РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Смолян , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Мария А. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
Секретар:Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20205400500474 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 20178/29.09.2020 г. по гр. д. № 432/2019 г. Девински
районен съд е изменил размера на издръжката, определена с Решение №
2/05.01.2015 г. по гр. д. № 129/2014 г. на РС – Девин, с което В.В.П. е осъден
да заплаща на детето К.В.П., ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, като
този размер се изменя от 100 лева на 250 лева месечно, считано от 30.09.2019
г. занапред до настъпване на обстоятелства, при които тази издръжка може да
бъде изменена или прекратена, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла месечна вноска, на основание чл. 150, във връзка с чл. 142 ал. 1 от
СК.
Със същото решение е изменен размера на издръжката,
определена с Решение № 2/05.01.2015 г. по гр. д. № 129/2014 г. на РС – Девин,
с което В.В.П. е осъден да заплаща на детето А. В. П., ежемесечна издръжка в
размер на 90 лева, като този размер се изменя от 90 лева на 230 лева месечно,
считано от 30.09.2019 г. занапред до настъпване на обстоятелства, при които
тази издръжка може да бъде изменена или прекратена, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, на основание чл. 150, във връзка
с чл. 142 ал. 1 от СК.
1
С горецитираното решение е дадено разрешение, заместващо
съгласието на Венцислав Валентинов Петковски, като баща на децата К.В.П.
и А.В.П., майката Е.С. М., да подаде заявление по реда на ЗБЛД за издаване
на задграничен паспорт и да получи издадените паспорти на децата К. В.П. и
А. В. П., за пътуване в чужбина, на основание чл. 45 от ЗБЛД; дадено е
разрешение, заместващо съгласието на В.В.П., като баща на децата К.В.П. и
А.В.П., майката Е.С. М., да извежда децата К.В.П.и А.В.П. в държавите,
членки на ЕС, в Обединеното Кралство, в Република Турция, придружавани
единствено от майката или упълномощено само от нея трето лице, за период
от време с максимална продължителност от 45 дни в една календарна година
в срока на действие от пет години на издадения на всяко от децата
задграничен паспорт.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от а. П.,
като особен представител на ответника В.В.П., с изключение на частта за
издаване на задгранични паспорти, с оплаквания, че е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се иска да
бъде отменено частично.
С въззивната жалба се иска определяне на издръжки в размер към
минималния по чл. 142 ал. 2 от СК, периода, за който децата да могат да
пътуват в чужбина за една календарна година да бъде 30 дни, а не 45 дни,
както и разрешението за пътуване в чужбина да бъде за 3 години, а не за 5. По
отношение разноските се иска тези в полза на ищцата да бъдат определени
съобразно уважената част от исковете, а дължимата ДТ да бъде изчислена
съобразно определения от ОС по-нисък размер на издръжката.
По отношение размера на издръжките се твърди във въззивната
жалба, че е силно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от
СК; по отношение пътуването в чужбина се твърди, че с оглед пандемията от
COVID 19 не е в интерес на децата и не е полезно за здравето им да пътуват в
толкова голям брой държави.
Твърди се в жалбата, че иска за увеличение на издръжките не е
доказан, а мотивите в тази връзка на районния съд за противоречиви и
необосновани. Твърди се, че възможностите на родителите да осигуряват
издръжка на децата си не са установени по никакъв начин; не са събрани
доказателства, че доходите на ответника се формират от работа в чужбина.
Твърди се, че след като дохода на ответника не е установен с
писмени доказателства, децата са малолетни и нямат заболявания или
необходимост от специални грижи, следва да се определят издръжки към
минималния размер на чл. 142 ал. 2 от СК.
Твърди се, че срока за пътуване в рамките на една календарна
2
година – 45 дни, няма да позволи реално упражняване на режима на свиждане
на бащата с децата, както и не е съобразен с техните ваканции.
С въззивната жалба се прави искане за въззивната инстанция да
бъде определено възнаграждение за особения представител.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата
Е.С.М., чрез пълномощник адв. В.И.. С който се прави искане да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В отговора се излагат доводи за доказаност на нуждите на децата
от издръжки в присъдените размери, както и се твърди, че приоритет при
определяне размера на издръжката следва да бъдат нуждите на децата, както
и че не е възможно и нужно да се сочи и доказва абсолютно всеки разход на и
за децата. Сочи се, че майката не отрича, че работи и се грижи за
благосъстоянието на децата, което не освобождава бащата от задължението
да участва адекватно при осигуряване на базовите потребности на децата си.
Твърди се в отговора, че майката през последните години е работил сезонно в
Англия, за да осигури средства за децата си, но понастоящем, предвид
световната криза заради COVID 19 не е и няма да предприема тези пътувания.
Сочи се в отговора, че майката, за да придобие по-висока степен
на образование и да бъде конкурентна на пазара на труда, е записала следване
за придобиване на висше образование през учебната 2020/2021 г., платено и в
задочна форма, за което се представят доказателства.
По отношение исковете по чл. 127а от СК се сочи, че
възраженията в жалбата относно сроковете са неоснователни и така
определените от районният съд срокове няма да възпрепятстват режима на
лични отношения между бащата и децата; сочи се, че от 5 години бащата не
осъществява контакти с децата, а от друга страна, препятстването на лични
контакти е скрепено със съответна санкция.
В съдебно заседание за жалбоподателя особения му представител
а. П. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата лично и чрез пълномощникът си адв. В. Р. оспорва
въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното от
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
3
съвкупност, установи:
Претендира се издръжка за детето К. В.П.и, роден на *** г., и за
детето А.В.П., роден на *.
Досегашния размер на издръжката за К.в размер на 100 лева и за
А.в размер на 90 лева, е определен с Решение № 05.01.2015 г. по гр. д. №
129/2014 г. на РС – Девин.
Видно е, че от определяне на досегашния размер на издръжката са
изминали повече от пет години. За този период значително са се увеличили
нуждите от средства за издръжката на двете деца. Увеличени са техните
нужди от храна, дрехи, учебни пособия, средства за физическо и
емоционално развитие. К.вече е на 12 години и е ученик в пети клас, а А.на
11 години и е ученик в четвърти клас, като при първоначалното определяне
на издръжка К. е бил на 6 години, а А. на 5 години. Този дълъг период от
време обуславя сериозно увеличение на нуждите на децата. Средствата,
необходими за храна, облекло, задоволяване на други битови потребности са
значително увеличени. Нужни са средства за ученически пособия, средства за
извънкласни занимания, средства за развитие на децата. Тези потребности на
едно дете са известни и конкретно се установяват и от показанията на
свидетеля К..
Към месец януари 2015 г. минималната работна заплата е била в
размер на 360 лева, а към настоящия момент е в размер на 610 лева, т.е. към
2015 г. минималния размер на издръжка с оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 2
от СК е в размер на 90 лева, а към настоящия момент минималната издръжка
е в размер на 152, 50 лева. Видно е, че издръжката и за двете деца към
настоящия момент е значително от законовия минимум. Следва да се отчете и
обстоятелство, че от 01.01.2021 г. минималната работна заплата за страната
ще бъде в размер на 650 лева, съответно минималната издръжка в размер на
162, 50 лева.
Присъждането на минималния размер на издръжка, в каквато
насока е искането във въззивната жалба, съдебната практика обвързва както с
ниска възраст на детето /най-често новородено/, така и най-вече с особени
затруднения на родителят, дължащ издръжка - сериозни здравословни
проблеми, които го възпрепятстват да полага труд или други житейски
обстоятелства, които обективно го възпрепятстват да реализира както доходи,
така и да осигури по друг начин средства за издръжка на низходящите си.
В настоящото производство не се установяват тези предпоставки,
поради което е неоснователно искането за присъждане на издръжки към
минималния размер. Напротив, касае се за деца на 11 и на 12 години и
размера на издръжката им следва да съответства в една възможна степен на
техните нужди и потребности.
4
Бащата е в млада и трудоспособна възраст и е в състояние да
упражнява трудова дейност и да реализира доходи, от които да осигурява
необходимата издръжка за децата си. Няма данни ответникът да издържа
други низходящи. От писмените доказателства се установява, че бащата не се
е регистрирал като безработен, което сочи, че той не е положил усилия за
трудова ангажираност в България и съответно за реализиране на доходи. Не
са налице писмени доказателства относно твърдението, че бащата работи в
Германия и реализира добри доходи. Ответникът не е намерен нито на
постоянния си, нито на настоящия си адрес в България за призоваване по
настоящото производство, от Постановление от 12.02.2016 г. по ДП №
308/2015 г. по описа на РУ на МВР – Девин се установява, че ответникът е
обявен за общодържавно издирване, както и от месец август 2014 г. няма
регистриран трудов договор в България. Съдът намира, че тези обстоятелства
косвено подкрепят твърдението на ищцовата страна, че ответникът работи в
чужбина и реализира доходи.
Ищцата с помощта на родителите си е осигурила жилище и битови
условия за децата, полага лични грижи за тяхното отглеждане и възпитание,
поради което ответникът следва да участва с по-голям дял в паричната
издръжка на децата. Установява се, че майката е работила сезонно в чужбина,
през което време за децата се грижат нейните родители, като ищцата изпраща
средства за тяхната издръжка. Към настоящия момент ищцата е
преустановила трудовата си ангажираност в чужбина поради пандемичната
обстановка, както и е записала следване за придобиване на висше
образование, платено и в задочна форма.
Според статистиката издръжката на един човек в четиричленно
семейство за края на второто тримесечие на 2020 г. в България е в размер на
612 лева. По аналогия следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т.
3 от Правилника за приложение на Закон за закрила на детето с оглед
последователното препращане на същата към ПМС № 305 от 19.12.2017 г.
Поради това е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че така
определените издръжки са в завишен размер, тъй като техния размер е дори
доста по-нисък от ½ от необходимата издръжка съобразно посочените
статистически данни. Настоящата инстанция счита, че определения размер на
издръжка за Кристиян в размер на 250 лева и за Антонио в размер на 230 лева
съответства както на нуждите на децата, така и е във възможностите на
бащата.
По отношение иска по чл. 127а ал. 2 от СК:
Настоящата инстанция счита, че при постановяване на решението
си в тази част районният съд е отчел в най-голяма степен интересите на
децата. На тази възраст децата имат нужда и могат да опознават и други
страни, да разширяват светогледа си, както и да бъдат подпомогнати в
5
изучаването на чужди езици. Имайки възможност да пътуват в посочените от
районния съд страни, децата могат да пътуват на екскурзии, организирани от
училище, както и да ходят на почивка на море с майка си и извън България.
Няма основание да се приеме, че майката ще се възползва от тази възможност
в сегашните условия на пандемия, каквито опасения се въвеждат във
въззивната жалба.
В решението на районния съд конкретно и точно са посочени
страните, за които се дава разрешение децата да пътуват без съгласие на
бащата /Обединеното Кралство, страните от ЕС и Република Турция/, както и
е фиксирана продължителността на тези пътувания за една календарна година
– до 45 дни. Така даденото разрешение с фиксирана продължителност на тези
пътувания за една календарна година, е гаранция както за възможността да
бъдат реализирани контактите на децата с бащата /а такива бащата не е
осъществявал вече повече от пет години, което се сочи и от децата при
тяхното изслушване/, така и възпрепятства евентуална промяна в обичайното
местопребиваване на децата, в каквато насока са въведени неоснователно
оплаквания във въззивната жалба.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира
обжалваното решение за законосъобразно и обосновано, поради което същото
следва да бъде потвърдено. С оглед този изход от спора следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодните
разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение, в полза на Смолянски окръжен съд сумата от 300 лева за
изплатено възнаграждение на особения представител адв. Н. Пейковски, както
и ДТ за въззивното производство в размер на 223, 80 лева.
Водим от горното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20178/29.09.2020 г. по гр. д. № 432/2019 г.
на Девински районен съд.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, гр. Смолян, ул. „Петър
Берон“ № 3 да заплати на Е.С. М. ЕГН **********, деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН **********, гр. С., ул. „Петър Берон“ № 3,
да заплати в полза на Смолянски окръжен съд сумата от 300 лева за изплатено
възнаграждение на особения представител адв. Н. П. както и ДТ за въззивното
6
производство в размер на 223, 80 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7