Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 28.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Св. Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 119 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156, ал.1 и
ал.5 във вр. с ал.4, във вр. с чл.129, ал.7 и чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с
чл.9б, изр. второ от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на от Б.А./Б.Н.А./ с адрес на временно пребиваване гр. В. Преслав, ул.
„Оборище“ №6, ап.21, с постоянно местожителство в Република Австрия срещу Акт
за прихващане или възстановяване № **********/21.01.2021 г. издаден от ст.
специалист „МДТ“ при Община В. Преслав, което уточнение към жалбата е извършено
с молба рег.№ДА-01-1266/23.04.2021г.
В
жалбата се изразява несъгласие с така постановения акт, потвърден с Решение
№1/22.03.2021 г. на кмета на Община В. Преслав, като оспорващият счита, че за
процесните периоди имотите, обективирани в оспорения акт, са били освободени от
каквито и да било задължения, доколкото същият е подал декларации за
освобождаването им и счита, че не дължи никакви такси за процесните имоти.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на тези твърдения. Отправено е
искане до съда за отмяна на постановеният акт като незаконосъобразен
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът - Кмет на Община
Велики Преслав, чрез процес. представител адв. Б., ШАК изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващият Б.Н.А. в качеството си на собственик на недвижими
имоти, през периода от 2013 до 2018 год. подал декларации по чл.71 т.1 от ЗМДТ за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване, съответно с вх. № 435,436 и 437/31.07.2013г.,
№1793/27.12.2013г., №270,271,272 и 273/18.08.2014г., №243,244,245 и
246/11.08.2015г., №369,370,371,372/04.08.2016г., №284,285,286 и
287/08.08.2017г., №177,178,179 ,180 и 181/14.05.2018г. В подадените от него
декларации А. декларирал, в качеството си на задължено лице за ТБО, че
недв.имоти с подробно упоменати в декларации партидни номера и адрес няма да се
ползват през цялата година.
От приложените по делото писмени
доказателства /приходни квитанции/ и от заключението на вещото лице по
допусната и назначена по искане на оспорващия съдебно-счетоводна експертиза се
установи по несъмнен начин, че през процесния период 2014-2019год. за
декларираните от оспорващия НИ с партидни номера са били начислени и реално
заплатени от последния дължими суми за ТБО, както следва: за имот с партиден
номер 570107883007 при дължими суми в размер на 155.25лв.-реално начислени и
заплатени от жалбоподателя-154.60лв.; за имот с партиден номер
570107883009 при дължими суми в размер
на 397.21лв.-реално начислени и заплатени от жалбоподателя-395.53лв.,;за имот с
партиден номер 570107883010 при дължими суми в размер на 667.03лв.-реално
начислени и заплатени от жалбоподателя-664.20лв. и за имот с партиден номер
№5701078883011 при дължими 927.73лв.-реално начислени и заплатени от
жалбоподателя- 924.94лв. Вещото лице е отразило, че при изчисляване размера на
дължими суми за ТБО за периода 2014-2019год. за процесните имоти-собственост на
Б. А. са били съобразени подадените от жалбоподателя декларации по чл.71т.1 от ЗМДТ. Заключението на вещото лице по СИЕ не е било оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено.
На 07.09.2019год. оспорващият подал
заявление с вх.№94-Б-16 от с.д. по описа на Община Велики Преслав, в което
възразил срещу неправилно начислените му и надвзети суми за ТБО за периода
2014г. до 2019г. за собствените му НИ с партидни номера №5701078883011,
570107883010, 570107883009 и 570107883007, находящи се в гр.Велики Преслав
ул.С.Велики№17 в общ размер на 1 549.79лв. и несъобразяването им с
подадените от него декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за процесния период и поискал същите да му бъдат възстановени. Заявлението
е адресирано до кмета на община Велики Преслав.
Във връзка с подаденото заявление с
вх.№94-Б-16/07.05.2019год., с писмо с изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год.
Кметът на Община Велики Преслав уведомил жалбоподателя, че подадените от него
декларации за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за процесния период 2014г.,2015г.,2016г.12017г.,2018г. и 2019г.
са входирани, обработени и имотите са били освободени от компонента
сметосъбиране и сметоизвозване в съответствие с чл.71 т.1 от ЗМДТ.
Недоволен, А. подал жалба до ШАС.
Образувано било АД 306/2020 г., приключило с решение №187/02.12.2020 г., с
което е отменено писмо с изх.№94-Б-34/20/1 от 20.07.2020год. Кметът на Община
Велики Преслав и преписката е върната със задължителни указания до органа по
приходите. Решението е влязло в законна сила на 30.12.2020 г.
В изпълнение на указанията на съда бил
издаден Акт за прихващане или възстановяване
№ **********/21.01.2021 г. издаден от ст. специалист „МДТ“ при Община В.
Преслав, с който на осн. чл.129 ал.1 и ал.5 от ДОПК е прието, че А. няма право
на възстановяване на суми, произтичащи от ТБО за периода 2014-2019 г.
Срещу
цитираният акт е депозирано възражение вх.№94-Б-17/02.02.2021 г., въз основа на
което е издадено Решение №1/22.03.2021 г. на кмета на Община В. Преслав,
потвърждаващо изцяло Акт за прихващане или възстановяване №
**********/21.01.2021 г. издаден от ст. специалист „МДТ“ при Община В. Преслав.
Решението
било надлежно съобщено на 29.03.2021 г., недоволен А. депозирал жалба в срока
за оспорване пред ШАС.
В хода на съдебното производство административният орган е комплектовал
административната преписка, като е представил по делото жалбата на оспорващия,
заедно с всички приложения, декларациите подадени от оспорващия. Приложено е АД
№306/20 г. по описа на ШАС.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че жалбата срещу Акт за прихващане
или възстановяване № **********/21.01.2021 г. издаден от ст. специалист „МДТ“
при Община В. Преслав, е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от активно процесуално легитимирано
лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след изчерпване на задължителния
административен ред за обжалване, с оглед на което, съдът приема, че правото на
жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба като редовна и допустима подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Режимът на прихващане в данъчното право е регламентиран в разпоредбата
на чл.128 ДОПК, съгласно която
норма недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и
имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на
изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Процесуалният ред за връщане на
недължимо платени местни данъци и такси е
този по чл. 129 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.4 ал.1 и чл. 9б от ЗМДТ. Съгласно чл.4 ал.1 от ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Същият ред е предвиден и за установяването,
обезпечаването, събирането и обжалването на местните такси по ЗМДТ. Предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал.1 и чл. 9б ЗМДТ, разпоредбите на
ДОПК се приемат за приложими и по
отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени
местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и
събирането на публичните задължения, каквито съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 т.1 и 3 от ДОПК са и задълженията за съответния вид
местни данъци и такси. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 129, ал.4 от ДОПК, която изрично
третира начина на възстановяването на суми, свързани с прилагането на ЗМДТ.
Необходимо е да се посочи, че възстановяването на недължими суми, внесени от
задължения субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се
осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и
компетентността на органа са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК.
Съгласно чл. 129, ал.3 от ДОПК,
след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата
хипотеза, която е налице в настоящия
случай, се издава Акт за прихващане или възстановяване (АПВ), с който се
уважава искането (изцяло или частично) или се постановява отказ за
възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът
на способ, чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на
претендираните от лицето суми, е изцяло в правомощията на органа по приходите.
Според чл. 129, ал.7 от ДОПК, актовете за
прихващане или възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните
актове. От своя страна нормата на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ регламентира,
че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл. 4, ал.5 във вр.
с ал.1 от ЗМДТ и чл. 152, ал.2 от ДОПК, кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Националната агенция за приходите (НАП). Правата и задълженията на органи по
приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни
данъци по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат от Кмета на Общината на изрично
посочени служители /чл. 4, ал.4 от ЗМДТ/.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Акт за прихващане или възстановяване № **********/21.01.2021 г. издаден
от ст. специалист „МДТ“ при Община В. Преслав, издаден по реда на чл.129 от ДОПК, Съгласно чл. 110, ал.4 от ДОПК проверката се
извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено
възлагане. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 110, ал.4 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 2, т.2 и ал.3 от ДОПК и в кръга на
определените в чл. 129, ал. 3 от ДОПК правомощия.
Актът за прихващане и възстановяване е издаден в писмена
форма и съдържа съществените реквизити на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по издаването му, които да
повлияят на неговата законосъобразност. Извършена е проверка по повод подадено
искане, от компетентен орган и
от него е издаден АПВ в предвидения в чл. 129, ал. 3 от ДОПК срок.
По отношение съответствието на
АПВ с разпоредбите на материалния закон, съдът намира следното:
По делото няма спор по фактите. Спорът е
правен и се свежда до отговор на въпроса дали след като оспорващият е подал
декларации по чл. 71 т.1 от ЗМДТ за периода от 2014 г. до 2019 г. е освободен
изцяло от заплащането на ТБО или дължи начислените му от органите по приходите
суми по компоненти чистота на териториите и обезвреждане в депо.
По делото се
установи, че А. притежава недвижими имоти в гр. Велики Преслав, за които е
подал декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва:с вх.№**********/27.07.2010г.
за недвижим имот с адрес гр. Велики Преслав ул. Симеон Велики №17 с партиден №5701078883007; с вх.№*********1/27.07.20 Юг. за недвижим
имот с адрес гр. Велики Преслав ул. Симеон Велики №17 с партиден №5701078883009; с вх.№**********/27.07.2010г. за недвижим имот с адрес гр. Велики Преслав
ул. Симеон Велики №17 с партиден №5701078883010; с вх.№**********/27.07.2010г. за недвижим имот с адрес
гр. Велики Преслав ул. Симеон Велики №17 с партиден №5701078883011, представляващи
търговски обекти в жилищен блок, като посочва мотиви за незаконосъобразност.
Правният режим и
дължимостта на ТБО е разписана в чл. 62 от ЗМДТ, която в актуалната редакция
гласи, че такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Такса битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. Изключение от правилото е разписано в чл.71,т.1
(ред.ДВ, бр. 101 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.) от ЗМДТ,съгласно която не се дължи такса за
сметосъбиране и сметоизвозване когато имотът не се използва през цялата година
и е подадена декларация за това обстоятелство до края на предходната година в
общината.
Съгласно чл.24 от
Наредба №4 за администриране на местните
такси и цени на услуги и права на територията на община Велики Преслав, за
имоти, които няма да се ползват през цялата година, собствениците и/или
ползвателите на имота декларират писмено до края на предходната година в звено
„Местни данъци и такси“ в община Велики Преслав това обстоятелство. Същите
имоти се освобождават от услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Начислява
се такса за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, както и такса за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци.
В случая няма спор
досежно предоставянето на услугата чистота на териториите, както и наличието на
функциониращо депо за обезвреждане на битови отпадъци за процесните периоди, а и тези
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните по делото.
Оспорващият е подал
декларации по чл.71 т.1 от ЗМДТ за освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване
по години, съответно: 1/ за недвижим имот с партиден №5701078883007:За 2014 г. - декларация с вх.№7701000437/31.07.2013г.;За 2015 г. - декларация с
вх.№**********/18.08.2014г.;За 2016 г. - декларация с вх.№**********/11.08.2015г.;За 2017 г. - декларация с вх.№7701000369/04.08.2016г.;За 2018 г. - декларация с вх.№7701000284/08.08.2017г.;За 2019 г. - декларация с вх.№7701000177/14.05.2018г.; 2/ За недвижим имот с партиден №5701078883009:За 2014 г. - декларация с вх.№7701000435/31.07.2013г.; За 2015 г. - декларация с вх.№7701000272/18.08.2014г.;За 2016 г. - декларация с вх.№7701000245/11.08.2015г.;За 2017 г. - декларация с вх.№7701000370/04.08.2016г.;За 2018 г. - декларация с
вх.№**********/08.08.2017г.;За 2019 г. - декларация с вх.№**********/14.05.2018г.; 3/За недвижим имот с партиден №5701078883010:За 2014 г. - декларация с вх.№7701000436/31.07.2013г.; За 2015 г. - декларация с вх.№7701000270/18.08.2014г.; За 2016 г.-декларация с вх.№7701000243/11.08.2015г.;За 2017 г. - декларация с вх.№**********/04.08.2016г.;За 2018 г. - декларация с вх.№7701000286/08.08.2017г.;За 2019 г. - декларация с
вх.№**********/14.05.2018г.; 4/ За недвижим имот с партиден №5701078883011:За 2014 г. - декларация с вх.№**********/27.12.2013г.;За 2015 г. - декларация с вх.№7701000271/18.08.2014г.;За 2016 г. - декларация с вх.№7701000244/11.08.2015г.;За 2019 г. - декларация с вх.№**********/14.05.2018г.
По повод подадените
декларации оспорващият е освободен за съответните години от компонента сметосъбиране
и сметоизвозване съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ.
По отношение
останалите два компонента – чистота на териториите и обезвреждане в депо, които
както беше вече отбелязано по-горе не е спорно, че се предоставят за
територията, на която се намират недвижимите имоти, собственост на оспорващия,
липсва нормативна основа за освобождаване от заплащането им. В допълнение,
следва да се посочи, че единствено в случай, в който сумите по тези два
компонента не се дължат, е когато общината не е предоставяла реално през
процесните периоди услугата чистота на териториите за обществено ползване, или
липсва изградено и функциониращо депо за обезвреждане на битови отпадъци. Доколкото
тези факти не се оспорват, а се потвърждават от доказателствата по делото и
заключението на вещото лице, съдът намира, че правилно и законосъобразно са
били начислени такси по тези два компонента за периода 2014 -2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.64 от ЗМДТ, таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ, а именно от собствениците и ползвателите
на недвижимите имоти. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМДТ не се
събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; т. 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се
предоставя от общината; т. 3. обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. От представените от
ответната страна писмени доказателства безспорно се установява, че процесните
имоти попадат в райони, определен със заповеди № 604/28.10.2013 г.;
№423/29.10.2014 г.; №432/29.10.2015 г.; №474/27.10.2016 г.; №589/30.10.2017 г.;
№ 441/30.10.2018 г., издадени от кмета на Община Велики Преслав, в които
общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. По делото няма
спор, че на територията на общината има изградено и поддържано депо за битови
отпадъци. Преди всичко задължението за такса депо не е обвързано с конкретното
реализиране на отпадъци от имота на задълженото лице. Наличието на депо на
територията на общината е основание за дължимост на таксата за услугата за
обезвреждане на отпадъците и след като на територията на общината има изградено
депо за обезвреждане на битови отпадъци, което се ползва и предвид нормата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, е несъмнено,
че оспорващият дължи заплащане на въпросната такса. А след като
общината реално предоставя услугата чистота на териториите, то оспорващият като
собственик на имоти на територията на община В. Преслав дължи заплащане и на
тази такса, независимо от ползването или не на имота.
От така установеното фактическо и
правно положение съдът приема, че административният орган е приложил правилно
материалния закон, като е приел, че за процесните имоти се дължат ТБО за
процесния период, поради което законосъобразно е отказал възстановяване на
заплатените от оспорващия суми дружеството ДНИ и ТБО в размер на 1549.79
лв.
При извършената съдебна
проверка, с оглед обхвата на нормата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът намира, че
АПВ е издаден от материално компетентен орган от общинската администрация, по
смисъла на чл.4 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМДТ. Проведено е административно производство
по реда на чл.128 и чл.129 от ДОПК, което е завършило с издаването на
предвидения акт, който е постановен в изискуемата от закона форма. Не са налице
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до
отмяна на оспорения административен акт. Същият е издаден при спазване на
материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона, поради което се
явява законосъобразен, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на
спора и предвид изричната претенция на ответната страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че същата следва да бъде уважена и на ответната
страна на основание чл.143 ал.4 от АПК да се присъди сумата 406.12 лв., адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Б.Н.А. /Б.А./ с адрес на временно пребиваване гр. В. Преслав, ул.
„Оборище“ №6, ап.21, с постоянно местожителство в Република Австрия против Акт
за прихващане или възстановяване № **********/21.01.2021 г. издаден от ст.
специалист „МДТ“ при Община В. Преслав, потвърден с Решение №1/22.03.2021 г. на кмета на Община В. Преслав.
ОСЪЖДА Б.Н.А. /Б.А./ с адрес на временно пребиваване гр. В.
Преслав, ул. „Оборище“ №6, ап.21, с постоянно местожителство в Република
Австрия да заплати на община Велики Преслав сумата от 406.12 /четиристотин и шест лева
и дванадесет стотинки/ лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.
Препис от настоящото решение
да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: