РЕШЕНИЕ
№ 1103
гр. Русе, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20204520103578 по описа за 2020 година
Ищеца ЗК „Лев инс” АД гр. София, твърди, на 27.07.2018г. в гр. Русе, по улица
„Бабуна планина”, водачът Р. Г. Ш. при управление на автомобил марка „Мерцедес”, модел
„АМГ ГЛЕ 43”, с рег. №****, преминал през несигнализирано препятствие на платното за
движение- дупка, вследствие на което са причинени материални щети по автомобила. Във
връзка с причинените щети на автомобила при ищеца била заведена преписка по щета №
0017-1261-18-410279. Посоченият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско” на
МПС „Лев инс” АД с полица № 93001810039503 със срок на действие от 18.05.2018г. до
17.05.2019г. На 30.07.2018г. ЗК „Лев Инс” АД издава Възлагателно писмо № *********, с
което възлага на „Евро Старс“ ООД да извърши ремонт на лекият автомобил „Мерцедес”,
модел „АМГ ГЛЕ 43”, с рег. №****. Застрахователят заплатил за извършения ремонт сумата
2733,74 лева.
Ищецът претендира сумата 2753,74 лева (представляваща изплатеното обезщетение
плюс 20 лева ликвидационни разходи) да му бъде изплатена от Община Русе на основание
чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като счита, че общината носи отговорност
за поддържане на пътищата и поддържането им в състояние позволяващо безопасно
движение. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за посочената сума на основание
чл. 410 от ГПК, но ответникът подал възражение поради което в настоящото производство
се иска установяване на вземането на ищеца по заповедта за изпълнение.
Ответникът депозира отговор, с който оспорва иска, като го намира за недоказан. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от водача на
1
автомобила поради управление с несъобразена с пътната обстановка скорост. Прави и
възражение, че автомобилът е бил управляван с гуми, които не съответстват на марката и
модела му, както и че джантата не е трябвало да се подменя, а е можело да се ремонтира.
Сочи също, че от стойността на обезщетението следва да се приспадне стойността на части,
които се подменят.
Предявените искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от
ГПК- за съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ. Претенцията за законна
лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 17.05.2018г. е бил сключен договор за застраховка „Каско“ със застрахователна
полица № 93001810039503 (л.9) между „ТИРОЛ ЕООД“ гр. Русе и ищеца ЗК „Лев инс” АД
гр. София с обект на застраховката: автомобил марка „Мерцедес”, модел „АМГ ГЛЕ 43”, с
рег. №****. Срокът на застраховката бил от 18.05.2018г. до 17.05.2019г.
На 27.07.2018г. в гр. Русе, по улица „Бабуна планина”, водачът Р. Г. Ш. при
управление на автомобил марка „Мерцедес”, модел „АМГ ГЛЕ 43”, с рег. №**** претърпял
пътнотранспортно произшествие-преминал през дупка на платното за движение, вследствие
на което са причинени материални щети по автомобила. Този факт се установява от
приложения по делото протокол за ПТП № 1616663 от 27.07.2018г. (л.11) Във връзка с
причинените щети на автомобила при ищеца била заведена преписка по щета № 0017-1261-
18-410279 (л.12 и сл.) по която застрахователят констатирал, че застрахованият автомобил
марка „Мерцедес”, модел „АМГ ГЛЕ 43”, с рег. №**** е претърпял щети на стойност
2753,74 лева изразяващи се в увреждане на гума и джанта. На 30.07.2018г. ЗК „Лев Инс”
АД издало Възлагателно писмо № ********* (л.16), с което възложило на „Евро Старс“
ООД да извърши ремонт на увредения автомобил „Мерцедес”, модел „АМГ ГЛЕ 43”, с рег.
№****. Застрахователят заплатил за извършения ремонт на застрахователя сумата 2733,74
лева (л.23) по фактурата приложена на л.18 от делото.
Застрахователят депозирал искане до Община Русе за заплащане на сумата 2733,74
лева по посочената щета (л.24), на което ответникът по делото отказал (л.26).
По делото е назначено вещо лице, което дава заключение, че ПТП е настъпило в
резултат на преминаване на автомобила пред дупка на пътя при което гумата се е разкъсала,
а джантата деформирала. Паричната оценка на щетите която дава вещото лице съвпада с
тази, която е направена от сервиза извършил ремонта, а обичайните ликвидационни разходи
са оценени на 20 лева. Вещото лице сочи размерите на дупката- 1 метър х 1,40 метра х 0,13
м. При тези размери водачът на автомобила е имал възможност да възприеме препятствието
от не по-малко от 20-25 метра, като е имал възможност да намали скоростта на автомобила
до 15-20 км/ч, която според вещото лице е безопасна. Според вещото лице джантата е била
годна за ползване след ремонт и боядисване. Вещото лице не намира данни от които да може
2
да направи извод, че джантата е била деформирана.
По делото е разпитан и свидетеля Р. Г. Ш., който е бил водач на автомобила при
настъпването на ПТП. Същият трудно си спомня за произшествието, едва след като му е
предявен протокола за ПТП. Спомня си за наличието на огромна дупка, която не е била
сигнализирана. Спомня си и че е имал проблем с гума и джанта без да сочи степента и вида
на увреждането на джантата. Заявява, че не е плащал за ремонт- закарал автомобила в
сервиз и той бил възстановен, а ремонта бил платен от застрахователя. Твърди, че „гумата
още стои в един склад, джантата не са ми я върнали“.
При така събраните доказателства съдът намира за установено настъпването на ПТП на
27.07.2018г, както и наличието на увреждане на гума и джанта на автомобила. Предвид
характера, предназначението и материала от който е изготвена гумата и като се съобрази
заключението на вещото лице съдът приема, че увреждането на гумата е било такова, че е
наложило тя да бъде заменена, като стойността й е тази посочена във фактурата на л.18 от
делото. Това обаче не се отнася за джантата- вещото лице не намира достатъчно данни за
характера и степента на увреждане на джантата. С протоколно определение от 17.11.2020г.
съдът е задължил ищеца да осигури възможност на вещото лице да направи оглед на
увредената джанта, но това не се е случило. Според вещото лице джантата е била годна за
ползване след ремонт и боядисване от което следва, че подмяната не е била необходима.
Водачът на автомобила от своя страна също не сочи подробности за степента на увреждане
на джантата. При тази фактическа обстановка и след като на ищеца е предоставена
възможност да осигури оглед на увредената джанта (като лице, което плаща ремонта
застрахователят може да изиска увредените части за целите на последващи производства),
съдът възприема заключението на вещото лице, че джантата е можела да се ползва след
ремонт и боядисване, тъй като не е била деформирана. По делото не са събрани
доказателства за стойността на евентуален ремонт на джантата, като на основание чл. 162 от
ГПК съдът по своя преценка определя размера на сумата, необходим за ремонт и боядисване
на недеформирана джанта от съответния клас на 300 лева без ДДС. Така общият размер на
вредите е 996,05 лева без ДДС или 1195,26 лева с ДДС. Като се прибави и сумата 20 лева
ликвидационни разходи общата сума на щетите е 1215,96 лева.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 31 от ЗП „Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините.”
Съгласно § 7. от ЗМСМА : „С влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините и следните държавни имоти:
..........
4. общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване;”
Съгласно чл. 167 от ЗДвП: „Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
3
възможно най-кратък срок.”
Посочените законови текстове вменяват в задължение на ответника- Община Русе да
поддържа в изправно състояние общинските пътища (какъвто е пътят в участъка където е
настъпило процесното ПТП). Наличието на дупка на пътя сочи на неизпълнение на това
законово задължение. Вследствие на това неизпълнение са настъпили вреди, които следва да
бъдат обезщетени от ответника, като отговорно лице съгласно чл. 49 от ЗЗД.
Застрахователят е заплатил обезщетил застрахованото лице и съгласно чл. 213 от КЗ : „С
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.” Прилагайки тази норма към
разглеждания казус и като се съобразят изложените по-горе правни доводи се стига до
извода, че ищеца заплащайки за отстраняване на настъпилите вреди има право да предяви
регресна претенция към Община Русе, която се явява отговорно лице за настъпилата вреда.
Щетата обаче не следва да се обезщетява изцяло, като съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на МПС. В заключението
на вещото лице се сочи, че пътното препятствие е било с голям размер (същото признава и
водача) и е било видно от поне 20-25 метра, като при управление на автомобила със
законосъобразната скорост, водача е имал възможност да намали скоростта до безопасните
15-20 км/ч. Следователно съдът приема, че причина за настъпването на щетата е както
наличието на дупка на пътя (за което отговорността е на Община Русе), но също така и
поведението на водача, който е имал възможност да намали скоростта до безопасна такава,
но поради небрежност, разсеяност или самонадеяност не го е направил и така е допринесъл
за настъпване на щетата. Съдът приема, че двата фактора в еднаква степен са допринесли за
настъпване на щетата, като възражението за съпричиняване следва да се уважи в размер на
50%.
Предвид изложеното при щета с установен размер от 1215,96 лева на ищеца следва да
се присъди половината, а именно- 607,63 лева. В този размер иска е основателен и следва да
се уважи, а над него да се отхвърли. Законната лихва върху тази сума за периода 14.11.2019г.
до 04.06.2020г. е 34,43 лева и в този размер вземането за лихва съществува, а над него искът
за лихва следва да се отхвърли.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
4
Предявените искове са в общ размер на 2910,55 лева, като те са основателни в общ
размер 642,06 лева. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
108,21 лева от които следва да му се присъдят 23,87 лева съразмерно на съществуващата
част от претенцията. В исковото производство ищеца има следните разноски: 101,98 лева
държавна такса, разноски за свидетел и за вещо лице в общ размер 130 лева и разноски за
юрисконсулт, които съдът определя в размер на 300 лева, като така общият размер на
разноските в исковото производство става 531,98 лева от които следва да му се присъдят
117,35 лева съразмерно на уважената част от исковете. В исковото производство обаче
ответника също има разноски в размер на 150 лева за вещо лице и разноски за юрисконсулт,
които съдът определя в размер на 300 лева, като така общият размер на разноските на
ответника в исковото роизводство става 450 лева от които следва да му се присъдят 350,73
лева съразмерно на уважената част от исковете. Така ищецът има право на разноски общо в
исковото и в заповедното производство в размер на 141,22 лева, а ответника има право на
разноски в общ размер на 350,73 лева, като след насрещна компенсация ищеца следва да
заплати на ответника сумата 209,51 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че съществува вземането на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновска шосе” № 67А против
ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6 в размери :
607,63 лева представляваща главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско на автомобил марка
„Мерцедес”, модел „АМГ ГЛЕ 43”, с рег. №**** собственост на „ТИРОЛ” ЕООД, за
настъпило застрахователно събитие на 27.07.2018г. в гр. Русе, ведно със законната
лихва от 08.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането и законна лихва за
периода 14.11.2019г. до 04.06.2020г. в размер на 34,43 лева,
за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 2081/2020г.
на Русенски районен съд, като отхвърля исковете за установяване на вземания на
посочените основания над уважените размери.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновска шосе” № 67А
да заплати на ОБЩИНА РУСЕ, ЕИК ********* с адрес гр. Русе, пл. „Свобода” № 6
разноски в производството след насрещна компенсация в размер на 209,51 лева.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6