ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___________
гр.Варна, 19октомври 2017г.
Варненският административен съд - VІІІ – ми състав, в закрито заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Димитрова адм.дело
№ 2919 по
описа за 2017 год. за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.135 от АПК.
Предявен
е иск от „ЕФ ЕН ДЖИ ПРОПЕРТИС“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна против Община –
Варна, с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер
на 100000лв., представляваща обезщетение за нанесени вреди от неправомерни действия
на ответника, изразяващи се в обезценка на собствени на дружеството недвижими
имоти, представляващи ПИ с идентификатори№ 10135.536.1029, № 10135.536.1034 и
№ 10135.536.371, всички находящи се в гр.Варна, Приморски парк, местност
„Горчивата чешма“. Искът е предявен пред Окръжен съд – Варна.
Видно
от раздел ІІІ от исковата молба – „По
отношение на увреждащите действия, настъпилите вреди и причинно-следствената
връзка между тях, както и относно реда за търсене на отговорност“, ищецът
изрично е посочил, че неправомерните действия, довели до настъпване на
твърдените вреди – обезценяването на горепосочените поземлени имоти, са: 1/ решение 461-2 по протокол №
9/04-05.07.2012г. на ОбС – Варна, с което е решена промяна в графичната
част на Общия устройствен план на Община – Варна – окончателен проект в частта
на местност „Горчивата чешма“ и 2/
решение № 463-2 по протокол № 9 от 04-05.2012г. на ОбС – Варна, с което е
съгласуван Общия устройствен план на Община – Варна. По силата на тези решения
е променено и след това одобрена промяната на предназначението на имотите в
окончателния проект и от предназначение „Ок1“ /курортно строителство в зелена среда/, те са придобили
предназначение „ЗХ“ /зелени площи за
широко обществено ползване, градски парк/. Т.к. предназначението на имотите
по устройствен план е съществен елемент от формирането на пазарната им
стойност, то промяната на това предназначение се отразява пряко и
непосредствено върху стойността на имотите, поради което и размера на
претендираните вреди представлява разликата между пазарната стойност на имотите
преди увреждането и тази след увреждането.
Твърденията
на ищеца според доводите в раздел ІІ от исковата молба – „По отношение на правната страна“ са били, че горепосочените две
решения на ОбС – Варна, както и Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на
министъра на РРБ за одобряване на Общия устройствен план на община – Варна, са
нищожни, респ.незаконосъобразни, като на основание чл.17, ал.2 от ГПК е заявено
изрично искане окръжният съд да установи нищожността, евентуално –
незаконосъобразността, на посочените актове на Общинския съвет на гр.Варна и на
министъра на РРБ.
С Определение № 1878/14.07.2017г. по
гр.д. № 1470/2017г., Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ХІІ-ти
състав е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр.д. №
1470/2017г. на ВОС. Прието е, че общите устройствени планове не подлежат на
обжалване, вкл.когато искането е за прогласяване на нищожността на плана.
Относно косвения съдебен контрол, който гражданският съд извършва по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК, е прието, че изричното изключване на прекия
съдебно-административен контрол, изключва и косвения съдебен контрол от
гражданския съд върху общия план. Фактическият интерес в този случай може да
бъде защитен едва при одобряване на конкретните предвиждания на подробния план.
Установяването на твърдяната нищожност, евентуално незаконосъобразност, на
административните актове е недопустимо. По тези съображения е прието, че ищецът
няма правен интерес да поддържа иска за вреди. Досежно пасивната легитимация е
прието, че Община – Варна не е процесуално легитимирана да отговаря по иска за
вреди основан на твърдение за нищожност, евентуално незаконосъобразност, на
заповед на министъра на МРРБ.
Така постановеното определение е
обезсилено с Определение № 552/27.09.2017г. на Апелативен съд – Варна по
в.ч.гр.д. № 436/2017г. Прието е, че спорът относно претендираното обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди, произтекли от нищожни
административни актове, стои извън родовата компетентност на окръжния съд, т.к.
е изрично възложен в компетентност на административните съдилища съгласно чл.7
от ЗОДОВ. Позовавайки се на ТР № 1/29.09.2016г. по т.д. № 1/15 на ВАС и ВКС,
Варненският апелативен съд е приел, че родово компетентен да се произнесе по
спора е Административен съд – Варна. По тези съображения определението на ВОС е
обезсилено, а исковата молба на „ЕФ ЕН ДЖИ ПРОПЕРТИС“ ООД, ЕИК *********,
гр.Варна против Община – Варна е изпратена за разглеждане по компетентност на
Административен съд – Варна.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Варна, преценява, че предявеният иск от „ЕФ ЕН ДЖИ
ПРОПЕРТИС“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна против Община – Варна, с правно
основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 100000лв.,
представляваща обезщетение за нанесени вреди от неправомерни действия на
ответника, изразяващи се в обезценка на собствени на дружеството недвижими
имоти, представляващи ПИ с идентификатори № 10135.536.1029, № 10135.536.1034 и
№ 10135.536.371, всички находящи се в гр.Варна, Приморски парк, местност
„Горчивата чешма“, не му е подсъден,
т.к. не попада в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Тези искове
съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1, т.5 от АПК са подсъдни на
административните съдилища и се разглеждат по реда на Глава единадесета.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск [за обезщетяване на вреди, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна
дейност]може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Съгласно ал.2 от с.р, искът може да се
предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключването на
първото по делото заседание по делото. Съгласно ал.3 от с.р, когато вредите са причинени от нищожен или
оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява
от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съгласно ал.4 - незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение.
В конкретния случай не са налице
предпоставките за квалифициране на исковата претенция като такава по ЗОДОВ – не
се претендират вреди от отменен по съответния ред административен акт; искът не
е предявен заедно с оспорването на административен акт; не се претендират и
вреди, причинени от нищожен административен акт.
В тази връзка следва да се посочи,
че Решение №461-2по протокол №
9/04-05.07.2012г. на ОбС – Варна, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.19, ал.3 от ЗУЧК, вр.чл.127, ал.3 от ЗУТ е решено в графичната част
на общия устройствен план частта на териториите на местност „Горчивата чешма“ и
местност „Долна трака“ да се обособят в устройствен зона за градски паркове и
градини за широко обществено ползване ЗП, като в тях отпаднат обособените
устройствени зони ОО, ОЗ1, ОЗ и ОК1, и
Решение № 463-2 взето по същия протокол, с което на основание чл.21, ал.1,
т.11 от ЗМСМА, чл.19, ал.3 от ЗУЧК, вр.чл.127, ал.3 от ЗУТе съгласуван Окончателен проект на „Общ устройствен план“ /ОУП/ на
територията на Община Варна и План схема на комуникационно транспортната схема
(ПС-КТС) на територията на Община – Варна, Правила и нормативи по прилагането
на ОУП – решенията са достъпни на сайта
на Общински съвет – Варна, раздел „Архив“ - https://varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/03/prot_09.pdf– не са
индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.1 – ал.4 от АПК.
Посочените решения са част от производството по издаване на ОУП, приети по реда
на чл.127, ал.2 от ЗУТ, поради което и съгласно чл.21, ал.5 от АПК не са
индивидуални административни актове и не подлежат на обжалване. Преценка за
законосъобразността на актовете по чл.21, ал.5 от АПК е възможно само при
контрол за законосъобразност на крайния акт, какъвто обаче в случая (извън
хипотезата на чл. 127, ал.6 от ЗУТ, която в случая е неотносима) е изключен.
След като не се претендират вреди от
незаконосъобразен индивидуален административен акт /без значение в конкретната
хипотеза на чл. 204 от ПАК/, то искът не е такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, не
подлежи на разглеждане по Глава единадесета на АПК и компетентен да се
произнесе по претенцията не е административния съд - В този смисъл и Определение на ВАС № 11752 от 07.10.2014г. по адм. д. №
10572/2014 ; Определение на ВАС № 15035
от 17.11.2011г. по адм. д. № 14290/2011г.
Неприложимостта на ЗОДОВ и чл.204 от АПК изрично е коментирана и призната от ищеца още в исковата молба, както и в
частната жалба против прекратителното определение на ВОС.
Неправилно
Апелативният съд е приел, че на основание чл.204, ал.3 от АПК административният
съд следва да упражни косвен контрол на актовете на Общинския съвет и заповедта
на министъра на РРБ (въпреки че тя не е
посочена като незаконосъобразно действие довело до обезценката на имотите на
жалбоподателя и причинила вредите), т.к. както бе посочено по-горе, решенията
на ОбС от които се претендират вредите не са индивидуални административни
актове по смисъла на АПК, поради което липсва абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на производство по ЗОДОВ.
Както коректно ищецът е уточнил
претенцията си в раздел ІІІ от исковата молба, посочените решения на ОбС са
квалифицирани като неправомерните действия, довели до обезценяването на
поземлените му имоти. Така претендираните вреди (изразяващи се в разликата
между пазарните цени на имотите преди и след увреждането) безспорно попадат в
обхвата на отговорността за вреди по ЗЗД. Дали в това производство е допустимо
да се извърши косвен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК на посочените решения на ОбС
- Варна, респ. дали Община – Варна е надлежния ответник по предявеният иск, не
са въпроси, които касаят допустимостта на производството, не са и в
компетентността на административния съд.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав преценява, че е налице спор за
подсъдност между общ и административен съд, който следва да се разреши от
състав, включващ трима представители на Върховния
касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
Водим
от горното и на основание чл.135, ал.5 от АПК, Варненският административен съд,
VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА
спор за подсъдност и ИЗПРАЩА делото, образувано във връзка с определение №552/27.09.2017г.
на Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д. №
436/2017г. по описа на Апелативен съд-Варна на Върховен административен съд за
внасяне в състав по чл.135, ал.4 от АПК за определяне подсъдността на иска на „ЕФ
ЕНД ДЖИ ПРОПЕРТИС“ ООД, гр.Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №2919 по описа на Административен съд-Варна за 2017г.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Административен
съдия: