Р Е Ш Е Н И Е № 654
10.07.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2752 по описа за 2019 година.
В исковата си молба В.С.Я. *** твърди, че със сина на Л.Д.Г.,
последния ответник по делото, са бивши съпрузи, както и че по време на брака им
закупила, с дарени й парични средства, апартамент с идентификатор67338.524.125.2.15,
на административен адрес Сливен, кв.“С. к.“ бл.., вх...., ап......
Твърди също, че веднага след прекратяването на брака, с
развод, постановен от Сливенски районен съд с решение от 25.06.2018г., бившия й
съпруг Л.Л.Г. дарил на баща си ½ ид.част от този имот. След това обаче
със съдебно решение било признато за установено по отношение на Л.Г., че тя-В.Я.,
е изключителен собственик на жилището, поради призната пълна трансформация на
лични средства. От това жената извлича становище, че при сключването на
договора за дарение между ответника по настоящото дело и сина му, последния не
е бил собственик на отчуждената идеална част, а по тази причина не е настъпил
целения със сделката прехвърлителен ефект. Поради това тя нямала действие
спрямо Я., а по тази причина тя не е загубвала никаква част от правото на
собственост върху апартамента.
При тези обстоятелства и аргументирайки правния си интерес
от отрицателен установителен иск, заявява претенция съда с решението си да
признае по отношение на нея, че ответника не е собственик на ½ ид.част
от процесния недв.имот.
Ищцата претендира сторените от нея разноски.
В съдебно заседание иска се поддържа.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но писмен
отговор той не депозира. В съдебно заседание бе представляван от
пълномощник-адвокат, който изразява мнение, че иска трябва да се отхвърли.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 747/ 25.06.2018г. по гр.д.№ 2002/2018г. /листи 9
и 10 от материалите по настоящото дело/ Сливенски районен съд е прекратил, с
развод, сключения на 09.03.2004г. между В.С.Я. и Л.Л.Г.. Тъй като с решението е
утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, то не подлежи на
обжалване, т.е. влязло е в сила в деня на постановяването и обявяването
му.
С нот.акт № 22, дело 569 от 28.04.2004г. по описа на нотариус
Д. Н., т.е. по време на брака, жената е закупила недв.имот- апартамент в
гр.Сливен, в кв.“С. к.“ бл...., вх.“...“, ап...., който, видно от схема
№15-295680-11.05.2018г., има идентификатор 67338.524.125.2.15.
С договор от 01.08.2018г., извършен в нотариален акт №10,
дело 299/ 2018г. по описа на нотариус К. Т., Л.Л.Г. дарява на баща си Л.Д.Г.
½ ид.част от него.
Видно от документа, представляващ листи 13,14 и 15 от
настоящото дело, с решение № 391/ 09.04.2019г. по гр.д.№ 4239/2018г., СлРС е
признал за установено по отношение на Л.Л.Г., че В.Я. е изключителен собственик
на апартамента, макар последния да е закупен по време на брака им, а основание
за това му е дала доказаната от жената пълна трансформация на нейни лични
средства.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск; с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК е. Той е допустим, а по същество -и основателен, защото:
легитимиращия правото на собственост за ответника документ е нотариален акт от
2018г., в който е извършен договор, по силата на който сина му му прехвърля
½ ид.ч. от процесното жилище.
Продавачът е черпел собственически права от два факта и от
установена в Семейния кодекс презумпция, а те са, че е бивш съпруг на лице,
което по време на брака им е закупило апартамента. Макар страна по придобивната
сделка да е бил само единия съпруг, закупения имот е станал съпружеска
имуществена общност, по силата на чл.19 от Семейния кодекс /от 1985г., отм./.
При това положение би следвало след прекратяването на брака, когато бездяловата
СИО се превръща в обикновена, дялова собственост, всеки от вече бившите съпрузи да стане
собственик на по 1/2ид.ч. от имота. Същият нормативен акт обаче- с чл.21, както и
сега действащия СК, в сила от 01.10.2009г.- чл.23, дава възможност единия съпруг
да опровергае тази презумпция. Точно от нея се е възползвала В.Я., тъй като с
влязло в сила съдебно решение е признато в отношенията й с бившия й съпруг, че
само тя е собственик на жилището, поради настъпила пълна трансформация на лични
средства- имота е закупен по време на брака с нейни лични средства. Този
съдебен акт разрушава легитимацията, която бившия съпруг на ищцата е имал по
силата на закона за ½ ид.ч. от правото на собственост, а поради това се
задейства правилото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. В
този смисъл договора за дарение, сключен между Л.Л.Г. и баща му- ответника по
делото, не е породил целения с него ефект- да прехвърли правото на собственост
върху купувача. По тази причина Л.Д.Г. не е станал собственик на 1/2ид.ч. от
апартамент №... в гр.Сливен, кв. С. к. бл..... При това положение се налага
извод, че в горната хипотеза никоя част от правото на собственост не е напускало
патримониума на ищцата. Ето защо иска ще
бъде уважен.
По въпроса за разноските: такива се претендират само от
ищцата. Полагат й се, при това в пълен размер, защото съда уважава изцяло
предявения от нея иск- чл.78 ал.1 от ГПК. Разноските, които Я. направи в
настоящото дело, са общо 1 022.64лв., от тях: 122.64лв.- заплатена държавна
такса за образуването му и 900лв.- възнаграждение, заплатено на пълномощника
й-адвокат.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА по иска с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, за установено, по отношение на В.С.Я. с ЕГН: **********
и съдебен адресат адв.А. от СлАК, че Л.Д.Г. с ЕГН:**********, представляван в
делото от адв.М. от АК Сливен не е
собственик на ½ ид.част, дарена му от сина му Л.Л.Г., с договор,
извършен на 01.08.2018г. в нот.акт №10, том ІІІ, рег.№ 2365, дело 299/2018 по
описа на нотариус с рег.№ 126 в Нотариалната камара- К. Т., от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.524.125.2.15, попадащ в
сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.524.125,
представляващ жилище на административен адрес гр.Сливен, кв.“С. к.“бл...., вх.“...“,
ап...., с площ 68 кв.м., ведно с избено помещение №... с площ 3.92кв.м. и ведно с припадащите се 1.43% от общите
части на сградата и съответното право на строеж.
ОСЪЖДА Л.Д.Г. с ЕГН **********
да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на В.С.Я. с ЕГН **********,
направените от последната разноски в настоящото гр.д.№ 2752/ 2019г. в пълен
размер- 1 022.64лв. /хиляда двадесет и два лева и шестдесет и четири
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: