 часа и 5 минути (при реално идване в 08:40 ч. и реално
тръгване в 15:35 ч.); на 03.09.2024 г. е регистрирано по-ранно тръгване с 1 час и 54 минути
(при реално идване в 08:50 ч. и реално тръгване в 15:56 ч.); на 05.09.2024 г. е регистрирано
по-ранно тръгване с 1 час и 52 минути (при реално идване в 08:50 ч. и реално тръгване в
15:58 ч.); на 10.09.2024 г. е регистрирано по-ранно тръгване с 1 час и 42 минути (при реално
идване в 08:40 ч. и реално тръгване в 15:58 ч.); на 12.09.2024 г. е регистрирано по-ранно
тръгване с 1 час и 54 минути (при реално идване в 08:50 ч. и реално тръгване в 15:56 ч.).
Посочено е, че работодателят е отправил писмена покана за обяснения до служителя, но той
е дал само устни обяснения при проведена среща за връчване на поканата, за която е
съставен протокол и при която служителят не е отрекъл да е извършил посочените
нарушения. В заповедта е отразено, че според дадените обяснения Ц. е предупредил
колегите от своя екип, че трябва да тръгне по-рано, тъй като в посочените дни не е бил с
автомобила си и е трябвало да тръгва по-рано, за да хване влака, но по пътя бил на
разположение, ако има още работа. Посочено е, че според обясненията той е пускал форми
за одобряване на работни часове, но те не са били одобрени от ръководител. След
предоставянето на копие от протокола за проведената среща, на служителя била
предоставена възможност за допълнителни обяснения, от която той не се е възползвал. На
7
следващо място, в заповедта е посочено, че работното време на служителя, съгласно
изготвените графици, е с гъвкаво начало на работния ден, тоест той може да дойде на работа
в диапазона между 7:30 ч. и 9:30 ч. при спазване на 8-часов работен ден, като при всички
описани в заповедта дни поради преждевременните напускания или закъснение
продължителността на 8-часов работен ден с един час почивка не е спазена без да има
разрешение от ръководител за това. Посочено е, че с това свое поведение служителят не е
спазил договорните си задължения предвидени в чл. 8 ал. 1 от сключения между страните
трудовия договор, нарушил е чл. 13 и 22, т. 5 от Правилника за вътрешния ред на
работодателя, регламентиращ задължение на служителя да спазва уговореното работно
време - 8-часов работен ден с 1 час обедна почивка, а и законовите разпоредби на чл. 126, т.
1 и чл. 187, ал. 1. т. 1, предл. първо и второ КТ, като е налице системност по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ – общо 8 нарушения в рамките на един календарен месец за повече от един
час. Приема се, че поведението на служителя представлява виновно тежко нарушение на
трудовата дисциплина, което нарушава нормалния ритъм на работния процес, както и пряко
уврежда интересите на работодателя, поради което обуславя налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е
връчена на ищеца на 03.10.2024 г.
Липсва и спор относно размера на получаваното от ищеца брутно трудово
възнаграждение е 2882,13 лв., като размерът на претендираното обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ, за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г., би бил 8646,36 лв.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, на 19.09.2024 г. Е. В.-
М. – „*****“, е уведомила ръководителя на отдел „Ч**** ****“ и директора на **** че в
периода 12.08.2024 г. - 12.09.2024 г. служителят В. С. Ц. на позиция *** системно не спазва
работното си време съобразно зададения му работен график, като са установени множество
предварителни тръгвания от работа, както и едно сериозно закъснение. Като приложение
към докладната са посочени отчетите на системите за пропуски на територията на
компанията и отчетът за работното време на служителя от системата.
Като доказателство по делото е представен протокол от 26.09.2024 г. от вътрешна
среща по повод връчване на покана за писмени обяснения във връзка с констатирани
нарушения на трудовата дисциплина на служителя В. С. Ц., проведена с участието на Ц.,
Е****** управление на материали и логистика“, Е. В.-М. - „****“, и **** Ч**** ****“. В
протокола е отразено, че Е. В.-М. е открила срещата, разяснявайки повода за организирането
й – констатирани нарушения от страна на В. Ц., изразяващи се в системно преждевременно
напускане на работното място и едно голямо закъснение в разглеждания период, без
ръководител да е информиран или да е дал разрешение за това. Отбелязано е, че по време на
срещата е връчена покана на Ц. за писмени обяснения във връзка с установените
нарушения. Посочено е, че В. Ц. е дал устни обяснения, че за съответните дни е предупредил
колегите от своя екип, че трябва да тръгне по-рано, без да е уведомявал ръководител и да е
искал разрешение; че в някои дни идвал с кола на работа и стоял от 9:00 ч. до 18:00 ч., но в
посочени в поканата за обяснения дни си е тръгнал по-рано, за да хване влака, като по пътя
8
си е включвал лаптопа и е бил на разположение, ако има още работа; че е пускал форми за
одобряване на работни часове, но те не са били одобрени от ръководител; че в края на
разговора заявил, че ще напише и депозира обяснения до края на деня. В протокола са
поставени подписи на ****, Е. В.-М. и ******
Приложен е и документът „съобщение за нарушение и покана за предоставяне на
обяснения“ изх. № 362/24.09.2024 г., връчен на Ц. на 26.09.2024 г., с който се съобщава на
ищеца, че въз основа на докладна от 19.09.2024 г. от Е. В.-М. работодателят е уведомен за
извършени от него нарушения на трудовата дисциплина за периода 12.08.2023 -12.09.2023 г.,
изразяващи се в неспазване на работното време - преждевременно напускане на работа, без
предварително уведомяване на прекия ръководител за причините на преждевременните
напускания, съответно без получаване на разрешение от работодателя, като от отчетите на
системата за пропуски на територията на компанията и отчета за работно време от системата
за отчитане на работното време е установено нарушение на работното време по дати, както
следва: на 12.08.2024 г. по-ранно тръгване с 1 час и 12 минути; на 14.08.2024 г. закъснение с
1 час и 33 минути; на 19.08.2024 г. по-ранно тръгване с 1 час и 19 минути; на 20.08.2024 г.
по-ранно тръгване с 2 часа и 5 минути; на 03.09.2024 г. по-ранно тръгване с 1 час и 54
минути; на 05.09.2024 г. по-ранно тръгване с 1 час и 52 минути; на 10.09.2024 г. по-ранно
тръгване с 1 час и 42 минути; на 12.09.2024 г. по-ранно тръгване с 1 час и 54 минути, като
посочените параметри на констатираните преждевременни напускания и закъснението са
отразени в табличен вид, с час на реално идване и реално тръгване. В поканата е посочено,
че е инициирано дисциплинарно производство срещу Ц., в която връзка на основание чл.
193, ал. 1 КТ му е отправена възможност в срок от един работен ден от получаване на
поканата да даде обяснения относно причините за извършването на констатираните
нарушения, евентуално да представи доказателства, оправдаващи преждевременните
напускания, респективно закъснението на 14.08.2024 г., и да изложи основания, поради
които срещу него да не се налага дисциплинарно наказание.
Видно от разпечата от електронна кореспонденция, на 01.10.2025 г. *****я М. –
служител на ответника, е изпратила на В. Ц. имейл, според който към онзи момент ищецът
не е депозирал писмени обяснения, поради което му се изпраща изготвеният за проведената
на 26.09.2024 г. среща протокол, в който са отразени дадените устни обяснения. Отправено е
искане до Ц. да прегледа протокола и, при липса на забележки, да го представи подписан от
негова страна в офиса на работодателя. На Ц. е предоставена и възможност да добави
информация или да сподели допълнителни обстоятелства във връзка с въпросите в
получената от него покана в същия срок. Установява се, че на 02.10.2024 г., в отговор на
посочения имейл, В. Ц. е заявил, че желае още веднъж да изрази своето извинение за
недоразумението, както и че разбира, че е прекрачил правомощията си, но се е постарал да
вземе незабавни мерки и уверява, че в бъдеще това няма да се повтори. Посочено е, че
действията му по никакъв начин не са засегнали или навредили на работата и работните му
задължения. В допълнение е добавил, че след консултация с адвокат е бил посъветван на
този етап да не подписва нищо.
9
Видно от приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред ***, в сила от
05.12.2022 г., нормалната продължителност на работното време през деня в дружеството е 8
часа с 1 час почивка за хранене, при 5-дневна работна седмица, с обща седмична
продължителност 40 часа, като работодателят установява сумирано изчисляване на работно
време за работещите по график със специална заповед, като структурните звена и
длъжности, за които се отнася се определят посредством нея (чл. 13). Посочено е, че
работният ден в *** за служителите с установено нормирано или ненормирано работно
време е с начало в диапазона между 7:30 ч. и 9:30 ч. и край съответно в диапазона 16:30 ч. –
18:30 ч.; че всеки мениджър може да определи за повереното му звено различни диапазони
на начало и край на работния ден, като е длъжен да установи това и да го сведе до знанието
на съответните служители посредством официална писмена комуникация, а мениджърът
следва да информира и отдел „Ч**** ****“ за това; че почивката за хранене по време на
работа е с времетраене 60 минути (чл. 15). Чл. 22, т. 5 от Правилника предвижда, че
служителите са длъжни да спазват уговореното работно време, като го използват за
изпълнение на своите трудови задължения, а според чл. 23 работниците са длъжни да
изпълняват поетите от тях трудови задължения и да спазват трудовата дисциплина,
регламентирана в Кодекса на труда, в нормативните актове по неговото прилагане, в
Правилник и останалите правила и процедури на работодателя. В чл. 25, т. 1 от Правилника
изрично е посочено като дисциплинарно нарушение закъснение, преждевременно напускане
на работното място, неявяване на работа и неуплътняване на работното време. Предвидено
е, че в случай на налагащо се отсъствие в работно време или при необходимост от по-ранно
приключване на работния ден, служителят е длъжен предварително да го съгласува с
ръководителя на съответното подразделение или заместващия го служител за това
обстоятелство и да получи неговото разрешение (чл. 31).
Установява се, че съгласно заповед № 87/13.05.2024 г. на работодателя за
установяване на сумирано изчисляване на работно време длъжността *** при отдел „***“, е
била опредЕ. като една от длъжностите, за която е установено сумирано изчисляване на
работното време с период на отчитане 23.05.2024 г. – 22.09.2024 г.
Видно от приложения работен график на В. Ц. за процесния период (доказателство №
10 към отговора на исковата молба) за процесния период от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г.
като дни са работа от вкъщи са посочени 13.08, 17.08, 18.08, 21.08, 22.08, 02.09, 04.09, 06.09,
09.09, 11.09, а като дни за работа в офиса: 12.08, 14.08, 15.08, 19.08, 20.08, 03.09, 05.09, 10.09,
12.09. Началото на работния ден е зададено в границите 7:30-9:30 ч., а краят 16:30 – 18:30 ч.
Като доказателство е приета Процедура за реда и условията за регистрация и
отчитане на работното време на служителите в ***, регламентираща правила за
служителите, работещи по график с установено сумирано изчисляване на работното време
служители с работно време Модел 1) и такива, работещи на нормиран или ненормиран
работен ден (Модел 2). Предвидено е задължение за служителите с работно време Модел 1
да се регистрират в системата за отчитане на работното време посредством пръстов
отпечатък. Посочено е, че екипът за регистрация и отчитане на работното време (отдел
10
„Ч**** ****) въвежда в *** информацията за отсъствия на служителите и коригира в
системата погрешни данни за работното време, като всяка корекция се заявява посредством
формуляр **** или посредством електронна форма чрез вътрешния информационен портал,
която следва да бъде одобрена от прекия ръководител. По отношение на служителите с
работно време ******* е посочено, че са длъжни да спазват зададените им работни графици;
че трябва да са се регистрирали в системата за отчитане на работното време и да са на
работните си места в работно облекло, готови за работа към момента на стартиране на
работния им ден; че при приключване на работния ден служителите трябва първо да се
регистрират в системата за отчитане на работното време и след това да се преоблекат; че
служителите регистрират почивки в случаите, когато продължителността им е по-голяма от
1 час или служителите напускат пределите на сградите на „****. Приложение 1 към тази
Процедура е формулярът **** ( идентичен по съдържание с представения от ищеца
формуляр„*****), със следните възможности за попълване: „дошъл на работа на … в …
часа“; „тръгнал от работа на … в …часа“, „ползвал сутрешна/обедна/следобедна почивка на
… от … до …“; „извършвал служебни задачи извън територията на компанията на … от…
до …“.
Видно от Политиката за хибриден модел на работодателя, в сила от 10.06.2024 г.,
този модел на работа дава възможност на служителите да извършват служебните си
задължения от офиса, или от разС.ие, която е доброволна както за служителя, така и за
работодателя. В Политиката са закрепени изисквания за минимум 40% присъствие в офиса
на месец на служител, както и минимум две регулярни срещи на екипа на месец в офиса.
Предвидено е, че работното време на дистанционно работещ служител е с продължителност
на стандартното му работно време за деня, което съответства на продължителността на
работното време, приложима към служителите, работещи на територията на работодателя.
Служителят отправя заявка към прекия си ръководител за работа от разС.ие в конкретен ден
посредством електронна форма, а ръководителят одобрява или отхвърля молбата чрез
електронната форма, като решението му се основава на преценка с оглед на капацитета,
срещите на екипа и другите задачи, които трябва да бъдат изпълнени.
Като доказателство по делото е представена административна преписка, образувана
пред ******* въз основа на жалба от 17.10.2024 г. на В. С. Ц.. Видно от протокол за
извършена проверка № ПР2441549/10.12.2024, в периода 29.10.2024 г. – 10.12.2024 г. е
констатирано единствено нарушение, свързано със забавяне от страна на работодателя да
уведоми **** за действителното започване на работа на гражданин на трета държава (Русия)
съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По
административната преписка е приложен имейл от представител от ответника, с който
уточнява, че служителите от екипа често заявяват работа от разС.ие за много време напред,
но е възможно да се промени ситуацията и да дойдат да работят в офиса, като тогава
релевантен е „клокинга“, който установява кога са дошли на работа и кога са си тръгнали. В
тази връзка се уточнява, че съгласно заявките за работа от разС.ие на Ц. за дните 19.08.2024
г. и 20.08.2024 г. са били одобрени още на 29.07.2024 г., но впоследствие на тези дни е
11
отишъл на работа в офиса.
По преписката е приложена и разпечатка от системата за отчитане на работното
време на работодателя за периода 01.08.2024 г. – 29.09.2024 г., според която за процесния
период Ц. е работил от вкъщи на 17.08, 18.08, 21.08, 22.08, 02.09, 04.09, 06.09, 09.09, 11.09, а
от офиса е работил на 12.08, 13.08, 14.08, 15.08, 19.08, 20.08, 03.09, 05.09, 10.09, 12.09.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, в *** се използват две
системи за достъп и една система, в която се прехвърлят (експортират) данните и се
анализират (***). Едната система за достъп е с чип (карта) и инсталирана на входа на
сградата, уеб базирана е и неин администратор е ******. Вещото лице сочи, че всеки
служител има уникален номер, с който се идентифицира в системата, като данните в нея се
съхраняват 30 календарни дни след напускане на служителя, поради което не са запазени
никакви данни за ищеца. Констатира се още, че служителите се допускат до помещения в
сградата чрез друга система, като за достъп се изисква пръстов отпечатък на служителя.
Данните от тази система също се пазят 30 календарни дни. В България няма служител с
администраторски права в тези две системи за достъп, което означава, че служителите на
местно ниво имат ограничени права - предимно да правят справки. Двете системи
позволяват извличането на справки за всеки служител, регистриран в системата; системи
експортират данни през определено време в система ***, където също има възможност да се
извличат справки. Вещото лице уточнява, че не се пазят логове нито за двете системи за
достъп, нито за системата, в която са експортирани данните. Установено е, че данни от
системите за достъп за служителя В. С. Ц. не са открити, тъй като е минало време от
напускането му и данните му са били изтрити след определен период. Само данните в
система *** са запазени към момента на проверката.
Вещото лице разяснява, че работа от вкъщи се заявява чрез формата „***** през
отделна система, чрез която се попълва и изпраща заявката до ръководител, който я одобрява
или не я одобрява, като служителят получава потвърждение по имейл, когато заявката му е
одобрена или не е одобрена, а при одобрение постъпват данни в система ***, където се
отразява, че служителят ще работи отдалечено през определен ден. Заявките за полагане на
работа от разС.ие са отразени в системата ****** както и в системата ***. Данните в *** не
се въвеждат автоматично, а с помощта на допълнителна програма-бот, която замества ръчно
въвеждане. При проверката на място вещото лице е направило тестова заявка за работа от
вкъщи. Оператор на системата за заявките за полагане на работа от вкъщи също е „*******,
като в Германия са позиционирани всички сървъри, които обслужват тези системи, както и
администраторски права в системата имат единствено няколко служители в Германия, а
служителите с най-висок достъп в България имат права да четат/извличат справки и отчети
от системата, както и да одобряват или не заявки за работа от вкъщи. Веднъж одобрена
заявка за работа извън офиса, не може да бъде отказана. В системата не е възможно да се
подава заявка за работа от разС.ие за определени часове от работния ден. Възможно е да се
подаде заявка за работа от вкъщи за цял работен ден. Вещото лице констатира, че ищецът е
подал заявления за работа от вкъщи, като одобрените му заявки са били за следните дати:
12
30.07.2024 г., 31.07.2024 г., 09.08.2024 г., 17.08.2024 г., 18.08.2024 г., 19.08.2024 г., 20.08.2024
г., 21.08.2024 г., 22.08.2024 г., 02.09.2024 г., 04.09.2024 г., 06.09.2024 г., 09.09.2024 г.,
11.09.2024 г., 13.09.2024 г., 14.09.2024 г., 16.09.2024 г., 18.09.2024 г., 23.09.2024 г. Според
заключението, ако служител е пропуснал да се чекира с пръстов отпечатък на
влизане/излизане от офиса, има възможност да пусне заявка чрез формата „****** до прекия
си ръководител с която да заяви, че желае да се коригират броя на отработените часове.
Разяснено е, че стъпките, през които минава всяка създадена форма ******* са две – „*****
и „******, като в стъпка „****** формата е изпратена от човека, който я е създал, до
съответния пряк ръководител и изчаква одобрение, а след като прекият ръководител одобри
формата, тя отива в стъпка ***“. Вещото лице констатира, че ищецът е правил такива заявки
на 04.09.2024 г., 05.09.2024 г., 10.09.2024 г., 12.09.2024 г., 17.09.2024 г., 24.09.2024 г. и
24.09.2024 г., като само последната, с времеви интервал от 09:00 часа до 18:00 часа, е
одобрена от ръководителя Е. В.-М.. Поради липса на логове от системите, вещото лице не
може да даде заключение дали е имало някаква манипулация на данните в системите или не
е имало такава.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че данните в системата за достъп на
ответника се съхраняват 30 дни след напускане на служителя, като е констатирало, че
номерът, с който В. Ц. е бил в тази система, е изтрит и няма никакви данни в тази система.
Разяснява, че в офиса на българска територия няма човек, който да има достъп нито до
базата данни, нито администраторски достъп за промени в тази система. Вещто лице е
установило, че изтриването на акаунта и на изтритите логове става автоматично, след като
изтече срокът от 30 дни след въвеждане на прекратяването на трудовото правоотношение в
системата „***“, която информация се отразява и в другите две системи. В тази хипотеза се
изтрива и имейл акаунтът на служителя. Уточнява се още, че „***“ и системата за работа от
разС.ие са различни системи, като имейлът във връзка със заявката за работа от вкъщи се
генерира в момента, в който пряк ръководител одобри или не одобри тази заявка, а
преценката е изцяло на ръководителя. Сочи, че „***** е заявка, която служителите се налага
да правят, когато са пропуснали да се чекират с някакви биометрични данни, в случая с
пръстов отпечатък, на влизане или на излизане от офиса. Такава заявка се прави през форма,
която е подобна на формата за отдалечена работа, отново чрез самостоятелна система.
Прекият ръководител одобрява или не одобрява заявката от служителя за това време, което
системата не е отчела, че служителят е работил. Установените от вещото лице заявки от
04.09.,05.09.,10.09, 12.09, 17.09., които не са били одобрени, са били за времевия интервал от
16:00 часа до 18:00 часа. Вещото лице сочи, че единствената възможност за действие по тези
заявки е одобрение и няма бутон за отказ, тоест или се одобрява заявката с бутон „край“ или
остава със статус „approval“. Разяснено е, че логовете от базата данни са историята, която се
записва при всяко действие, което се извършва, като обемът на тези данни е голям и има
някакъв предварително установен обем, който да се записва на сървъра, а когато обемът
нарасне, автоматично най-старите започват да се изтриват. Вещото лице сочи, че данните от
системите за достъп се прехвърлят в системата *** без човешка намеса. Посочено е, че
данните в системите за отдалечена работа и за удължаване на работното време се въвеждат в
13
*** ръчно от отдел „Ч**** ****“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е. Георгиева
В. - М., заемаща длъжността „****, която е ръководна. Свидетелката заявява, че познава В.
Ц. и през периода м. 08.2024 г. – м. 09.2024 г. му е била пряк ръководител. Сочи, че
административно отговаря за спазване на работното време, както и че в дружеството не се
прилага смесен режим на работа. Разяснява, че заявката за работа от разС.ие (*****) е
формата, която всеки служител трябва да попълни, когато желае да работи от вкъщи, като
служителят следва предварително да заяви своето желание да работи от вкъщи. Заявява, че
това е единствената процедура за разрешаване на работа от разС.ие, като при нея се
генерира автоматичен имейл както при одобряване на заявката, така и при неодобряването
й. Свидетелката сочи, че документът **** се използва, когато служителят е пропуснал да
установи началото на работния си ден посредством пръстов отпечатък, което се прави преди
започване и завършване на работния ден, и се ползва, когато на служителя се наложи да
излезе извън територията на компанията и да извърши някаква работа или при отразяване на
извънреен труд. Тази заявка се подава постфактум, когато вече е реализирано забравяне за
отчитане посредством пръстов отпечатък. Свидетелката отрича формулярът **** да се
използва за работа от вкъщи. Твърди, че според вътрешните наредби на компанията не е
възможен смесен режим на работа. Заявява, че за периода 12.08.2024 г. - 12.09.2024 г. В. Ц. е
подавал заявки за работа от разС.ие, както и че тя е одобрявала такива заявки, но не помни
конкетни дати. Пояснява, че за един месец служителят следва да работи от офиса през 40 %
от работното си време. Сочи, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено
поради системно нарушаване на работното време - закъсняване и ранно завършване на
работния ден, като за някои от дните, в които са констатирани нарушения, са подавани
заявки за работа от разС.ие; че нарушенията са били 8 на брой, като са 4 от тях са подавани
такива бланки „******** към нея, като пряк ръководител, но не ги е одобрила, защото не е
използвал бланката за работа от вкъщи, тоест не му е било разрешено да работи от вкъщи, а
и не е установила данни за извършена работа от него след реалното тръгване от работа в
системите на дружеството. Твърди, че е разговаряла с ищеца и лично го е уведомила, че
няма да одобри заявките, както и относно причините за това нейно решение. Сочи, че при
одобряване на заявка се генерира автоматичен имейл, който се получава от нея и от
заявителя, но при отказ такъв имейл не се генерира, тоест служителят разбира, че е
одобрена, или не, чрез имейл или при липата на имейл, респективно чрез разговор с нея,
като адресат на заявката. Свидетелката заявява, че е констатирала нарушенията и самата тя е
виждала, че ищецът си тръгва по-рано, без да я е уведомил, както и че често е забелязвала,
че той не е на работното си място – обстоятелство, което забелязвали и колеги от екипа.
Установила данни за нарушенията чрез достъпа си до системата с данни за регистриране с
пръстов отпечатък пред самите офиси, като в допълнение изискала информация за
регистриране на служителя на територията на компанията, което става през турникет, тип
„**** за да провери данните. От справките установила нарушенията на работното време, за
които не са й искани разрешения, поради което подала докладна за тях на отдел „Ч****
****“, след което била проведена среща с ищеца, на която присъствала самата тя, както и
14
мениджърът на отдела и представител на „Ч**** ****“, на която среща Ц. обяснил
поведението си с това, че трябвало да пътува с влак. Сочи, че са му искани и писмени
обяснения, но той е отказал да даде такива. Не си спомня дали за срещата е съставен
нарочен документ.
От приобщената към материалите по делото справка от НАП не се установява след
прекратяване на процесното трудово правоотношение ищецът да е сключвал последващ
трудов договор с друг работодател.
При така установените правнорелавантни обстоятелства, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през
сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него
момент и по силата на заповедта, която оспорва – обстоятелства, които са безспорни между
страните, а и се установяват от представените доказателства.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че са спазени формалните
изисквания за законосъобразност на наказанието по чл. 193 - чл. 195 КТ, а едва след
установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже
реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че
видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка е
ограничен само до спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да
съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение.
Безспорно в теорията и в съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 193
КТ е императивна, като дисциплинарното наказание, наложено без изслушване или без
искане на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Когато
работодателят не спазил процедурата по чл. 193 КТ, то това е основание за отмяна на
заповедта за уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. Искането за даване
на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт, а е въведено
с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно, за да може
работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение.
Работодателят е длъжен да посочи в искането за обяснения по разбираем за
работника/служителя начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват, като е
възможно да не е индивидуализирал напълно или точно деянията поради неизясненост на
фактите и обстоятелствата, но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз
основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта
15
за уволнение. Наказанието трябва да е наложено за онези деяния, за които са поискани и
дадени обяснения, тъй като по този начин се обезпечава правото на работника/служителя да
направи своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги прецени.
Освен това, на работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения
за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните
обстоятелства. Когато обаче в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ
работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези, или не
е даден достатъчен срок на служителя, за да вземе становище, тогава изобщо не е спазена
процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е
мотивирана, тъй като работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито
съдът да прецени за какво деяние става въпрос, съставлява ли то нарушение на трудовата
дисциплина, кой е деецът, съобразено ли е наказанието с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ,
спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по
чл. 194 КТ. В този смисъл - решение № 174 по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о.; решение № 220
по гр. д. № 1917/2010 г., IV г. о.; решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г., IV г.о.;
решение № 221 по гр.д. № 7639/2013 г., IV г.о.
Съдът намира, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е
изискал от служителя обяснения за поведението му, излагайки в достатъчна пълнота
фактите, в които се изразява нарушението. Освен че на 26.09.2024 г. на ищеца е била
връчена писмена покана за даване на обяснения, в която са били посочени конкретните
периоди на преждевременни напускания и едно закъснение по часове, на проведената в тази
връзка среща също му е била предоставена възможност да даде обяснения в устна форма.
Макар представеният протокол от въпросната среща да представлява частен документ без
обвързваща доказателствена сила, който е оспорен от ищеца, а и не носи неговия подпис,
съдържанието му кореспондира на показанията на свидетелката Е. В. – М., която е
присъствала на срещата. Същата заявява, че след установяване на нарушенията е била
проведена среща с ищеца, индивидуализира присъствалите на нея лица и си спомня, че на
срещата Ц. е обяснил поведението си с това, че трябвало да пътува с влак. Макар в
титулната част на писмената покана да е посочен, вероятно поради техническа грешка,
период 12.08.2023 г. - 12.09.2023 г., доколкото в табличен вид са посочени отклоненията от
уговореното работно време по часове и дати по начин, идентичен с посочването им в
издадената впоследствие заповед за уволнение, следва извод, че Ц. е бил запознат с
конкретните нарушения, за които е образувано дисциплинарното производство, като е дал
устни обяснения при проведената среща на 26.09.2024 г. Макар в предоставения му с
поканата за писмени обяснения еднодневен срок ищецът да не е депозирал такива, отново
му е била предоставена възможност за това, видно от приложената и неоспорена от Ц. имейл
кореспонденция от 01 - 02.10.2024 г. От съдържанието на същата се установява, че ищецът е
отказал да даде писмени обяснения и е изразил съжаление за поведението си. Поради това
съдът намира, че на ищеца са дадени няколко възможности да даде обяснения, с оглед на
което предоставеният му срок за обяснения не е неразумно кратър с оглед на конкретните
обстоятелства.
16
Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, с цел
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в
хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
Дисциплинарните нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на
работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало доС.ие на
наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ,
когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено
нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Целите на чл.
195, ал. 1 КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или
служителя начин. С оглед на това не може да се възприеме становището ищеца за
немотивираност на процесната заповед за дисциплинарно уволнение, доколкото
работодателят е издал писмена заповед, от която безпротиворечиво се установяват всички
обективни признаци на вменените нарушения на трудовата дисциплина, свеждащи се до
неспазване на установеното работно време, с изчерпателно посочване на датите на
извършването ми, както и на продължителността им, което обезпечава възможността на
служителя да узнае какво нарушение на трудовата дисциплина му е вменено и да организира
защитата си, което в случая същият е сторил, оспорвайки наложеното му наказание по
съдебен ред. Позоваването от стана на работодателя на докладната на прекия ръководител
не представлява препращане към друг документ, в които са описани нарушенията, за които
се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, а представлява посочване на
формалния повод за образуване на дисциплинарното производство и извършване на
съответни проверки в системите за достъп, поради което тази докладна не представлява
неразделна част от заповедта за дисциплинарно уволнение.
Предвид изложеното, съдът приема, че заповедта за уволнение отговаря на
формалните изисквания на чл. 194 и чл. 195 КТ.
Поради това спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ нарушения на трудовата дисциплина
са закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или
неуплътняване на работното време, а чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предвижда, че дисциплинарно
уволнение може да се налага за системни нарушения на трудовата дисциплина.
В конкретния случай дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарни
нарушения, изразяващи се в седем преждевременни напускания на работа, както и
установено закъснение в разглеждания за период от един месец, без предварително
уведомяване на прекия ръководител за причините за тези напускания, съответно без
получаване на разрешение от работодателя.
На първо място, съдът намира, че липсва неяснота по отношение на
продължителността на работното време на ищеца. Ищецът се е задължил да изпълнява
17
задълженията си при условията на 40 часова работна седмица, като разпределението на
работното време се установява в Правилника за вътрешния трудов ред (чл. 4, ал. 1 и 2 от
трудовия договор). Съгласно приложимия през процесния период Правилник за вътрешния
трудов ред, към който е и изричното препращане в трудовия договор на ищеца, нормалната
продължителност на работното време през деня в *** е 8 часа с 1 час почивка за хранене,
при 5-дневна работна седмица, с обща седмична продължителност 40 часа.
Дори да се приеме, че Правилникът не е бил сведен до знанието на служителя, то
съгласно чл. 12 от трудов договор № 1496/04.10.2017 г. по отношение на договора се
прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Продължителността на работното време и
почивките е нормативно уредена, като съгласно чл. 138, ал. 1 КТ работната седмица е
петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а съгласно
ал. 3 нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. В
представеното от ищеца извлечение от трудовата книжка, (л. 18 от делото) за периода от
01.06.2020 г. – 31.08.2020 г. е посочена продължителност на работния ден от 4 часа, който
период съответства на периода в представената пред **** заповед на работодателя от
13.05.2020 г. за установяване на непълно работно време поради пандемията от „*** След
изтичане на този период ,считано от 01.09.2020 г. е вписана продължителност на работното
време от 8 часа, без данни за последваща промяна в тази насока. По делото не се твърди, а и
не се установява ищецът да работил на непълен работен ден. Освен това, видно от
представените и неоспорени графици, по отношение на ищеца е предвидено гъвкаво начало
на работния ден – в интервала между 07:30 и 09:30 часа и съответно край на работния ден в
интервала между 16:30 и 18:30 часа.
Не се установява неяснота и по отношение на местоработата, доколкото същата е
конкретизирана с допълнителното споразумение от 27.11.2018 г., а именно – седалището на
дружеството в гр. София. При служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че седалището
на работодателя е ****, което се намира на административен адрес *****, на който адрес
самият ищец твърди фактически да е изпълнявал трудовите си задължения. Освен това,
фактът, че между страните е съществувало трудово правоотношение в такъв продължителен
период (октомври 2017 – октомври 2024 г.), сочи на това, че Ц. е знаел къде следва да
престира труда си.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, следва извод, че за процесния период прекият
ръководите на ищеца е одобрил заявките му за работа от разС.ие за следните дати:
09.08.2024 г., 17.08.2024 г., 18.08.2024 г., 19.08.2024 г., 20.08.2024 г., 21.08.2024 г., 22.08.2024
г., 02.09.2024 г., 04.09.2024 г., 06.09.2024 г., 09.09.2024 г., 11.09.2024 г. Въз основа на справка
от системата *** вещото лице констатира, че: на 12.08.2024 г. Ц. е отишъл на работа в 08:41
ч. и си е тръгнал в 16:29 ч.; на 14.08.2024 г. е отишъл на работа в 11:03 ч. и си е тръгнал в
18:26 ч.; на 19.08.2024 г. е отишъл на работа в 09:04 ч. и си е тръгнал в 16:45 ч.; на 20.08.2024
г. е отишъл на работа в 08:40 ч. и си е тръгнал в 15:35 ч.; на 03.09.2024 г. е отишъл на работа
в 08:50 ч. и си е тръгнал в 15:56 ч.; 05.09.2024 г. е отишъл на работа в 08:50 ч. и си е тръгнал
18
в 15:58 ч.; на 10.09.2024 г. е отишъл на работа в 08:40 ч. и си е тръгнал в 15:58 ч.; на
12.09.2024 г. е отишъл на работа в 08:50 ч. и си е тръгнал в 15:56 ч. Видно от експертното
заключение, данните от двете системи за достъп до сградата и помещенията на работодателя
автоматично се прехвърлят в системата ***, като администраторски права в системата имат
единствено няколко служители в Германия, а служителите с най-висок достъп в България
имат права да четат/извличат справки и отчети от системата.
При анализа на снетите в заключението данни относно отчета на влизанията и
излизанията на ищеца, се установява, че описаните в заповедта такива съответстват на
установените от вещото лице данни.
За наличие на множество преждевременни напускания на работното място от страна
на ищеца в процесния период свидетелства и прекият му ръководител – свидетелката Е. В.-
М., която е сигнализирана до работодателя относно тези обстоятелства.
При това положение, с оглед на установената от работодателя продължителност на
работното време и като такова с променливи граници с начало в диапазона между 07:30 и
09:30 часа и край в диапазона 16:30 и 18:30 часа и при съвкупната преценка на останалите
събрани по делото доказателства, включително заключението на съдебно-техническата
експертиза, се налага извод, че по делото се установяват описаните в процесната заповед
преждевременни напускания от ищеца на работното място, както и едно закъснение от над 2
часа на 14.08.2024 г.
Спорен между страните е въпросът дали ищецът е уведомил прекия си ръководител за
посочените по-ранни тръгвания и закъснения, респективно дали същите представляват
нарушения на трудовата дисциплина, съответно дали тежестта на същите обуславят
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение.
След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително
представените вътрешни актове на работодателя, свидетелските показания и заключението
на СТЕ, съдът намира, че не се доказаха твърденията на ищеца, че хибридният модел за
работа, възприет от работодателя, предоставя възможност за работа от разС.ие за част от
работния ден. Установява се, че заявката за работа от разС.ие се подава предварително до
прекия ръководител. В тази насока са показанията на свидетелката Е. В.-М., ценени по реда
на чл. 172 ГПК, доколкото същите са житейски логични и липсват данни тя да е предубедена
и преднамерено да излага твърдения в полза на работодателя, при когото също полага труд,
включително и към момента на разпита си пред съда. Освен това, изложеното от
свидетелката по отношение на процедурата по подаване и одобряване на заявки на
служителя за работа от разС.ие съответства на Политиката за хибриден модел, а изложеното
досежно процедурата по подаване и одобряване на заявки за закъснения или преждевремнни
напускания на работното място - на Процедурата на ответника за реда и условията за
регистрация и отчитане на работното време, съгласно която всяка корекция на данните в
системата се заявява посредством формуляра **** или посредством електронна форма
(****) чрез вътрешния информационен портал, като заявката се одобрява от прекия
ръководител. Разясненията на свидетелката относно подаването и обработването на заявките
19
**** и *****, както и уведомяването на служителите относно одобряването и отказването
на посочените заявки изцяло кореспондира на констатациите на вещото лице. От тези
доказателства се установява, че тази заявка касае корекция на данни в системата при
пропуск за регистриране с карта или пръстов отпечатък, както и при извършване на работа
извън офиса, а не при одобряване на искане за работа от разС.ие.
Освен това изявленията на свидетелката, че не е одобрявала подадените до нея заявки
чрез формата **** кореспондират на констатациите на вещото лице, че подадените от Ц.
заявки от 04.09.,05.09.,10.09, 12.09 и 17.09. за времевия интервал от 16:00 до 18:00 часа не са
били одобрени.
Макар да се установи, че заявките за датите 19.08.2024 г. и 20.08.2024 г., включени
сред изброените в заповедта за дисциплинарно уволнение, са били одобрени заявки на
ищеца за работа от разС.ие, по делото безспорно се установява, че в посочените дни той не
се е възползвал от възможността за дистанционна работа и се е явил в офиса, поради което е
следвало да спазва установеното работно време.
Не намират опора в доказателствения материал по делото и твърденията, че ищецът
не е бил запознат с процедурите на работодателя във връзка с хибридния модел на работа,
доколкото се установява, че той е подавал предварителни заявки за работа от разС.ие, а от
доказателствата по делото се установи, че за произнасянето по тези заявки се генерира
автоматичен отговор от системата след произнасянето на прекия ръководител по тях.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото се установяват извършените от
ищеца седем преждевременни напускания на работа (на дати: 12.08.2024 г., 19.08.2024 г.,
20.08.2024 г., 03.09.2024 г., 05.09.2024 г. 10.09.2024 г. и 12.09.2024 г.) едно закъснение (на
14.08.2024 г.), които не са одобрени от работодателя, респективно представляват нарушения
на трудовата дисциплина.
Съгласно установената съдебна практика дисциплинарно уволнение може да се
налага за системи нарушения на трудовата дисциплина, като преценката за тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение в това число характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено, както и отношението на работника или служителя към
конкретното неизпълнение.
Съдът намира, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е съответно на
тежестта на извършените от ищеца нарушения, които са 8 на брой в рамките на един месец
(от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г.), при 10 присъствени работни дни в офиса (с оглед на
установеното от системата за отчитане на работното време), ищецът 8 пъти е нарушил
режима на работното си време, което сочи на склонност да не се съобразява с установения
трудов ред и да проявява едно укоримо от гледна точка на трудовата дисциплина поведение.
Освен това всяко от нарушенията се изразява в отклонение с повече от един час от
установеното работно време. По смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ в своята съвкупност
20
същите представляват тежки системни нарушения на трудовата дисциплина. Законодателят е
посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото
дисциплинарно наказание. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те
със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите
задължения.
Следователно при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото се
установява извършването от ищеца на нарушения на трудовата дисциплина, които в своята
съвкупност обосновават налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид изложеното, налага се извод за законосъобразност на извършеното с
процесната заповед уволнение, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е предпоставено от
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то исковете за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без
работа също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само
ответникът, като същият претендира следните суми: 40 лв. - депозит за призоваване на
свидетел, 800 - лв. депозит за вещо лице, 2242 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Като отчита
характера на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото и извършените
от процесуалния представител на ответника действия, съдът намира, че възражението
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна е неоснователно. С оглед
на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/2022 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждения. Възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото,
материалния интерес, както и действително извършената работа. Като отчита характера на
исковете, предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, фактическата и
правна сложност на делото, материалния интерес и извършените от процесуалния
представител на ответника действия, съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Поради това
претендираните от ответника разноски му се дължат в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. С. Ц., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ****, с правно
21
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със заповед № 196/03.10.2024 г. и неговата отмяна, за
възстановяване на В. С. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност ***** отдел „***“,
при *** и осъждане на *** да му заплати сумата от 8646,39 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г.
ОСЪЖДА В. С. Ц., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 3082 лв., от които 40 лв. -депозит за призоваване на свидетел, 800 лв.
- депозит за вещо лице, и 2242 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от обявяването му на 27.11.2025 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22