РЕШЕНИЕ № 2787
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 993 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Д.К.Б. е предявила против „Банка ДСК“ ЕАД установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от
10 000 лв. – частично предявен от сумата от общо 31 921, 38 лв. –
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот от *** за периода от
29.09.2005 г. до 31.01.2006 г. по изпълнителен лист от 06.02.2006 г. по ч.гр.д.
№ 466/2006 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното събиране на което е
образувано *** *** ***.
на ответника е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2006 г. на основание чл. 237, б. “в” от ГПК (отм.)
за сумата от 93 201, 73 лв. – главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот от *** за периода от 29.09.2005 г. до 31.01.2006 г., сумата от 6
597, 16 лв. – лихва за периода от 29.09.2005 г. до 31.01.2006 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 31.01.2006 г. и 1 995, 98 лв. –
деловодни разноски. Поддържа, че по силата на издадения в негова полза
изпълнителен лист, ответникът е образувал *** *** ***, прекратено на 19.09.2018
г. от ***, след което взискателят образувал *** *** ***. Твърди, че последното
валидно осъществено изпълнително действие по първото *** било предприето на
07.03.2013 г. с насрочване на опис на движимото имущество на длъжника, като тъй
като в продължение на две години от извършването му взискателят не е поискал
осъществяване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона. Твърди, че давността за вземането е изтекла на
07.10.2018 г. – преди образуване на новото *** по молба на ответника от
16.11.2018 г. По изложените съображения счита процесните вземания за погасени
по давност.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е
депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба. Твърди, че ако се приеме, че искът е такъв с правно основание
чл. 439 ГПК, последният е недопустим, в който смисъл се позовава на практика на
съдилищата. Счита предявените искове за неоснователни, тъй като в хода на *** са
извършвани множество изпълнителни действия. Сочи, че по отношение на 09.01.2008
г. е продаден на публична продан недвижим имот на длъжницата в ***, по
отношение на който в полза на банката била вписана възбрана от 25.09.2007 г. и
и законна ипотека от 22.11.2004 г. Твърди, че по повод насрочения опис на
движимите вещи на длъжника, последният депозирал молба до ***, в която сочи, че
имотът, на който е адресно регистриран не е негова собственост. Намира, че по
този начин длъжникът е признал наличието на задължение към взискателя. Твърди,
че дори да се приеме, че е изтекъл давностния срок по отношение на процесното
вземане, то продължава да съществува. Сочи, че при евентуално уважаване на иска,
не следва в полза на ищеца да се присъждат разноски, тъй като ответникът не е
дал повод за завеждане на иска, в който случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По така изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване
недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй
като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата
давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК *** може да прекрати изпълнителното
производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ
за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Установява се, че с
изпълнителен лист от 06.02.2006 г., издаден на
основание чл. 237, б. “в” от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 466/2006 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, ищцата е осъдена да заплати в
полза на “Банка ДСК” ЕАД сумата от 93 201, 73 лв. – главница по договор за
кредит за покупка на недвижим имот от *** за периода от 29.09.2005 г. до
31.01.2006 г., сумата от 6 597, 16 лв. – лихва за периода от 29.09.2005 г. до
31.01.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.01.2006
г. и 1 995, 98 лв. – деловодни разноски.
За принудително
събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано *** *** ***.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя от 10.03.2006 г., в която са
посочени конкретните изпълнителни действия, които следва да бъдат предприети, а
именно налагане на взъбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот на длъжника. С разпореждане от 14.03.2006 г. съдебният изпълнител е разпоредил
да се впише възбрана по отношение на следния недвижим имот: дворно място,
цялото застроено и незастроено с площ от 1 170 кв.м., находящо се в *** ***,
ОПбласт Пловдив, представляващо УПИ V-431 от квартал 47 по регулационния план
на село ***. Възбрана е вписана на 15.03.2006 г. с *** *** ***.
По молба на
взискателя от 26.06.2020 г. *** *** *** по описа на *** *** ***, на основание
чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 4 за служебния архив на ***.
По така
образуваното изпълнително производство са предприети следните изпълнителни
действия:
С разпореждане от
12.07.2006 г. е насрочен опис на недвижимия имот на длъжника в с. *** за
21.08.2006 г. Последният не е осъществен, тъй като длъжникът не е бил надлежно
уведомен. Опис на недвижимия имот е насрочен с разпореждане от 26.09.2006 г.,
като е извършена на 17.10.2006 г., което изпълнително действие е обективирано в
протокол. На 24.10.2006 г. е извършена оценка на недвижимия имот, която е
предявена с протокол от 25.10.2006 г.
В изпълнителното
производство *** е пристъпил към публична продан на имота, като последната е
насрочена за периода от 20.11.2006 г. до 20.12.2006 г., приета за редовно
разгласена с Протокол от 19.11.2006 г. Втора по ред публична продан е насрочена
за периода от 20.06.2007 г. до 20.07.2007 г., приета за редовно разгласена с
Протокол от 19.06.2007 г. С Протокол от 23.07.2007 г. за купувач на имота е
обявен П. С. П. за сумата от 65 000 лв., като е определен 5-дневен срок за
внасяне на сумата от 58 504 лв., след приспадане на внесения задатък. Сумата е
постъпила по сметката на *** с преводно нареждане от 30.07.2007 г. *** е
изготвил Постановление за възлагане от 01.08.2007 г., с което недвижимия имот е
възложен на купувача П. С. П..
Действията на ***
по изготвяне на постановлението за възлагане са били обжалвани от длъжника. С
Решение № 1952/23.11.2017 г. по гр.д. № 2663/2007 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив е оставена без уважение жалбата на Д.Б. против възлагането на имота,
върху който е насочено изпълнението по ***, като жалбата е върната в останалата
й част против насроването на публичната продан по ***. Жалбата на длъжника
против така постановеното решение е
оставена без уважение в едната част и без разглеждане – в останалата, с
постановяване на Определение № 68/20.02.2008 г. по ч.гр.д. № 142/2008 г. на
Апелативен съд – Пловдив, което определение е оставено в сила с Определение №
545/05.12.2008 г. на Върховния касационен съд, ГК, I г.о.
След влизане в сила
на постановлението за възлагане *** е изготвил разпределение от 23.03.2009 г.,
с което за взискателя е определена сумата от 61 280, 35 лв., което
разпределение е предявено на 31.03.2009 г.
Сумата от 61 280,
35 лв. е преведена в полза на взискателя от *** с преводно нареждане,с поставен
печат с нечетлива дата.
В изпълнителното
производство е постъпила молба от взискателя от 01.07.2013 г., с която е
направено искане за изготвяне на справки за проучване на имущественото състояние
на длъжника и насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.
С разпореждане от
08.08.2013 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, като от длъжника е
постъпила молба от 28.08.2013 г., с която се моли опис да не се извършва, тъй
като недвижимия имот е собственост на нейната майка. Описът не е осъществен,
тъй като към определената за провеждането му дата по *** не е постъпило
становище на взискателя по повод молбата на длъжника от 28.08.2013 г.
С молба от 23.07.2018
г. взискателят “Банка ДСК” ЕАД е поискал да му бъде върнат оригинала на
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение.
С Постановление от
19.09.2018 г. *** е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
По молба на взискателя от 16.11.2018
г. е образувано *** *** ***. В молбата на взсикателя са посочени конкретните
изпълнителни способи, които да бъдат предприети от ***.
Със
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на *** по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на ***, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на ***, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото *** е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да
тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо
място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на ***, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
С даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е
прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и
не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от
1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва
принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на
принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право.
Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на
изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение.
Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба
на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ
на изпълнение.
Следователно и в настоящия случай погасителната давност за
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е била прекъсната едва при
образуване на *** ***, а именно на 10.03.2006
г. с депозиране на молба на взискателя за образуване на изпълнителното
производство, доколкото в нея е посочен конкретния изпълнителен способ, който
да бъде предприет от съдебния изпълнител за принудително удовлетворяване на
вземането на кредитора, а именно налагане на възбрана по отношение на
ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот на длъжника. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 45/30.03.2017 г. по търг. д. № 61273/2016 г., ГК, IV г.о.,
в което е прието следното разрешение: “като действия, с ефект да прекъснат
3-годишния давностен срок, следва да се зачетат – молбата за образуване на
изпълнително дело от 12.07.2007г., тъй като в същата взискателят е посочил
изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и продажба на слънчоглед”.
Следващото
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е налагането на
възбрана, чрез нейното вписване на 15.03.2006
г., по отношение на собствения на длъжника недвижим имот.
След преобразуване
на изпълнителното дело под описа на *** *** ***, *** е пристъпил към
принудително изпълнение по отношение на възбранения недвижим имот, като
изпълнителни действия довели до прекъсване на давността са насрочването на опис
на недвижимия имот на 12.07.2006 г., провеждането на описа на недвижимия имот
на 17.10.2006 г., насрочването на публичната продан на 19.11.2006 г. и на
23.07.2007 г., провеждането на публичната продан на 23.07.2007 г. с обявяването
на купувач и постъпване на сумата по проданта от третото лице на 30.07.2007 г.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с посоченото
тълкувателно решение съдът приема, че изготвянето на постановлението за
възлагане на недвижимия имот от 01.08.2007 г., изготвяне на разпределението на
23.03.2009 г. и неговото предявяване на 31.03.2009 г., не са изпълнителни
действия, които водят до прекъсване на давността за вземането.
Следващото
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността в хода на така образуваното
изпълнително производство е депозиране на молба от взискателя за осъществяване
на конкретни изпълнителни действия от 01.07.2013 г.
Така посочените
изпълнителни действия са били предприети от *** в изпълнение на молбата на
взискателя за образуване на изпълнителното производство, в която е било
направено искане за прилагане на този изпълнителен способ, а именно –
пристъпване към изпълнение по отношение на ипотекирания в полза на взискателя
недвижим имот. Следователно и в периода, в който са били предприемани
изпълнителни действия в изпълнение на искането на взискателя, не следва
последният да бъде санкциониран за проявено бездействие на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не е поискал от *** с молба до последния да приложи
конкретни изпълнителни способи, т.е. чрез действията си да поддържа висящността
на изпълнителното производство. Следователно и според съда в настоящия съдебен
състав срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да започне да тече от датата
на последното изпълнително действие, предприето във връзка с изпълнението по
отношение на посочения недвижим имот – изготвяне на разпределението и изтичане
на тридневния срок за неговото обжалване от обявената дата на предявяването му
– 31.03.2009 г., или срокът на перемцията следва да започне да тече от влизане
в сила на разпределението на 04.04.2009 г. Следва да се приеме, че това е
последната известна дата по повод приложение на посочения изпълнителен способ,
тъй като приложеното по изпълнително дело платежно нареждане за заплащане в
полза на взискателя на сумата по проданта, е с нечетлива дата. След изтичането на 2 години
от тази дата – 04.04.2009 г. изпълнителното производство по *** е прекратено ex
lege на 04.04.2011 г. по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила
процесуална перемция, като не е бил необходим отделен акт на *** за
прекратяване на изпълнителното дело. Следващото изпълнително действие, което е
довело до прекъсване на давността е депозирането на молба на взискателя едва на
01.07.2013 г. Следователно постановлението на *** от 19.09.2018 г. само е
констатирало настъпилата процесуална перемция, но то не е част от фактическия
състав, обуславящ нейното проявление. При достигане до този правен извод и
въззивния съд в настоящия съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т. 10
от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство,
поради т.нар. ”перемция” настъпва по силата на закона, а *** може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали *** ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това.
Правните последици на т. нар. перемция
по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и
водят до прекратяване на процесуалното правоотношение по силата на закона
(изпълнителното производство се прекратява). С посоченото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прието, че при
прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания).
Следователно и последното валидно
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността, и от момента на който
следва да започне да тече нова давност за вземането, е постъпване на сумата по проданта
от третото лице на 30.07.2007 г.
Вземането, предмет на производството по
делото е за главница по предоставен кредит и разноски по делото, в което е било
издадено изпълнителното основание, поради което и последните се погасяват с
изтичане на общата – петгодишна, погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Поради това и вземането следва да се счита погасено по давност с изтичането на
пет години от последното валидно изпълнително действие в изпълнителното
производство, предприето на 30.07.2007 г. или на 30.07.2012 г.
Предприетите в изпълнителното
производство изпълнителни действия, след настъпване на перемцията на 04.04.2011
г. не са довели до прекъсване на давността, доколкото са били осъществени по
вече прекратено изпълнително производство. Такива действия са били депозирането
на молба от взискателя от 01.07.2013 г. с искане за предприемане на конкретни
изпълнителни действия и разпореждането на *** от 08.08.2013 г. за насрочване на
опис на движимиите вещи на длъжника.
Следователно и към датата на образуване
на *** *** *** по молба на взискателя от 16.11.2018 г., вземането на последния
е било погасено по давност. Тези изводи на съда остават непроменени, дори да се
възприеме поддържаната от страна на ищеца теза, че последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното дело е осъществено на 08.08.2013 г., доколкото след
него изпълнителни действия по *** не са осъществявани до изготвянето на
постановлението на *** за неговото прекратяване от 19.09.2018 г. Тогава би
настъпила перемция, като от това твърдяно изпълнително действие, което според
ищеца следва да се вземе предвид, до датата на образуване на ***, вземането на
взискателя е погасено по давност.
Съдът намира за неоснователни доводите
на ответника за неприложимост на института на перемцията, поради осъществени от
страна на длъжника доброволни плащания на задължението по изпълнителното дело,
доколкото от представените за послужване изпълнителни дела, такива действия не
се установиха.
По така изложените съображения и
доколкото към момента на депозиране на исковата молба вземанията, предмет на
производството по делото, обективирани в изпълнителен лист от 06.02.2006 г., издаден на
основание чл. 237, б. “в” от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 466/2006 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XIV граждански състав, са погасени по давност, предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на
правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените в производството по делото разноски. Ищцата е доказала
заплащането на държавна такса от 400 лв., както и сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 850 лв., по отношение на което е
направено, в преклузивния за това срок, възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представител на ответника. Съдът намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото
установеният размер от 850 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, като съдът съобрази, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение, с оглед цената на иска, е от 830 лв., определено на основание
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие - ДВ. бр. 41 от 23.05.2017 г. Не
следва обаче в полза на ищцата да се присъждат претендираните с представения по
делото списък на разноските такси за издаване на препис от изпълнителните дела
в размер на сумата от 48 лв., доколкото тези разноски не представляват
съдебно-деловодни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, които да подлежат на възстановяване
в съдебното производство и с оглед обстоятелството, че последните са заплатени
по сметката на *** от страна в изпълнителното производство.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес ***, *** – адв. Б., против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Московска” № 19, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата Д.К.Б. не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 10 000 лв. –
частично предявен от сумата от общо 31 921, 38 лв. – главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 12.11.2004 г. за периода от 29.09.2005
г. до 31.01.2006 г. по изпълнителен лист от 06.02.2006 г. по ч.гр.д. № 466/2006
г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното събиране на което е образувано ***
*** ***, поради погасяването му по давност
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Банка
ДСК“ ЕАД да заплати на Д.К.Б. сумата от 1 250 лв. – разноски в производството
по гр.д. № 993/2020 г. на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ