№ 1109
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20221100504135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Д. Д. ХР. - длъжник по изпълнително дело
№20219230400244 по описа на ЧСИ Г.Н. с район на действие СГС, срещу действия на
ЧСИ – налагане на запор върху банкова сметка с IBAN ******* при „О.Б.Б.“ АД, по
която се превеждат суми за издръжка на малолетното й дете, детски надбавки, както и
обезщетения за временна неработоспособност. По същата сметка същата получавала и
плащанията и хонорарите по извършваната от нея консултантска дейност.
Жалботодателката твърди, че запорираните суми са несеквестируеми, както и, че
уведомила ЧСИ, че постъпилата по сметката й на 01.03.2022г. сума в размер на 160
лева е в резултат на трудовата й дейност като лице, упражняващо свободна професия.
Въпреки това запорът върху посочената сума не бил вдигнат и сумата била преведена
по сметка на ЧСИ за разпределение. По този начин ЧСИ лишил жалбоподателката и
детето й от елементарни средства за живеене. Посочва, че поискала ЧСИ да изпрати
изрично съобщение до банката относно вземанията и постъпленията по сметката,
върху които не се разпростира наложения запор, както и да бъде вдигнат запора върху
несеквестируемите постъпления по сметката, но ЧСИ не предприел никакви действия
за вдигане на запора, наложен върху несеквестируеми вземания по сметката. Поради
това моли обжалваните действия да бъдат отменени.
Взискателят и ответник по жалбата – „Ю.Б.“ АД, чрез пълномощника адв. Х.И.,
е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които се излагат
доводи за недопустимост и неоснователност на депозираната жалба.
1
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя,
мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20219230400244
по описа на ЧСИ Г.Н. с район на действие СГС, намира следното :
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, доходите от възнаграждение за
труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна
заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми. Съгласно чл. 446а,
ал. 1 от ГПК, ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника (както е в
случая), тяхната несеквестируемост (пълна или частична) ще се запази само ако сумата
е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора.
Според чл.446, ал.4 от ГПК върху вземания за издръжка не се допуска принудително
изпълнение. Съгласно указанията по приложението на закона, дадени в т. 13 на ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, натрупаната наличност по
сметката преди постъпването на последното по ред плащане е секвестируема, тъй като
се е трансформирала в спестявания на длъжника.
Следователно, ако средствата са постъпили по банковата сметка на длъжника
след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата
за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 от ГПК и чл. 446а от ГПК. Ако обаче
средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на
запора, то те са напълно секвестируеми. Напълно секвестируеми са и средствата,
неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане. Налага се
изводът, че налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е
незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия
доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се
извършва при спазване разпоредбите на чл. 446 и 446а от ГПК. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и ал.3 от ГПК, според които запорното съобщение не
поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и
спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за
издръжка, а когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че
те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на
минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
В случая се установява, че по банковата сметка, върху която е наложен запор от
съдебния изпълнител, постъпват средства за присъдена издръжка на малолетното дете
на длъжника, както и социални помощи. Няма спор, че паричните средства – семейни
2
помощи за деца по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ с
наредител Дирекция "СП", не подлежат на принудително изпълнение, поради тяхната
несеквестируемост по закон, съобразно чл. 444, т. 8 от ГПК, във връзка с чл. 13 от
ЗСПД. Не подлежи на принудително изпълнение и вземането за издръжка, съгласно
чл.446, ал.4 от ГПК. Върху посочените средства не е реализирано принудително
изпълнение, видно от представеното от жалбоподателката извлечение от банковата й
сметка, от което става ясно, че преведените средства за издръжка в размер на 350 лева и
за социални помощи в размер на 40 лева са изтеглени от АТМ устройство, а не са
преведени по сметка на съдебния изпълнител.
Обжалваното действие на ЧСИ – наложеният запор върху процесната сметка на
длъжника не е незаконосъобразно, тъй като по сметката са възможни постъпления на
суми, извън тези, които са несеквестируеми, за които не би имало пречка да бъдат
превеждани в изпълнение на запора, с оглед нормата на чл.446а от ГПК. Ето защо
съдът счита, че насочването на принудителното изпълнение, чрез запор върху
банковата сметка на длъжника е законосъобразно, доколкото по тази сметка е
възможно да постъпят суми извън източниците на доходи, визирани в чл. 446 и чл.
446а от ГПК като несеквестируеми или самите доходи да бъдат в размер, който
позволява частично изпълнение върху това вземане.
Съдебният изпълнител законосъобразно е извършил действията по наложения
запор, като е указал на третото задължено лице, че запорът не обхваща вземания за
получавани от длъжника помощи и обезщетения, както и възнаграждения за труд до
размера на минималната работна заплата за страната.
Ето защо жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-Е състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д. Д. ХР. – длъжник по
изпълнително дело №20219230400244 по описа на ЧСИ Г.Н. с район на действие СГС,
срещу действия на ЧСИ – налагане на запор върху банкова сметка с IBAN ******* при
„О.Б.Б.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4