№ 1317
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000501704 по описа за 2024 година
С решение № 970 от 21.02.2024 г. по гр. д. № 3806/2022 г., СГС, І-1 с-в,
осъжда ЗК "Лев Инс" АД, да заплати на М. В. А. на основание чл. 432, ал. 1
КЗ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 18.11.2021 г., ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20 000 лв. до
предявения размер от 30 000 лв.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от М. В. А.. Поддържа се, че от полученото счупване на дясна раменна кост и
контрактурата на дясна китка търпяла силни болки, затруднения в
обслужването и понастоящем при отвеждане в страни ръката е с намален обем
от 20 градуса. Претендира да се отмени решението в обжалваната част и да се
уважи иска до пълния предявен размер от 30 000 лв., като се присъдят
разноски.
Срещу решението в осъдителната част, за сумата над 10 000 лв. е
постъпила насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД. Счита
определеният от съда размер за завишен. Сочи, че намаленият обем на
движение ще се възстанови. Изтъква, че кистичните промени в ставната ямка
1
не се установяват, че ищцата не е твърдяла в исковата си молба травма на
дясна китка, а съдът неправилно е приел, че последната е в причинна връзка с
инцидента и е наложила оперативна интервенция. Счита за недоказани психо-
емоционалните вреди. Моли да се отмени решението в обжалваната част, да
се присъдят разноски, като се намалят тези на ответната страна поради
прекомерност.
В писмен отговор застрахователя оспорва жалбата на ищцата.
Въззивните жалби са подадени в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата М. В. А. твърди, че като пешеходец е пострадала от ПТП,
реализирано на 18.11.2021 г. Твърди, че виновен за инцидента е водач на лек
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. От
ПТП ищцата получила фрактура на раменната кост в горния край и
полиморфни кистични промени в зоната на ямката на лопатката, във връзка с
които претърпяла болки и страдания, силен стрес, нарушение на обичайния
ритъм на живот. Моли да й бъде присъдено обезщетение на неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до
изплащането, както и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковата претенция изцяло.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 18.11.2021 г. е настъпил инцидент при който е
пострадала като пешеходец ищцата А. (64 г., пенсионер).
Приетата СМЕ е дала становище, че в резултат на произшествието
ищцата получила фрактура на дясната раменна кост в горната й част, като
била лекувана с поставяне на ортеза за срок от 45 дни, за да се фиксира ръката
към тялото. Фрактурата на дясната раменна става зараснала за срок от 2
месеца и след сваляне на ортезата ищцата започнала раздвижване с цел
отстраняване на образуваните ставни контрактури на дясна раменна и дясна
2
лакътна става. Според вещото лице оздравителния период е продължил около
4 месеца. Ищцата търпяла болки и страдания - интензивни през първите 30
дни от произшествието и около 30 дни в началото на проведената
рехабилитация. Към настоящия момент фрактурата на раменната кост е
зараснала окончателно, при отвеждане встрани дясната ръка е с намален обем
на движение с около 20 градуса, но без очакване на негативни последици в
бъдеще. Установено е, че по време на рехабилитацията ищцата получила
контрактура на дясната китка, поради което на 08.12.2022 г. (след подаване на
исковата молба на 12.04.2022 г. и в хода на висящия процес) е извършена
операция. Вещото лице е разяснило в о.з. (л. 100), че се касае до болест на Де
Кервен, която съставлява преразтягане в областта на китката. Операцията по
естеството си съставлява разрязване на канал, за да се позволи свободно
движение на китката. В медицинските документи е отразено, че се касае до
„последица от увреда на сухожилието по време на проведената
рехабилитация“, т.е. травмата е получена по време на възстановителния
период. Ищцата вече има добри движения в китката.
Св. К. Р. А., син на ищцата, разказва, че след инцидента майка му била в
ужас, плачела непрекъснато, много я боляло ръката и не можела да я движи.
Тя имала и рана на коляното. Взели ортеза, която фиксирала изцяло рамото, тя
не можела да се движи, да се облича, не можела да се къпе за близо 2 месеца.
От болка не можела да спи, пиела непрекъснато обезболяващи, а те спрели да
й действат. Провела рехабилитации в Пирогов и в Банкя, но получила друго
усложнение, свързано с китката – докато правела упражнения получила
увреждане на сухожилията на ръката, поради което се наложило да я оперират.
След събитията се страхувала да пресича и от тях й останала психическа
травма. Към настоящия момент тя не можела да направи едно пълно
движение напред или назад, всички били половинчати.
Пред настоящата инстанция са приети нововъзникнали писмени
доказателства, които установяват, че ищцата е провеждала рехабилитация за
скованост в зоната на рамото (епикриза от 11.08.2024 г., от 25.10.2024 г. - л. 28
и сл.).
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и страните не спорят
3
относно факта, че на 18.11.2021 г. е настъпило ПТП, при което ищцата е
пострадала, като разногласия са налице относно вида на причинените от
инцидента щети, по начина, по който са посочени в исковата молба, както и
относно размера на обезвредата.
Събраните доказателства установяват, че ищцата (на приблизително 64
г. към датата на събитията) е пострадал като пресичащ пешеходец. Събраните
доказателства установяват, че като пряка последица тя е претърпяла фрактура
на дясната раменна кост в горната й част, лекувана консервативно. Не се
установява твърдените в исковата молба кистични промени да са провокирани
от процесния инцидент. Периодът на възстановяване е бил относително
продължителен (4 месеца), а поради персистиращ болков синдром ищцата
продължава да провежда рехабилитации за увредената зона. Фактът, че в
представената пред въззивния съд медицинска документация се установява, че
ищцата има и други оплаквания (от болки в други части на тялото), не може
да игнорира извода, че травмата от процесното ПТП все още провокира
неудобство и се нуждае от поддържаща физиотерапия. Според приетата пред
СГС експертиза се установява, че отвеждането встрани на дясната ръка е с
намален обем на движение (с около 20 градуса), т.е. не е налице пълно
възстановяване на нормалното функциониране. Необходимо е да се има
предвид, че обездвижването на рамото е довело до контрактура на двете
съседни стави (раменна и лакътна), които са били принудително фиксирани и
така са били блокирани обичайните им функции и мобилност. По този начин е
било значимо възпрепятствано движението на целия горен десен крайник
(няма данни ищцата да е левичар). Това е наложило да се провежда
допълнителна рехабилитация. В конкретния казус следва да бъде отчетено, че
в процеса по последната при ищцата е настъпило усложнение, което е довело
до проявление на болестта на Де Керпен (с популярно название тендовагинит)
и това е обусловило и наложило оперативно лечение с цел подобряване
движение на китката. Данните сочат, че преразтягането на сухожилието е в
резултат от провежданата рехабилитация (СМЕ). Съдът приема, че се
установява връзка с после настъпилото усложнение, тъй като първопричината
за сковаността на ставата и възстановителното лечение е претърпения
инцидент – ако последният не бе настъпил при ищцата нямаше да бъде
предизвикано обездвижване, което е наложило последваща рехабилитация,
която е предизвикала увреждане на сухожилие, лекувано оперативно.
4
Изложеното по-горе следва да бъде взето предвид при определяна на
размера на обезщетение. Освен посочените физически травми и претърпените
в резултат на тях болки, следва да се отчете и психо-емоционалния ефект,
който произшествието е дал по отношение на ищцата – същата имала
нарушение на съня, плачела, страхувала се да пресича. Предвид казаното
съдът приема, че обезщетението следва да бъде завишено до сумата от 30 000
лв. Този размер е съответен на принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД,
съобразен е със съдебната практика и обществено икономическите условия
към датата на инцидента (2021 г.).
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника-
застраховател не се следват разноски, но такива се дължат на процесуалния
представител на ищцата в размер на 975 лв. на основание чл. 38 ЗА. Този
размер съдът съобразява с обема на извършената от адв. Я. Д. обем от работа,
а именно – подаване на въззивна жалба и писмено становище с приложени
доказателства, без процесуално представителство в открито заседание.
Задължението на застрахователя за заплащане на възнаграждение по чл. 38 ЗА
не може да бъде игнорирано, поради факта, че в полза на ищцата в хода на
въззивното производство вече е изплатена част от дължимото обезщетение.
Договорът за процесуално представителство е сключен преди плащането, към
който момент са били налице условията за безплатно процесуално съдействие.
Решението на първата инстанция следва да бъде коригирано и в частта, в
която в тежест на М. А. са възложени разноски, а застрахователя следва да
заплати допълнителни такси в размер на 600 лв. общо за двете инстанции.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 970 от 21.02.2024 г. по гр. д. № 3806/2022 г., СГС,
І-1 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на М. В. А. срещу ЗК "Лев Инс"
АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до сумата
от 30 000 лв., и в частта, в която М. В. А. е осъдена да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД разноски в размер на 216,05 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на М. В. А.,
ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 10
5
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
18.11.2021 г., ведно със законната лихва от 12.04.2022 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която ЗК "Лев Инс" АД е
осъдено да заплати на М. В. А. обезщетение над сумата от 10 000 лв. до
сумата от 20 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати на адв. Я. Д. възнаграждение в
размер на 975 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД да заплати държавни такси за двете
инстанции общо в размер на 600 лв. по сметка на бюджета на съда.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6