Решение по дело №503/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 211
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Маргарита Алексиева
Дело: 20221200600503
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Благоевград, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова

Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.
С присъда № 13 от 06.04.2022 г., постановена по НОХД № 525/2020 г. по описа на
Р.онен съд – П., подсъдимият А. И. Т., роден на *** г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес
гр. П., ул. ,,Т. № 4, българин, български гражданин, неженен /съжителстващ на семейни
начала/, осъждан, със средно образование, работи като шлосер, с ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 03.06.2020 г., около 06.40 часа в гр. П., по ул. „Т.” в посока ул. „О.“
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „А. Р.” с рег. № Е 2***,
собственост на КК. Х. от с. С., общ. П. с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,29 промила на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с химическа експертиза №
204/14.07.2020 г. на експерт химик при СНТЛ при ОД на МВР Благоевград, поради което и
на основание чл.343б, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година и ,,глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. С тази присъда на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е определил ,,Общ“ режим за изтърпяване на наказанието
,,лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 343г НК, във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК подсъдимият А. И. Т. /с установена по-горе самоличност/ е лишен от правото
да управлява МПС за срок 1 /една/ година. На основание чл. 68, ал. 1 НК с присъдата съдът е
постановил Т. да изтърпи и наказанието ,,лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца
1
наложено му с Присъда № 80/26.02.2020 г., постановена по НОХД № 694/2019 г. по описа на
РС П., влязла в сила на 13.03.2020 г., което наказание да бъде изтърпяно при първоначален
„Общ” режим. На основание чл.189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 54.58 лева по сметка на
ОДМВР Благоевград.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. И. С. в
качеството му на защитник на подсъдимия А. И. Т., в която са изложени съображения за
нейната неправилност и незаконосъобразност. Сочи се в жалбата, че основният спорен
въпрос в производството е дали подсъдимият е управлявал автомобила, което според
показанията на служителите на МВР било доказано, които показания обаче съпоставени с
официалните документи, каквито са протоколите за обиск, претърсване и изземване по
досъдебното производство, които са приети като доказателство от Р.онния съд, както и
заповедта за задържане за срок до 24 часа, според защитника установявали непреодолими и
несъвместими различия относно времето за извършване на процесуално-следствените
действия по двете досъдебни производства – това по чл. 343б, ал. 1 от НК и другото - по чл.
354в, ал. 1 от НК. Защитникът твърди, че от посочените доказателства се установявало
логично неприемлИ.то обстоятелство, че подсъдимият заедно с част от органите на МВР по
едно и също време се е намирал на две различни места, които различия разколебавали
извода, че е управлявал автомобила и доколко служителите на МВР са могли да възприемат
това обстоятелство в посоченото от тях време. Според защитника, установената
доказателствена съвкупност не установявала по един безспорен и категоричен начин един от
елементите от обективната страна на деянието, а именно – управление на автомобила от
подсъдимия. Предвид изложените аргументи се прави искане първоинстанционната присъда
да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която Т. да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и
направеното с нея искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Оспорва фактическата обстановка
посочена в обвинителния акт, която Р.онният съд безкритично е възприел като установена в
мотивите към обжалваната присъда и този извод се извеждал от събраните по делото
писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие и за претърсване и
изземване. Сочи се, че не може по едно и също време Т. да бъде тестван за алкохол, да му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, да му бъде издаден
талон за изследване и да отиде да дава кръв за изследване в Медицинския център, и пак по
същото това време да участва в огледа на местопроизшествие в 7.40 ч. в началото на
претърсването и изземването. Предвид на тези несъответствия, които не са преодоляни в
производството, не може да бъде приета и последователността на събитията описани в
обвинителния акт. В тази връзка направеният от първия съд доказателствен анализ бил в
протИ.речие с изискванията на НПК за оценка на доказателствата, като се прави упрек за
избирателно обсъждане на доказателствата. Предвид изложеното се иска признаване на
2
подсъдимия за невиновен или алтернативно на това – да се отмени присъдата и делото да се
върне за ново разглеждане на Р.онния съд за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения при оценка на доказателствения материал.
Подсъдимият в своя лична защита и упражнявайки правото си на последна дума пред
въззивната инстанция заявява, че присъдата е незаслужена. Първоинстанционният съд не е
взел предвид неговите обяснения и показанията на свидетелите, доведени от него.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява становище, че
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да се
потвърди. Излага позиция, че по направените от защитата възражения, които се поддържат и
във въззивното производство са изложени убедителни съображения в мотивите към
обжалвания съдебен акт. Изложени са подробни доводи от първия съд за кредитиране на
едни показания и некредитиране на други, вкл. и обясненията на подсъдимия. Не били
допуснати процесуални нарушения от първия съд при оценка на доказателствата по делото,
а при определяне на наказанието били взети предвид всички индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, както и целите на наказанието.
Благоевградският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба,
становищата на страните, изложени в хода по същество на делото, събраните доказателства
и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно
разпоредбите на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:
Р.онният съд правилно е изяснил относимите факти по делото, тъй като се е базирал
на доказателства събрани по предвидения процесуален ред, като установените факти са
следните:
Подсъдимият А. И. Т. е роден на ***г в гр. П.. Живее в гр. П. на ул. ,,Т. №4, семеен,
със средно образование, работил е в „С.“ ЕООД като охранител по трудов договор, сключен
на 08.08.2019 г. и прекратен на 26.06.2020г. Осъден е с присъда № 80 от 26.02.2020 г.,
постановена по НОХД 694/2019 г. по описа на РС П., влязла в сила 13.03.2020 г., за
извършено престъпление по чл. 216 ал. 1 НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
3 месеца изтърпяването, на което е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години на
основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият Т. е правоспособен водач на моторни превозни
средства категории: “В“, “М“ и “АМ“. През месец юни 2020 г. в РУ на МВР гр. П.
постъпила оперативна информация, че А. И. Т. отглежда растения от рода на конопа
/канабис/ в зеленчуковата градина на дома си, находящ се в гр. П., на ул. „Т. № 4. По този
повод била сформирана оперативна група от служители при РУ на МВР гр. П. - свидетелите
Г. С. Б., Т. П. М. и В. А. Т., която на 03.06.2020 г., след 06.00 часа посетила дома на
подсъдимия. Свидетелят М. останал и огледал дворното място, а свидетелите Б. и Т. се
качили на втория етаж на къщата, за да търсят подсъдимия. Последният не бил в дома си
като съпругата му обяснила, че всеки момент следва да се прибере от работа. След
разговора, двамата се присъединили към колегата си М., на когото съобщили, че
подсъдимият не е в дома си, а той ги уведомил, че в двора е намерил засаден канабис.
Поради тази причина полицейските служили изчакали подсъдимия до входната външна
3
дворна врата, който около 06.15 часа пристигнал, управлявайки лек автомобил марка „А. Р.”
с рег. № Е 2***, собственост на КК. Х. от с. С., общ. П., по ул. „Т.” в посока ул. „О.“.
Свидетелите Т. М. и Т. Б. се приближили до автомобила, управляван от подсъдимия и го
помолили да спре двигателя като му обяснили причината за проверката - да установят дали
се отглежда коноп /канабис/. Подсъдимият спрял двигателя и слязъл от автомобила, а
свидетелят М. му поставил белезници. В заповед за задържане с рег. №219/03.06.2020 г. е
отразен час на задържане 06.15 ч. Полицейските служители разговаряйки с подсъдимия
усетили мирис на алкохол, за което уведомили дежурния при РУ П. и на място пристигнал
екип по КАТ, състоящ се от свидетелите В. К. Т. и А. Т.ев. Младши автоконтрольор В. Т.
изпробвал водача Т. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410” с
фабр. № *** 0171 – собственост на РУ на МВР гр. П., при която констатирал съдържание на
алкохол в кръвта на подсъдимия с концентрация – 1,09 промила. Поради това на А. И. Т.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия ,,GA“ № 223461 от
03.06.2020 г. и връчен талон за медицинско изследване № 0057837 от 03.06.2020 г.
Тестването е извършено в 06.52 ч. на 03.06.2020 г. съгласно отразеното в талона за
изследване, връчен на подсъдимия Т.. В него последният собственоръчно отразил, че не
приема показанията на техническото средство, тъй като резултатът му се сторил нереален
/бил изпил една бира/. Полицаите придружили подсъдимия до ФСМП гр. П., където му била
взета кръвна проба за химическо изследване. В резултат на посоченото е установено
съдържание на етилов алкохол /присъствие на летливи рецудиращи вещества, изразени като
етилов алкохол/ в количество 1,29 промила. Съгласно протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.06.2020г. е започнал оглед в 06.45 ч на прилежащия парцел към
кооперация, находяща се на ул. ,,Т. № 4, който е приключил в 07.25 ч. Съгласно протокол за
претърсване и изземване, претърсването на жилищния етаж, в който Т. живее, е започнало в
07.40 ч. и е приключило в 08.30 ч. /описаните протоколи са част от доказателствения
материал по образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК/.
Изискани са и записи от камерите, поставени на магазин ,,Р. 1“, намиращ се срещу дома на
подсъдимия за въпросния ден, но е върнат отговор, че такива не се съхраняват. Съгласно
изискана справка от началника на РУ-П. се установява, че на 03.06.2020 г. е имало
присъствие на „Жандармерия“ на територията на гр. П., която не е взела участие при
извършването на проверката в дома на А. Т. /писмо с рег. №314-000-4876/18.06.2021 г./
Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Т. Б., Т.
М., В. Т., С. М., В. Т., А. Т.ев и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, съдържащи се в ДП и приетите в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд: протокол за химическа експертиза № 204/14.07.2020 г., талон за
изследване № 0057837/03.06.2020 г., протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
справка нарушител-водач, Акт за установяване на административно нарушение №
223461/03.06.2020 г., справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и
4
имотно състояние на А. Т., справка за трудови договори за Т., заповед за задържане на
същия от 03.06.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 03.06.2020 г., протокол
за претърсване и изземване от 03.06.2020 г., писмо рег. № 314-000-4876/18.06.2021 г. от
Началник РУ – П..
Така установеното във фактическо отношение се базира на анализ на цялата
доказателствена съвкупност, както на гласните, така и на писмените доказателства и
протокола за химическо изследване и при преодоляване на протИ.речията в гласните
доказателства. Първостепенният съд подробно е обсъдил показанията на свидетелите М. и Б.
и е изложил съображения за причините, поради които ги кредитира. Не са пренебрегнати и
показанията на втората група свидетели – В. и В. Т., като Р.онният съд ги е обсъдил
подробно и задълбочено и е посочил съображения защо не ги кредитира. За проверка
показанията на двете групи свидетели, първостепенният съд е допуснал провеждането на
очна ставка между свидетеля В. Т. и свидетелите Т. Б., Т. М. и В. Т., изискал е от РУ П.
справка относно това дали на 03.06.2020 г. по повод на извършената проверка в дома на А.
Т. на ул. ,,Т. № 4 е имало участие на група от ,,Жандармерия“. Първостепенният съд е
обсъдил подробно и обясненията на подсъдимия, като се е съобразил с двойнствената им
природа – на годно доказателствено средство - от една страна и като израз на защитна
позиция – от друга и са изложени подробни мотиви защо са приети за защитна позиция. В
този аспект Р.онният съд е проверил всички доказателствени средства и ги е съпоставил
помежду им, респ. спазил е разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК и е извършил проверка на
твърденията на страните с всички доказателствени способи. При оценката на
доказателствения материал са спазени процесуалните правила и е заявено на каква част от
него се дава вяра и защо. В този аспект първостепенният съд е дал обоснован отговор на
защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си убеждение съгласно чл. 14 от НПК и
е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи, поради което настоящата
инстанция няма основания да променя направените в атакувания съдебен акт кР.ни
фактически констатации, в това число и относно наличието на виновно извършено от
подсъдимия деяние.
Независимо от това, въззивният съд също дължи собствена проверка на
доказателствения материал. При извършената преценка, настоящият съдебен състав също
дава вяра на показанията на полицейските служители Т. Б. и Т. М.. На първо място,
показанията на тези двама свидетели са последователни и пълни и без протИ.речия помежду
им. Тези свидетели изясняват обстоятелството, че отишли на адреса на Т. малко след 06.00
ч. сутринта и 5-10 минути след тях пристигнал и подсъдимия с неговия автомобил ,,А. Р.“. И
двамата свидетели са категорични в твърденията си, че подсъдимият пристигнал пред дома
си с личния си автомобил, който управлявал и бил сам в него. В момента, в който спрял
автомобила, двамата свидетели отишли до него и св. М. му разпоредил да загаси двигателя.
Свидетелят В. Т. изяснява точния час на пристигането им – около 06.00 часа с посочените
по-горе свидетели на адреса на Т., както и причината да отидат там, а именно поради
подаден сигнал, че подсъдимият отглежда марихуана в прилежащото дворно място към
5
сградата, в който живее. Неговите показания изцяло потвърждават заявеното от свидетелите
Б. и М., че при отиването им, Т. все още не се бил прибрал, като М. останал отвън, а Б. се
качил с Т. на втория етаж на къщата, но след това също се присъединил към М., който бил
останал на двора. На показанията на тези свидетели се протИ.поставят показанията на
свидетелите Д. В. и В. Т.. Първият от тях твърди, че работи като общ работник в
супермаркет ,,Р.“. Около 07.00 ч. /свидетелят не посочва датата и месеца/ пиел кафе пред
търговския обект, тогава не бил на работа и видял, че подсъдимият идва с неговата кола, Т.
седял до шофьорското място, пред дома си слязъл от същото това място и влязъл вътре, на
шофьорското място не знае кой е седял. Не е забелязал пред къщата на Т. да е имало хора,
както и полицейски автомобил. Вторият свидетел – В. Т. /управител на горепосочения
търговски обект/ е заявил при разпита си пред Р.онния съд, че на процесната дата сутринта
около 7.00 ч. седял пред магазин ,,Р.“ и видял пристигането на Т. с автомобила си, който
обаче бил управляван от друго лице. Това лице спряло автомобила пред къщата на Т., като
водачът останал в него, а подсъдимият влязъл вътре, но след като направил няколко крачки
към дома си, се върнал и оставил нещо в автомобила си. Полицаите пристигнали с
автомобил ,,А.“ преди Т., били четирима, като единият си тръгнал, а другите трима влезли в
къщата. Съдът намира, че показанията на свидетеля В. Т. и обясненията на подсъдимия не
следва да се кредитират, както правилно е приел и първия съд, тъй като и двамата не дават
никаква информация и не описват лицето, за което и двамата твърдят, че е управлявало
автомобила. Настоящата инстанция следва да подчертае, че е възможно свидетеля В. Т. да
не може да даде информация за такова лице, предвид твърдението му, че не го познава, но не
може да се приеме такъв аргумент и по отношение на подсъдимия, който е заявил, че негов
приятел го е прибрал от работа, цяла вечер са били заедно и разговаряли и в същото време
да не може да посочи това лице, което да бъде разпитано и по този начин да бъде проверена
версията на Т.. Предвид тези съображения въззивната инстанция приема обясненията на
подсъдимия като защитна теза по обвинението и доколкото същата е изолирана и не се
подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал, не следва да бъде
кредитирана като достоверна. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля
В. предвид липсата на конкретика относно точната дата и месец на събитията, за които
свидетелства, поради което не могат да бъдат приети за относими към процесния случай.
Така, както е сторил в мотивите си решаващия съд и настоящият състав намира, че
показанията на свидетелите Б. и М. следва да се кредитират, тъй като са непротИ.речиви,
последователни и дадени при липса на данни за каквато и да е заинтересованост и с тях по
несъмнен начин се установява управлението на автомобила от подсъдимия на посочените в
първоинстанционния съдебен акт време и място. По несъмнен и безспорен начин от
доказателствената съвкупност и най-вече от показанията на свидетелите – полицейските
служители Т. М., В. Т., В. Т. и А. Т.ев се установява мястото и времето на извършената
проверка на подсъдимия, резултата от нея, действията на служителите по съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, издаването на талона за изследване и
съставянето на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
6
Правилни и законосъобразни са и изводите на Р.онния съд по отношение на
възражението на защитата, поддържано и пред въззивната инстанция, че обвинението не
било доказано предвид разминаването в часовете на извършените впоследствие
процесуално-следствени действия и невъзможност подсъдимият да се е намирал на различни
места по едно и също време, което разколебавало обвинителната теза, че той е управлявал
автомобила. Настоящата инстанция също не споделя тези доводи на защитата. Действително
в представения по делото протокол за претърсване и изземване е посочено, че действието е
започнало в 7.40 ч. и е завършило в 8.30 ч., а кръвната проба на Т. е взета в 7.40 ч., видно от
протокола за медицинско изследване. Тeзи констатации обаче /досежно посоченото време/
не поставят под съмнение и не променят главния факт по делото, че около 6.40 ч. на
инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Съпоставката на издадения талон за изследване и протокола за медицинско изследване дават
достоверна информация и обосновават безспорния извод, че подсъдимия е изпробван с
техническо средство ,,Дрегер Алкотест 7410“ с фабр. № ***-0171 в 06.52 ч. и е дал кръвна
проба за изследване във ФСМП във времето посочено в талона, а именно в 7.40 ч.
Направените от първостепенния съд изводи, правилно са обосновани от събраната по делото
доказателствена съвкупност, които установяват по безспорен начин, че деянието е
извършено от Т. на 03.06.2020 г. около 06.40 ч., когато автомобилът е управляван от него.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след внимателен и
задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановената присъда се явява обоснована. Правилно е преценено авторството на
подсъдимия във вмененото му престъпно деяние.
Окръжният съд намира направените от Р.онния съд изводи за правилни и
законосъобразни относно това, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 03.06.2020 г., около
06.40 часа в гр. П., по ул. „Т.” в посока ул. „О.“ е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „А. Р.” с рег. № Е 2***, собственост на КК. Х. от с. С., общ. П. с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,29 промила на хиляда,
установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с химическа експертиза № 204/14.07.2020 г. на експерт химик при СНТЛ при ОД на
МВР Благоевград, поради което ги възприема изцяло.
Нормативно предвидения от закона ред, по който се установява употребата на
наркотични вещества при управление на МПС е реда, предвиден в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или
техни аналози (ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.)
Наредбата регламентира начина, по който се установява употребата на алкохол и/или
наркотични вещества от водачите на МПС и други участници в движението - чл. 1, ал. 1-5,
сочещи, че установяването на употребата на алкохол се извършва чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Алинея 3 сочи, че техническите средства
7
включват и тестове за установяване на употреба на наркотични вещества, а за целите на
медицинските изследвания се извършват химически и химико токсикологични изследвания.
В настоящия случай, реда на установяване на употребата на алкохол е спазен. На
подсъдимият е бил връчен талон за лабораторно изследване по чл. 3, ал. 2 от Наредбата,
попълнен и надлежно връчен по реда на чл. 6 от същата. Спазени са и изискванията за
вземане на проби за медицинското изследване съгласно чл. 11 и сл. от същата. Изготвената
на ДП химическа експертиза присъединена от първостепенния съд към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, установява концентрация на алкохол в кръвта на
Т. от 1,29 промила.
Предвид гореизложеното се налага извода за установяване по несъмнен и
категоричен начин наличието на всички признаци от обективна страна на фактическия
състав на разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС след употреба на
алкохол над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. Релевантно за обективната
съставомерност е наличието на алкохол в момента на управление на МПС, което е доказано
по несъмнен начин от лабораторно изследване на кръвта на подсъдимия, респ.
съдържанието на същия е установено по надлежния ред /посочения в Наредба № 1/2017г./
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на състава по чл. 343б, ал. 1
от НК и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действал
е при пряк умисъл. Т. е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол. От
субективна страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата
протИ.правност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е обществено опасните последици,
които деянието причинява в обективната действителност и желаел тяхното настъпване, като
е направил всичко възможно за постигане на протИ.правния резултат.
При определяне вида и размера на наказанието следва да се отчетат всички
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност, както и целите на
наказателната репресия по чл. 36 от НК. Степента на обществената опасност на деянието по
чл. 343б, ал. 1 от НК е висока, тъй като са засегнати обществени отношения свързани с
транспорта, спрямо които е налице повишена обществена чувствителност. Настоящата
инстанция намира, че правилно Р.онният съд е определил размера на наказанието, което
следва да понесе подсъдимия, като при определянето му са обсъдени и отчетени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства са взети предвид установената концентрация на алкохол в кръвта, която е
близко до минимума, както и, че управлението на автомобила е осъществено в ранните
часове, когато все още движението не е интензивно. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство е преценено предишното осъждане на подсъдимия, като настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД № 694/2019 г. по описа
на РС П.. Наложените на подсъдимия наказания в размер на 1 /една/ година ,,лишаване от
свобода“, ,,глоба” в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/една/ година, са справедливи и в състояние да постигнат целите, както на индивидуалната
така и на генералната превенция, визирана в разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно съдът е
8
приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е постановил привеждане в изпълнение
на наказанието, наложено на А. Т. по НОХД № 694/2019 г. по описа на РС П. – ,,лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца. Налице са законовите предпоставки за това, тъй като
деянието по настоящото дело, подсъдимият е осъществил в срока на условното осъждане по
НОХД № 694/2019 г., с присъда № 80/26.02.2020 г., влязла в сила на 13.03.2020 г., а срока на
условното осъждане е 3 години. Правилно първата инстанция с присъдата е определила
първоначалния режим - ,,Общ“ на изтърпяване на наказанието ,,лишаване от свобода“, както
на това наложено с присъдата, така и на това, което по реда на чл. 68, ал. 1 от НК е
постановено да се изтърпи ефективно. Основанието за това решаващия съд законосъобразно
е извел от разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилно на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява
МПС. Срокът му в размер на 1 година правилно е определен от първоинстанционния съд,
тъй като е съобразен с тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на
дееца.
Присъдата следва да се потвърди и в частта, в която на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК са възложени на подсъдимия заплащането на сторените разноски на досъдебното
производство, които възлизат на сумата от 54.58 лева по сметка на ОД МВР Благоевград.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до необходимост от отмяна или изменение на атакувания първоинстанционен
съдебен акт. По тези съображения постановената присъда следва да се потвърди изцяло като
правилна, обоснова и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Благоевградският окръжен съд



РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 от 06.04.2022 г., постановена по НОХД № 525/2020
г. по описа на Р.онен съд – П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10