Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7713 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Министерство на младежта и спорта /ММС/
твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 4001/2019 г. по описа на ВРС за сумите, предмет на предявените искове,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника
Сдружение „ВкОВ2015“. Излага, че между Министерството и ответното сдружение е
сключен Договор № СДСВ 36-00-163/26.02.2018 г., който има за предмет
предоставяне на целеви финансови средства в размер на 5600 лв. за изпълнение на
проект по програма на ММС „Спорт за децата в свободното време“. Уточнява, че
чрез посочената програма се подпомага дейността на спортни клубове, както и се
осигурява възможност на деца да участват в безплатни спортни занимания. Навежда
твърдения, че Сдружение „ВкОВ2015“ е кандидатствало по програмата с проект,
одобрен със Заповед № РД-09-68/08.02.2018 г. на министъра на младежта и спорта.
Впоследствие между страните е сключен договор, с който са уредени условията за
финансово подпомагане, разходването и отчитането на предоставените финансови
средства съобразно изискванията на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 от 08.05.2014
г. за финансово подпомагане на спортни дейности.
В исковата молба е изложено, че по силата на
сключения договор ответникът се е задължил да извърши дейностите, описани в
одобрения проект, и да изразходва средствата, предоставени по договора,
съгласно финансовия план. В изпълнение на договора ММС извършило паричен превод
на 01.03.2018 г. за сумата от 5040 лева. Ищецът посочва, че за осигуряване
точното изпълнение на договора ММС има право да осъществява контрол върху
изпълнението на дейностите. В тази връзка са извършени три проверки от
служители на дирекция „Регионален контрол и мониторинг“ – на 21.09.2018 г.,
25.09.2018 г. и 26.09.2018 г. При първата от тях било установено, че
заниманията се провеждат от утвърдения по план-график спортен специалист, а от
друго лице. При следващите проверки било констатирано, че планираните занимания
по волейбол не се провеждат в посочения ден и час съгласно план-графика. Ищецът
се позовава на чл. 7, ал. 3 от договора, съгласно който клубът е следвало да
отправи мотивирано писмено искане до ММС за промени в план-графика, както и за
промяна на спортен специалист.
Ищецът твърди, че с писмо-покана с изх. №
09-00-4497/5 от 14.11.2018 г. ответникът бил уведомен за едностранното
прекратяване на договора от ММС поради неговото неизпълнение, както и бил
поканен в 7-дневен срок да възстанови преведената му сума от 5040 лева. Тъй
като това не е сторено, било е изпратено повторно писмо с изх. № 09-00-4497/6
от 06.12.2018 г., с което е даден нов 7 -дневен срок.
Ищецът заявява, че съгласно чл. 12 от сключения
договор клубът е длъжен да възстанови предоставените финансови средства заедно
със законната лихва, считано от датата на получаването им, в случай че не
изпълни което и да е от задълженията си по договора. Претендира обезщетение за
забавеното плащане на сумата за периода от датата на получаване на средствата -
01.03.2018 г. до 08.03.2019 г. в размер на 522.20 лв.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че Сдружение „ВкОВ2015“ дължи на Министерство на младежта и спорта следните
суми:
1) сумата
от 5040 лева, представляваща подлежаща на връщане като дадена на отпаднало
основание сума, получена от ответника по развален договор № СДСВ
36-00-163/26.02.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) сумата
от 522.20 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 01.03.2018 г. до 08.03.2019 г.;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4001/2019 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е налице неизпълнение на задълженията на
спортния клуб. Поддържа, че при първата извършена проверка /на 21.09.2018 г./ В.Г.отсъствала
поради участие като съдия в световното първенство по волейбол за мъже 2018 г.,
т.е. налице била обективна невъзможност тя да проведе тренировки, поради което
била заместена от Стефани Кьосева. Заявява, че съгласно договора на 25.09.2018
г. е следвало да тренират групи № 3 и № 4, а не № 2 и № 4, както са посочили
проверяващите. Подчертава, че в протокола от проверката е отразено, че на
посочената дата се провеждат занимания и присъстват деца. На 26.09.2018 г.,
когато е извършена третата проверка, заявява, че е следвало да се проведат
тренировки на групи № 1 и № 2, а не както е посочено от проверяващите – на
групи № 2 и № 4. При това в контролния лист е отбелязано, че тренировки се
провеждат и родителите си вземат децата по-рано. Ответникът излага, че в
отговор на изпратеното писмо от ММС от 14.11.2018 г. е отправил искане за
провеждане на преговори, но ищецът директно е предявил претенциите си по
съдебен ред.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените
искове, като навежда доводи, че ответникът е нарушил условията по договора и
дължи възстановяване на предоставените средства.
Ответникът,
чрез законния си представител, оспорва да е допуснал неизпълнение на договора,
както и че изявлението за разваляне на договора е достигнало до него.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 4001 по описа за 2019 г.
на ВРС, 7 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
от длъжника.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: 1)
наличието на валидно договорно правоотношение между тях по договор № СДСВ
36-00-163/26.02.2018 г.; 2) че на 01.03.2018 г. ищецът е превел на ответника
сумата от 5040 лева в изпълнение на договорните си задължения.
От съдържанието на сключения между страните договор /л. 54-56/ се
установява, че ММС е поело задължение да предостави целеви финансови средства
на Сдружение „ВкОВ2015“ в размер на 5600 лева срещу насрещното задължение на ответника
да разходва средствата в съответствие с представения проект и целите на
програма „Спорт за децата в свободното време“ и съобразно финансов план,
представляващ приложение към договора. Договорът е сключен за срок до
15.11.2018 г. /чл. 2, ал. 1/. Изрично в чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено,
че Министерството има право да осъществява контрол върху изпълнение на
дейностите по проекта и на целевото разходване на предоставените финансови
средства. В чл. 7, ал. 3-5 е уредена процедура за промени в одобрения проект,
касаещи план-графика, спортния обект, в който се провеждат заниманията или
смяна на спортен специалист. Уговорено е същите да се извършват само с
разрешение на ММС, което се предоставя въз основа на нарочно искане, като
срокът за подаване на такова искане е не по-късно от 7 дни преди промяната.
Съгласно чл. 11, т. 3 договорът може да бъде прекратен при виновно неизпълнение
на задълженията на една от страните, като изправната страна уведомява писмено
неизправната страна за прекратяването. В случай на прекратяване на договора по
вина на спортния клуб е предвидено, че същият дължи връщане на предоставените
средства в пълен размер, ведно със законната лихва, изчислена съгласно чл. 21,
ал. 2 от Наредба № 1 от 08.05.2014 г. за финансово подпомагане на спортни
дейности /чл. 12/. В посочената разпоредба е предвидено, че предоставените по
реда на наредбата средства се възстановяват ведно със законната лихва, считано
от датата на настъпване на събитието, съставляващо основание за прекратяването
на договора.
На л. 68-82 от делото са приложени три констативни протокола, ведно с
контролни листи от извършени проверки /от 21.09.2018 г., 25.09.2018 г. и
26.09.2018 г./. Същите съставляват частни свидетелстващи документи, поради
което не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства, като от тях се установява единствено, че са съставени от лицата,
подписали същите.
С исковата молба е представено писмо, адресирано до ответника, с което
ММС го уведомява, че прекратява едностранно договора поради виновно
неизпълнение на същия, състоящо се в непровеждане на планирани спортни
занимания, както и провеждане на такива от различен от утвърдения спортен
специалист. С писмото е отправена покана за възстановяване на получената сума
по договора в размер на 5040 лева. Видно от обратната разписка, приложена на л.
118 от делото същото е изпратено на адреса на управление на сдружението, където
е получено от М.Н., съпруга на председателя А.А.. Към доказателствата по делото
е приобщено и електронно писмо от 14.11.2018 г., с което уведомлението за
едностранно прекратяване на договора е изпратено по електронна поща.
Останалите представени по делото писмени доказателства не следва да
бъдат коментирани като неотносими към неговия предмет.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от
провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
По иска с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният
главен иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор № СДСВ 36-00-163/26.02.2018 г.; 2) изпълнение на
поетото от ищеца задължение за предоставяне на уговорената в договора сума; 3) развалянето на договора поради неизпълнение на поетите от
ответника задължения.
В случая
наличието на първите две от посочените материалноправни предпоставки е
безспорно между страните, като спорът е съсредоточен относно обстоятелството
налице ли е хипотеза на договорно неизпълнение от страна на ответното
сдружение. Ответникът, който носи доказателствената тежест
за установяване на факта на изпълнението, не е ангажирал каквито и да било
доказателства в подкрепа на твърденията си, независимо от изричните указания на
съда в тази насока. Същият не се е възползвал от предоставената възможност да
се ползва от гласни доказателствени средства, дори след като съдът е отложил
делото в първото проведено заседание именно за провеждане на разпит на
допуснатите на ответника свидетели. Поради изложеното следва да се приеме, че е
налице твърдяното от ищеца неизпълнение на договорни задължения от страна на
сдружението, т.е. за ММС е възникнало потестативното право да прекрати
едностранно облигационната връзка.
Настоящият
съдебен състав намира, че от представените по делото писмени доказателства не
се установява изявлението на ищеца за разваляне на договора да е достигнало до
ответника преди образуване на производството. Не може да се приеме за надлежно
връчването на изправеното чрез куриер писмо, доколкото от обратната разписка се
установява, че то не е подписано от представител на „ВкОВ2015“.
Макар да е адресирано до адреса му на управление, то не е връчено
на член или представител на сдружението. Що се отнася до изпратеното от ММС
електронно писмо, макар принципно да е допустимо уведомяването по електронен
път, в случая подобен ред не е предвиден в договора, като в същия не е посочена
и електронна поща за кореспонденция на Сдружение „ВкОВ2015“. В този
смисъл ищецът е следвало да положи усилия за връчване на уведомлението на
посочения в договора адрес на ответника /в т. ч. при необходимост със
съдействието на нотариус или ЧСИ/. Независимо от изложеното, следва да се
приеме, че изявлението за разваляне на договора е достигнало до ответника с
връчването на препис от исковата молба и приложенията, от който момент същото е
произвело действие. С развалянето на договора за
ответника е възникнало задължение да върне получените въз основа на същия парични
средства.
Предвид така изложените
съображения предявеният главен иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен акцесорният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, трябва да се установи съществуването на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца;
2) ответникът да е изпаднал в забава.
Предвид основателността на главния иск безспорно е налице
неудовлетворено парично притезание в полза на ищеца. Тъй като в случая се касае
за сума, дължима като дадена на отпаднало основание, по отношение на която няма
определен ден за изпълнение на задължението, в случая приложение намира чл. 84,
ал. 2 ЗЗД и за да бъде поставен длъжникът в забава, следва да бъде поканен да
плати от кредитора. Именно от момента на поканата се дължи и обезщетение за
забава. В случая ответникът е поставен в забава с връчването на препис от
исковата молба, когато именно е развален договорът и същият е поканен да върне
получената въз основа на същия сума. Липсва основание за присъждането на
обезщетение за забава за момент, предхождащ развалянето на договора, каквато се
претендира от ищеца с предявения акцесорен иск. Не може да се приеме, че
законната лихва се дължи от момент, предхождащ изпадането на ответника в
забава, независимо от уговорката на чл. 12 от процесния договор. Задължението
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва се основава
на предпоставките за дължимост уредени в самия закон –чл. 84 и 86 ЗЗД, а ако
страните са имали предвид компенсаторна неустойка, то е следвало да договорят
това по недвусмислен начин в самия договор. В този смисъл – Решение № 47/31.03.2011
г., постановено по т. д. № 706/2010 г. на ВКС, II Т.О.
Поради изложеното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен изцяло, като на ищеца бъде присъдена единствено
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019 г. /датата, на която на
ответника е връчен препис от исковата молба/.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 101.49 лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса в размер на
139.80 лева. При съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер от 126.68 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът Сдружение „ВкОВ2015“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Аспарухово, ул. „Д.Д.“ № 26, ет. 2, ап. 3, ДЪЛЖИ на ищеца Министерство на младежта
и спорта, с адрес: гр. София, бул. „В.Л.“ № 75, СУМАТА ОТ 5040 /пет хиляди и четиридесет/ лева,
представляваща подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание сума,
получена от ответника по развален договор № СДСВ 36-00-163/26.02.2018 г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4001/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Министерство на младежта и спорта, с адрес: гр.
София, бул. „В.Л.“ № 75, срещу
Сдружение „ВкОВ2015“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Д.Д.“ № 26, ет. 2, ап. 3, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 522.20 лева /петстотин двадесет и два лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
01.03.2018 г. до 08.03.2019 г., за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 4001/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Сдружение „ВкОВ2015“, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Д.Д.“ № 26, ет. 2, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на младежта и спорта, с адрес:
гр. София, бул. „В.Л.“ № 75, СУМАТА ОТ 101.49 лева /сто и един лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „ВкОВ2015“, ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Д.Д.“ № 26, ет. 2, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на младежта и спорта, с адрес:
гр. София, бул. „В.Л.“ № 75, СУМАТА ОТ 126.68 лева /сто двадесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: