Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 20.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
районен съд – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, сеДМи състав,
в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
М.КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.П. и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 320 по описа за
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ № 19-0268-000407
от 12.04.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ-Горна
Оряховица, с което на К.И.Н. на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания
Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Със същото НП на Н. са наложени и две санкции
глоба от по 10 лева за неизпълнение на задълженията по чл.100 ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП, санкционирани по реда на чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 и 3 от ЗДвП
Жалбоподателят К.Н. обжалва
издаденото НП, считайки същото за опорочено. С жалбата се излагат доводи в
подкрепа становището на жалбоподателя, като по същество искането му е за
неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява. Излага
обяснения по случая. В хода по същество неговият процесуален представител
поиска от съда да отмени издаденото НП. Жалбоподателят посочва, че е имал
желание да даде кръвна проба, както и че е опитал да съдейства за тестването с
техническо средство.
Адв.Р.И. – процесуален представител на жалбоподателя в
съдебно заседание поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление, прави следните изводи:
Жалбоподателят
К.Н. е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС
/справка-л.14/.
Атакуваното
НП е издадено въз основа на съставен от св.В.М. на
04.04.2019г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д,
бланков № 634139 против жалбоподателя Н., за това, че
на 04.04.2019г. в 01,40 часа в гр.Л., на кръстовище
на ул.”Д.Кьорчев” и ул.”Оборище” в
посока Гробищен парк, управлявал л.а. „Фолксваген
Пасат” с рег. № ****, негова
собственост, като: водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабр. № 0455. Издаден талон за медицинско изследване №
0021062, с което виновно се сочи да е
нарушил чл.174, ал.3 от . Актът е бил съставен в
присъствието на св.Х., очевидец. Актът е подписан от лицата посочени в него,
като в графата за обяснения/възражения след
запознаване със съдържанието на акта съдът не установи наличието на вписвания
от страна на лицето посочено в акта като нарушител. От името на св.В.М. е
издаден талон за медицинско изследване бл.номер
0021062/л.10 от делото/, без посочено медицинско заведение, в което да се яви Н.,
както и без посочване на час за явяване. Срещу графата „подпис на провереното
лице” фигурира знак, наподобяващ символа
„V”, а под тази графа
върху текст, част от документа, фигурира
подобие на подпис, за който жалбоподателя посочва в обясненията си, че е негов
подпис. В най-долната част на документа, отново в графа „подпис на провереното
лице”- липсва положен подпис. Съществува и саморъчно изпълнено изявление в
талона, текст, който за съда е с напълно нечетливо съдържание, като в тази
насока са и показанията на двамата полицейски служители. Те не могат да разчетат писменото изявление, както и не
могат да го възпроизведат или да посочат дали то съвпада с възприетото от тях
устно изявление на жалбоподателя в момента на проверката и в момента на
вписването на текста- в насоката, твърдяна от административнонаказващия орган,
че лицето не желае тестване. Ето защо следва да се приемат и кредитират
обясненията на жалбоподателя, че той е вписал текст, отразяващ желанието му за
тестване чрез кръвна проба. Това кореспондира и със заявеното от него, че това е сторил след направени от него опити за подаване на въздух
в техническото средство, в която насока са и показанията на св.М..
В законоустановения тридневен срок пред
контролните органи не са били представени писмени възражения от страна на
жалбоподателя.
На 12.04.2019г.
е издадено атакуваното НП/л.6 от делото/, с което е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя Н.. Поради несъгласие с
посоченото като нарушение в НП и наложените административни наказания, в срок,
издаденото НП е обжалвано пред РС- гр.Г.Оряховица.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят В.М. посочва, че при изпълнение на служебните си
задължения, заедно с неговия колега са
пристъпили към проверка на жалбоподателя, като водач на МПС. Свидетелят в
показанията си възпроизведе фактите посочени като констатации по акта.
Свидетелят посочи, че на нарушителя е бил издаден талон за медицинско
изследване, но не знае по какви причини не е вписал къде и кога следва да бъде
дадена от жалбоподателя кръвна проба. Свидетелите поддържат констатациите по
акта. Единственото противоречие, което съдът констатира е в изявлението на св.М.,
че жалбоподателят е правил поне 7,8, а може би и 10 опита, за да може да подаде
въздух за тестване с процесното техническо средство. В АУАН констатацията е за
отказ от изпробване. В крайна сметка св.М. обобщава, че жалб.Н. не е могъл да
подаде въздух в апарата, което е приравнено на отказ от тестване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /, срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване
на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административнонаказателен характер, като следва да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и
НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия
орган/АНО/ е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими
доказателства, че има осъществено административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното
преследване. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове
или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е
този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да
се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на
правата на страните в която и да е фаза на процеса. Административнонаказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, настоящият
състав достигна до следните
правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. Спазени
са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При съставянето
на АУАН и при издаването на НП са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното
производство, като подробни мотиви в тази насока ще бъдат изложени по-долу.
Атакуваното НП е издадено в срок, но
въпреки това същото следва да бъде отменено и като неправилно. На основание приетите по делото писмени и
гласни доказателства съдът счита, че обвинението на АНО, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по пункт 1 от НП остава недоказано по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
Проверката за алкохол
в кръвта се извършва по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. В случая, както се установи по делото жалбоподателят по неясно
какви причини не е успял да даде качествена проба при извършената с техническо
средство проверка за наличие на алкохол в издишвания въздух. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017 г. „При
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с техническо средство”. Безспорно с такова техническо
средство контролните органи са разполагали в конкретния случай и неговата
модификация и номер са вписани в АУАН и НП.
Разпоредбата на чл.3а от същата наредба уточнява, че установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища/доказателствен анализатор/ ИЛИ с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство, 2. лицето не приема показанията на техническото
средство и в случай, че 3. физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство.
Съгласно чл.3 ал.2 от
цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017 г. контролният орган попълва талон за
изследване по образец, а съгласно чл.6 ал.4- в талона по чл.3 ал.3 се отразява изборът на лицето дали установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно
изследване. Контролният орган съобразно разпоредбата на чл.6 ал.6 от наредбата,
връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: мястото,
където да се извърши установяването и срока за явяване. Отказът на лицето да
попълни, подпише или получи талона за изследване се установява с подписа на един
свидетел/чл.6 ал.8/.
С оглед цитираните норми от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания - тоест законодателят е предвидил два метода
при условията на алтернативност, а не на кумулативност,
доколкото видно от същия нормативен акт
са регламентирани хипотези, при които употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством лабораторно изследване.
Уредена е и хипотеза, при която употребата на алкохол се
установява с лабораторно изследване и при отказ на водача да бъде изпробван с
техническо средство.
Действително в хипотезата, предмет на
разглеждане по настоящето дело е установено, че жалбоподателят не е могъл да
бъде изпробван с техническо средство, вследствие на което в съответствие с
цитирания нормативен акт, на същия е бил издаден талон за медицинско изследване
№ 0021062/л.10 от делото/.
- водачът не се явява в
определеното с талона лечебно заведение/чл.15 ал.6/
или
- водачът отказва да даде кръв за
изследване употребата на алкохол, което се удостоверява от медицинския
специалист с подпис на изследвания и/или на свидетел
/ чл.15 ал.7-8 от цитираната Наредба № 1 от 19.07.2017 г./.
Анализът на събраните доказателства, съотнесен към
нормативната уредба, сочи, че на първо място жалбоподателят не е дал качествена
проба при изпробването му с техническо средство за установяване на съдържанието
на алкохол в кръвта му по неясни за делото причини, но причини, които не се
установи, че могат да му бъдат вменени във вина. На второ място на
жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, който не съдържа
задължителните реквизити на такъв талон за медицинско изследване по Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и от който талон не
може да се установи къде и до кой момент жалбоподателят е следвало да даде
кръвна проба.
Липсата
на горните реквизити, установяващи до кой момент жалбоподателя е следвало да
даде кръвна проба и мястото, където да даде такава говори за липсата на
обективни доказателства, че при наличие на талон за кръвно изследване
жалбоподателят е отказал да се изпробва за съдържание на алкохол в кръвта.
В
наказателното постановление обаче се съдържа констатация и е упоменато
обстоятелството, че жалб.Н. „оказва да даде кръвна проба..във ФСМП-Горна
Оряховица”, което не е описано надлежно в какво се изразява- водачът изобщо не се явява в определеното с талона
лечебно заведение/чл.15 ал.6/ или след като вече се е явил във ФСМП водачът отказва да даде кръв за изследване
употребата на алкохол, което се удостоверява от медицинския специалист с подпис
на изследвания и/или на свидетел / чл.15 ал.7-8 от цитираната Наредба №
1 от 19.07.2017 г./.
Така установените и цитирани по – горе непълноти и
противоречия/тъй като в талона изобщо не се сочи място на явяване, а в НП
мястото на нарушението е определено като ФСМП/, водят до незаконосъобразност на издаденото НП.
Същите са съществени и не могат да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тази норма е приложима само за допусната нередовност в АУАН, а в
случая е налице и нередовност на издаденото НП и на АУАН, в който също се
цитира ФСМП като място на нарушението. Липсата на точно, ясно и пълно описание
на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване ограничават правото на
защита на наказаното лице и възможността да разбере конкретно за какво
нарушение е санкционирано. Нарушителят има право да научи в какво се обвинява,
което изисква административно наказателното обвинение да бъде точно, пълно и
ясно формулирано както от фактическа, така и от юридическа страна. Неспазването
на това изискване, както е в конкретния случай, ограничава правото на защита,
което е съществено нарушение на процесуалните права.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му , като незаконосъобразно.
И при трите форми на изпълнително деяние е необходимо да е
налице издаден талон за медицинско изследване, който да съдържа необходимите и
предвидени от законодателя реквизити.
С получаването на талона за
медицинско изследване съдът намира, че по отношение на настоящата хипотеза не е
налице първия от трите посочени по- горе варианти на неизпълнение предписание
за медицинско изследване. С оглед липсата на посочено място за явяването в
определено медицинско заведение не е налице и втория от трите посочени по горе
варианти на неизпълнение предписание за медицинско изследване. При така
установеното и на основание приетите по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че в настоящата хипотеза не е налице и третия вариант за неизпълнение
предписанието за медицинско изследване.
При
така установеното по настоящето дело не става ясно дали жалбоподателя е изразил
категорично отказ да даде кръвна проба или невземането на кръвна проба е поради
пропуск да се посочат надлежно мястото и времето, където следва да се
осъществят тези действия.
Процедурата по наредбата е строго
формална и в еднаква степен обвързва отговорностите, както на полицейските
служители, така и на медицинските лица, ангажирани с тази дейност. Неизпълнението
на което и да е от процедурните задължения на отговорните лица води до
нарушаване правото на защита на нарушителя, респективно до издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление.
По отношение на наказателното постановление в частта, в която на жалбоподателя са наложени две
санкции глоба от по 10 лева за неизпълнение на задълженията по чл.100 ал.1 т.1
и 2 от ЗДвП, санкционирани по реда на чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 и 3 от ЗДвП: в
тази част същото следва да бъде потвърдено. Безспорно се установи от
безпротиворечивите свидетелски показания, че
Н. не е носил и не е представил на контролните органи СУМПС и контролен
талон, както и СРМПС. Ирелевантно е последващото им представяне в сградата на
КАТ-Г.Оряховица. Санкциите са определени от законодателя в абсолютен размер и
не следва да бъдат излагани доводи досежно редуциране на техния размер.
Настоящата съдебна инстанция не приема
доводите на защитата, касаещи липсата на установена компетентност по повод
издаването на обжалваното НП. От доказателствата по делото се установява, че
обжалваната заповед е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в
пределите на материалната и териториалната му компетентност. За настоящия
състав е служебно известно от разглеждането на други дела със сходен предмет,
че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи, на
основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните
основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна
дирекция „Гранична полиция“ – в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на
МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Въз основа на т. 3 от тази
заповед, със
своя Заповед №
366з-2141/ 27.07.2017 г./л.13 от делото/,
Директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил различни служители при ОД на МВР, като са посочени
началниците на сектори/групи „ОП“ в РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Велико Търново. В
този смисъл и доколкото процесното НП е издадено от К.Колев– началник сектор
„ОП“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, същото е издадено
от компетентен орган /като в тази насока е имал възможност да се произнесе и Административен съд В.Търново в свое решение № 257 от 14.06.2019г. по Адм. д. № 1016 по описа за 2017 година/ .
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 19-0268-000407
от 12.04.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ-Горна
Оряховица, само в ЧАСТТА, с която на К.И.Н. на основание
чл.174, ал.3 от са наложени
административни наказания Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
/НП/ № 19-0268-000407 от 12.04.2019г., издадено
от Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ-Горна Оряховица- в останалата
му част.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд В.Търново от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: