№ 430
гр. Перник, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104009 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. Й. К., с ЕГН: ********** и Р. Й. К.,
с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния им представител – адв. К. П.,
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ищците в качеството им на
наследници на Т.Б.М., с ЕГН: **********, починала на 20.09.2013 г. НЕ
ДЪЛЖАТ на ответника всеки по ½ част съобразно участието си в
наследството от сумата от общо 2269.17 лева по фактури за периода от
16.12.2009 г. до 09.01.2013 г., представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 1,
находящ се в ****, поради погасяването на вземанията по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците бил титуляр
на партида с аб. № 1060435 за процесния имот и имал качеството потребител
на ВиК услуги през процесния период т.е. между наследодателя на ищците и
ответника е била налице облигационна връзка. По тези съображения
ответникът начислил сумата от общо 2269.17 лева – главници и обезщетение
за забава.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за период
много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищците, в качеството им на наследници,
доколкото сумите фигурират по партидата на имота като дължими и
незаплатени /съгласно покана за неплатени суми/. В тази връзка се твърди, че
1
ищците имат интерес от настоящия иск.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните
вземания са погасени по давност, доколкото ответникът не е предприел
действия по принудителното им събиране – не е образувал граждански или
изпълнителни дела в продължение на повече от три години, каквато била
приложимата в случая давност. С тези аргументи се иска предявеният иск да
бъде уважен.
С исковата молба са представени: извлечение от сметка /покана за
неплащане/ и удостоверение за наследници на Т.М..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като
недопустим и неоснователен. По отношение на допустимостта се твърди, че
за вземанията, начислени за част от процесния период, а именно от 28.11.2011
г. до 28.12.2012 г. срещу наследодателката на ищците било образувано
изп.дело № 1017/2013 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. В тази връзка и за
недължимост на сумите по изп.дело № 1017/2013 г. от ищците било
образувано гр.д. № 3203/2021 г. по описа на РС Перник, което било обявено
за решаване. По тези съображения ответникът счита, че е налице частично
съвпадение в предмета на настоящото производство и производството по гр.д.
№ 3203/2021 г. по описа на РС Перник, поради което и настоящото дело било
частично недопустимо, независимо от различната правна квалификация. По
тези съображения ответникът счита и че ищците злоупотребяват с права.
На следващо място се твърди, че лицето Т.Б.М., с ЕГН: ********** е
починало още на 20.09.2013 г., но ищците така и не са изпълнили
задължението си да сменят партидата на имота като я прехвърлят на свое име.
С тези аргументи се иска производството да бъде прекратено изцяло
евентуално частично, а в противен случай исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност срещу
разноските, претендирани от насрещната страна.
В хода на делото е изискан и представен препис от Решение №
218/07.10.2021 г. по гр.д. № 3203/2021 г. по описа на Пернишкия РС. От
ответника са представени и два броя извлечение от сметка.
В съдебно заседание, проведено на 22.11.2021 г., процесуалният
представител на ищците е заявил с писмена молба изменение на иска по реда
на чл. 214 от ГПК, съчетано с отказ от иск. В тази връзка и ищците са
заявили, че искат да бъде признато за установено, че всеки от тях не дължи на
ответника сумата от по 844.08 лева / по ½ от 1688.16 лева/ вместо
първоначално заявените по 1134.59 лева / по ½ от 2269.17 лева/. В молбата за
отказ от иск не се уточнява за какъв период е извършен отказ от иск т.е. за
какъв период се отнася сумата от общо 581.02 лева, за която е извършен
отказ. Не е уточнено дали сумата от 581.02 лева представлява главница или
обезщетение за забава, нито как е формирана сумата от по 844.08 лева за
всеки ищец – т.е. каква част от нея представлява главница и каква
обезщетение за забава. С писмената молба се изразява становище за
уважаване на исковете съобразно изменението.
2
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесните вземания
представляват стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода за имот – апартамент № 1, находящ се в ****, спрямо който
имот е налице партида на името на Т.Б.М., с ЕГН: **********, починала на
20.09.2013 г.
От представено по делото удостоверение за наследници се установява,
че ищците Б. Й. К., с ЕГН: ********** и Р. Й. К., с ЕГН: ********** са
наследници на Т.Б.М., доколкото са нейни деца /син и дъщеря/.
От представено по делото копие от Решение № 218/07.10.2021 г. по гр.д.
№ 3203/2021 г. по описа на Пернишкия РС се установява, че ищците са
образували дело срещу ответника отново в качеството си на наследници на
Т.Б.М.. В тази връзка и с посоченото решение е признато за установено, че
ищците не дължат на ответника всеки по ½ част от следните суми: 581.02
лева, главница за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за
имот – апартамент № 1, находящ се в **** за периода от 28.11.2011 г. до
28.12.2012 г., сумата от 49.18 лева – обезщетение за забава за периода от
13.02.2012 г. до 24.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.05.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25
лева разноски, за които суми издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2923/2013 г. на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 1017/2013
г. на ЧСИ С. Димитрова поради погасяването им по давност.
От представени по делото извлечения от сметка се установява, че към
дата 31.12.2011 г. на Т.Б.М. са начислени за имот – апартамент № 1, находящ
се в **** следните суми за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода: 1147.44 лева главница за периода от 30.11.2009 г. / първа фактура
********** от 16.12.2009 г. / до 26.10.2011 г. /последна фактура **********
от 15.11.2011 г./ и сумата от 117.51 лева – обезщетение за забава за периода
от 16.01.2010 г. до 31.12.2011 г. Посочените фактури кореспондират на
фактурите по исковата молба и представената към същата „покана за
неплатени суми“ към абонат. От своя страна /съгласно второто извлечение/
към дата 31.12.2011 г. на Т.Б.М. са начислени за имот – апартамент № 1,
находящ се в **** следните суми за доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода: 581.02 лева, главница за периода от 28.11.2011 г. /първа
фактура ********** от 13.01.2012 г. / до 28.12.2012 г. /последна фактура
**********/ и сумата от 49.18 лева – обезщетение за забава за периода от
13.02.2012 г. до 24.04.2013 г. .Посочените фактури кореспондират на
фактурите по исковата молба и представената към същата „покана за
неплатени суми“ към абонат
На следващо място страните не спорят и относно размера на сумите и
процесния период, за който са начислени – относно периода от 30.11.2009 г. /
3
първа фактура ********** от 16.12.2009 г./ до 26.10.2011 г. /последна
фактура ********** от 15.11.2011 г./ - за главницата. Липсва спор и относно
обстоятелството, че нито срещу ищците, нито срещу техния наследодател са
предприемани действия по принудително събиране на вземането относно
периода от 30.11.2009 г. до 26.10.2011 г. – за главницата и на вземането
относно периода от 16.01.2010 г. до 31.12.2011 г. – за обезщетението за забава
и в частност за тези суми не е издаван изпълнителен лист, нито е образувано
изпълнително производство.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в
исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ не се
установява към момента на предявяване на исковата претенция да е налице
висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Настоящият съдебен състав намира исковите
претенции за допустими за следните суми и периоди: 1147.44 лева главница
за периода от 30.11.2009 г. / първа фактура № ********** от 16.12.2009 г. / до
26.10.2011 г. /последна фактура № ********** от 15.11.2011 г./ и сумата от
117.51 лева – обезщетение за забава за периода от 16.01.2010 г. до 31.12.2011
г.
Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия
ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г.
по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
4
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
За сумата от 581.02 лева, главница за периода от 28.11.2011 г. /първа
фактура ********** от 13.01.2012 г. / до 28.12.2012 г. /последна фактура
**********/ съдът приема, че е направен отказ от иска, в съдебно заседание,
проведено на 22.11.2021 г. предвид и предмета на Решение № 218/07.10.2021
г. по гр.д. № 3203/2021 г. по описа на Пернишкия РС /независимо че в
молбата за отказ не е изрично уточнено дали сумата е главница или
обезщетение за забава/. За сумата от 49.18 лева – обезщетение за забава за
периода от 13.02.2012 г. до 24.04.2013 г. /по фактури от № ********** от
13.01.2012 г. до № ********** от 09.01.2013 г./ производството също следва
да бъде прекратено предвид обстоятелството, че това вземане също е предмет
на Решение № 218/07.10.2021 г. по гр.д. № 3203/2021 г. по описа на
Пернишкия РС.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Освен това според задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно
разясненията, дадени в цитираното ТР вземанията за ВиК услуги
представляват именно периодични плащания.
В настоящия случай по делото липсват данни, а и твърдения от страна
на ответното дружество да са предприемани каквито и да било действия по
принудително събиране на процесните вземания /в частта на същите, приети
за допустими съгласно изводите по-горе/. В тази връзка липсват данни срещу
наследодателя на ищците или срещу тях да са образувани граждански или
изпълнителни дела. По тези съображения съдът счита, че към момента на
образуване на исковото производство – 29.07.2021 г. давността за процесното
вземане за главница е изтекла, доколкото между м. 01.2010 г. и м. 07.2021 г.
при всички случаи е изминал период много над законоустановените три
години. След като главното вземане се явява погасено, то съгласно чл. 119 от
ЗЗД за погасено следва да се счита и акцесорното вземане за обезщетение за
забава, както и вземането за разходи.
По тези съображения процесните вземания, следва да се приемат за
изцяло погасени по давност.
Относно изложените от ответното дружество доводи, че дори вземането
да е погасено по давност, то продължава да съществува като естествено
задължение, съдът намира същите за правилни, но неотносими към правните
му изводи в настоящото производство. Както бе посочено и по-горе това
5
правно състояние на вземането не опровергава съществуващия за ищеца
правен интерес от отрицателния установителен иск. Посоченият извод следва
и от обстоятелството, че уважаването на последния ще осигури една защита
за длъжника срещу бъдещи действия по принудително събиране на
процесното вземане. Независимо от това обаче съдът отбелязва, че
уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно да плати
съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува.
С оглед гореизложеното исковите претенции са основателни и следва да
бъдат уважени за следните суми и периоди: общо 1147.44 лева главница /по
½ спрямо всеки ищец/ за периода от 30.11.2009 г. / първа фактура №
********** от 16.12.2009 г. / до 26.10.2011 г. /последна фактура №
********** от 15.11.2011 г./ и сумата от 117.51 лева – обезщетение за забава
/по ½ за всеки ищец/ за периода от 16.01.2010 г. до 31.12.2011 г., както и за
законната лихва от 01.01.2012 г. до изплащане на главницата, а за сумите над
посочените исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили само ищците,
независимо, че предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни.
Ищците претендират разноски за държавна такса 90.77 лева и 700 лева –
адвокатско възнаграждение /по 350 лева за всеки ищец/. Видно от
приложените договори за правна защита и съдействие и платежно нареждане
същите са действително извършени. В отговора на исковата молба обаче е
направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар. Последното е неоснователно, доколкото предвид цената на иска –
общо 2269.17 лева претендираната сума от по 350 лева съответства на
минималния размер на адвокатския хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед изхода на делото /признатите за основателни съответно неоснователни
суми, респ. извършения отказ и приетите за недопустими суми/ на ищците
следва да бъде присъдена сумата от общо 440.81 лева или по 220.41 лева на
всеки ищец.
В депозирания отговор и писмено становище ответникът не е направил
искане да присъждане на разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иск на Б. Й. К., с
ЕГН: ********** и Р. Й. К., с ЕГН: ********** срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищците в качеството им на наследници на Т.Б.М.,
с ЕГН: ********** не дължат на ответника сумата от 49.18 лева –
6
обезщетение за забава за периода от 13.02.2012 г. до 24.04.2013 г . /по
фактури от № ********** от 13.01.2012 г. до № ********** от 09.01.2013 г./
върху главницата от 581.02 лева, начислена за имот – апартамент № 1,
находящ се в **** за периода от 28.11.2011 г. /първа фактура ********** от
13.01.2012 г. / до 28.12.2012 г. /последна фактура **********/. предвид и
предмета на Решение № 218/07.10.2021 г. по гр.д. № 3203/2021 г. по описа на
Пернишкия РС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. Й. К., с ЕГН: ********** и Р.
Й. К., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: ****, ап. 1, НЕ ДЪЛЖАТ на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, в качеството
им на наследници на Т.Б.М., с ЕГН: **********, починала на 20.09.2013 г., по
½ част от следните суми: сумата от 1147.44 лева – главница, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот
– апартамент № 1, находящ се в ****, за периода от 30.11.2009 г. /първа
фактура № ********** от 16.12.2009 г./ до 26.10.2011 г. /последна фактура №
********** от 15.11.2011 г./ и сумата от 117.51 лева – обезщетение за забава
за периода от 16.01.2010 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.01.2012 г. до окончателно изплащане на вземането,
поради погасяването на сумите по давност КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете над
посочените размери до пълния размер на претенциите като неоснователни.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. Й. К., с
ЕГН: ********** и Р. Й. К., с ЕГН: ********** сумата от общо 440.81 лева
/или по 220.41 лева на всеки ищец/ – разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящото производство съобразно изхода на
същото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7