№. 280 / 4.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
04.08.2020 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 16.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 3052 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 232 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, „О. П.” Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: г. у. Л. К. №. 1. е., представлявано от С. Х. К. – управител, чрез процесуалния си представител адвокат К.А.,xxx, е предявило иск ПРОТИВ: ”К. М.” Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., у. Х. Б. №. 6. в. е. а., представлявано от М. К. Т. – управител.
В исковата си молба твърди, че с ответното дружество – „К. М.” Е. сключили договор за наем от 21.12.2015 г. на П. №. 2., находящ се в гр. М., в района на „Ж. п.“, с предназначение: извършване на тьрговия с промишлени стоки, за срок от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., с месечен наем 200 лв., без ДДС, като при плащането на наема ще се начислява ДДС към договорената цена.
На 01.11.2016 г. с ответното дружество сключили отново договор за наем на П. №. 2., находящ се в гр. М., в района на ,,Ж. п.“, с предназначение: извършване на търговия с промишлени стоки, за срок от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., с месечен наем 200 лв., без ДДС, като при плащането на наема ще се начислява ДДС към договорената цена.
Наемодателят е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор.
Наемателят не е изпълнил задълженията си, както следва:
Съгласно договор за наем от 21.12.2015 г.: за наем - м. ноември, 2016 г. - 240.00 лв.; м. декември, 2016 г. - 240.00 лв. за ел. енергия - м.януари, 2016 г. - 177.52 лв.; м.февруари, 2016 г. - 138.88 лв.; м. март, 2016 г. - 101.64 лв.; м. април, 2016 г. - 6.72 лв; м. май, 2016 г. - 42.00 лв.; м. юни, 2016 г.- 17.08 лв.; м. юли, 2016 г. - 16.80 лв.; м.септември, 2016 г. - 12.60 лв.; м. ноември, 2016 г. - 24.36 лв.; м. декември, 2016 г. - 456.40 лв., или общо задълженията възлизат в размер на 1 474.00 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева/.
Съгласно договор за наем от 01.11.2016 г.: за наем - за м.януари, 2017 г. - 240.00 лв. за м.февруари, 2017 г. - 240.00 лв.; за м.март, 2017 г. - 240.00 лв.; за м.април, 2017 г. - 240.00 лв.; за м.май, 2017 г. - 240 лв.; за м. юни, 2017 г. - 240.00 лв. за ел. енергия - м. януари, 2017 г. - 546.84 лв.; за м. февруари, 2017 г. - 249.20 лв.; за м. март, 2017 г. - 69.72 лв.; за м. април, 2017 г. - 26.32 лв.; за м. май, 2017 г. - 8.12 лв.; за м. юни, 2017 г. - 9.24 лв., или общо задълженията възлизат в размер на 2 349.44 лв. /две хиляди
триста четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/.
Дължимите суми за наем и ел. енергия, съгласно договор за наем от 21.12.2015 г. и договор за наем от 01.11.2016 г. са в общ размер на: 3 823.44 лв.
С писмо изх.№. 19/26.06.2017 г. поканили ответното дружество да изплати доброволно дължимите суми в общ размер на 3 823.44 лв., което писмо е получено на ръка от управителя на дружеството на 26.06.2017 г.
На 16.11.2017 г. с Нотариална покана рег. №. 9322, том 3, акт: 181, заверена от Н. рег. №. 578 А. П., с район на действие Районен съд - гр. М., поканили ответното дружество на 18.12.2017 г. да заплати дължимите суми в общ размер на: 3 823.44 лв.
Видно от разписка от 2..11.2017 г. Нотариалната покана е получена от управителя на дружеството.
Съгласно Констативен протокол от 18.12.2017 г., изготвен от Н. рег. №. 578 А. П., с район на действие РС - гр. М. постигнали съгласие след 10.03.2018 г. да сключат споразумение за изплащане на дължимите суми.
На 25.06.2018 г., съгласно постигнатото съгласие, описано в горепосочения Констативен протокол, сключили Споразумение, с което ”К. М.№. Е. се задължило да изплаща ежемесечно задълженията си към ”О. П.” Е., които възлизат в общ размер на 3 823.44 лв., представляващи наем и изразходвана ел. енергия по 108 лв. /сто и осем лева/ до 20-число на текущия месец, считано от 01.07.2018 г.
До настоящия момент ответното дружество не е заплатило дължимите суми в общ размер на 3 823.44 лв., нито в касата на „О. п.” Е., нито по банков пък, поради което за тях възниква основание за предявяване на настоящата искова молба.
Молят съда да постанови Решение, с което да се осъди „К. М.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., у. Х. Б. №. 6. в. е. а., представлявано от М. К. Т. - управител, да заплати на „О. П.” Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: г. у. Л. К. №. 1. е., представлявано от С. Х. К. - управител, сумите, както следва:
Съгласно договор за наем от 21.12.2015 г., в размер на 1 474.00 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и четири лева/.
Съгласно договор за наем от 01.11.2016 г., в размер на 2 349.44 лв. /две хиляди триста четиридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/, или в общ размер за двата договора: 3 823.44 лв. /три хиляди осемстотин двадесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, мораторна лихва в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, считано от датата на падежа на всяко плащане до 2..11.2017 г. /получаване на нотариалната покана/, както и законната лихва от 23.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират направените в хода на производството разноски.
Направено е искане и е допуснато на основание чл.214 ал.1 ГПК изменение на предявените искове, за 3 423.44 лв. главница и 151.87 лв. лихва.
Ответникът „К. М.” Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., у. Х. Б. №. 6. в. е. а., представлявано от М. К. Т. – управител, в срока, предвиден за отговор не взема становище по исковете. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се представлява. Не прави оспорвания, възражения. Не сочи изпълнение на договорни задължения.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице К.И., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Относно допустимостта на исковете:
Ищецът е активно легитимиран, с оглед качеството му наемодател, а ответникът – пасивно легитимиран, съобразно качеството му на наемател по Договори за наем на П. №. 2. от 21.12.2015 г. и от 01.11.2016 година, подписани между тях, л.6 и 7 от делото.
Относно основателността на исковете:
Съдът не е задължен да приеме поддържаната от страните квалификация на спорното право, а следва да я определи, като прецени твърдяните факти и заявеното искане под съответната правна норма, поради което намира, че е сезиран единствено с иск по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД - за заплащане на наемна цена за ползването на вещта и консумативи, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за срока на забава, както и законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване и за присъждане на направените разноски по водене на делото.
Спорен предмет или предмет на делото е онова, по повод на което се спори в процеса и съдът трябва да се произнесе с решение. Спорният предмет се индивидуализира чрез страните, основанията и петитума на иска. Основанията, като белег, определящ индивидуалността на спорния предмет, се формират от този фактически състав, от който произтича правото или правоотношението, по повод на което се спори в процеса. Обстоятелствата, обуславящи фактите, от които произтича претендираното субективно право, са посочени в исковата молба и въз основа на тях съда следва да определи правната норма, под която следва да подведе спорният фактически състав и да основе решението си на нея. Изложеното относно характеристиката на спорното право, съпоставено с приложимия материален закон, дават основание да се приеме, че съобразно с твърдяните в исковата молба обстоятелства и заявеното искане, съдът е сезиран с петитум по чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
Договорът за наем (уреден в чл. 228 - 239 от ЗЗД), чийто обект може да бъде, както недвижим имот, е двустранен (защото създава задължения и за двете страни), възмезден (срещу престацията на наемодателя наемателят дължи насрещна престация), консенсуален (страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие), неформален (няма законово изискване за форма за действителност, в която следва да бъде сключен) договор, с който наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена, която в практиката се нарича наем. За действителността му не е нужно да бъде извършен в писмена или нотариална форма, достатъчно е да е налице съгласие между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма. Понеже с този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, той има само облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която той държи за своя праводател. Тъй като този договор не е сделка на разпореждане, а на управление, в качеството на наемодател може да се изяви и несобственик на вещта, например - ползвател или владелец. Характерна особеност на този договор е наемният срок, но той може да бъде сключен и без определен срок, но за не повече от десет години. Наемната цена е съществено условие на този договор - ако не е определена, тя трябва поне да е определяема. Обичайно с договора се уговаря и как се дължат вноските - преди, по време или след изтичане на договора, а ако това не е уговорено, дължи се след ползването. Въз основа на горните доказателства безспорно се установява, че между страните е възникнало валидно наемно правоотношение, по което ищеца е предоставил на ответника ползването на имот, собственост на ”О. п.” Е. М. срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща уговорената наемна цена, платима месечно в размери, от по 200.00 лв. без ДДС. При плащането на наема ще се начислява ДДС към договорната цена. Уговорен е и срокът за плащане – до 10-то число на текущия месец, в брой на касата на „О. п.” Е. М., срещу издадена фактура. Изводът, че имотът е предоставен за ползване, се налага от приложените и приети Договори от 21.12.2015 г. и от 01.11.2016 година. Същевременно с посочените доказателства, и при наличие на такива, с които не установява изпълнение на паричното задължение за плащане на наемната цена, искът на „О. п.” Е. М., с правно основание чл. 232, ал. 2, предложение 1 ЗЗД е доказан по основание. Видно от представените писмени доказателства ищецът е предоставил на ответника собствен имот под наем, срещу възнаграждение месечно, което не е изплатено.
Съобразно представените към исковата молба писмени доказателства се касае за спор, относно неизплатени суми по сключени договори за наем, по силата на който ищецът, в качеството си на представляващ „О. п.” Е. е предоставил на ответника да ползва възмездно П. №. 2., находящ се в град М., в района на „Ж. п.”, с предназначение: извършване на търговия с промишлени стоки, за определен период от време, като се претендират суми по неизплатеното наемно правоотношение и незаплатени консумативи от страна на ответника, който се явява неизправна страна по договорите.
На първо място, по делото не се спори, че ответникът е получил правото на ползване върху наетия обект в уговорения срок. Възникналото облигационно отношение е достигнало до един нормален край: наемателят не е изпълнил точно в количествено отношение, като в негова тежест бе да установи, при пълно и главно доказване, че е заплатил дължимата наемна цена и стойността на консумативите, макар и със закъснение на наемодателя в пълния й размер, ведно с обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение. При това положение, предявеният от ищеца иск се явява основателен, понеже ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, като следва да се отбележи, че дългът му не е погасен чрез плащане, както преди завеждане на иска, така и в хода на процеса.
От констатациите на вещото лице, изготвило експертизата, която съда приема изцяло, като дадена компетентно, безпристрастно и без да е заинтересована от изхода по делото и я приобщава към доказателствата по делото се установява, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договорите за наем от 21.12.205 г. и от 01.11.2016 година към „О. п.” Е. М.. Налице са данни, че на 06.01.2020 година ответникът е направил вноска в размер на 400.00 лв., за което е издадена фактура №. 0., с основание „наем – П. – вноска по гр.дело. Установени са също така точните размери на задълженията относно договорено, но не изплатено от страна на ответника месечна наемна цена, чийто размер е от 3 423.44 лв. главница и 151.87 лв. мораторна лихва.
Предвид това, съдът намира главния иск за заплащане на сумите, представляваща дължим и неплатен наем и консумативи за електроенергия по Договори за наем на П. №. 2. от 21.12.2015 г. и от 01.11.2016 година за обект: П. №. 2., находящ се в град М., в района на „Ж. п.”, с предназначение: извършване на търговия с промишлени стоки, от страна на ответника, се явява освен основателен и доказан по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника бе да ангажира доказателства за изплащане на дължимото, което не бе направено в предвидения от закона срок; то съда счита, че наемателят се явява неизправна страна по облигационните отношения. Освен това, с направеното плащане в хода на производството се установява признание за дължимостта на претенцията.
След като не е изпълнил поетото към ищеца задължение по горецитираните договори, като не е престирал дължимата наемна цена, ответникът, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, е изпаднал в забава след изтичането на деня за изпълнение за всяко от ежемесечните задължения. Лихвата за забава не е изплатена, т.е. горното налага извода, че в патримониума на ищеца е възникнало ликвидно и изискуемо притезание спрямо ответника последният да заплати дължимата наемна цена за процесния период, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, който иск се явява акцесорен, и предвид уважаването на главния иск и безспорното установяване неизпълнение на парично задължение по наемни отношения, то и иска по чл.86 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен като такъв в посочените от ищеца размери.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищеца в хода на процеса, посочени като размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”К. М.” Е., ЕИК 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., у. Х. Б. №. 6. в. е. а., представлявано от М. К. Т. – управител; ДА ЗАПЛАТИ на „О. П.” Е., ЕИК 8., със седалище и адрес на управление: г. у. Л. К. №. 1. е., представлявано от С. Х. К. – управител, следните суми:
- 3 423.44 лв., представляващи главница по неизплатен наем от ползване на недвижим имот и консумативи, съгласно Договори за наем от 21.12.2015 г. и от 01.11.2016 г., за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2017 година до окончателното изплащане;
- 151.87 лв. обезщетение за забавено изпълнение за изплащане на парично задължение, считано от датата на падежа на всяко плащане до 2..11.2017 г. /получаване на нотариалната покана/;
- 171.81 за платената държавна такса; 202.97 лв. депозит за вещо лице и 500.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: