Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 06.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16563 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 33 – 40 ЗВАС /отм./ вр. с § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК вр. с чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./.

Образувано е по подадена в законоустановения срок касационна жалба от жалбоподателите И. А.Я., Я.А.Д., Ц.М.Г., Я.И.Г. и Б.И.Г., чрез адв. М.Б. /надлежно упълномощена/, срещу решението от 13.08.2019 год., постановено по гр.дело №551/1998 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по посоченото дело решение от 01.11.1998 год.

Жалбоподателите поддържат, че е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението по делото от 01.11.1998 год. и диспозитива.

Ответникът по жалбата ОСЗГ – Панчарево не „Т.С.” ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, след като прецени данните по делото и взе предвид доводите във въззивната жалба, приема следното:

СРС е бил сезиран с жалба на С.Я.П., А. Я.Г. и И.Я.Г., подадена в срока по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, срещу решение №2408/16 от 25.11.1997 год. на Поземлена комисия /ПК/ –  Студентска.

С решение от 01.11.1998 год., постановено по гр.дело №551/1998 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в /което не е било обжалвано и е влязло в сила/, горепосоченото решение на органа по поземлената собственост е било отменено в частта му, в която е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Я.Г.К.върху нива от 1.1 дка. в строителните граници на гр.София, местността „Дервишкото-Тотковата“, пл.№3968 по кадастралния план от 1939 год., при съседи: от изток – Д.П., от север – М.С.С., от запад – Д.В.и от юг – трите им сестри Д., С.и З.К., като на наследниците на Я.Г.К.е възстановено по заявление вх.№16 от 16.09.1991 год., 1/6 идеална част от правото на собственост в стари /възстановими на терена/ реални граници върху следния недвижим имот: нива от 1.1 дка. в строителните граници на гр.София, местността „Дервишкото-Тотковата“, пл.№3968 по кадастралния план от 1939 год., с площ от 3 300 кв.м., заключена между буквите АБВГДЕА и оцветена в кафяво на скицата, неразделна част от заключението на техническата експертиза от 17.09.1998 год., а жалбата е отхвърлена в останалата й част /за останалата част от имота/.

Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници, че А. Я.Г. е починал на 12.01.2012 год. и е оставил за свои наследници по закон децата си И. А.Я. и Я.А.Д., С.Я.П. е починала на 07.04.2011 год. и е оставила за свой наследник по закон дъщеря си Ц.М.Г., а И.Я.Г. е починал на 28.03.2009 год. и е оставил за свои наследници по закон децата си Я.И.Г. и Б.И.Г..

На 28.04.2014 год. жалбоподателите И. А.Я., Я.А.Д., Ц.М.Г., Я.И.Г. и Б.И.Г. са подали молба, съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по делото, като са посочили, че Я.Г.К.е бил собственик на 1/3 ид.ч. от половината от нивата в местността „Тотковата-Къро“, цялата с площ от 6.8 дка., т.е. на 1/6 ид.ч. от цялата нива. В мотивите на решението СРС бил приел, че съобразно представените доказателства Я.Г.К.е бил собственик на 1/6 ид.ч. от цялата нива, с площ от 6.8 дка. /или на 1/3 част от половината нива с площ от 3.3 дка./, а същевременно в диспозитива било отразено, че се възстановява правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от нива с площ от 3.300 кв.м.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че не е налице несъответствие между волята на съда и формулирания диспозитив, според които наследодателят на жалбоподателите е бил собственик на 1/3 ид.ч. от половината нива в местността „Тоткова-къро“, цялата с площ от 6.8 дка., т.е. на 1/6 ид.ч. от цялата нива.  

Анализът на така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, следва да се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяната от жалбоподателите очевидна фактическа грешка, тъй като изразената в мотивите на решението воля на съда съответства напълно на отразеното в диспозитива. И това е така, тъй като в мотивите на решението от 01.11.1998 год. по гр.дело №551/1998 год., СРС е приел, че Я.Г.К.е бил собственик на 1/3 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от нива в местността „Тоткова-Къро“, цялата с площ от 6.8 дка., т.е. на 1/6 ид.ч. от цялата нива, като предвид установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че част от този имот не е засегната от мероприятия, а именно заключената между буквите АБВГДЕА и оцветена в кафяво на скицата, изготвена от вещото лице, е формирал извод за незаконосъобразност на обжалваното решение в частта му, в която е отказано възстановяване на правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от процесния имот. СРС не е формирал в мотивите на решението си воля, че наследодателят на жалбоподателите се легитимира като титуляр на права върху процесния имот в сочения от тях обем, което всъщност не би съответствало и на предмета на образуваното административно производство по реда на ЗСПЗЗ и на заявения за възстановяване имот по т. 24 от заявлението с вх.№16 от 16.09.1991 год. /1.1 дка. – което на практика представлява 1/6 част от нивата от 6.8 дка./.

Следва да бъде посочено също така, че жалбоподателите не биха могли по реда на обжалването на решението за поправка до постигнат отмяна на решението на СРС от 01.11.1998 год., респ. на решението №2408/16 от 25.11.1997 год. на ПК –  Студентска в останалата му част, тъй като настоящата съдебна инстанция разполага със същите правомощия, както и СРС – тя не може да повод жалба срещу решението за поправка да изменя или отменя основното решение /и както вече бе посочено по-горе последното е влязло в сила/.

Ето защо решението на СРС, постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                                Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13.08.2019 год., постановено по гр.дело №551/1998 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

 

 

2/