Номер 143713.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502368 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №50221/27.07.2020г. на ГД „Национална
Полиция“ МВР, адрес: София, против Решение №2734/30.06.2020г., постановено по гр. дело
№17061 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на С. Х. Х.
сумата от 1439.39 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 222.45 лв.-
мораторна лихва за периода до 20.10.2019г. на осн. чл. 86 ЗЗД. В жалбата се излага, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че именно предвид специфичните
дейности и функциите на МВР законодателят е създал специален ред, който се отнася
единствено и само за тази категория служители, а именно държавни служители - полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, от където се налага
изводът, че законодателят е направил ясна диференциация на трите категории служители,
както и при какви условия и по какъв ред се урежда техния статут. Твърди се, че за
служителите на МВР действа Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи ( ДВ, бр. 60 от 2 август
2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), издадена на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл.
187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Счита за
абсолютно неправилен извода на първоинстанционния съд, че приложение следва да
намерят Кодекса на труда, респективно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Твърди, че за държавните
служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е
неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност
на нощното работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение заработено по
трудови норми. Предвид спецификата на функционалните задължения на държавните
1
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, свързани с противодействие на престъпността,
опазване на обществения ред и защитата на националната сигурност, в случая са налице общ
закон - Закона за държавния служител и специален закон - ЗМВР, които регламентират една
и съща материя, а именно работата на държавни служители. Освен това Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила
01.07.2012 г.), приета на основание чл. 67, ал. 3 ЗДСл също не предвижда механизъм за
превръщане на часовете нощен труд в дневен. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания
съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да
отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор и в о.с.з , въззиваемият
оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно,
което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният
съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба №
81213з776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от С. Х. Х. с ЕГН ********** против ГД “НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ”, София
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1439,39 лева, за положен и незаплатен
извънреден труд в размер на 213 ч. за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получена в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законовата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 222.45 лв., представляваща сбор от обезщетение за забава, считано от
падежа на всяко едно главно задължение, до датата на предявяване на иска, на основание
чл.86 от ЗЗД. Според изложеното в исковата молба, ищецът полагал труд на длъжност
„старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция
„Жандармерия“ при ГД „Национална полиция“ - гр.София. Твърди, че съгласно ЗМВР има
качеството държавен служител, по силата на служебното правоотношение, възникнало с
ответника. Излага, че според чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови
смени -сумирано на тримесечен период. Твърди, че работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период. Счита, че е налице празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и
подзаконовите актове по неговото прилагане, която следва да бъде преодоляна чрез
приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на
2
работната заплата. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Заявява, че в процесния
период е положил общо 1461 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент
1,143 възлиза на извънреден труд от 208.92 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде
допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1439.39 лв./след допуснато
изменение/. Предвид изложеното, моли за уважаване на исковите претенции, ведно със
законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и за присъждане на сумата от 222.45 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата до 20.10.2019г., както и за присъждане на сторените в
производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, чрез който
исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е
полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки посочената длъжност. Не
оспорва също, че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът е полагал труд на
смени, като отчитането на положения труд е сумирано, на тримесечен период, съгласно
чл.187, ал.3 от ЗВМР. Счита обаче, че приложение следва да намери единствено специалния
закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, като излага подробни
правни доводи за това. Намира, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в
дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143 за процесния период.
Счита, че не е налице празнота в съответната нормативна уредба. По изложените
съображения моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.
1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
3
правни норми.
В конкретния случай, фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен
начин от първата инстанция и оплаквания по фактите във въззивната жалба няма, поради
което същите не подлежат на самостоятелно изследване от въззивния съд.
Спорът, който е поставен за разглеждане пред настоящия съдебен състав е изцяло
правен и се свежда до това дали следва да намерят субсидиарно приложение правните норми
на общото трудово законодателство по отношение на служителите на ГД “НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ”, имайки предвид, че съществуващото между тях трудово правоотношение е
нормативно регламентирано със специалните норми, съдържащи се в ЗМВР и приетите въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е служител в ГД “НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ”-Варна, поради което и
приложение намират разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ в редакцията от 23.07.2019 г., доколкото в този закон не е предвидено друго.
Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът
на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР
арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР /в редакцията, касаеща процесния период/, е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната разпоредба
се предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
От ал. 5 на същия законов текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период /21.10.2016г. – 30.09.2019 г./ е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./ за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
4
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
/ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /. Само и
единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143 – чл. 31, ал. 2 от Наредбата. В последващите две Наредби: Наредба № 8121з-592 /обн.
ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. от 26.01.2007г./ В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът не споделя възражението, че с нарочни заповеди и
наредби работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително
възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се
отразява на отчитането на извънреден труд, тъй като посочената в чл. 9 от Наредбата
методология е само за да бъде установен по законодателен път начина за отчитане на
нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може да се
приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд работодателят
е запълнил празнотата в специалните норми.
Приложение на общо основание имат нормите на чл. 9 и сл. от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент.
Това виждане е застъпено и в каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №
14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по
гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи също, че нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни
хипотези: докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 визират условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася единствено до
изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на
работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели
тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". Съдът не споделя и становището, че целта на този
коефициент е да се определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то
5
служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е
недопустимо. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР, а именно нощният
труд да не надвишава осем часа /а не седем, както предвижда КТ/, не може да бъде
основание да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в
неравностойно положение като положеният от тях труд през нощта да не се приравнява на
дневен както се процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови
правоотношения, регулирани по КТ.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че положеният от ищеца нощен труд
следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата –
следва да се заплати като извънреден труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
периода 21.10.2016г. – 30.09.2019г., получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание и размер предвид приетото
заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, което е компетентно изготвено и
неоспорено от страните. Предявеният иск, изменен по реда на чл. 214 от ГПК, след
изслушване на вещото лице в хода на съдебното дирене, за заплащане на сумата от 1439.39
лв., претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден
труд по тримесечие за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
по чл. 86 ЗЗД. Дължимата лихва за забава върху всяка една изискуема главница, считано от
всяко първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен извънреден труд, до
датата на предявяване на иска следва да се уважи за претендираната сума от 222.45 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата страна
направените разноски по делото, които с оглед представения списък, доказателства за
заплащане, съдът определя в размер на 432.00 лв./ с вкл. ДДС/ на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2734/30.06.2020г., постановено по гр. дело
№17061/2019г. по описа на РС-Варна, 40-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция" със седалище и адрес на
управление: София, бул. Александър Малинов №1 ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. Х. , ЕГН
**********, адрес: гр. Бяла, ул. „****“ №* сумата от 432.00 /четиристотин тридесет и два/
лева / с вкл. ДДС/, представляващи съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3, предл. последно от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7