№ 32019
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110145718 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както
следва: частичен иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за осъждане на „Ю.Б.“ ЕООД да
заплати на П. В. Н. сумата от 2000.00 лева, представляваща част от неизплатена част от
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по инициатива на
ответника срещу парично обезщетение с размер на неизплатената част от това обезщетение
от 220 854.80 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 01.08.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Ю.Б.“ ЕООД да заплати на П. В. Н.
сумата от 58.71 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 17.05.2024г. до
01.08.2024г. върху претендираната в настоящото производство част от обезщетението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение в периода от
04.03.2015г. до 16.01.2024г., като същото било прекратено на основание чл. 331 КТ, за което
на 16.01.2024г. между ищеца като служител и ответника като работодател било сключено
писмено споразумение, с което „Ю.Б.“ ЕООД се задължило да заплати на П. Н. обезщетение
по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на осем пъти брутното месечно възнаграждение на служителя с
общ размер от 108 298.00 лева, която сума била изплатена на служителя. Независимо от
това, последният поддържа, че във въпросното споразумение, в частност в клаузата на чл. 3
от същото, номиналният размер на обезщетението неправилно бил определен на посочената
сума от 108 298.00 лева, доколкото в противоречие с разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение-
основа за определяне на обезщетението, не било включено изплащаното на П. Н.
допълнително трудово възнаграждение, дължимо му съобразно придобитите от него права
съгласно Плана за дялово участие на „Юбер“, за което поддържа, че притежава
характеристиките на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, тъй като
било изплащано ежемесечно и в зависимост единствено от отработеното време. С оглед на
това излага твърдения, че размерът на брутното му трудово възнаграждение за м. декември
2023г., сочен от ищеца като месеца преди прекратяване на правоотношението, възлизал на
сумата от 41 144.10 лева. При тези фактически и правни съображения поддържа, че клаузата
от сключеното между страните споразумение от 16.01.2024г., уреждаща размера на
обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ, е недействителна поради противоречие със закона, респ.
поради заобикалянето му, поради което с исковата молба заявява искане за прогласяване на
нищожността й, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2000.00 лева,
представляваща част от неизплатената му част от обезщетението- последната, възлизаща на
1
220 854.80 лева, ведно със законната лихва, обезщетение за забава, както и разноски за
производството.
Както бе изяснено, с исковата молба ищецът излага фактически твърдения за включена
в съдържанието на сключеното между страните споразумение от 16.01.2024г. клауза,
предвиждаща дължимост на обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер, по- голям от
посочения тази разпоредба, а именно осемкратния размер на брутното трудово
възнаграждение на служителя, поради което, позовавайки се именно на тази уговорка,
поддържа, че му се дължи обезщетение от общо 329 152.80 лева. Същевременно, поддържа,
че същата тази уговорка била недействителна поради противоречието й със закона, респ.
поради заобикалянето на същия, в частност на нормите от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждащи елементите на брутното трудово
възнаграждение на служителя. С оглед на това с разпореждане от 10.07.2025г. съдът е указал
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да заяви изрично
поддържа ли иска за прогласяване на нищожността на чл. 3 от сключеното между страните
на 16.01.2024г. споразумение, като в случай че е така, да изясни правния си интерес от тази
претенция, след като основава претенцията си за неизплатена част от обезщетението по чл.
331, ал. 2 КТ на същата тази уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението в размер
на 8 брутни трудови възнаграждения на служителя и чиято нищожност твърди. В
изпълнение на указанията в последния смисъл с молба от 25.07.2025г. ищецът е заявил, че
поддържа иска за прогласяване нищожността на посочената клауза от процесното
споразумение, поддържайки, че доколкото начинът, по който е определен размерът на
дължимото на служителя обезщетение, го ощетява неправомерно, тъй като не са взети
предвид всички компоненти на брутното му трудово възнаграждение, клаузата е нищожна
като противоречаща на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на така изложените от името на ищеца в
исковата молба и в уточнението й от 25.07.2025г. твърдения и доводи производството по
делото следва да бъде прекратено по иска с правно основание чл. 24, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЗД
за прогласяване на нищожността на чл. 3 от сключеното между страните на 16.01.2024г.
писмено споразумение, доколкото този иск се явява недопустим. От една страна, това е така,
тъй като въпреки дадените му указания в тази насока ищецът не съумя да обоснове правния
си интерес от искането да бъде прогласена нищожността на коментираната клауза, след като
се позовава именно на нея, претендирайки, че му се следва по- висок от законоустановения в
нормата на чл. 331, ал. 2 КТ размер на обезщетението за прекратяване на трудовото
правоотношение, респ. не отстрани противоречието в исканията си към съда да му бъде
присъдено обезщетение съобразно уговорения в тази клауза 8- кратен размер на брутното му
трудово възнаграждение, от една страна, и искането си да бъде прието за установено, че тази
клауза е недействителна, от друга. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че изводът в
последния смисъл не се разколебава и след уточнението на ищеца от 25.07.2025г., с което по
същество се твърди недействителност на уговорката в чл. 3 от споразумението само в една
нейна част- относно определения конкретен размер на обезщетението, доколкото иск за
установяване на недействителността на част от конкретна уговорка между страните е
недопустим. От друга страна, макар ищецът нееднократно да заявява, че въпросната
уговорка е нищожна поради противоречие със закона, респ. поради заобикалянето му, по
същество същият излага съображения за неправилно изчисляване на последното получено от
него брутно трудово възнаграждение за месеца преди прекратяване на правоотношението,
което по правната си същност не е равнозначно на довод за порок при формиране на волята
на страните, а за нейния действителен смисъл, който подлежи на установяване в хода на
производството и при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на правния
спор.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил
отговор на исковата молба от името на ответника.
2
По предявените искове с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва пълно и главно да установи прекратяване на съществувалото между страните
правоотношение на основание нормата на чл. 331, ал. 1 КТ; уговорка между страните, с
която е предвиден размер на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ в размер, по- голям от
законоустановения; размера на последното получено за месеца преди прекратяване на
трудовоправната връзка брутно трудово възнаграждение на служителя, в частност, че между
страните е постиганата уговорка за заплащане в полза на ищеца на суми по Плана за дялово
участие на „Юбер“, че същите имат характера на допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер; допуснато от длъжника- работодател неточно изпълнение в
темпорално отношение на задължението му да изплати пълния размер на следващото се на
ищеца обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ.
При установяване на тези обстоятелства от страна на ищеца процесуално задължение
на ответника е да установи, че е заплатил пълния размер на полагащото се на служителя
обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ, вкл. сочената като неизплатена част от същото, за което
понастоящем не се сочат доказателства, а и не се излагат твърдения.
С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения на ищеца и процесуалното
поведение на ответника на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като
безспорни между страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат
отделени следните обстоятелства с правно значение: че съществувалото между страните
трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ, че между тях е
сключено споразумение, обективиращо волята им в този смисъл, както и задължението на
работодателя да изплати предвиденото в нормата на чл. 331, ал. 2 КТ обезщетение, че в
изпълнение на това свое задължение ответникът е заплатил на ищеца сумата от 108 298.00
лева.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на
документите, представени от ищеца с исковата молба и с молбата му от 25.07.2025г., с
изключение на представените без превод на български език, във връзка с което на ищеца
следва да бъдат дадени указания.
Съобразно искането на ищеца следва да бъде допуснато извършването на съдебно-
счетоводна експертиза по формулираната в исковата молба задача, както и по следната
формулирана от съда задача: Да се установи размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение- за
м. 01.2024г., като се установят дължимите на ищеца основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, като във връзка с последните да се установят
периодичността, начинът, редът и предпоставките за изплащането им от работодателя
в едногодишен период преди уволнението.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правно основание чл. 24, ал. 4 във
вр. с ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 3 от сключеното между
страните на 16.01.2024г. споразумение.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба и с уточнението й от 25.07.2025г. документи, с изключение на
приложените на л. 20- 26 от делото документи, описани в т. 5 и т. 6 от исковата молба,
представени по делото единствено на английски език, като УКАЗВА на ищеца, че в случай
че желае същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото, в срок до първото
3
по делото открито съдебно заседание следва да ги представи в заверен от страната превод на
български език съобразно нормата на чл. 185 ГПК.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачата,
формулирана от ищеца в исковата молба, както и по формулираната от съда в мотивната
част на настоящото определение задача.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 500.00
лева от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е.В.Ж.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си по делото най-
малко една седмица преди датата на първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2025г. от
11:00 часа, за когато страните и вещото лице да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството по делото бе частично
прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4