Определение по дело №398/2025 на Окръжен съд - Враца

Мотиви към Определение № 286/23.06.2025 г. по ЧНД №398/25 г. на
ОС-Враца

Производството е по реда на чл.64 ал.8 и ал.9 НПК.
С определение № 223/13.06.2025 г., постановено по ЧНД №591/25 г.
по описа на Районен съд- Враца, е взета мярка за неотклонение "Задържане
под стража" на лицето П. С. С. от гр.Враца, ЕГН:***, обвиняем по ДП №
3956/25 г. по описа на РП-Враца /№123/25 г. на ОДМВР-Враца/.
Определението е обжалвано в срок от защитника адв. И. Н. от АК-
София с искане за отмяната му и вземане на по-лека мярка за неотклонение.
Изтъква се липса на изискуемите от закона предпоставки за взимане на най
тежката МН – не е налице обосновано подозрение към обвиняемият в
престъплението в което е обвинен и липсват доказателства за реална
опасност от укриване или извършване на престъпление, въпреки
обремененото съдебно минало.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция участващият по
делото прокурор от ОП-Враца счита, че определението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като жалбата се остави без
уважение.
Защитникът твърди, че не са налице в кумулативна връзка
предпоставките на чл. 63 ал.1 НПК, като липсва опасност обвиняемият да се
укрие или извърши престъпление, както и липсва обосновано подозрение в
извършване на престъпление от подзащитния. Представя медицински
документи /епикризи/ установяващи влошено състояние на близки на
обвиняемия /баща и дядо/, за които той се грижи. Пледира за отмяна на най-
тежката МН и вземане на по-лека.
Обвиняемия се солидаризират със становището на защитника.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди доводите залегнали в
жалбата, аргументите на страните в съдебно заседание и материалите по
делото, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице
/защитник на обвиняем/ в законоустановеният по чл.64 ал.7 НПК тридневен
преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2025 г. по ДП №
3956/25 г. по описа на РП-Враца /№123/25 г. на ОДМВР-Враца/ е ангажирана
наказателната отговорност спрямо П. С. С. за това, че на 10.06.2025г. около
17:40 часа в ***, пред соларно студио „Luxe” е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - на публично място в близост до преминаващи граждани и
майка с малко дете псувал и викал на висок глас заплахи „сега ще видиш
какво ще стане“, „ще те пребием“, като държейки метална палка в ръката си
тръгнал заплашително към А. П. Ж. от гр.Враца и му нанесъл удар в гърба и
го подгонил по съседните улици, като деянието е извършено в условията на
1

опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, а именно с протоколно определение по НОХД
№3546/2019г. по описа на СНС влязло в сила на 25.05.2020г. било определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 3 м. за престъпление по
чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК, което бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим и след като бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не било отложено по реда на чл. 66 НК, а
именно: с протоколно определение по НОХД № 3546/2019г. по описа на СНС
влязло в сила на 25.05.2020 било определено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 2 г. и 3 м. за престъпление по чл.321, ал.З, т.2 вр. ал.2 от НК, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и с протоколно
определение №170/15.09.2023г. по НОХД N9 4143/2023 г. по описа на СГС,
влязло в сила на 15.09.2023 г. било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2,
т.4 вр. ал.1, изр.1, алт.1 вр. чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим - престъпление по чл.325,
ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 буква „а“ и буква „б“ от НК.
С определение № 223/13.06.25 г. на РС-Враца по НЧД № 591/25 г.
спрямо обвиняемия П. С. е взета мярка за неотклонение " Задържане под
стража". Взетата от първостепенния съд най-тежка мярка за неотклонение
"Задържане под стража" е обоснована с наличието на достатъчно данни
обвиняемият да е съпричастен в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, както и със съществуването на реална опасност от укриване и
извършване на престъпление.
След преценка на всички доказателства с представеното в цялост ДП и
материалите по съответното НЧД за вземане на МН "Задържане под стража",
настоящия съдебен състав намира, че контролираният първоинстанционен съд
законосъобразно и правилно спрямо обвиняемият С. е взел най-тежката
мярка за процесуална принуда .
Съображенията за това се свеждат до следното:
„Задържането под стража“ като най-тежка мярка за неотклонение
измежду тези по чл. 58 НПК е драстично посегателство върху правото на
свободно предвижване в наказателния процес, поради законодателят е
предвидил кумулативно наличието на три предпоставки за преценка взимане
на най-тежката мярка за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал.
1 НПК, а именно от данните по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил съответното престъпление, това
престъпление следва да се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, като тази
предпоставка самостоятелно е при условие на алтернативност. Реалната
опасност за укриване или извършване на престъпление е винаги налице при
първоначално вземане на мярката за неотклонение, когато съответното лице е
привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при
2

условията на опасен рецидив - арг.от чл.63 ал.2 т.1 НПК .
Наличността на „обосновано предположение“, съгласно стандартите
на НПК на РБ ,в синхрон с чл.5 §1 б.“с“ и §4 от ЕКПЧ, където се използва
синонимен термин “обосновано подозрение“, обвързани с практиката на
Европейският Съд по Правата на Човека /ЕСПЧ/ , не следва да се смесват с
понятието „виновност“ на определено лице в престъпление,т.е с произнасяне
по същността на обвинението. Третирането на различията между тези понятия
се свежда до обобщен анализ на доказателствената съвкупност през призмата
на „Prima Facie“ /на пръв поглед/, от които може да се извади обосновано
подозрение, че обвиняемото лице е съпричастно към престъплението, в което е
обвинено. Практиката на ЕСПЧ сочи, че при необходимост от законен арест
следва на кратко да се отговори на въпроса дали на пръв поглед фактологията,
описана от обвинението не е разколебана от доказателствата. В този смисъл
наличието на обоснованото подозрение не представлява произнасяне по
въпроса за виновността. По делото „Хаушилд срещу Дания“ , Решение
24.05.1989 г., се сочи необходимост от обобщена оценка на наличните данни,
за да се увери съдът, че на пръв поглед разследващите имат основания за
своите подозрения. Наличието на сериозни улики и констатацията за тях чрез
метода на Prima Facie /на пръв поглед/ се сочи и по делото „Нортие срещу
Нидерландия“ – 1993 г. Изтъкнато е, че констатацията за сериозни улики
поставя задача на съда единствено да установи на кратко, че обвинението
разполага с тях, което не значи, че следва да е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Именно анализът за наличие на несъмненост в него
представлява част от процесуалната дейност на съда при произнасяне на акта
по същество на обвинението свързан с неговата субективна страна-вината. В
подобен смисъл е и решение и на делото „Илийков срещу България“ и
„Ясински срещу Полша“. Основания за подозренията си съдът извежда без
произнасяне на въпрос за виновността на лицето, тъй като се касае за
процесуален въпрос свързан със законен арест преди произнасяне на акта по
същество. За да прецени, че обоснованото предположение е налице, е
достатъчно да съществуват доказателства, каквито в случая са налице, като
липсва изискване те да са безспорни, да сочат само на един възможен извод
или да установяват всички факти и обстоятелства, относими към факта на
извършване на престъплението и неговото авторство. Съществуването на
такива доказателства е достатъчно за да се прецени, че тази предпоставка за
вземане на мярка за неотклонение е налице, тъй като обоснованото
предположение представлява единствено индиция за съпричастността на
обвиняемия към конкретно инкриминирано деяние, но не и категоричен извод
за авторството и виновността , който стои в основата на осъдителната
присъда.
В атакуваното определение районният съд е посочил доказателства за
наличие на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемото лице към
престъплението в което е обвинен. Този извод се споделя от контролиращият
съд въз основа показанията на свидетелите посочени от РС-Враца / В.Ц., Х. Н.
и А. П./ , но допълнени и с показанията на свидетелите М. Т. , М. М. и самият
пострадал А. Ж.. Тези свидетели обобщено сочат обвиняемият и други две
3

лица като лица осъществили неправомерни действия предмет на обвинението
по време, място и начин отразен в постановлението за привличане на
обвиняем. Показанията на тези свидетели се подкрепят както взаимно, така и
от показанията на свид.А. П. , свид. В.Ц. и свид.Х. Н., както и от заключението
на изготвената СМЕ установяваща увреждания по тялото на на свид.А.Ж..
Разследването е в начална фаза и чрез съответни ПСД подлежат на проверка
както показанията на свидетелите, така също и обясненията на обвиняемият и
експертно изследваните данни от иззетите видеозаписи в района на случилото
се, като за последните е назначена експертиза, но заключение все още не е
депозирано.
Правилно първата инстанция е отбелязала, че в настоящето
производство обоснованото предположение към извършено престъпление е
налице от доказателствата събрани до момента, като поради по-ниският
интензитет и степен на доказване в настоящето производство не се изисква те
да са безспорни, да сочат само на един възможен извод или да установяват
всички факти и обстоятелства, така както се изисква при решаване на
въпросите по същество на обвинението намиращи отражение в изготвените
мотиви – арг. от чл.305 ал.3 НПК.
При тези доводи становището на защитата за липса на обосновано
подозрение в извършеното от обвиняемия престъпление са несъстоятелни,
доколкото доказателствената съвкупност дава индиция за подобна
съпричастност. Доколкото тя ще се докаже по несъмнен и категоричен начин,
или ще бъде опровергана, е въпрос по същество на обвинението и отговорът
се дължи с присъдата.
Изложените съображения дават основание на ОС-Враца да приеме, че
е налице първата предпоставка по чл.63 ал.1 пр.1 НПК за взимане на най-
тежката МН "Задържане под стража", в които смисъл е и становището на
първата инстанция.
Налице е и втората кумулативна предпоставка по чл. 63 ал.1 пр.2
НПК, тъй като обвинението предявено към обвиняемото лице е за
престъпление наказуемо с наказание "лишаване от свобода".
Относно третата изискуема кумулативна предпоставка по чл.63 ал.1
пр.3 НПК за съществуване на реална опасност обвиняемото лице да извърши
престъпление ОС-Враца отново се солидаризира с изводите на РС-Враца като
обосновани и правилни. Касае се за лице с обременено съдебно минало /13
осъждания/, множество криминалистични регистрации, лоша характеристика
по местоживеене и наличие на обвинение за престъпление извършено при
условия на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29 ал.1 б"а" и б"б" НК.
Посочените доказателства в своята съвкупност установяват наличие на
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, като реалната
опасност за това е винаги налице при първоначално вземане на мярката за
неотклонение, когато съответното лице е привлечено като обвиняем за
престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив -
арг.от чл.63 ал.2 т.1 НПК, както е по конкретното обвинение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства от здравословно,
4

семейно или друго естество, които да налагат прилагането на по-лека мярка за
неотклонение. Представените от защитата пред въззивната инстанция
епикризи касаят влошено здравословно състояние на близки на обвиняемия,
което е неотносимо към неговото здравословно състояние и на отделно
основание нуждата от грижи за близки пълнолетни родственици /баща и дядо/
не може да се противопостави на този етап на разследването на останалите
доказателства даващи основание за вземане на най-тежката МН.
При изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че
целите по чл.57 НПК по отношение на обвиняемия П. С. могат да бъдат
постигнати към настоящият момент единствено с най-тежката от мерките за
неотклонение , а именно "Задържане под стража", поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно .
При изложените мотиви съдът постанови определението си .

Председател:

1.

Членове:
2.

5

Номер на акта:	286
Дата:	23 юни 2025 г. (в сила от 23 юни 2025 г.)
Съдия:	Евгени Божидаров Ангелов

Дело:	20251400600398
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 юни 2025 г.

Определение по дело №398/2025 на Окръжен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите